№ 2249
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110119544 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Й***, с която са предявени срещу ответника
М. М. П. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 42,49 лв., представляваща цена на
предоставени електронни съобщителни услуги, включваща и месечни такси, по Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.02.2016г., при условията на които се ползва мобилен
номер **********, за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г., сумата от 392,34 лв.,
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 24.02.2016г., сумата от 34,47 лв., представляваща дължими лизингови вноски
по Договор за лизинг от 24.02.2016г. с предмет мобилно устройство Samsung Galaxy J5
Black, за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г., сумата от 241,29 лв., представляваща
предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.02.2016г. за периода от
01.05.2016г. до 24.01.2018г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 2490/2018г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът „Й*** твърди, че между него и ответника са сключени Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.02.2016 г. и Договор за лизинг от 24.02.2016 г., съгласно които на
клиента е бил предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
Samsung Galaxy J5 Black, като общата цена на лизинговата вещ е била в размер на 264,27 лв.
с вкл. ДДС. Посочва, че за претендираните задължения на ответника били издадени 4 броя
фактури, а именно: Фактура № **********/01/03/2016 г., издадена за отчетния период
24.02.2016-29.02.2016 г. на стойност 36,82 лв., Фактура № **********/01/04/2016 г.,
издадена за отчетния период 01.03.2016- 31.03.2016 г. на стойност 34,95 лв., Фактура №
**********/01/05/2016 г., издадена за отчетния период 01.04.2016- 30.04.2016 г. на стойност
5,19 лв. и фактура № **********/01/06/2016 г. в размер на 633,63 лв., които не били платени
от ответника на падежа. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в издадената заповед за
изпълнение. Претендира законна лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018г., както и разноски за
производството.
1
Ответникът М. М. П. чрез назначения му особен представител адв. В. е подал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените искове са оспорени.
Оспорено е да е настъпила изискуемост на сумите за лизингови вноски и неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора. Оспорва се договорът за мобилни услуги и договорът
за лизинг да са били прекратени. Прави се възражение за нищожност на претендираната
неустойка като противоречаща на добрите нрави. Моли за отхвърлянето на предявените
искове.
Съдът като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за мобилни услуги от
24.02.2016г., сключен между ищеца (с предишно наименование „Т****) и ответника М. М.
П., по силата на който на потребителя е предоставен предпочитан номер +359********* с
абонаментен план "Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“. В договора е
посочено, че се предоставя един брой СИМ карта, както и мобилен апарат Samsung Galaxy
J5 Black, като договорът влиза в сила на 24.02.2016г. и изтича на 24.02.2018г. Договорът е
сключен при Общи условия и при приложима ценова листа, получаването на които е
удостоверено с подписа на ответника на 25.02.2015г. В последната са посочени цените на
използваните електронни съобщителни услуги за съответния тарифен план при обаждани
към различни номера, изпращане на SMS-и и използване на мобилен интернет. В Договора
за мобилни услуги е посочено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок за
която и да е СИМ карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Уговорено е
още, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на мобилни
услуги, съгласно договора, потребителят дължи и разликата между цената на устройството
без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на коя да е СИМ
карта/номер, посочени в него, и заплатената от него при предоставянето му от оператора
цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
Като доказателство по делото е приет Договор за лизинг от 24.02.2016г., сключен
между ищеца (с предишно наименование „Т****) и ответника М. М. П., съгласно чл. 1, т. 1
от който ищецът като лизингодател се е съгласил да предостави на ответника като
лизингополучател, при условията на договора и приложимите към него Общи условия, за
временно и възмездно ползване следното устройство: марка Samsung, модел Galaxy J5 Black
с телефонен номер +359*********, срещу заплащане на лизингова цена в размер на 336,77
лв. с ДДС, платима на една първоначална лизингова вноска в размер на 72,50 лв. при
сключване на договора за лизинг и 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
11,49 лв. с ДДС. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписването на договора
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба, функционира изрядно, съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта. В чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг е уговорено право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 11,49 лв. В случай че
лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху устройството,
в чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг е уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на
устройството в 1-месечен срок от изтичане на срока на договора, като в случай че
устройството не бъде върнато или не бъде върнато в състоянието, уговорено в договора, или
ако лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на 11,49 лв. По делото са представени и
приложимите към Договора за лизинг Общи условия, подписани от ответника, съгласно чл.
2
10 от които всяка от страните може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение
на задължение на страна по него, като при разваляне по вина на лизингополучателя,
последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора между страните, както и
всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, задължения за
неустойки и др. Съгласно чл. 12 от Общите условия, в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право, в
съответствие с разпоредбите на договора, Общите условия и действащото законодателство с
писмено уведомление до лизингодателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията по договора и Общите условия и/или да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за дължими и
платими и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си чрез
продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството и/или
принудително да удовлетвори вземането си от предоставения като обезпечение запис на
заповед. Месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
тези договори плащания.
По делото са представени 4 броя фактури, издадени от ищеца, на 01.03.2016г., на
01.04.2016г., на 01.05.2016г. и на 01.06.2016г., в които са фактурирани задължения на
ответника по сключения договор за мобилни услуги и по договора за лизинг за отчетен
периода от 24.02.2016г. до 29.02.2016г. по фактура № ********** от 01.03.3016г. със срок на
плащане – 16.03.2016г., за отчетен период 01.03.2016г. до 31.03.2016г. по фактура №
********** от 01.04.2016г. със срок за плащане – 16.04.2016г., за отчетен период от
01.04.2016г. до 30.04.2016г. по фактура № ********** от 01.05.2016г. със срок за плащане –
16.05.2016г. и за отчетен период от 01.05.2016г. до 31.05.2016г. по фактура № ********** от
01.06.2016г. със срока за плащане – 16.06.2016г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца при използване на
счетоводен софтуер SAP (софтуер за управление на предприятия) и са описани в дневника
му за продажби. Съгласно заключението, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно, в посочените фактури са включени допълнително плащане по Договора за
лизинг и два броя лизингови вноски за исковия период (първа и втора) в размер на 11,49 лв.
всяко или общо 34,47 лв., месечни такси за мобилни услуги и потребление общо за периода
от 46,54 лв. (две месечни абонаментни такси от по 23,08 лв. с ДДС и потребени услуги в
размер на 0,38 лв.), от които е приспадната сумата от 6,30 лв. (месечни такси от предходен
период), или дължима сума за електрони съобщителни услуги с включени такси от 40,24 лв.
и 633,63 лв. – неустойки, от които сумата от 392,34 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на услуги чрез номер ********** и сумата от 241,29 лв. – предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство. Вещото лице посочва, че по
първата от процесните фактури от 01.03.2016г. е приспадната първоначалната лизингова
вноска, платима при сключване на договора, и е прибавен допълнителна сума по договора от
11,49 лв., във втората фактура от 01.04.2016г. е начислена първата лизингова вноска, в
третата фактура от 01.05.2016г. – втората лизингова вноска, а в четвъртата фактура от
01.06.2016г. е начислен остатъкът от 21 броя лизингови вноски по договора в размер на
241,29 лв. Няма данни за плащания по процесните фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, с правна
3
квалификация чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и с правна квалификация чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване сключване на твърдените договори с посоченото съдържание, включително
клаузите за неустойка при разваляне на договорите в посочения размер, че за исковия период
е предоставил твърдените мобилни услуги и е предал за ползване процесното устройство,
разваляне на договорите с писмено изявление, достигнало до ответника, размера на
използваните услуги и лизингови вноски.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228
ЗЕС:
Предмет на посочения иск е установяване на вземане на ищеца за потребени
електронни съобщителни услуги, включващо и месечни такси по Договор за мобилни
услуги от 24.02.2016г. От представените по делото и обсъдени по-горе писмени
доказателства несъмнено се установи, че страните са били обвързани за исковия период от
24.02.2016г. до 30.04.2016г. от Договор за мобилни услуги от 24.02.2016г., по силата на който
на потребителя-ответник е предоставен предпочитан номер +359********* с абонаментен
план "Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“. Посоченият договор, както
и представените към него общи условия и ценова листа, неразделна част от последния, са
подписани от ответника, като подписът му не е оспорен в производството, респ. не е
оборена формалната доказателствена сила на документа, а именно че ответникът е автор на
изявлението и се е съгласил да бъде страна по процесния договор. Основно задължение на
потребителя съгласно сключения договор е да заплаща стойността на месечната абонаментна
такса и стойността на потребените електронни съобщителни услуги по цени, уговорени в
договора и конкретизирани в ценовата листа. В случая от заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период, в съответствие със
сключения договор, ищецът е начислил на ответника месечни такси в размер на 23,08 лв. с
ДДС за двата месеца, включени в исковия период и е фактурирал потребление на услуги в
размер на 0,38 лв. или общо задължение за периода в размер на 46,54 лв. От посоченото
задължение ищецът е приспадал сумата от 6,30 лв. с кредитно известие от 01.05.2016г.,
издадено за намаляване на начислени месечни такси от предходен период или задължението
на ответника за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г. за ползваните електронни
съобщителни услуги с включени месечни такси се равнява на сумата от 40,24 лв. Съдът
кредитира извършените от ищеца счетоводни записвания, доколкото от изслушаното по
делото заключение се изяснява, че счетоводството му е редовно водено чрез използване на
счетоводен софтуерен продукт и правилността на записванията е проверена от вещото лице.
Изискуемостта на задължението настъпва на уговорения падеж, а именно 15 дни след
издаване на фактура за задължението, в деня, изрично посочен във фактурата за всяко
месечно задължение, който ден е настъпил към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за вземането за всяко от месечните задължения,
включени в периода. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване
плащането на установените задължения не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка,
поради което при приложение на неблагоприятните последици от неизпълнената
доказателствена тежест, съдът следва да приеме, че установеното задължение не е платено,
като това се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС е основателен и следва да се уважи за сумата от 40,24 лв., представляваща потребени
електронни съобщителни услуги с включени месечни абонаментни такси по процесния
договор за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на
4
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 40,24 лв. до пълния
предявен размер от 42,49 лв.
По иска с правна квалификация чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД:
От представения като доказателство договор за лизинг от 24.02.2016г., неоспорен от
ответника, се установява сключеният между ищеца и ответника договор за лизинг. С
договора лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предоставил мобилното
устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Black във вид, годен за употреба, при
подписване на договора за лизинг. Освен това, обстоятелството, че устройството е предадено
за ползване на ответника се установява и от съдържанието на договора за мобилни услуги, в
което е удостоверено, че при подписването му потребителят е получил същото. Съгласно чл.
345, ал. 1 ТЗ Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след
изтичане срока на договора, а именно да плаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта (чл. 232, ал. 2 ЗЗД). Следователно за М. М. П. е възникнало задължение
да заплати на "Йеттел България" ЕАД договорените лизингови вноски. Ищецът претендира
лизинговите вноски за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г. в размер на общо 34,47 лв. (по
11,49 лв. всяка), което вземане в посочения размер се установява както от съдържанието на
договора за лизинг, така и то заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Задълженията са уговорени като месечни и надлежно фактурирани в представените фактури
с настъпил срок за плащане. Ответникът не е твърдял, нито е доказал заплащане на
претендираното вземане, с оглед на което предявеният иск по чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал.
2 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер от 34,47 лв. – неплатени
лизингови вноски за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът е претендирал заплащане на неустойка при разваляне на договор за мобилни
услуги от 24.02.2016г., като уговорената неустойка се дължи при прекратяване на договора
по вина на потребителя и се съизмерява със сбора от сумата на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Развалянето на включени писмени договори съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква кредиторът-
ищец да даде писмено на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. В случая ищецът не твърди, нито
установява да е отправил писмено уведомление до ответника, с получаването на което и
изтичането на дадения подходящ срок договорът да е бил развален, поради което и не се
установява да е дължима уговорената неустойка с оглед разваляне на договора. Предявеният
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 392,34 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на лизинговите
вноски до края на срока на договора за периода от 01.05.2016г. до 24.01.2018г., на чиято
предсрочна изискуемост се позовава ищецът, съдът намира следното:
По делото се установи, че съгласно чл. 12 от приложимите към сключения между
страните договор за лизинг Общи условия в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право, в съответствие с
разпоредбите на договора, Общите условия и действащото законодателство с писмено
уведомление до лизингодателя да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията по
договора и Общите условия и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми,
както и всички други суми, посочени в договора за дължими и платими и/или да поиска
връщане на устройството и да удовлетвори вземането си чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството и/или принудително да удовлетвори
5
вземането си от предоставения като обезпечение запис на заповед. Месечните вноски и
другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания.
В случая се установи, че потребителят-ответник не е изпълнил задължението си да
плаща месечните лизингови вноски за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г., което е довело
до възникване на правото на лизингодателя да упражни някоя от възможностите,
предвидени в чл. 12 от договора, сред които да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми и/или да поиска връщане на устройството. Ищецът твърди, но не доказва да е
упражнил това свое право надлежно преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, а именно да е отправил писмено изявление до длъжника, с което да го е
уведомил за своя избор и което да е достигнало до лизингополучателя. От друга страна не се
установи и прекратяване на договора за мобилни услуги, при които е уговорено настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Доколкото обаче
ответникът не е твърдял, нито е доказал връщане на даденото устройство, а ползването е
продължило за исковия период, частично изтекъл към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ответникът дължи цената на ползване на устройството,
чиято изискуемост е настъпила към този момент. Установява се, че към 11.01.2018г. е
настъпил падежът на плащане на двадесет от двадесет и една останали месечни лизингови
вноски (последната вноска за м.01.2018г. съдът приема да не е изискуема към този момент, с
оглед обстоятелството, че не е изтекъл месеца, за който се претендира), чийто размер съдът
определя на основание чл. 162 ГПК на сумата от 229,80 лв. (241,29 – 11,49 = 229,80), за която
сума искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 229,80 лв. до пълния
предявен размер от 241,29 лв. Ирелевантно в случая е възражението на ответника във връзка
с действителността на разпоредбата на чл. 12 от Общите условия, доколкото същата не е
приложима в разглеждания случай.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът. Същият е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса и 360 лв. лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно отбелязването с характер на разписка в представения договор за
правна защита и съдействие от 05.01.2018г., или общо разноски за заповедното производство
в размер на 385 лв. В исковото производство ищецът е претендирал и доказал извършване
на разноски в размер на сумата от 75 лв. – държавна такса, сумата от 400 лв. – платен
депозит за назначаване на особен представител, 360 лв. лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно отбелязването с характер на разписка в представения договор за
правна защита и съдействие от 08.04.2022г., или общо разноски за исковото производство в
размер на 835 лв. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 164,98 лв. за заповедното производство
и в размер на 357,82 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. М. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С*** дължи на „Й***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 40,24
6
лв., представляваща цена на предоставени електронни съобщителни услуги, включваща и
месечни такси, по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.02.2016г., при условията
на които се ползва мобилен номер **********, за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г., на
основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД сумата от 34,47 лв., представляваща
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.02.2016г. с предмет мобилно
устройство Samsung Galaxy J5 Black, за периода от 24.02.2016г. до 30.04.2016г. и сумата от
229,80 лв., представляваща падежирали месечни лизингови вноски по Договор за лизинг от
24.02.2016г. за периода от 01.05.2016г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2490/2018г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за разликата над сумата от 40,24 лв. до
пълния предявен размер от 42,49 лв., искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата
от 229,80 лв. до пълния предявен размер от 241,29 лв. и искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 392,34 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.02.2016г.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*** да заплати на „Й***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 164,98 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
357,82 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7