РЕШЕНИЕ
№ 366
Гр. Перник, 13.11.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия в открито заседание на 11.10.2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Павлова
ЧЛЕНОВЕ:1.Димитър Ковачев
2. мл. с-я Кристина Костадинова
При участие на секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдията Ковачев в.гр. дело № 382 по описа на съда за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни
жалби както следва:
1.
Въззивна Жалба с
вх. № 15281/07.07.2016 г. на С.Л.П., чрез адв. П.Н., с която се обжалва Решение
№466 от 15.06.2017 г. по гр.дело № 02610 по описа за 2016 г. на Районен съд – Перник, ГК, VI с-в в частта, с която са отхвърлени установителните
искове предявени от нея за направени разноски за консумативи (потребена
топлинна енергия; ел. енергия; такси за етажна собственост; такси за ВиК
услуги) и стойността на липсващи мебели от жилището обект на процесния договор
за наем, както и по разноските.
2.
Въззивна Жалба
вх. N.
4814/16.02.2018г. от А.В.М. срещу
Решението от 15.01.2018г. постановено реда на чл. 247 ГПК по гр.д. № 02610 по
описа за 2016 г. на Районен съд –
Перник, ГК, VI състав, с което е уважен иска срещу нея за мораторна лихва в
размер на 290.68 лева
3.
Въззивна Жалба
вх. N.
9499/10.04.2018г. от А.М. срещу Решението
от 20.03.2018г. постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 02610 по описа за
2016 г. на Районен съд – Перник, ГК, VI състав относно разноските по заповедното дело.
С.П. излага оплаквания за неправилност на основното
решение по делото, защото били налични платежни документи за сумите предмет на
претенциите и дори да са на името на собственика на имота то ищцата е негов
пълномощник и дъщеря с право да преотдава имота и е отговаряла за неговото
управление и след като държи тези документи е доказано, че направила сочените
разходи и има право да ги получи от ответника – наемател. Обжалва решението и в
частта по разноските.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението.
А. М. обжалва решението от 15.01.2018г. постановено
реда на чл. 247 ГПК, с оплаквания, че не дължи мораторна лихва, защото не дължи
главницата по съображенията изложени в насрещна въззивна жалба, която обаче е
върната като недопустима с влязло в сила определение на ПОС по настоящото дело.
Срещу Решението по чл. 248 от 20.03.2018г. М. излага аргументи
за неправилно изчисляване на разноските в заповедното производство-били
присъдени на ищеца в пълен размер при наличие на отхвърлени претенции.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото
доказателства пернишки окръжен съд намира за установено следното:
Основното решение по делото от 07.07.2016г. е влязло в
сила в частта по иска за наемна цена с влизане в сила на определението на ПОС,
с което въззивната жалба на С.П. в частта ѝ по този иск е върната
както и насрещната жалба по този иск на А.М..
С оглед на това ПОС е обвързан от приетата с това
решение частична дължимост на наем от
ответника М., периода за който се дължи наем, както и от приетата дата на
прекратяване на наемния договор и изпадане в забава на ответницата за заплащане
на наемната цена с оглед отправената покана.
Вземането за наемна цена е парично такова и изпадането
в забава за изпълнение автоматично повлича възникване на задължение за
заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД (мораторна лихва). С оглед на горното
последващото решение от 15.01.2018г. по чл. 247 ГПК, с което е присъдена в
полза на ищцата лихва за забава в размер на 290,68 лева е правилно тъй като
вземането е акцесорно и се дължи щом се дължи и главното вземане (за наем). В
жалбата на М. няма други оплаквания срещу това решение освен, че лихва не се
дължи поради недължимост на главницата. При посочената по-горе обвързаност на
ПОС от влязлото в сила решение по иска за наемна цена и при липсата на
оплаквания за други причини за недължимост (пълна или частична) на лихвата като
например неправилно определена изчисляване на размера то и ПОС не може служебно
да проверява решението по иска за лихва, поради което жалбата на А.М. срещу
решението от 15.01.2018г. ще следва да се остави без уважение, а решението да
се потвърди.
Жалбата на С.П. срещу основното решение по исковете за
разходи за ползване на наетия имот (консумативи за ток, вода и топлоенергия,
такси за етажна собственост) също е неоснователна. ПОС споделя мотивите на ПРС,
че липсва активна легитимация (материално-правна, а не процесуална както е
записал ПРС) за ищцата да претендира от ответника заплащането на тези
задължения. Това следва от факта, че по делото е установено, че ищцата С.П. не
е собственик на имота отдаден от нея под наем на ответницата. Гореизброените
разноски, както и тези по етажната собственост са дължими на съответните
експлоатационни дружества, респективно на етажната собственост от собственика
съобразно разпоредбите на закона за водоснабдителните услуги, закона за енергетиката
и ЗУЕС. Само ако има договорна връзка за продажба на енергия или доставка на
питейна вода между лице чуждо на собствеността ( в случая ищцата) и съответния
обществен доставчик несобственикът може да бъде задължен да заплаща тези суми на доставчика и съответно
да има право да ги търси от своя наемател/пренаемател по силата на договора за
наем или ако докаже, че лично ги е заплатил на собственика или на
експлоатационното дружество/етажната собственост.
По делото няма доказателства, които да установят плащане
от страна на ищцата на процесните разходи нито на дружествата – обществени
доставчици, нито пряко на собственика респективно етажната собственост.
Представената по делото разписка от собственика за получаване на суми от ищцата
като частен документ, по който ответника не е страна не може да му се
противопостави, а няма и достоверна дата спрямо него. Другите платежни
документи са издадени на името на собственика и не доказват плащане от ищеца.
Притежанието на документа за дълга (чл. 109 ЗЗД) се отнася до длъжника по
задължението - а той в случая е собственика на имота, а не ищцата. Да не
говорим, че в жалбата се прави позоваване на налично у ищцата пълномощно по
действия на управление по отношение на имота във връзка с тези разходи, което
води до извод за твърдение, че е осъществено
представителство от ищцата по отношение на собственика при плащане на тези
задължения, а от осъществено представителство права и задължения възникват за
представлявания, а не за представителя, но в случая иска не е предявен от името
на собственика, а лично от името на С.П..
Относно исковете за стойността на липсващи вещи и за
платени такси към етажната собственост ПОС при липса на конкретни оплаквания
досежно изводите на ПРС по тези искове (аргументите в жалбата касаят само иска
за консумативни разноски) не може служебно
да проверява правилността на решението и ще следва да го потвърди,
доколкото не се констатира неговата нищожност или недопустимост.
Предвид горното основното решение по делото следва да
се потвърди с изключение на частта му по разноски, по изложените по - долу
мотиви.
Жалбата на А.М. срещу решението от 20.03.2018г., с
което е разпределена отговорността за разноски в заповедното производство е
основателна.
Съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС отговорността за
разноски в заповедното дело се определя съобразно изхода на исковия процес по
чл. 415 ГПК, тоест съобразно уважената и отхвърлена част на вземанията.
Неправилно ПРС е присъдил в полза на ищеца всички направени разноски от него в
заповедното дело при положение, че вземанията са уважени частично.
Следва да се отбележи, че оплакването в жалбата на М.,
касаещо приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Действително в
отговора на исковата молба има такова възражение, но то е преклудирано.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е със срок- до края на съдебното заседание в
съответната инстанция. В хипотеза на заповедно производство това означава до
изтичане на срока по чл. 414 ГПК. В конкретния случай в подаденото възражение
по чл. 414 няма позоваване на чл. 78, ал. 5 ГПК и разглеждането му е недопустимо.
Въпреки горното решението от 20.03.2018г. както се
посочи е неправилно. Уважения размер на претенциите е 38% от общият размер и
следователно ищеца има право на разноски за заповедното дело в размер на 38% от
доказаните от него такива (960,00 за адв. х-р и 72 за д.т.), тоест на 368,09
лева за адвокатски хонорар и по принцип на 27,36 лева за държавна такса по
заповедното дело. Но в списъка за разноски на л. 90 от делото на ПРС е поискана
само 60 лв. държавна такса за заповедното дело (при платени 72) и следователно
съгласно диспозитивното начало съобразно този размер следва да се прилага чл.
78, ал. 1 ГПК и на ищеца се дължат за д.т. в заповедното дело 22.80 лева.
Горните изчисления показват и частична основателност
на жалбата на С.П. срещу основното решение в частта му по разноските, тъй като
ПРС е присъдил 1, 20 лева по-малко държавна такса за заповедното дело и 6.84
лева по-малко за д.т. за исковия процес (и тук следва да се вземе предвид, че
претенцията за д.т. в исковия процес съгласно списъка за разноски е 131,69
лева, а реално има още 45,00 лева платени, но важи диспозитивното начало).
Неправилно е присъден и 350,00 лева на ответника като хонорар на адвокат.
Съобразно отхвърлената част на исковете (62%) за исковото дело за хонорар на
адвоката на ответника се дължат 264,12 лева, а не 350,00.
Предвид гореизложеното Решение №466 от 15.06.2017 г.
по гр.дело № 02610 по описа за 2016 г.
на Районен съд – Перник, ГК, VI с-в в частта,
с която са отхвърлени установителните искове предявени от С.Л.П. за направени
разноски за консумативи (потребена топлинна енергия; ел. енергия; такси за
етажна собственост; такси за ВиК услуги) и стойността на липсващи мебели от
жилището обект на процесния договор за наем) ще следва да се потвърди.
Същото решение в частта по разноските ще следва да се
отмени относно присъдения на А.М. хонорар над размера от 264,12 лева като освен
това ще следва да се присъдят на С.П. още 1,20 лева за д.т за заповедното и
6,84 лв. за д.т. за исковото производство.
Решението от 15.01.2018г. постановено реда на чл. 247 ГПК по гр.д. № 02610 по описа за 2016 г.
на Районен съд – Перник, ГК, VI състав, с
което е уважен иска на С.Л.П. за
мораторна лихва в размер на 290.68 лева следва да се потвърди.
Решение от 20.03.2018г. постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 02610 по описа за 2016 г.
на Районен съд – Перник следва да се отмени, в частта с която на ищеца са
присъдени разноски за заповедното дело за държавна такса над размера от 22,80
лева и за адвокатски хонорар над размера от 368,09 лв.
Предвид изхода на делото във въззивна инстанция на С.П.
не се следват разноски за адв. хонорар за въззивното дело тъй като жалбата по
съществото на делото е неоснователна.
Същото се отнася за А.М. във връзка с жалбата ѝ
срещу решението от 15.01.2018г.
М. има право на разноски само за държавна такса за
жалбата срещу решението от 20.03.2018г. тъй като за корекция на съдебни актове
в частите им за разноски (а по същество такъв е случая) отделни разноски за
адвокатски хонорари на страните не се дължат. Дължи се 17,00 лв. държавна такса
за въззивното обжалване на решението от 20.03.2018г.
Ищцата С.П. също има право на разноски само за държавна
такса за въззивната жалба в размер на 12,50 лв. с оглед преразглеждането на
въпроса с разноските присъдени с основното решение.
Водим от горното ПОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №466 от 15.06.2017 г. по гр.дело № 02610 по
описа за 2016 г. на Районен съд –
Перник, ГК, VI с-в в частта, с която са
отхвърлени установителните искове, предявени от С.Л.П. срещу А.В.М. за
дължимостта на суми за разноски за консумативи (потребена топлинна енергия; ел.
енергия; такси за етажна собственост; такси за ВиК услуги) и стойността на
липсващи мебели от жилището обект на процесния договор за наем между страните.
ОТМЕНЯ Решение №466 от 15.06.2017 г. по гр.дело №
02610 по описа за 2016 г. на Районен съд
– Перник, ГК, VI с-в В ЧАСТТА ПО РАЗНОСКИТЕ, С
КОЯТО е осъдена С.Л.П. ДА ЗАПЛАТИ НА А.В.М.
разноски за адвокатски хонорар за исковия процес над размера от 264,12 лева
ОСЪЖДА А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ НА С.Л.П. още 1,20 лв. за
държавна такса по заповедното дело и още 6,84 лева държавна такса за исковото
производство пред ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.01.2018г. постановено реда на чл. 247 ГПК по гр.д. № 02610 по описа за 2016 г.
на Районен съд – Перник, ГК, VI състав, с
което е уважен иска на С.Л.П. срещу А.В.М.
за дължимостта на мораторна лихва (върху уважената главница представляваща
наемна цена) в размер на 290.68 лева
ОТМЕНЯ Решението от 20.03.2018г. постановено по реда
на чл. 248 ГПК по гр.д. № 02610 по описа за 2016 г. на Районен съд – Перник, ГК, VI състав, в частта с която на С.Л.П. са присъдени
разноски за заповедното дело за държавна такса над размера от 22,80 лева и за
адвокатски хонорар над размера от 368,09 лв.
ОСЪЖДА С.Л.П. ДА ЗАПЛАТИ НА А.В.М. разноски за
държавна такса за въззивното дело в размер на 17,00 лв.
ОСЪЖДА А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ НА С.Л.П. разноски за държавна
такса за въззивното дело в размер на 12,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.