РЕШЕНИЕ
№ 1327
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Светлин Радостинов Радев (РП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100703 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че за периода 01.04.2001г.-09.11.2016г.
ищецът ИВ. Й. К. е бил служител на ******. Сочи се, че на ***** на ищеца е връчено
постановление за привличане на обвиняем по Досъдебно производство **** по описа на
СО-СП, пр.пр.№***на ****прокуратура, както и че на **** постановление за задържане за
срок до 72 часа, ищецът бил задържан в следствения арест. Сочи се, че със Заповед ******,
ищецът бил отстранен от служба като държавен служител и със заповед от *****служебните
му правоотношения с *** били прекратени. На следващо място се излагат твърдения, че с
постановление за прекратяване на наказателното производство от **** е прекратено
*****************. Ищецът заявява, че в резултат на постановлението за привличане като
обвиняем и задържането му в следствения арест не е присъствал на работното си място в
***** за периода *****и поради неявяване на работа за този период не му е изплатено в
пълен размер дължимото му трудово възнаграждение за месец ****. Ищецът счита, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между постановлението на **** от **** и
нанесена на ищеца имуществена вреда в размер на 200лв., представляваща неполучено
пълно месечно възнаграждение за месец *****. Счита, че е налице основание за ангажиране
на отговорността на ответника по реда на чл.2 от ЗОДОВ. С оглед изложеното отправя
1
искане за осъждане на ***** да заплати на ищеца сумата 200лв., претендирана за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващо неполучено в пълен размер
възнаграждение за месец ****. по служебно правоотношение, както и сумата 101,56лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 200лв., за периода от 29.02.2016г. до
29.02.2021г., като впоследствие уточнява, че претендира лихвата за забава, считано от
29.02.2016г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В срока чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ****, в който ответникът
оспорва иска, по съображения изложени в отговора. Ответникът заявява, че наложеното от
****«задържане под стража» по отношение на ищеца не е било реално отменено, че съшото
не е извършено в нарушение на чл.5 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и спрямо ищеца не е внасяно от ***** искане за мярка за неотклонение
«задържане под стража». Ответникът счита иска и за недоказан, както и заявява,че на
компенсация подлежат само реално претърпени и доказани вреди.
С протоколно определение от 29.10.2021г., съдът, по искане на ищеца, е допуснал
изменение на предявения иск, чрез увеличаване на исковата претенция за обезщетение за
имуществени вреди от 200лв. на 247,60лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С постановление от *****ИВ. Й. К. е привлечен за обвиняем по ДП ****** за
престъпление по чл.****. Постановлението е предявено на К..
С постановление от ****** е постановено задържане на обвиняемия ИВ. Й. К. за срок
до 72 часа, считано от предявяване на постановлението за привличане на обвиняем до
довеждането му пред съда.
С постановление от ***** е отказано внасяне на искане за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия ИВ. Й. К., като е постановено
освобождаването му от момента на получаване на постановлението.
С постановление от*****на С**** е прекратено наказателното производство *****,
водено срещу неизвестни извършители-група лица, поради недоказаност на обвинението-
чл.243 ал.1 т.2 от НПК.
По делото е представен заверен препис от трудово досие на ищеца, като видно от
него, същият е заемал длъжността „****************. Със заповед от *****ищецът е
временно отстранен от служба, считано от датата на връчване на заповедта, поради
*************. Заповедта е връчена на ****
Със заповед №*******е прекратено служебното правоотношение с ищеца ИВ. Й. К.,
по взаимно съгласие, на основание чл.103 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител и лична
молба.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че от страна на администрацията на ***за м.****е начислено и изплатено на
2
ищеца трудово възнаграждение в общ размер ****., като вещото лице е изчислило дневното
трудово възнаграждение на ищеца за един работен ден през месец ****. в размер на ***лв.
Вещото лице е констатирало, че през месец **** ищецът е ползвал три дни платен отпуск и
четири работни дни неплатен отпуск, като неплатеният отпуск е за периода *****г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е допустим, а разгледан по
същество е частично основателен.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на отговорността на
Държавата е обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, че то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като образуваното
срещу него наказателно производство е прекратено или същия е предаден на съд и
впоследствие-оправдан. Това е достатъчно основание да се квалифицира обвинението като
незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени
в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган, тъй като по
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно, когато
досъдебното производство е прекратено, защото деянието не представлява престъпление
или не е извършено от обвиняемия. Отговорността на Държавата е обективна и следва да
бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени от съответно длъжностно
лице виновно, както и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство-законен повод и достатъчно данни за
престъпление, но впоследствие се е стигнало до прекратяване на наказателното
производство или до оправдателна присъда.
За основателността на предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в
настоящия случай, в тежест на ищеца е да докаже наличието на повдигнато обвинение
срещу него в извършване на престъпление, наказателното производство, по което е
прекратено, твърденията за претърпени имуществени вреди в претендирания размер, които
следва да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.****, като е бил привлечен
за обвиняем с постановление от ****. След повдигане на обвинението и привличането на
ищеца в качеството обвиняем, с постановление от****. е постановено от наблюдаващия
прокурор задържане на ищеца за срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на
постановлението за привличането му като обвиняем до довеждането пред съда. Видно от
изисканата справка ищецът е бил настанен в арест при ОСИН- С** на ***** е бил
освободен с постановление на наблюдаващия прокурор****.
Наказателното производство срещу ищеца е прекратено с постановление от ******,
3
поради недоказаност на обвинението-чл.243 ал.1 т.2 от НПК.
Следва да се има предвид, че в съдебната практика се приема, че стабилитета на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като основание за
възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи изисква то да бъде съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало производството да продължи и да завърши с
оправдателна присъда. В настоящия случай не е спорно, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е било съобщено на ищеца, като няма твърдения същото да
е обжалвано.
Прекратяването на наказателното производство като факт не е само по себе си
единствено основание за присъждане на обезщетение за вреди, а по смисъла на чл.4 от
ЗОДОВ следва да бъдат установени конкретните вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от обвинението.
В настоящото производство съдът е сезиран с претенция за имуществени вреди,
представляващи неполучена част от трудово възнаграждение за месец ********* като
ищецът твърди, че за този период в резултат от задържането му за срок до 72 часа по
наказателното производство, по което му било повдигнато обвинение, не е присъствал на
работното си място, като поради неявяването му на работа не му било изплатено в пълен
размер дължимото за посочения месец трудово възнаграждение.
В съдебната практика, обективирана в решения на ВКС , постановени по реда на
чл.290 ГПК - решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на IV г.о., решение №
243/21.01.2020 г. по гр.д. № 1111/2019 г. на III г.о., решение № 45/.07.2020 г. по гр.д. №
3445/2019 г. на IV г.о., както и разясненията на т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК е застъпен въпроса с характера на пропуснатите ползи като вид
имуществена вреда по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, според която обезщетението за имуществени
вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена,
сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия. Пропуснатата
полза пък е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване
имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието, в което това
имущество би се намирало, ако не бе настъпило противоправното деяние, като самото
предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на
имуществото, която възможност е сигурна, а не се презумира. При обективна невъзможност
на работника или служителя да се яви на работа по съществуващо безсрочно трудово
правоотношение, която е резултат от наложена му ограничителна мярка, е налице доказана
възможност за реализиране на трудови доходи, която обаче е пропусната именно поради
наложената мярка за неотклонение.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че
ищецът е работел по служебно правоотношение в ************************** От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните по делото, се
4
установи, че за периода *****. ищецът е бил в неплатен отпуск за четири работни дни в
посочения период, като вещото лице заяви в съдебно заседание, че не са му представени
молби или заповеди относно неплатения отпуск. От представената по делото справка от
ГДИН се установи, че ищецът е бил задържан за срок до 72 часа във връзка с повдигнатото
му обвинение по *****г., като видно от справката ищецът е задържан на **** и е освободен
на ***** След извършена справка в календара за 2016г. съдът констатира, че за този период,
през който ищецът е бил задържан са включени два работни дни /четвъртък/25.02./ и
петък/26.02./, като ****е събота /неработен ден/, в който ищецът е бил освободен. Съдът
приема, че посочените два работни дни ищецът е бил в невъзможност да се яви на работното
си място, за да полага труд по служебното правоотношение, която обективна невъзможност
се дължи на факта на задържането на ищеца с постановление на прокурора за срок до 72
часа и превеждането му в ареста, във връзка с повдигнатото му обвинение. За тези два
работни дни на ищеца не е изплатено трудово възнаграждение и в това се изразява
претърпяната от него имуществена вреда, представляваща пропусната полза ищецът да
получи пълния размер на трудовото възнаграждение. Ето защо съдът приема, че за периода,
през който ищецът е бил в обективна невъзможност да полага труд по служебното
правоотношение в резултат на задържането му с постановление от *****. в рамките на
наказателното производство, което впоследствие е прекратено, е налице причинната връзка
между вредата и незаконното обвинение. Относно другите два дни през месец *****/, които
не са отработени, по делото не се установи по безспорен начин, че неотработването им е в
пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение и задържането на ищеца за срок до 72
часа.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дневното
трудово възнаграждение на ищеца за един работен ден през месец ****. е в размер на
61,90лв. Размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да се изчисли на база на
дневното трудово възнаграждение за посочения месец, като за два работни дни,
неотработени поради задържането на ищеца под стража за срок до 72 часа, размерът на
обезщетението за имуществени вреди възлиза на сумата 123,80лв., до който размер искът за
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и доказан, а за разликата над
123,80лв. до пълния претендиран след изменението на иска размер от 247,60лв., искът
следва да бъде отхвърлен в тази част като неоснователен и недоказан.
Върху главницата за обезщетение за имуществени вреди в размер на 123,80лв. следва
да бъде присъдена и законната лихва за забава, която с оглед и посоченото в т. 4 от ТР №
3/2004 г., ОСГК на ВКС се дължи, считано от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В случая върху преписа от постановлението за
прекратяване на наказателното производство, представен от ищеца по делото, е посочен
изх.номер от **** Същото подлежи на обжалване в седемдневен срок. По делото няма
данни постановлението да е обжалвано, поради което съдът приема, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила по отношение на ищеца, като
лихвата за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди следва да се
5
присъди, считано от ***** до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер
на 65лв., съразмерно на уважената част на иска.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая и при съобразяване на материалния интерес по делото и размера
на присъденото обезщетение, възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2 т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като възлиза на сумата 300 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на адв.А.П.-****,
пълномощник на ищеца ИВ. Й. К..
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Й. К., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: ******сумата от 123,80 лв. /сто двадесет и три лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена част от
трудово възнаграждение за месец *****., поради неявяване на работа на ищеца вследствие
на повдигнато обвинение и задържане под стража за срок до 72 часа по ДП *******, което
наказателно производство е прекратено с постановление от ****, ведно със законната лихва
върху главницата за обезщетение, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над
уважения размер от 123,80лв. до пълния претендиран размер от 247,60 лв., като
неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА ******** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Й. К., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: ******* сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ******* ДА ЗАПЛАТИ на А.Г. П. с ЕГН **********- адвокат от ****, с
адрес *****, пълномощник на ИВ. Й. К., ЕГН **********-ищец по гр.дело №***** по описа
6
на ВТРС, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7