РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1388
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата С.В.Г. от гр.София твърди, че на 13.09.2019 г. около 17.00 часа
пострадала при ПТП, като пътник в автобус на градски транспорт, движещ се по
линия № 76, в гр. София, който автобус е с марка „Ман“, модел „Лион С Сити“ ,
рег. № *****, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Вследствие на
противоправното и виновно поведение на
водача на превозното средство, ищцата паднала в салона на автобуса и претърпяла
подробно описаните в исковата молба травматични увреждания. Застраховател на
гражданската отговорност за соченото превозно средство бил ответникът ЗАД „ОЗК
- З.“, към което дружество на 02.12.2019г. била отправена писмена претенция за
определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени
вреди. Застрахователното дружество не е изплатило обезщетение. Съобразно с
изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК - З.“ да й заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 51,59лв. обезщетение за имуществени
вреди от разходи за лекарства, ведно със законната лихва от 13.09.2019г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство включително възнаграждение за адвокат по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има трето, неустановено
лице, което извършило неправилна маневра пред автобуса на градски транспорт,
което принудило водачът му да спре внезапно, за да избегне удар с неизвестното
МПС. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата ищца, за която твърди, че не се е придържала към спомагателните
дръжки в салона на автобуса и така не се е погрижила за собствената си
безопасност. Изтъква доводи, че придружаващи
заболявания на ищцата са допринесли за интензитета на получените травми, както
и за удължаване на периода на възстановяването им. Оспорва исковата претенция
по размер като завишена и несъответстваща на принципа на справедливост по чл.
52 ЗЗД, претърпените увреждания и поддържаното съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху главницата. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От материалите
на приложената към делото административно-наказателна преписка във връзка с ПТП
и по – конкретно, от Констативен протокол № К-535/13.09.2019г. на СДВР, ОПП се
установява, че на 13.09.2019 г. около 17.00 часа в гр. София на бул. „Цариградско
шосе“ в района на мостово съоръжение над пл. „Площад на авиацията“ е настъпило
транспортно произшествие с паднал пътник – ищцата С.В.Г., в автобус,
собственост на „Столичен Автотранспорт“
ЕАД, с марка „Ман“, модел „Лион С Сити“, рег. № *****, управляван от водача Г.Ж.К..
На место органите на ПП са съставили скица на ПТП, водачът на автобуса е
попълнил декларация, а ищцата е описала случилото се в сведение.
Ищцата представя
абонамента карта за 13.09.2019г. , издадена от Център за градска мобилност при
СО. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищцата е била пътник в автобуса.
При ответника за соченото пътнотранспортно произшествие образувана
претенция по щета № 0411-195-0018-2019 по молба на ищцата от 2.12.2019г. Няма
доказателства ответникът да е платил обезщетение по тази щета.
Ответното застрахователно дружество не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „
гражданска отговорност“ към датата на ПТП , възникнало по застрахователна
полица № BG/23/118002988533,
с крайна дата на покритие 19.10.2019 г.
За установяване на конкретния механизъм
на ПТП са събрани гласни доказателства, изслушана е и автотехническа
експертиза.
Св. Г.К., водачът на автобуса, обяснява,
че на процесната дата 13.09.2019г. е работил на линия 76 и пътувал от
ж.к.Младост към ж.к. Гоце Делчев. На моста на 4 км. пред него излязла
непредвидено кола. За да предотврати ПТП, той ударил рязко спирачка, спрял
рязко автобуса. Хората в автобуса паднали, той извикал линейка. Ищцата била
настанена в линейката и откарана в Окръжна болница. Дошла и полиция, изпробвали
го за алкохол. Уточнява, че преди принудителното спиране той се движел с 40
км/ч.
Св. В.В., колега на ищцата, обяснява, че
заедно с ищцата се качили в 17,15ч. в автобуса от спирката пред “The Mall’ и пътували по
бул.Цариградско шосе в посока центъра. Свидетелят
седнал в задната част на автобуса. Ищцата седяла права в средната част на
автобуса, държала се за дръжката. Автобусът бил пълен с хора. След моста, по посока центъра и х-л Плиска, автобусът,
който се движел доста бързичко, ударил лико спирачки, но това не се отразило на
пътниците. След това обаче шофьорът „набил“ спирачки. Ищцата паднала по средата
на автобуса. Върху нея паднали други пътници. Станало суматоха.
Назначената по делото САТЕ възприема
механизма на ПТП, описан от св.К.. Според вещото лице причината за ПТП от
техническа гледна точка е внезапното навлизане на неизвестно превозно средство
в лентата на движение на автобуса, което е принудило водача К. да предприеме
екстремно спиране, като по този начин са поставени в опасност живота и здравето
на намиращата се в пътническия салон ищца С.Г.. Според вещото лице, за да
осигури спиране , при което залитането на пътниците би било значително
намалено, водачът е следвало да реагира на около 2 пъти по-голямо разстояние от
това, на което е реагирал в действителност. Загубата на равновесие и падането
на пострадалата е резултат от реализираното спирачно закъснение при екстремно
спиране на автобуса и притискането на телата на намиращите се в близост
правостоящи пътници, и е възможно и в
случай, че ищцата се е държала за предвидените захвати.
Във връзка с твърдените телесни увреди и
търпени от ищцата болки и страдания, съдът назначи и изслуша СМЕ, събра гласни
доказателства.
Вещото лице по СМЕ дава следното
заключение: въз основа на представената по делото медицинска документация
вследствие на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на главата
окципитално /тилно/ и травма на нервните
коренчета в шиен отдел. Черепно-мозъчната
травма при ишцата, диагностицирана след болнично лечение в неврохирургична
клиника като мозъчно сътресение, е протекла без убедителни данни за настъпило пълно безсъзнателно
състояние и като такава има медико-биологична характеристика „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”. Контузията в теменно-тилната
област на главата с голям подкожен хематом в същата област е причинила на
пострадалата болки и страдания за срок до 20 дни. Според вещото лице травмата на нервните коренчета в шиен отдел
е неубедителна, не са описани потвърждаващи тази травма симптоми. В резултат на
получените травматични увреждания пострадалата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок до 30 дни, умерени до два месеца и по-леки, с характер на
посттравматична церебрастения - до момента. Вещото лице уточнява, че средностатистическият
период за възстановяване след мозъчно сътресение е 20 до 30 дни. При възрастни пациенти, или такива със значими
придружаващи заболявания, този период може да се удължи значително, с характер
на посттравматична церебрастения (посткомоционен синдром). Експертът посочва,
че всяка
черепно-мозъчна травма и неминуемият стрес при пътен инцидент влияят
неблагоприятно върху протичането на редица придружаващи заболявания -
артериална хипертония, болести на обмяната и др. Така също е налице и обратната
зависимост - придружаващите заболявания утежняват възстановителния процес при
ЧМТ. В този смисъл трудно могат да бъдат строго диференцирани причините за
съобщаваните от ищцата и към момента оплаквания - главоболие, виене на свят,
дразнене от светлина и топлина. Категорично е заключението, че получените
травматични увреждания на ищцата се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП. При прегледа на ищцата вещото лице е установило,
че тя продължава да се оплаква от главоболие, виене на свят, дразнене от
светлина и топлина. Намира се в задоволително общо здравословно състояние, в ясно
съзнание, адекватна, критична, ориентирана, с практически нормален неврологичен
статус. Освен съобщаваните субективни оплаквания, не се установяват обективни
клинични данни за невъзстановени увреждания в резултат на процесния инцидент.
Първична глаукома с отворен ъгъл е
придружаващо заболяване за ищцата и не е настъпило в резултат на ПТП.
Във връзка с представената от ищцата по
делото фактура № ********** от 23.10.2019 г. вещото лице посочва, че
извършените разходи за закупени лекарствени средства - Дименхидринат, Магнерот,
Милгама, на обща стойност 51,59 лева са във врьзка с получените увреждания при
процесното ПТП и проведеното лечение.
Св.Б.Б., дъщеря на ищцата, установява,
че след ПТП е видяла майка си в болницата „Св.Ана“ – била в съзнание , но не
била адекватна, гледала в една точка. Лекарите направили снимка на главата на
майка й и й казали , че може да се прибере у дома. На втория ден обаче
състоянието на ищцата се влошило , вдигнала кръвно, повръщала, виело й се свят,
и била хоспитализирана за 5 дни в същата болница. Бил установен хематом на
главата от удара. След като се прибрала у дома, ищцата била в продължение на
два месеца и половина на легло, като свидетелката и баща й се грижели за
ищцата. Водили я до тоалетна, хранили я в леглото. Ищцата стояла в тъмна стая.
Мястото на хематома било пълно с вода. На това място ищцата нямала коса и това
я притеснявало. Черепа й бил деформиран. Всеки ден приемала медикаменти за
кръвно, диоптъра й се покачил. Ищцата тръгнала на работа след 3 месеца лечение
у дома си. Изпитвала страх да пътува с градски транспорт, пътувала само с метро
и пеша.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата на чл.
498 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция
от дата 02.12.2019г. с посочена банкова сметка, ***телства от страна на
ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Въз основа на констативния протокол за
ПТП, събраните гласни доказателства и изслушаните две експертизи, съдът приема,
че на 13.09.2019г. след 17,15ч. в гр.София, по бул. „Цариградски шосе“ се е
движел автобус, собственост на „Столичен
Автотранспорт“ ЕАД, с марка „Ман“, модел „Лион С Сити“, рег. № *****, управляван
от водача Г.Ж.К., изпълняващ маршрута на линия 76 в посока от ж.к.“Младост“ към
ж.к.“Гоце Делчев“. Ищцата се е намирала в автобуса, била е правостояща в
средната му част, хваната за дръжка в автобуса. В автобуса е имало както и
седнали, така и правостоящи пътници. Автобусът се е движел с около 40 км/ч. В
района на мостово съоръжение над пл. „Площад на авиацията“
водачът К. предприел екстремно спиране, като задействал рязко спирачната
система. При рязкото спиране на автобуса, ищцата, наред с други пътници,
паднала на пода. Според обясненията на водача, дадени пред съда, екстремното
спиране се наложило заради навлязъл автомобил в неговата лента, който спрял
пред него. За да избегне удар с автомобила, водачът К. задействал спирачките на
автобуса и рязко спрял. В обяснението си непосредствено след ПТП, дадени пред
органите на пътна полиция при СДВР, водачът собственоръчно е записал в
декларация, че причина за ПТП е „невнимание“. Водачът не е посочил навлизането на друго МПС в неговата
лента на движение, не е насочил органите на СДВР да издирят това МПС и неговия
водач, за който пред съда твърди, че е била жена, която говорела по телефона. При
тези данни съдът приема, че за да предприеме водачът К. екстремно спиране, пред
автобуса се е намирало друго МПС. Не е ясно дали това МПС се е намирало в
лентата на движение на автобуса или е навлязло в нея непосредствено преди
водачът да предприеме спирането. Но и в двата варианта, съдът намира, че е
налице противоправно поведение на водача на процесния автобус. В района на
мостово съоръжение, в натоварен за трафика час, с множество пътници, вкл. и
правостоящи, той се е движел със скорост от 40 км/ч. като не е поддържал безопасна
дистанция, която би му позволила да спре плавно
и да не създава интензивно действащи върху пътниците в превозното
средство инерционни сили. Поведението му не е било в съответствие с правилото
на чл.23 ал.1 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
Налага се извода, следователно, че с
поведението си водачът К. е нарушил общото задължение за всеки участник в
движението по пътищата, установено с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП -
всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората. Съждението, представено от ответника, че пътниците следвало да се
държат по-здраво в автобуса не може да бъде възприето. При положение , че е
предвидено в автобусите от обществения транспорт да се превозват правостоящи
пътници, водачите на тези автобуси следва да осигурят минимум безопасността на
пътниците. Високата и несъобразена с пътната обстановка скорост от 40 км/ч. в
един от най-натоварените булеварди в столицата, при наличието на правостоящи
пътници е обусловила настъпването на ПТП. Недоказано е твърдението на
ответника, че водачът е предприел спасителна маневра спиране , за да предотврати удар в друго МПС.
Водачът самият не е изпълнил предписанията на закона за движени по пътищата,
поради което не може да се обсъжда наличието на спасителна маневра. Неоснователно е и възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат. Доказателства, че ищцата не се държала
на ръкохватките в автобуса, не се събраха.
Презумпцията за
вина, установена с чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана от ответника, чиято е
доказателствената тежест за това, като следва да се внесе уточнението, че в
гражданското право вината се заключава до простото неполагане на дължимата
грижа, а в случая неполагане на грижата, която и най – небрежния водач би
положил – да се движи на безопасно разстояние от предходния автомобил, за да не
се налага рязко задействане на спирачната система.
Между
застрахователят, ответника, и собственика на автобуса – Столичен Автотранспорт
ЕАД причинил ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност за процесния ден. Договорът е основание за възникване на прякото
право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС.
Установени са по делото и останалите елементи на
фактическия състав на деликта, а именно – неимуществените и имуществените вреди,
които ищцата е претърпяла в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Въз основа на заключението на вещото лице по
СМЕ съдът приема, че в резултат на ПТП ищцата е получила мозъчно
сътресение и контузия на главата окципитално /тилно/. Не се установи по категоричен начин ищцата да
е получила травма на нервните коренчета в шиен отдел. Според вещото лице
болките във врата при ищцата след ПТП се обясняват с навяхване на врата. Глаукомата
и високото кръвно налягане са придружаващи заболявания и не са настъпили в
резултат от ПТП. Няма данни ищцата да е била в кома, напротив, след ПТП е дала
писмени обяснения пред органите на пътна полиция, СДВР.
За да определи справедливо по размер
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, освен изброените конкретни травматични
увреждания, съдът съобрази и възрастта на ищцата, на 52 г. в активна възраст, съпътстващите
я болки и страдания в периода на
възстановяване – първите 30 дни болките са били интензивни, в следващите ги 2
месеца - умерени и по-леки, като и към настоящия момент ищцата продължава да се
оплаква от главоболие, виене на свят, дразнене от топлина и светлина, като
според вещото лице невролог няма обективни клинични данни за невъзстановени
увреждания при ищцата в резултат на ПТП. Съдът съобрази и променения начин на
живот при ищцата за един значителен период от време, неудобството да бъде
обслужвана от близките си, изпитаните психически негативни преживявания, страх
и стрес от случилото се, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в
страната към момента на увреждането – 2019г., вкл. и водейки се от съдебната
практика по сходни случаи, съдът намира, че справедлива сума за репариране на
нанесените неимуществени вреди е сумата от 30 000лв. До
първоначално предявения размер от 50 000лв. искът за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен.
В исковата молба ищцата
претендират обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Предвид
нормата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ / в
сила от 01.01.2016 г./ лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди считано от 02.03.2020 г. – датата, на която е
изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията на ищцата.
Искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и доказан в претенцирания размер от 51,59лв. Направените
от ищцата разходи за закупуване на медикаменти са във връзка с лечението на
телесните увреждания, получени от ПТП. Тези разходи подлежат на възстановяване
от ответника. Претенцията за лихва върху тази сума от деня на увреждането е
неоснователна. Ответникът дължи лихва за забава върху тази сума на основание
чл.86 от ЗЗД от 2.03.2020г. с оглед нормата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ.
По разноските за настоящото
производство:
Ищцата претендира разноски по списък в
размер на 500,52 лв. Платена държавна такса, 440лв. депозит за експертизи и
адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски по списък
- 300лв. за юрисконсулско възнаграждение, 10лв. депозит за свидетел и 280лв. депозит за експертизи.
Страните не оспорват претенциите си за
разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват направените от нея разноски съобразно уважената част от исковете.
Ищцата е освободена от задължението за държавна такса над сумата от 500,52лв. Не е
освободена от заплащането на разноски по делото. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие /л.35/, който установява, че е договорено безплатно процесуално
представителство на ищцата от Адвокатско дружество „В., У. и партньори“,
представлявано от адв.В. У..
На ищцата се
следват разноски в размер на 564,31лв. На процесуалния й представител се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 1431,55лв.
На
ответника при този изход на делото на ответника се следват разноски в размер на
236лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на СГС държавна такса върху
уважените искове в размер на 749,48лв. / от дължимата по делото
държавна такса от 1250лв. съдът приспадна първоначално платената от ищцата
държавна такса в размер на 500,52лв./.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.В.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 432 ал.
1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, сума
в размер на 30 000 лева , представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата
51,59лв. , представляваща обезщетение за претърпени от същото ПТП имуществени
вреди, разходи за медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане, както и 564,31лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до предявения размер от 50 000лв. ведно със законната
лихва от 13.09.2019г. , както и иска за мораторна лихва върху двете присъдени
суми за периода 13.09.2019г. – 01.03.2020г. като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и п.“,
представлявано от адв.В. У. на основание чл. 83 ал.2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 1431,55лв.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН ********** да
заплати на З. „О.“ АД, ЕИК *****
разноски по делото в размер на 236лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „О.“ АД, ЕИК ***** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от
749,48лв. държавна такса върху уважените искове .
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: