Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 81 20.12.2017
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Разград, в публичното
заседание на двадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Ива Рангелова, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 158 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на С. И. И. с постоянен адрес *****, чрез адв. С.
К. С. от АК- Разград с адрес за призоваване гр. Р., ул. *** № *, бл. *** – партер, предявена срещу
Държавна агенция „Национална сигурност” – гр. София, с която иска съдът да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му от
незаконосъобразни действия на Директора на ТД „Национална Сигурност”- Разград
имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 5700 лв. ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и за сторените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание
ищецът измени исковата си претенция на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, което беше допуснато от съда и същата следва да се счита
предявена в размер на 5000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от
пропуснати ползи и 700 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо страдание, уронване на честа и достойнството му.
Като фактически основана за исковата си претенция ищецът сочи незаконосъобразни
действия на директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” –
Разград, където ищецът е работил до 28.10.2015 год., които се изразяват в
следното: 1. Директорът на ТД „НС” – Разград незаконосъобразно е изискал и
получил от две лечебни заведения в гр. Русе, където ищецът се е лекувал през
периода от **.**.**** год. до **.**.**** год., пълната медицинска документация за лечението
му, след което при завръщане на ищеца на работа в ДАНС взаимоотношенията с колегите му се влошили - липса на желание
да комуникират с него, тихи коментари
помежду им, страх и негативно
отношение, 2. По време на болничното и домашно лечение, което продължило до **.**.**** год. му отнел 90 % от работата му по т.н. преписки,
като след завръщане от лечение нямал почти никаква работа и липсвала индикация,
че ще му бъде върната отнетата работа. Тези действия отнели съня на ищеца за
дълго време, посели безпокойство и тревога в него, предвид това, че е
дългогодишен служител и работата го крепяла. Липсата на контакт и отношения с
колегите му, отнетата работа от директора и неговото некоректно отношение към
ищеца са последица от злоупотребата на директора със служебното си положение и
ищецът бил буквално принуден да напусне работа. Това е довело до имуществени
вреди, претърпени от ищеца, изразяващи
се в пропуснати ползи, които би имал, ако продължи да работи и получава
следващото му се трудово възнаграждение, което за следващите 3 месеца би било
най-малко 5700 лв. Тези действия са
причинили на ищеца и неимуществени вреди, които той претендира в размер
на 700 лв. Ищецът претендира и за сторените по настоящото дело разноски
Ответникът по делото – Държавна агенция национална
сигурност, чрез процесуалния си представител -
П. К. – държавен служител с юридическо образование в ДАНС, оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. В писмено становище се
твърди, че действително директорът на ТД „НС” – Разград е извършил нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерно разпореждане през м. август
2015 год. към лечебни заведения да предоставят медицинска документация,
отнасяща се до ищеца, за което му е наложено дисциплинарно наказание, но
липсват доказателства за причинна връзка между това дисциплинарно нарушение и
твърдения от ищеца вредоносен резултат. Останалите фактически основания, с
които ищецът обосновава исковите си претенции, според ответникът не са
доказани, както и недоказани са претендираните неимуществени вреди. Служебното
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено по желание на ищеца.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита
исковете за неоснователни и недоказани. Излага доводи, че не е доказана
причинно следствена връзка между твърдените от ищеца незаконосъобразни действия
на длъжностни лица на ответника и претендираните имуществени и неимуществени
вреди. Предлага на съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е бил назначен в ДАНС на 01.04.2008 година на
длъжност „****”. Последният му присъден ранг
и степен от 09.04.2013 год. до прекратяване на служебното му правоотношение на
15.10.2015 год., е „***”, на длъжност *** в ТД „НС” – Разград” / виж кадрова справка л. 34/
На **.**.**** год. ищецът
И. е постъпил на лечение в специализирана болница за активно лечение по
кардиология „Медика кор” ЕАД гр. *** от където е
бил изписан на **.**.**** год.,
съгласно епикриза /л.37/. Издаден му е болничен лист № Е 20140822394 от **.**.**** год. / л. 40/ за временна неработоспособност за срок
от 5 дни, считано от **.**.**** год. до **.**.**** год. включително.
На **.**.**** год. ищецът
е постъпил на лечение в „МБАЛ Медика ***” ООД
от където бил изписан на **.**.**** год.,
съгласно епикриза /л.38/. Издаден му е болничен лист № Е 20152658247 от **.**.**** год. /л.41/ за временна неработоспособност за срок от
34 дни, считано от **.**.**** година до **.**.**** год. включително.
На 17.08.2015 год. ищецът е представил болничните
листи пред ДАНС, съгласно положения бланков печат върху представените от
ответника копия. Върху двата болнични листа е положена резолюция „ Запознат
съм!, подписана за директор от П. И. и дата 17.08.2015 год., подпечатана с
печата на ТД „НС” – Разград.
На 19.08.2015 година директорът на ТД „НС” – Разград е
изпратил до управителите на МБАЛ „Медика ***” ООД гр. *** и
СБАЛК „Медика кор” ЕАД гр. *** писма
съответно изх. № РЗ-31-742 от 19.08.2015 год. /л. 34 от гр.д. № 837/2016 на
РзРС/ и № Рз-31-743 от 19.08.2015 год. /л. 39 от гр.д. № 837/2016 на РзРС/, с
които на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от Закона за
Държавна агенция национална сигурност е разпоредил на управителите да
предоставят в срок до 26.08.2015 год. пълно копие от епикризата, направените
изследвания и назначеното лечение на ищеца. С писмо изх. № 175 от 24.08.2015
год. управителят на СБАЛК „Медика кор” ЕАД *** /л.40 от гр.д. № 837/2016 на РзРС/ е изпратил на директора на ТД”НС”- Разград
епикризата на ищеца И. От писмо вх. № 8224 от 23.08.2016 год. на управителя на
МБАЛ „Медика ***” ООД гр. *** до Районен съд Разград / л.33 от гр.д. № 837/2016 на
РзРС/ е видно, че управителят на
болницата е изпратил на директора на ТД „НС – Разград пълно копие от епикриза,
изследвания и назначено лечение по история на заболяване № 6890.
На 27.08.2015 год. ищецът е депозирал до Председателя
на ДАНС жалба срещу действията на директора на ТД „НС” – Разград. /л.35,36/.
Със заповед рег. № З-565 от 29.02.2016 год. /л.45-48 от гр.д. № 837/2016 на
РзРС/ председателят на ДА „НС” е приел, че като е изискал информация за
здравословното състояние на ищеца, който тогава му е бил подчинен, която не е
съотносима към законовите функции и правомощия на ДА „НС”, посочени в чл. 4,
ал. 1 от ЗДАНС, е нарушил забраната по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита
на личните данни, с което виновно е нарушил разпоредбите регламентиращи
правомощията на органите на ДА „НС” да осъществяват оперативно-издирвателни
дейности само в изрично изброените случаи, посочени в чл. 24 от ЗДАНС и за
постигане на целите по чл. 19 от същия закон. Деянието на директора на ТД „НС „
– Разград е квалифицирано като нарушение на чл. 88, ал. 2, т. 1 предл. Първо –
неизпълнение на разпоредбите на ЗДАНС и т. 3- неспазване на служебните
правомощия и на основание чл. 90, ал. 1,
т. 1 от ЗДАНС във вр. с чл. 110б, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС му е наложено
наказание „забележка”. Заповедта е връчена на адресата на 07.03.2016 год. Няма
данни така издадената заповед да е обжалвана и да е отменена, а и страните не
твърдят такъв факт.
Междувременно на 01.10.2015 год. ищецът е подал до
Председателя на ДА „НС” заявление за прекратяване на служебното му
правоотношение на основание чл. 110, ал. 1 , т. 2 от ЗДАНС – поради придобиване
право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване / л. 15
от гр.д. № 837/2016 на РзРС/. Със
заповед рег. № ЧР-з-486 от 15.10.2015 год. /л.32/ служебното правоотношение на
ищеца е било прекратено. Със същата
заповед е разпоредено на ищеца да бъдат заплатени дължимите му се обезщетения
по чл. 83, ал. 4, чл. 112, ал. 2 изр. второ и чл. 117 от ЗДАНС, което е
сторено, съгласно представената от ответника справка /л.43/ На 28.10.2015 год.
ищецът е подписал акт за сдаване на длъжността / л.33/. Съгласно справка /л.42/
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към 28.10.2015 год. е ****, ** лв.
В хода на съдебното производство по делото бяха
разпитани като свидетели лицата Н. И. И. и Н. С. Г. – посочени от ищеца и Д. И.
М., П. А. И. и М. К. М. – посочени от ответника.
Свидетелката И. – *** на ищеца,
заявява в показанията си, че около година преди напускане *** започнал да се
връща от работа много притеснен и разсеян. Започнал да не спи нощем и рязко
увеличил цигарите. През лятото на 2015 год. тя го посъветвала да си направи
изследвания. Отишъл в гр. Русе и се наложило два пъти да лежи в отделенията.
Бил в болнични дълго време. Един ден му се обадили от болницата, че от службата
му искат документи от престоя в болницата му. Той бил изненадан и притеснен.
Тъй като му оставало малко време до пенсиониране, тя го посъветвала като
направи съответния стаж да се пенсионира, въпреки че имали намерение да
поработи още малко ако е възможно. Подал си документите и го освободили. Колегите
на *** били много задружни, но година, година и половина
преди пенсиониране отношенията рязко се променили, но това според свидетелката
не е свързано със заболяването на ***. С началника му са били в доста обтегнати
отношения, според обясненията на ***. Той дори не
го поздравил, когато им се родило внуче. Ищецът не ѝ е споделял да му е
оказван натиск от началника на дирекцията да подаде молба за прекратяване на
служебното правоотношение.
Свидетелят Г. дава показания, че познава ищеца от
17-18 години, когато е работил в МВР. През м. август 2015 година ищецът дошъл
при него в качеството му на адвокат да се консултира. Посочил, че докато е в
болнични началникът му се интересувал от здравния му статус. Бил изискал и
иззел документи в тази насока. Ищецът бил много притеснен от тази ситуация,
даже потрепервал. Свидетелят не е разпитвал ищеца в детайли, но според него си
личало, че отношенията на ищеца с прекия му началник в службата е нетърпимо. Насочил
ищеца към друг адвокат, тъй като според него се касаело за гражданско-правен спор. Ищецът не е споделял
за проблеми в отношенията с колегите си освен с началника си - той не
разговарял с него дори в коридора. Ищецът пряко не му е споделял за оказван
натиск да се пенсионира, но предполага, че му е оказван такъв натиск, с оглед
споделеното от ищеца. В последствие след 2-3 месеца срещнал ищеца и той му
казал, че е напуснал.
Свидетелят П. И. посочва, че познава ищеца от 2007
год. до пенсионирането му като колега. Не е имало промяна в отношенията на колегите
към ищеца до пенсионирането му. Поради непрекъснатата промяна на правилата за
пенсиониране, между колегите му с по-голям стаж често са се водили разговори на
тази тема, но на свидетеля не му е известно върху ищецът да е оказван натиск да
се пенсионира. Ищецът по лично негово решение е подал молба за пенсиониране. Не
е споделял на свидетеля, че има намерение да продължи да работи и след като
подлежи на пенсиониране. Един ден, през който свидетелят изпълнявал функциите
на ***
ищецът лично му връчил болничните си
листи. Той се запознал с тях, написал резолюции и ги придвижил по каналния ред до съответната дирекция.
Ищецът не е споделял за някакви проблеми със здравословното си състояние. Няма
информация от ищеца да е отнемана
възложена му работа, а и да е ставало това, то е извършвано по съответния
законов ред със съответните заповеди.
Свидетелят Д. М. заявява, че познава ищеца от 1997 год.,
когато постъпил в службата. Той е последния пряк началник на ищеца до
напускането му. Самият ищец е уведомил свидетеля седмица, преди да бъде
удовлетворена молбата му за пенсиониране, че е подал молбата по интернет. Преди
това не му е заявявал, че има намерение да продължи да работи, след като
навърши години за пенсия. На една сутрешна оперативка, на която е бил сам,
директорът на дирекцията му е показал болничен лист или някакъв друг медицински
документ, не си спомня точно какъв, на който имало написана диагноза. През този
период ищецът веднъж се появил в службата и му казал, че има някакви
усложнения. Не е забелязвал да има някаква видима промяна в поведението на
ищеца или в поведението на колегите му към него. С оглед характера на работата
в ДА „НС”, когато ищецът е отсъствал част от възложените му задачи, които не
търпят отлагане или има съответните срокове, са възложени на други служители,
за да продължи работата на службата. Като пряк началник на ищеца заявява, че не
е имало случай да е отнемана възложена работа на ищеца с оглед неговото
злепоставяне или дискредитиране в службата.
Свидетелят М. М. заявява, че лични отношенията както с
ищеца, така и с останалите служители от
дирекцията не поддържа и няма лични конфликти с тях. Имал е забележки към ищеца
свързани с атестацията му, но не е имало обиди и квалификации. Достояние до неправомерно
изисканите от данни за здравословния статус на ищеца са имали само лица от
деловодството и служителят, който го е замествал и който е получил документите.
Няма информация ищецът да е бил изолиран от колегите си. Не е извършвал никакви
действия към ищеца, с които да го подтикне да се пенсионира. Ищецът се е
справял с работата си и той е бил
доволен. Не може да посочи каква част от работата на ищеца е възложил на други
служители. Възможно е да е била и по-голяма част от работата му, но тя е била
свързана с дейността на МВР и сроковете за изпълнението ѝ са били кратки-
30 и 14 дни, поради което това е било
единствено възможния начин за решаване на задачите. Работата е била възложена
на други двама служители.
Ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени
искове с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Основателността на иск с това
правно основание, предполага установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1.- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод
изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред;
2. - реална, пряка и непосредствена
вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. -
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението
на доказателствената тежест. Законът не поставя изискване за наличие на вина у
прекия причинител на вредите и поради това, при изпълване хипотезата на
горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена
отговорност на държавата. Под административни актове по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ се
разбират нормативни, общи и индивидуални административни актове, издадени по
реда на АПК от органите и длъжностните лица в кръга на съответната им законово
определена компетентност и отменени по реда на АПК, а не всички издавани от тях
актове. Под незаконосъобразни действия по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да се разбират само онези фактическите действия на административни
органи и длъжностни лица, които не се основават на закона или на административен
акт. Под незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да се разбира неизпълнение на
фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да
извършат по силата на нормативен акт.
В настоящия случай ищецът твърди, че е претърпял вреди от
незаконосъобразно разпореждане на директора на ТД „НС” гр. Разград, с което е изискал
медицинска информация, касаеща здравето на ищеца и действията му след
получаване на тази информация, от незаконосъобразни разпореждания на директора
на ТД „НС” – Разград, с които той е отнел
част от възложените на ищеца задачите, както и от бездействие на
директора на ТД „НС” изразяващо се в невъзлагане на задачи, които попадат в
обхвата на задълженията на ищеца.
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗДАНС държавните органи,
организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие
на органите на агенцията при изпълнение на възложените им със закон
правомощия, а съгласно ал. 3 органите на агенцията могат да изискват от органите
и лицата по ал. 1 информация, необходима за изпълнение на възложените им със
закон правомощия. Предвид тези правни норми съдът приема, че писмо с изх. № РЗ-31-742 от 19.08.2015 год. /л. 34 от
гр.д. № 837/2016 на РзРС/ и писмо с изх.
№ Рз-31-743 от 19.08.2015 год. /л. 39 от гр.д. № 837/2016 на РзРС/, с които на
основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от ЗДАНС, директорът
на ТД на НС – Разград е разпоредил на управителите на посочените болници да
предоставят в срок до 26.08.2015 год. пълно копие от епикризата, направените
изследвания и назначеното лечение на ищеца,
са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В този смисъл е и Определение
№ 3835 от 4.04.2016 г. по адм. д. № 3340/2016 г. на ВАС Пето Отделение. Тези
индивидуални административни актове не са отменени по предвидения в АПК ред, а
и ищецът не е излагал такива твърдения.
Съдът обаче намира, че в
случая като е получил и съхранил исканата медицинска документация Директорът на
ТД „НС” Разград, е извършил фактическо действие изразяващо се в съхранение на
информация отнасяща се до здравето на ищеца, което по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗЗЛД се явява „обработка на лични данни” и е незаконосъобразно, тъй като
е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и не попада в
изключенията по ал. 2. Това незаконосъобразно фактическо действие не се оспорва
от ответника. Нещо повече в производството
по налагане на дисциплинарно наказание на директора на ТД „НС”- Разград
е безспорно установено и признато от ответника, че е налице незаконосъобразно
съхранение на лична информация отнасяща се за здравословното състояние на
ищеца.
Съдът намира, че отнемането
на част от възложените на ответника задачи и възлагането им на трети лица по
времето, когато той е бил в отпуск по болест, както и невъзлагането на нови
задачи на ответника след връщането му на работа
не представляват незаконосъобразни
фактически действия или бездействия по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В чл. 17, ал. 1 от ЗДАНС е
посочено, че директорите на териториалните дирекции на ДАНС осъществяват общото
и непосредственото ръководство на дирекциите като планират, организират,
ръководят, контролират и отговарят за изпълнението на заповедите на
висшестоящите им органи; отговарят за резултатите от дейността, спазването на
законите, другите нормативни актове и заповедите на председателя на агенцията;
отговарят пред председателя на агенцията за цялостната дейност на
териториалните дирекции и т.н. В изпълнение на тези правомощия директорите издават
заповеди, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДАНС. Следователно директорът на ТД
„НС” Разград организира дейността на дирекцията в т.ч.
разпределя и възлага задачите на конкретни служители в т.ч. и на ищеца чрез
заповеди и разпореждания независимо в каква форма, които са административни
актове, а не с фактически действия. Ищецът не твърди, а и по делото няма данни
заповедите и разпорежданията на директора на ТД „НС” – Разград, с които той е разпределял
задачите между служителите да се били обжалвани и да са отменени. Дори да се
приеме, че разпределянето на задачите става с фактически действия те не са
незаконосъобразни, тъй като се основават на разпоредби на ЗДАНС. Ето защо съдът
намира за неоснователно и недоказано твърдението
на ищеца, че като е отнел част от възложените му задачи и не му е възлагал нови задачи по време на
отсъствието му по болест и след
явяването му на работа до прекратяване на служебното му правоотношение,
директорът на ТД „НС” – Разград е извършил незаконосъобразни действия и е бездействал
незаконосъобразно.
Предвид изложеното съдът следва да установи дали от
така приетото за незаконосъобразно
обработване на лични данни касаещи ищеца, са настъпили пряко и непосредствено
твърдените от него имуществени и неимуществени вреди и налице ли е причинно следствена връзка между
тях.
Съдът счита, че ищецът не
доказа, че за него са настъпили преки и непосредствени имуществени вреди от
това незаконосъобразно действие на длъжностното лице от състава на ответника.
Безспорно е установено, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено по
подадено от него по собствена воля заявление. Липсват доказателства това да е
сторено в резултат на установеното незаконосъобразно действие или под някакъв
друг натиск от длъжностни лица от състава на ответника. Ищецът въобще не
доказа, че е искал да продължи да работи след настъпване на условията за
пенсионирането му. Твърдението, че незаконосъобразното действие му е нанесло
вреда изразяваща се в пропуснато възнаграждение за още 3 месеца, ако би
продължил да работи, е неоснователно и недоказано. Ищецът е спрял да получава
трудово възнаграждение единствено поради прекратяване на служебното
правоотношение. Ако е считал, че
заповедта на председателя на ДАНС за прекратяване на служебното му
правоотношение е незаконосъобразна, е следвало да я оспори и да търси
обезщетение по реда на чл. 119 от ЗДАНС.
Ето защо съдът счита
предявения от ищеца срещу ответника иск за заплащане на причинени му
имуществени вреди в размер на 5000 лв. заедно със законната лихва върху тях от
датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане за неоснователен и
недоказан.
По отношение на претенцията
на ищеца за неимуществените вреди съдът намира следното. Ищецът твърди, че
незаконосъобразното действие на директора на ТД „НС – Разград са му причинили
психическо страдание, безсъние, безпокойство и притеснение и е уронило честта и
достойнството му. Довело е до изолация от колегите му. Според съда тези
твърдения са частично доказани. Не се
доказа ищецът да е бил изолиран от колегите си след завръщането му от лечение.
Разпитаните по делото като свидетели негови *** и *** опровергават тези твърдения
на ищеца. Не се доказа че безсънието на ищеца е причинено от установеното
незаконосъобразно действие. *** на ищеца в показанията си твърди,
че това състояние е настъпило една година преди ищецът да напусне работа, т.е.
много време преди да бъде извършено незаконосъобразното действие.
Съдът обаче намира за
безспорно доказано, че незаконосъобразната обработка на лични данни касаещи
здравето на ищеца му е причинило силно безпокойство и притеснение и е засегнало
достойнството му. Налице е пряка причинно следствена връзка между
незаконосъобразното действие и причинените вреди. Това се установява по безспорен начин от показанията
на св. Н. Г., който изрично
заявява, че когато ищецът му е разказал за това обстоятелство той е бил силно
притеснен, дори потрепвал. Настъпването
на тези вреди се доказва и от действията на ищеца след като е узнал за това
действие. Той незабавно е депозирал жалба до председателя на ДАНС, което
безспорно навежда на извода, че ищецът е изживял тези действия като сериозно
засягащи личния му живот, честта и достойнството му. Вярно е, че разпитаните
като свидетели негови *** заявяват, че след завръщането на ищеца от отпуск по болест
не са забелязали промяна в поведението му, но това е обяснимо както с оглед
характера на службата, така и с ръководните длъжности които заемат и едва ли пред тях ищецът би променил
поведението си.
Предвид изложеното съдът намира,
че кумулативно са налице
елементите от фактически състав по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ по отношение на предявения
от ищеца И. иск срещу Държавна агенция „Национална сигурност” за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно силно безпокойство и притеснение
и засягане на достойнството му, и същият е доказан по основание.
Конкретният размер
на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, претеднирано
от ищеца в размер на 700 лв., следва да
бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД
във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно който размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Съдът намира, че
незаконосъобразното действие е засегнало конституционно гарантирано право на ищеца за неприкосновеност на личния
живот, съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като
гаранция за реализиране на това конституционно право е приет и Закона за защита
на личните данни в чийто чл. 1, ал. 2 е посочено, че целта на закона е
гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване
на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях
лични данни в процеса на свободното движение на данните. Преценявайки, че
данните отнасящи се до здравето засягат
особено съществено личния живот на човека законодателят е преценил, че те се нуждаят от особена защита и с чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗЛД е забранил обработването им
с изключение на лимитивно изброените случаи в чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛД. Предвид
изложеното съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди е равен на претендирания от ищеца. Поради това
предявения иск за обезщетение на
причинени неимуществени вреди в размер на 700 лева следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от 05.05.2016 год.- датата на завеждане на
исковата молба пред Разградския районен съд, до окончателното изплащане на
обезщетението.
Както ищецът, така и
ответникът, са направили своевременно искане за присъждане на сторените по
делото разноски. В исковото производство за обезщетение по ЗОДОВ разноските се
присъждат съобразно правилата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които са
специални спрямо общия ред за присъждане на разноските по ГПК или АПК. Ето защо въпреки
частичната основателност на исковата претенция искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, тъй като съгласно чл. 10, ал.2 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три
хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на
иска. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези.
Искането на ищецът
за присъждане на сторените по делото разноски е частично основателна с оглед
изхода на делото. Представил е доказателства за платено адвокатско
възнаграждение за защита по настоящото дело в размер на 420 лв. /л.2 от гр.д. № 837/2016 год. на РзРС/ и
квитанция за платена държавна такса в
размер на 228 лв., / л.4 от гр.д. № 837/2016 год. на РзРС/. Съдът приема, че в случая е налице надвнасяне
на държавна такса, тъй като дължимата държавна такса по искове за обезщетение
по ЗОДОВ е 10 лв. за физически лица, съгласно чл. 2а от Наредбата за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да възстанови на ищеца 10 лв. за платената от него
държавна такса и 51,58 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от исковата претенция.
Мотивиран така и на основание чл. 203, ал.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавна агенция ”Национална сигурност” гр. София да заплати
на С. И. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***** сумата от 700 лв.
/седемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени
му от незаконосъобразни действия – незаконосъобразна обработка на лични данни,
отнасящи се за здравето на ищеца, ведно със законната лихва считано от 05.05.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.
И. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***** срещу Държавна агенция ”Национална сигурност” гр. София за заплащане
на обезщетение в размер на 5000 лв. за причинени му имуществени вреди от
незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия по обработка
на лични данни, отнасящи се за здравето на ищеца.
ОСЪЖДА Държавна агенция ”Национална сигурност” гр. София да заплати
на С. И. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***** сумата от 61 лева и 58 стотинки разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд чрез Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/