Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
Гр.
Троян, 06.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора
...……………...........................…...... като разгледа докладваното от
съдията – Ютерова гр. дело № 176 по описа на ТРС за 2017 год., за да се
произнесе - съобрази:
„Велде България” АД гр.
Троян, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевско”, представлявано от изпълнителния директор Цветомир
Стойков Цочев е
предявило против „В и К –
Стенето” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул.
„Христо Ботев”
№ 213, представлявано от Тонимир Стойчев Гечев – управител два обективно съединени иска с
правно основание чл. 55 ал. 1, съответно за сумата 17 745 лева и за сумата 9 165,66 лева.
Ищцовото дружество твърди, че на 01.08.2005 г. с ответната страна са сключили
договор за приемане, отвеждане
и пречистване на промишлени отпадни води, който е безсрочен, сключен в изпълнение на
изискванията на специална секторна правна уредба - Наредба № 7 от 14.11.2000 г.
за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места,
издадена от МОСВ, МРЗБ и МЗ, която е действаща и към момента.
Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора, страните се споразумели
"В и К Стенето" ЕООД да извършва приемането, отвеждането и пречистването
на отпадните води на "Велде България" АД посредством градската
канализационна система и пречиствателна станция за
отпадни води в гр. Троян. В чл. 23
от договора е предвидено, че "Велде България" АД ще заплаща на "В и К Стенето" ЕООД за
пречистването на отпадните му води цена за куб. м., определена в зависимост от степента на
замърсеност, при четири такива степени, както следва: при първа степен - 0,30
лева/м3 без ДДС; при втора степен - 0,45 лева/м3 без ДДС; при трета степен -
0,60 лева/м3 без ДДС и при четвърта степен — 0,75 лева/м3 без ДДС.
Твърди се, че замърсеността на отпадните
води на "Велде България" АД, съответно степента на замърсеност, се
определят едностранно от "В и К Стенето" ЕООД съгласно чл.17 и чл.18
от договора.
Ищецът твърди, че ответното дружество е начислило по двете процесни фактури на "Велде България" АД
предоставените му В и К услуги при единични цени, значително по-високи от тези,
посочени в договора, което е довело да значително
завишение на общата цена - по показател "Кан.
вода от пр. водопровод" за
периода 30.08.2013 г. - 30.09.2013 г., е фактурирало 44 362,000 м3 вода
при първа степен на замърсеност по единична цена от 0,70 лева без ДДС на м3,
или общо сумата от 31 053,40 лева без ДДС и съответно за периода
29.11.2013 г. - 30.12.2013 г., е фактурирало 21 823,000 м3
вода при втора степен на замърсеност по единична цена от 0,87 лева без ДДС на м3,
или общо сумата от 18 986,01 лева без ДДС.
Ищцовото дружество се представлява в процеса от адв. Е.Д.
от АК – Видин, който моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника "В и К Стенето" ЕООД да заплати на "Велде
България" АД неоснователно получената
в повече парична сума по фактура
№ 0000039393
от 30.09.2013 год. в общ размер на 17 745,00 без ДДС, както
и законната лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателното заплащане на всички дължими суми; както и
неоснователно получената в повече парична сума по фактура № и неоснователно начислената
сума по фактура № 0000040924 от 30.12.2013
год. в общ размер на 9 165,66
без ДДС, както и законната лихва за забава върху същата сума
от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички
дължими суми.
На основание чл. 214 от ГПК по искане
на ищеца съда е допуснал увелечение на така предявените искове, съответо със
сумата 300 лева по първия /фактура № 39393/ - да се счита предявен за
18 045 лева, и със сумата 10 000 лева по втория /фактура № 40924/ -
да се счита предявен за 19 165,66 лева. Ангажирани са писмени доказателства.
При предвидената
процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответникът е представил писмен отговор, в който заявява, че предявеният
иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД е допустим, но неоснователен и недоказан.
Изложили са подробно становище в подкрепа на твърденията си. Ангажирани са
писмени доказателства. Ответникът е посочил, че договор за приемане, отвеждане и
пречистване на промишлени отпадни води от 01.08.2005 г. не действа между
страните, считано от 06.08.2013 г. Твърди, че с предизвестие изх. №
И-183/05.06.2013 г., ищеца е уведомен, че договорът ще бъде прекратен след
изтичане на срока на предизвестието, който е 30 - дневен, съгласно чл. 31 от
договора. Със същия документ ищецът е поканен за пореден път да сключи нов
договор. Твърди се, че опити за договаряне, чрез покани до ищеца, са правени
многократно, с оглед несъответствието на съществуващия договор с действащата
нормативна уредба, както и несъответствие с технически нормативи и показатели
по пречистването на промишлени води, свързани с въвеждане на нови съоръжения.
Всички опити за сключване на актуален спрямо нормативната уредба договор били
неуспешни.
С разпореждане
на И. Д. Кмет на Община Троян № 01-705/04.07.2013 г., на „В и К Стенето“ ЕООД е
разпоредено да удължи срока на предизвестието с един месец - до 05.08.2013 г. Това
разпореждане е изпълнено с уведомление изх. № И-226/05.07.2013 г. На 23.07.2013
г. между страните е проведена среща при Кмета на Община Троян, след което
Кметът приканил страните да се договорят. След изтичане на срока на
предизвестието и съответно прекратяване на индивидуалния договор, ищецът е
уведомен, че считано от 06.08.2013 г. спрямо него ще се прилагат Общите условия
за предоставяне на В и К услуги от оператора - писмо изх. № И-280/08.08.2013 г
.
Въпреки
описаните действия, „Велде България" АД не прекратило заустването на промишлени
отпадни води, а ответното дружество не могло да прекрати пречистването
принудително, без с това свое действие да причини екологична катастрофа във
водите на река Осъм и прилежащите до тях територии.
Твърди се, че
за липсата на валиден договор, за замърсяването, причинявано от ищеца и
наложителното пречистване на заустените промишлени отпадъчни води, е
уведомявана Басейнова дирекция „Дунавски район" гр. Плевен и РИОСВ гр. Плевен,
но действия по контрол не били предприети, поради което „Велде България"
АД продължавало самоволно и противоправно да зауства промишлени отпадъчни води
във В и К мрежата и да принуждава „В и К Стенето" ЕООД да извършва за него
услуга, за която не желае да заплаща определените от КЕВР цени, по които се
пречиства за всички останали промишлени замърсители
За ответника „В и К - Стенето” ЕООД гр. Троян се явява управителя Тонимир Гечев и
се представлява от адв. Антон Кръстев и адв. Н.М. ***, които считат че
предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани и молята бъдат отхвърлени
От приложените по делото писмени
доказателства: Заверено копие от Договор от 01.08.2005 год. за
приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни води, ведно с
Приложение № 1, Приложение № 2, Анекс от 01.08.2005 год., Анекс от 14.07.2006
год. и Споразумителен протокол от 25.09.2007 год., представляващи приложение и
неразделна част от договора; Копие от Решение № 3 от 10.08.2015 год. на ВКС по
т. д. № 4073/2013 год., Т.К., II Т. О; Заверено копие от фактура № **********
от 30.09.2013 год.; Заверено копие от писмо на "Велде България" АД
изх.№ 289 от 07.10.2013 год., вх.№ 619 от 07.10.2013 год., при "В и К
Стенето" ЕООД; Заверено копие от фактура № ********** от 30.12.2013 год.; Заверено копие от писмо
на "Велде България" АД изх.№ 389 от 30.12.2013 год., вх.№ 806 от
30.12.2013 год., при "В и К Стенето" ЕООД; Разпечатка от
официалната интернет страница на Търговския регистър при Агенцията по
вписванията към Министерството на правосъдието на Република България,
удостоверяваща актуалното състояние на "Велде България" АД;
Разпечатка от официалната интернет страница на Търговския регистър при
Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието на Република
България, удостоверяваща актуалното състояние на "В и К Стенето"
ЕООД; Заверен препис от Предизвестие
изх. №
И-183/05.06.2013 г.,
получено ищеца на същата дата - вх. № 29/05.06.2013 г.; Заверен препис от
Разпореждане на И.Д. Кмет на Община Троян № 01-705/04.07.2013 г.; Заверен препис от уведомление
изх.№ И - 226/05.07.2013 г.;
Заверен препис от Обратна разписка; Заверен препис от писмо
изх.№01-828/24.07.2013 г. от
Кмета на Община Троян; Заверен препис от писмо изх.№ И-280/08.08.2013 г., вх.№ 44/08.08.2013 г. при ищеца; Заверен препис от
писмо изх.№ И-417/10.12.2013 г.;
Заверен препис от писмо изх.№ И-170/11.03.2014 г.; Преписи от електронна
публикация на интернет страницата на ВАС на Решение № 4835 от 22.04.2016 г., постановено от 5-членен
състав на Върховния административен съд на Република България по адм.д.№
1154/2016 г., и
Решение №12531 от 24.11.2015 г. на
3-членен състав на Върховния административен съд на Република България по
адм.д.№ 14816/2014 г. и
Заверен препис от Решение № Ц-12/26.02.2013 г. на ДКЕВР, с което доказваме
промяната на цените, считано от 01.03.2013 г.; Заверен препис от вестник
„Троянски глас", бр.10/2013 г. ;
Заверен препис от вестник „Сега"; Заверен препис от Решение №
ОУ-038/09.06.2006 г. на
ДКЕВР; Заверен препис от вестник „Троянски глас", бр. 25 от 28.06.-04.07.2006 г.; Заверен препис от Общите
условия от 2006г., действали през процесния период; Препис от електронна
публикация на интернет страницата на ВКС на Решение № 151 от 20.10.2015 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по
т.д.№1572 по описа за
Между
ищеца „Велде България” АД гр. Троян /с предишно наименование „Лесопласт” АД/,
като „възложител” и ответника „В и К - Стенето” ЕООД гр. Троян като „изпълнител”
е сключен договор на 01.08.2005 г., в който са уредени взаимоотношенията
относно приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни води, свързани
с производствената дейност на ищцовото дружество. Договорът е представен като доказателство по делото. Не се спори
между страните, че същия е безсрочен,
сключен в изпълнение на изискванията на специална секторна правна уредба —
Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени
отпадни води в канализационните системи на населените места, издадена от
Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването, действаща и
понастоящем.
В чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7 е предвидено, че
производствените отпадни води се заустват само въз основа на писмен договор,
който се сключва между лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на
населеното място и/или селищната пречиствателна станция, и абоната, като
договорът се изготвя и предлага на абоната от лицето, експлоатиращо
канализационната мрежа на населеното място и/или селищната пречиствателна
станция, както е станало и между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от договора, страните са се споразумели "В и К Стенето" ЕООД да
извършва приемането, отвеждането и пречистването на отпадните води на
"Велде България" АД посредством градската канализационна система и
Пречиствателна станция за отпадни води - гр. Троян. В чл. 23 от договора е предвидено, че "Велде
България" АД ще
заплаща на "В и К
Стенето" ЕООД за пречистването на отпадните му
води цена за куб. м., определена в
зависимост от степента на замърсеност, при четири такива степени, както следва:
при първа степен — 0,30 лева/м3 без ДДС; при втора степен - 0,45 лева/м3 без
ДДС; при трета степен — 0,60 лева/м3 без ДДС и при четвърта степен — 0,75
лева/м3 без ДДС.
Страните са се договорили /чл. 17 и чл. 18 от договора/ замърсеността
на отпадните води на "Велде България" АД, съответно степента на
замърсеност, да се определят едностранно от "В и К
Стенето" ЕООД. При неправилно издаване на сметки,
съгласно чл. 27 ал. 1 от договора, "Велде България"
АД може да възрази писмено в седемдневен срок от получаване на платежния
документ. Възражението се разглежда от "В и К Стенето" ЕООД в
десетдневен срок от получаването му. Съгласно чл. 27 ал. 2 от
договора, подаването на възражение не освобождава "Велде България" АД
от задължението му да заплати пълната сума по платежния документ.
Установява се още от договора, че изпълнителя си
запазва правото да променя цените по чл. 23 в посока увеличение или намаление съобразно
инфлацията и настъпили други промени, които влияят върху разходите за
пречистване на водите, съгласувано с Община Троян. Чл. 26 от договора съдържа уговорка, че възложителят се
задължава да заплати начислените суми за пречистване на отпадните води, който
от своя страна, според чл. 27,
може да подаде възражение срещу неправилно издаване на сметки до изпълнителя.
Процесният договор е сключен за неопределено време, съгласно чл. 31, като с 30-дневно писмено предизвестие
може да се поиска прекратяването му. Според чл. 32 двете страни могат да изменят, допълват или отменят
съществуващи клаузи по взаимно съгласие след писмено отправено искане.
От приложения анекс от 01.08.2005 г. към договора се установява, че страните
са се споразумели по чл. 23 от
Договора, цените без ДДС за пречистване на отпадъчните води да бъдат променени,
както следва: за І степен – 0,30 лева, за ІІ степен – 0,35 лева, за ІІІ – 0,40
лева, за ІV степен – 0,45 лева. Договорено е, че
анексът влиза в сила от 01.08.2005 г. и има срок на действие до 31.01.2006 г.
На 14.07.2006 г.
е сключен втори анекс към договора от 01.08.2005 г., по силата на който страните са
постигнали съгласие по чл .23 от
Договора, нивата на показателите ХПК да се променят както следва: първа степен-
до 500мг/л., втора степен- до 2000мг/л и трета степен над 2000мг/л., който анекс
е със срок на действие до 31.12.2006 г.
На 25.09.2007 г. страните са подписали споразумителен протокол към договора.
От представеното от ответника решение № Ц-12 от 26.02.2013 г. на ДКЕВР се установява, че за пречистване на
отпадни води са приети следните цени: първа степен на замърсяване – 0.70
лв./куб. метър без ДДС; втора степен на замърсяване – 0.87 лв./куб. метър без
ДДС и трета степен на замърсяване – 1.05
лв./куб. метър без ДДС. С публикация във в-к „Троянски глас”, бр. 10 от 13.03. –
19.03.2013 г., „В и К Стенето” ЕООД гр. Троян е уведомило
абонатите си, че считано от 01.03.2013 г. цените за пречистване на отпадните
води са според решение Ц-12/26.02.2013год. на ДКЕВР.
Предмет
на настоящия спор са издадените две фактури, както следва № ********** от 30.09.2013 г.,
по показател "Кан. вода от пр. водопровод" за периода 30.08.2013 г. -
30.09.2013 г., по която ответното дружество е фактурирало 44 362,000 м3 вода
при първа степен на замърсеност по единична цена от 0,70 лева без ДДС на м3,
или общо сумата от 31 053,40 лева без ДДС, за което ищеца възразява в исковата
си претенция, че съгласно договора и при правилно определената първа степен на
замърсеност, количеството вода в размер на 44 362,000 м3 е трябвало
да бъде фактурирано по единична цена от 0,30 лева на м3 без ДДС,
което се равнява на общата сума от 13 308,60 лева без ДДС. При това положение
се явява разликата в сумите в претендирания размер от 17 745,00 лева без ДДС.
Установява се, че "Велде България" АД е
заплатило на "В и К Стенето" ЕООД пълната сума по фактура №
********** от 30.09.2013 г., включително и твърдяната като неоснователно
начислената сума в общ размер на 17 745,00 лева без ДДС. Видно от представените
доказателства, на основание чл. 27 ал. 1 от договора, "Велде
България" АД е уведомило "В и К Стенето" ЕООД с писмо изх. № 289
от 07.10.2013 г. и е
поискало да бъде отстранено несъответствието в начислената цена и да му бъде
възстановена сумата, представляваща неоснователно начислената в повече цена за
предоставената услуга.
По фактура
№ ********** от 30.12.2013 г. по показател "Кан. вода от пр.
водопровод" за периода 29.11.2013 г. - 30.12.2013 г., ответника е
фактурирал 21 823,000 мЗ вода при втора степен на замърсеност по единична цена
от 0,87 лева без ДДС на мЗ, или общо сумата от 18 986,01 лева без ДДС, за което
ищеца възразява в исковата си претенция, че съгласно договора и при правилно
определената трета степен на замърсеност, количеството вода в размер на 21 823,000
м3 е следвало да бъде фактурирано по единична цена от 0,45 лева на м3 без ДДС,
което се равнява на общата сума от 9 820,35 лева без ДДС. При това положение се
явява разликата в сумите в претендирания размер на
9 165,66 лева без ДДС.
Установява се, че "Велде България" АД е
заплатило на "В и К Стенето" ЕООД пълната сума по фактура №
********** от 30.12.2013 г., включитерлно и твърдяната като неоснователното
начислена сума от 9 165,66 лева без ДДС. Видно от представените доказателства,
на основание чл. 27 ал. 1 от договора, "Велде България" АД е уведомило
"В и К Стенето" ЕООД с писмо изх. № 389 от 30.12.2013 г. и е поискало
да бъде отстранено несъответствието в начислената цена и да му бъде
възстановена сумата, представляваща неоснователно начислената в повече цена за
предоставената услуга.
Ищецът е изпратил покани до ответното дружество, но въпреки това не са му възстановени
процесните суми, за което твърди, че са неоснователно начислените по двете процесни фактури.
От заключението на вещото лице,
се установява, че в счетоводството на двете дружества процесните фактури са
надлежно осчетоводени, съответно по сметка 411 „Клиенти” и сметка 40112
„Доставчици”. Заплащането по фактура № 39393/30.09.2013 г. е извършено на
09.10.2013 г. и е в размер на 49 200,74 лева с ДДС, а по фактура № 40924
от 30.12.2013 г. – на 08.01.2014 г. и е в размер на 33 371,44 лева. Установено е също, че във фактурите е
отразено, че през този период са пречистени
Във връзка с допуснатото увеличение на сумите по
двата иска със сумите 300 лева и 10 000 лева, съда е допуснал допълнителна
експертиза. Вещото лице Н.Р. излага, че не са били предоставени платежни документи от ищцовото дружество, поради което
не може да се установи дали наистина твърдените суми от 300 лева и 10 000
лева са изплатени на ответника.
При така събраните доказателства и с оглед
изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съда намира, че е сезиран с
предявявянето на два обективно съединени иска, които СА с правно основание чл.
55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. Не се оспорва в настоящия процес, че между страните
има сключен договор от 01.08.2005 г. за приемане, отвеждане и пречистване на
отпадни промишлени води. Ищецът
твърди, че като абонат на ответното дружество е изплатило при начална липса на
основание суми по издадените две фактури, а именно: фактура
№ 0000039393 от 30.09.2013 год. Платено
в повече 17 745,00 лева /увеличен на 18 045 лева/ без ДДС и по фактура № 0000040924 от 30.12.2013
год. Платено
в повече 9 165,66 лева /увеличен на 19 165,66 лева/.
Спорния въпрос по настоящия казус
е прекратен ли е договора, сключен между страните на 01.08.2005 г., по който
въпрос съда следва да се произнесе. На първо място, съобразявайки клаузата на чл. 31, изр. 2 от договора,
решаващия съд намира, че „В и К Стенето” ЕООД е направило валидно изявление за
прекратяване на договора, като с предизвестие с изх. № И-183/05.06.2013 г. е уведомило „Велде
България” АД /„Лесопласт” АД/, че упражнява правото си по чл. 31 от договора.
По повод
цитираната разпоредба от процесния договор, ищеца алтеранативно е направил
редица възражения относно нейната нищожност, по които съда ще се произнесе в
следващо изложение.
Съда не
приема тезата на ищеца, че прекратяването
на договора следва да се извърши по взаимно съгласие на страние – подобна
уговорка липсва. Страните по настоящето дело са сключили договор за неопределен
срок и следователно е допустима възможността на всяка от страните, в случай на отпадане на интереса
от договора или други причини, да го прекрати с едностранно предизвестие. Не
може да се сподели тезата за обвързване на едностранното
волеизявление на едната страна със съгласието на другата страна. Несъвпадането
на волята на страните за прекратяване би довело до безкрайното действие на един
договор, което е абсурдно и противоречи на нормалната търговска
практика, правилата на пазара и изобщо развитието на търговските отношения. Съвсем по
друг начин стои въпроса за изменението, допълването или отменянето на договорни
клаузи /чл. 32 от договора/ В този случай, така както и закона урежда
договорните отношения – това се извършва по взаимно съгласие след отправяне на
писмено искане.
При тези изводи
съда приема, че считано от изтичане срока на предизвестието - 06.08.2013 г. действието на договора от 01.08.2005 г. между „В и К Стенето”ЕООД и
„Лесопласт”АД /„Велде България” АД/, е бил прекратен на основание
чл. 31 изр. 2 от договора.
В първото по
делото заседание, след запознаване с отговора на ответника, „Велде България”АД е изложило възражение за нищожност на чл. 31,
алтернативно в случай, че съда приеме, че договора е прекратен. Ищцовото
дружество намира, че клаузата противоречи на закона, защото нито общата, нито специалната секторна уредба предвижда или дава право
за ответника едностранно да прекрати договора за
процесните услуги.
Намира, че подобна
възможност противоречи и на целите на ЗРВК, Наредба № 7 — осигуряване на достъпност, надеждност и
сигурност на В и К услугите, предотвратяване изтичането на
отпадни води от канализационната мрежа, както и на постъпването на дренажни води в нея, извън предвиденото в технологичния процес,
и балансиране интересите на В и К операторите и на потребителите, както и за
защита на екологията. На второ място ищеца счита, че клаузата противоречи на добрите
нрави, като се мотивира с разпоредбана
на чл. 9 от ЗЗД - страните
имат свобода на договарянето, стига това да не противоречи на закона и добрите нрави.
Ищецът намира, че процесната разпоредба на чл. 31 от договора е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави, и
конкретно на принципите на справедливостта, добросъвестността и
равнопоставеността.
Съда намира подобни възражения за
неоснователни. Текстът на чл. 31 гласи, че ,,..с 30-дневно писмено
предизвестие може да се поиска прекратяването му.", който текст изцяло е
съобразен със закона и с правната доктрина за начина на прекратяване на един
безсрочен договор. Безспорно е, че с отправянето на предизвестието страната изразява
своето желание и воля за прекратяване на договора, което ще се реализира с
изтичането на уговорения срок на предизвестието.
Съда не
споделя и изложената теза на ищеца, че с оглед естеството на услугите, които
предоставя операторът и аргумент от нормите на чл. 1 ал. 2 и чл. 3 ал. 2 от ЗРВКУ - с оглед социалната им
значимост, е неприложимо прекратяване на договора. Подобен подход противоречи
на нормалната търговска практика. Що се отнася до защитата на обществения
интерес при оглед социалната значимост на предоставяните услуги, то са
създадени редица правила, които да гарантират законосъобразността и
добросъвестността при упражняване на правата в тази сфера. Уредбата на
отношенията по повод предоставянето и ползването на услугите по отвеждане и
пречистване на отпадъчни води е изградена на основата на обусловеност на
ангажиментите на оператора да ги предостави и съответно на абоната да ползва
такива услуги. Създадени са конкретни правила, гарантиращи правата на всяка от
страните-на абоната правото да ползва услугите, съответно санкция ако не съблюдава
установения за това ред, както и ангажимент на оператора да предоставя тази
услуга, но и да получава съответстващата й цена. За последната е създадена
отделна гаранция, именно с оглед обществената значимост на услугите, като е
въведен контролът на ДКЕВР по отношение регулирането на цените и определяне на
пределните-максимални цени, на които да може да се предлага
тази услуга. Или-създадена е уредба и рамки, в които да се гарантира упражняването
на правата и задълженията както на оператора, така и на абоната. Касае се за
взаимни права и задължения, които обезпечават законосъобразното и добросъвестно
упражняване на правата и задълженията им. На тази основа не би могло да се
сподели възможността един от съдоговорителите да не приема промени в
договореностите, при условие, че се касае за договор с
неопределен срок, продължаващ достатъчно дълго и при наличието на съществени
промени в регламентацията на предоставянето на тези услуги. /решение от
20.10.2017 г. по в. гр. д. № 342/2017 на ЛОС/
На следващо място се установява, че и след прекратяването на
договора абонатът е продължил да ползва услугите на „В и К Стенето” ЕООД, при липсата на индивидуален
договор. От своя страна ответникът, независимо от прекратяването на договора,
като оператор на В и К услуги, тъй като няма право да откаже - ги е предоставил. Възможностите
за регулиране на отношенията „абонат-оператор” са на първо
място с Общи условия - съгласно чл. 11 ал. 7 от ЗРВКУ - в случая за периода са приети
такива с Решение № ОУ-038 от 09.06.2006 г. на КЕВР, а от 28.09.2014 г. и настоящите Общи условия, и на второ
място с индивидуална договореност съгласно чл. 11 ал. 8 от ЗРВКУ. В случая се
установява, че въпреки отправената покана
абонатът е отказал и не е указал нужното съдействие да се сключи нов договор за
регламентиране на ползването. При това положение, след като продължава да
ползва услугите, единствената друга възможност да се регулира тази дейност е по
силата на действалите към съответния период общи условия - тези, при които и
останалите абонати, несключили индивидуални договори, са заплащали услугата.
Затова съставът намира, че правилно операторът е фактурирал цената на
предоставената от него услуга по стойностите на база утвърдените с Решение № Ц-12 от
26.02.2013 г. на ДКЕВР цени на
водоснабдителните и канализационни услуги за „В и К Стенето“ ЕООД - Троян.
В този смисъл не е налице плащане без основание на претендираните от ищеца
суми, което обосновава и неоснователност на претенцията му. Като последица и с
оглед акцесорния характер, неоснователна е и претенцията за присъждане на законната
лихва върху главницата по всеки един от предявените искове от датата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
При тези съображения предявените два обективно съединени иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани, тъй като в
случая фактурираните суми са правомерно изчислена и не е налице института на
неоснователно обогатяване.
По реда на чл. 78
ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да бъде осъден да зпалати на ответника сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 3 807,10 лева /сипсък по чл. 80 от ГПК/. Ищцовото дружество е
направило възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар, което съда
намира за неоснователно - съобразявайки разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК
намира размера на същото съобразен с фактическата и правната сложност на
делото.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от „Велде България” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевско”
ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Цветомир Стойков Цочев
срещу „В и К - Стенето” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул.
„Христо Ботев” № 213, ЕИК *********, представлявано от управителя Тонимир
Стойчев Гечев искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за получени без
основание суми по: - фактура
№ 0000039393 от 30.09.2013 год. в общ размер на 17 745,00 /увеличен на 18 045 лева/ без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху същата сума
от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички
дължими суми; - по фактура № 0000040924
от 30.12.2013 год. в общ размер на 9 165,66 /увеличен на 19 165,66 лева/ без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху същата сума
от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички
дължими суми.
ОСЪЖДА „Велде България” АД гр. Троян, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Троян, кв. „Велчевско”,
представлявано от изпълнителния директор Цветомир Стойков Цочев да заплати на „В и К Стенето” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев” № 213, ЕИК ********* представлявано от управителя
Тонимир Стойчев Гечев на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сторените по делото
разноски в размер на 3 807,10 – три хиляди осемстотин и седем лева и 10 стотинки.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните,
че е изготвено с мотивите.
Районен съдия: