№ 167
гр. Разград , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200070 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от „УЛТИМА Ф“ ЕООД гр.Шумен срещу Наказателно постановление
№ В- 0050524 от 07.12.2020г. на на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара»
при Комисията за защита на потребителите, с което на обжалващото дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит за нарушение на чл.5, ал.1 във вр. с ал.2 от същия закон. В жалбата
се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения при
процедурата, неправилно приложение на материалния закон, твърди се недоказаност на
административно нарушение. Моли се НП да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на обжалващото дружество поддържа
жалбата.
Ответната страна Комисия за защита на потребителите не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № В-0050524 от 07.12.2020г. на на Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
1
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на
потребителите на обжалващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.5,
ал.1 във вр. с ал.2 от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено на
основание Акт за установяване на административно нарушение 2020 № К – 0050524 от
08.09.2020г., съставен на обжалващото юридическо лице от старши инспектор при КЗП – РД
– Варна в резултат на извършена на 01.09.2020г. проверка в офис, находящ се в гр. Разград,
бул. България №3. Същият офис бил стопанисван от обжалващото дружество, като в този
обект се извършвала дейност свързана с отпускане на парични заеми под формата на
потребителски кредити. Проверката се извършвала съвместно с ОД на МВР. На посочената
дата офисът бил посетен от проверяващия екип с цел проверка по Закона за потребителския
кредит. По време на проверката обектът работел. Проверката Около 11.00 часа в офиса
влязла св. А. Т., ст. инспектор към наказващия орган, която се представила като потребител,
работеща в частна фирма и поискала да сключи договор за заем в размер на 1000 лв. със
срок на погасяване 1 година. Служителката в офиса й обяснила, че за такъв заем ще са
нужни двама поръчители. Можело да се отпусне заем в размер на 800 лв., за което е нужен
един поръчител. Малко след това в обекта влязъл Ст.С. – инспектор от ОД на МВР, като се
представил за поръчител. Разговорът продължил, като А. Т. попитала каква е месечната
вноска по заема. Отговорено й било, че ще дължи 100.72 лв., което означава, че за 12 месец
ще върне приблизително 1200 лв. Изискани били двете лични карти на А. Т. и С., като в
същото време се съставила декларация за обработване и съхранение на лични данни. А. Т.
попитала бързо ли ще получи заем, като служителката отговорила „В рамките на деня". На
въпроса колко процента ще е лихвата на А. Т. било обяснено, че програмата изчислява
лихвата, преди подписване на договора. Копирани са двете лични карти, като от А. Т. бил
поискан и мобилен телефон. За времето, в което А. Т. и С. били в обекта, представяйки се за
потребители, не им бил издаден Стандартен Европейски формуляр с предоговорената
информация за заем от 800 лв. със срок на погасяване 1 г. А. Т. и С. напуснали обекта, но
веднага след това се върнали и се легитимирали като проверяващи.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя
потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че докато се представяла за
потребител, получила само устна информация. Дори и след като се легитимирала не бил
представен стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и изобщо нищо в писмена форма не й
било представено. Вече в хода на делото от обжалващата страна е приложено копие от
бланка Стандартен европейски формуляр /л.37 от делото/. По искане на обжалващата страна
е разпитан св. М. Д., работещ в офиса, като инкасатор влогови задължения. Същият сочи, че
в офиса имало поставени такива бланки на формуляри, които били достъпни за клиентите.
Съдът не кредитира тези твърдения, доколкото е явно, че и след легитимиране на
проверяващите такава бланка не им е представена – явно служителите в офиса не са
разполагали в момента с налична. А и задължението на кредитодателя в случая е именно да
предостави на потребителя такъв формуляр, а не е работа на последния да се сеща или търси
2
такъв формуляр. С оглед казаното и предвид показанията на св. Т. и приложените писмени
доказателствени материали съдът приема, че обстоятелствата отразени в акта и НП са
доказани.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Съдът намира, че актът и НП
са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци. Данните
по делото дават основание на съда за извод, че санкционираното дружество е осъществило
състава на вмененото му нарушение, а именно не е изпълнило задължението по чл. 5, ал. 1
от ЗПК. По силата на същия текст преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Според чл.5, ал.2 от ЗПК информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. От данните по делото се
установява, че на процесната дата при поискан от св. Т. заем с посочени параметри не й е
предоставен в качеството на потребител СЕФ, така както изисква цитираната разпоредба.
Изискването е потребителят предварително да е информиран за условията кредита и към
този момент да не е обвързан с предложение за договор или със самия договор. След като
св.Т., в качеството й на потребител е заявила искания от нея кредит, същата е била
информирана устно за условията на кредитиране от страна на дружеството, без обаче да й е
предоставен СЕФ, с което е нарушен чл.5, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗПК. Съдът не намира за
основателни изложените в жалбата доводи за липса на осъществен състав на нарушение.
Контролните органи са се представили пред служител на кредитодателя като лица, желаещи
да изтеглят потребителски кредит, като са посочили условията – сума и срок на кредита.
При това служителят в офиса е действал в ситуация считайки, че има срещу себе си
потребител. Именно в такава ситуация служителят е предоставил на св. Т. подробна устна
информация за условията по кредита, изискани са лични данни. При тази ситуация
служителят е бил длъжен да предостави своевременно и стандартен европейски формуляр с
необходимата информация, която като съдържание надхвърля предоставената устно на
свидетелката такава. Този формуляр има за цел потребителят да сравни различните
предложения и да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Именно този разяснителен разговор е моментът, в който на потребителя е следвало
да се предостави този формуляр – фактически няма по късен момент в който това да се
направи. На потребителят обаче не е предоставен такъв формуляр и така чрез бездействие
обжалващото дружество е нарушило чл.5 от ЗПК. С оглед на това дружеството правилно е
санкционирано на основание чл.45, ал.1 от ЗЗП. Наложената санкция е в минималния
предвиден за юридически лица размер. С оглед тежестта на конкретното нарушение и
предвид факта, че подобни нарушения, очевидно масова практика, съществено ощетяват
потребителите, то съдът намира, че не може да се говори за маловажност на случая по
3
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В- 0050524 от 07.12.2020г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на
потребителите, с което на обжалващото дружество „УЛТИМА Ф“ ЕООД гр.Шумен е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит за нарушение на чл.5, ал.1 във вр. с ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4