Р Е Ш Е Н И Е
№
19.07.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИЛОНА НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 756 по описа за 2019 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 2018 – 0042203 / 18.07.2018г. на *** със
седалище *** към ГД “КОНТРОЛ НА ПАЗАРА” към КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ,
на ****** *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.231 вр. чл.222а
от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.113 ал.1 ЗЗП.
Санкционираното лице, недоволно от така издаденото наказателно
постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН чрез наказващия орган. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: административнонаказващият орган не е
изпълнил задълженията си съобразно чл.52 ал.4 ЗАНН, тъй като не е преценил
надлежно направените възражения и събрените доказателства, както и не е
извършил допълнителна проверка; в НП отсъства надлежно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – не
е посочено достатъчно ясно какво е нарушението и кога е извършено. На следващо
място, оспорва квалификацията на административното нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП
като в тази връзка изтъква, че приложението на същата разпоредба е обвързано с
тази на чл.113 ал.2 ЗЗП - която обаче не е посочена в АУАН или НП. На последно
място, отправени са възражения и във връзка с размера на наложената имуществена
санкция и по-конкретно – посочено е, че издаденото НП не съдържа никакви
мотиви, обосноваващи приетия от страна на административнонаказващия орган
размер от 3000 лева. На тази основа,
моли за отмяна на издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, а
алтернативно – намаляване на имуществената санкция до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За ответната страна – РД за ОБЛАСТИТЕ ***със седалище *** към ГД “КОНТРОЛ
НА ПАЗАРА” към КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали -
поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № К - 0042203/08.03.2018г. от
страна на Г.П.К. – главен инспектор при КЗП - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля
С.Н.Н. и съответно упълномощен представител на ****** *** ЕИК: ***. Съставен е
за това, че на 12.12.2017г. е извършена проверка в магазин *** ***, ***“ ***,
стопанисван от търговеца, по повод на постъпила в КЗП жалба вх. №
Р-03-1706/30.11.2017г. от потребителя ***от гр.ПЛЕВЕН - относно множество
проявени рекламации за мобилен телефон „Sony Xperia M4 Aqua“ (седем на брой) и
отказа от търговеца да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. При
извършването на проверката в обекта, за което е съставен констативен протокол
(КП) № К-***/12.12.2017г. е установено, че телефона се намира в проверявания
обект; търговецът е запознат с потребителската жалба; представени са Сервизна ***.
и Протокол ***от 20.11.2017г. На 09.01.2018г. потребителят внесъл допълнение
към жалбата, че на същата дата (09.01.2017г.)
е посетил обекта на търговеца за получаване на стоката, но е отказал да
получи мобилния телефон, тъй като проблемът не бил отстранен; от 15.11.2017г.
до 09.01.2018г. телефонът се намирал при търговеца, без да е получаван от
потребителя, поради неотстраняване на дефекта. Представено е копие от Сервизна ***.,
в която най-долу е отбелязано от упълномощено лице на търговеца, „Клиента отказва да получи телефона, тъй като
го тествахме в магазина и проблемът не е отстранен“. При проверката по
документи, във връзка с която е съставен ППД № К-0105730/09.01.2018г., от
страна на ***са представени следните документи: становище по жалбата и
констативен протокол BG3001064287; търговецът е запознат с допълнението към
жалбата на г-н ***. С протокола от проверката по документи е дадено задължително
предписание на търговеца - в срок до 25.01.2018г. да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба и на 26.01.2018г. в 14:00 часа да представи
Акт за удовлетворяване на рекламация в КЗП, гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ ***. На 08.03.2018г.
е представено становище от ***, в което се заявява, че е извършена допълнителна
проверка по жалбата, от която е установено, че апаратът функционира нормално и
се отказва привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба.
Съставен е *** Не е представен документ, удостоверяващ извършена допълнителна
проверка, както и Акт за удовлетворяване на рекламация. На тази основа е
направен извода, че търговецът *** не е привел стоката мобилен телефон „Sony
Xperia M4 Aqua“ в съответствие с договора за продажба до 08.03.2018г. –
нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП. Отбелязано
е, че нарушението е за първи път. При съставяне на АУАН не били направени
възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета от
административнонаказващия орган. Същият обаче отбелязал, че нарушението е
извършено при условията на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП - в едногодишен срок от влизане в сила /на
11.04.2017г./ на Наказателно постановление 2015-033373/26.05.2015г., потвърдено
с Решение № 90/11.04.2017г. на Административен съд – Русе, с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение. На тази основа, издал обжалваното НП, с
което на ****** *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.231 вр.
чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.113
ал.1 ЗЗП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.25 - 26 от АНД
№2022/18г. по описа на РС - ПЛЕВЕН/. В хода на административнонаказателното
производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, неясно в хода на административнонаказателното производство
остава описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то се твърди, че
е извършено. Съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат надлежно описание на
действията/бездействията, за които се твърди, че са довели до нарушаването на
разпоредбата на чл.113 ал.1 ЗЗП. След известно изложение на обстоятелства в
АУАН и НП, във връзка с подадена жалба от потребителя *** и предприети действия
от страна на КЗП, бива отбелязано, че търговецът ***отказал да приведе стоката
в съответствие с договора за продажба, представяйки становище в този смисъл. Същевременно,
отбелязано е, че на търговеца е било дадено задължително предписание да приведе
стоката в съответствисе с договора за продажба, в т.ч. – да представи и
съответен Акт за удовлетворяване на рекламация. Налице е вътрешно смислово
противоречие досежно нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност. Кои са действията/бездействията, посредством които е нарушен
чл.113 ал.1 ЗЗП и дали в действителност това е нарушената правна разпоредба,
при положение, че същевременно се твърди неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган - това са въпроси, на които съставеният АУАН и
издаденото НП не дават надлежен отговор, т.е. допуснати са нарушения по чл.42
т.4 и т.5 ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН.
На следващо място, налага се да бъде припомнено, че съобразно чл.113 ал.1
ЗЗП, „Когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с договора за продажба.“. От друга страна, съобразно чл.113 ал.2 ЗЗП, „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за
продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването
на рекламацията от потребителя.“. Следователно, разпоредбата на чл.113 ал.2
ЗЗП допълва съдържанието на тази по чл.113 ал.1 ЗЗП от гледна точка на
допустимия срок, в който задължението по чл.113 ал.1 ЗЗП следва да бъде
изпълнено. Основателно се възразява в подадената жалба, че приложението на
чл.113 ал.1 ЗЗП е обусловено от връзка с чл.113 ал.2 ЗЗП, тъй като всяко
задължение, наред с другото, е поставено за изпълнение в определен срок. Според
актосъставителя и административнонаказващия орган обаче, касае се просто за
нарушение по чл.113 ал.1, а не за такова по чл.113 ал.2 вр.ал.1 ЗЗП. Изводът е,
че във всеки случай, съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат ясно, разбираемо
посочване на времето на твърдяното административно нарушение. Всяко деяние, от
обективна страна, се характеризира задължително с времето на неговото
извършване. В АУАН и НП са изложени множество и различни обстоятелства, за
които са отбелязани и съответни дати /в т.ч. - 12.12.2017 г., 15.11.2017г., 09.01.2018
г., 25.01.2018г., 26.01.2018 г., 08.03.2018г./, но никоя от тези дати не може
да бъде свързана по разбираем начин с твърдяното нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП.
Изцяло в сферата на догадките пък е да се извежда определен времеви период
помежду някои от споменатите дати. В този смисъл, в съставения АУАН липсва
задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 ЗАНН, а в издаденото НП – реквизит
по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Коментирания въпрос за времето на извършване на
нарушението, впрочем е тясно свързан и с изложеното в предходния абзац – а
именно – какво нарушение се твърди, че е извършено от страна на ***и какви са
неговите обстоятелства. При положение, че се касае за неизпълнение на
задължително предписание – срокът би следвало да бъде от 09.01.2018г. до
25.01.2018г. или до 26.01.2018г., в зависимост от съдържанието на двете
споменати по-горе предписания; при положение, че се касае за нарушение на
чл.113 ал.2 вр.ал.1 ЗЗП – то неговото времеизвършване е в зависимост от момента
на предявяване на рекламация от страна на потребителя. Във втория случай обаче,
поставя се въпроса кога е ситуиран във времето този момент – и надлежен отговор
отново не е налице, тъй като видно от изложените по-горе обстоятелства, от
последно гаранционно обслужване, процесния телефонен апарат е бил върнат към
30.11.2017г., но потребителят е отказал да го получи, а оттук и да предяви нова
рекламация.
Следователно, в хода на административнонаказателното производство са
допуснати нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.3, т.4, 5 и по чл.57
ал.1 т.5 и 6 ЗАНН. Тези нарушения са съществени и водят до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице и по-конкретно – до ограничаване възможността
му да научи за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства, е
ангажирана неговата отговорност. Поради това, обжалваното Наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без
да бъде разглеждан правният спор по същество.
За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че
Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът
съобрази, че показанията на свидетелите Н. и К. са незаинтересовани,
взаимнопотвърждаващи се, не будят съмнение в достоверността си и следва да
бъдат кредитирани. Както от тях, така и от представените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства /л.43 – 59 от делото/, се установява,
че след сервизното обслужване, извършено по Сервизна ***., Протокол ***от
20.11.2017г., потребителят е имал претенция, че техническите проблеми не са
отстранени и е отказал да приеме мобилния апарат, който е останал на разположение
при търговеца. Следва да бъде подчертано, че подобно право на потребителя – да
откаже да получи след гаранционно обслужване проблемната стока и да я остави на
разположение на търговеца, без яснота на случващото оттук насетне - не може да
бъде изведено от разпоредбите на ЗЗП. При положение, че стоката е върната от
оторизиран сервиз, след предявена от страна на потребителя рекламация, същият е
имал възможност да упражни редица права по ЗЗП, в т.ч. – тези по чл.113 ал.3
или чл.114 ал.1 т.1, 2 ЗЗП. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.112 ал.1
ЗЗП, „При несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви
рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с
договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между
извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е
невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в
сравнение с другия.“. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.112 и
чл.113 ЗЗП води до извода, че именно предявяването на рекламация поражда за
търговеца задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба, като на потребителя е дадена възможност да избере – ремонт на стоката
или замяната й с нова. Видно е, че в процесния случай, след връщане на мобилния
апарат от сервизно обслужване със Сервизна ***., Протокол ***от 20.11.2017г., такава
рекламация не е предявена на търговеца. Вместо да приеме върналата се от
сервизно обслужване стока и да отправи рекламация в съответствие с чл.112 ал.1
ЗЗП /в т.ч. – да отправи нарочно искане съобразно тази разпоредба/ -
потребителят е оставил мобилния телефон в търговския обект. Касае се за
относително по характер правоотношението между търговеца и потребителя, по
което не е предявена надлежна рекламация по чл.112 ЗЗП, а оттук - за търговеца не може да се породи и задължение
по чл.113 ал.1 ЗЗП, още повече, че именно при предявяване на рекламацията
потребителят следва да посочи своя избор: дали желае да бъде извършен ремонт на
стоката или тя да бъде заменена с нова. Този избор следва да бъде направен от
потребителя при предявяване на рекламацията, а не от търговеца служебно или –
както е в процесния случай – след практическо изоставяне на стоката във
владение на търговеца, без яснота за по-нататъшното развитие на
правоотношението. Също така следва да бъде напомнено, че изпълнението на
задължението по чл.113 ал.1 ЗЗП следва да бъде в срока по чл.113 ал.2 ЗЗП.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП е отбелязано, че до 08.03.2018г.,
търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба, т.е. това
би следвало да означава, че в срока 08.02.2018г. - 08.03.2018г., ***не е
изпълнило задължението си по чл.113 ал.1 ЗЗП. Нито в АУАН, нито в НП обаче се
споменава датата 08.02.2018г. по някакъв повод, в т.ч. – като дата на
предявяване на рекламация от страна на потребителя ***; такава рекламация не се
установява, впрочем, и от представените по делото доказателствени материали. И
отново, както беше отбелязано и по-горе: поставя се въпроса изобщо за какво
нарушение, извършено в кой момент /период от време/, се провежда
административнонаказателното производство – въпрос без ясен, безпротиворечив
отговор в събраните по делото доказателствени материали. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност въз основа на неясни, неопределени
фактически основания, обаче е недопустимо. Изводът е, че във всеки случай, на ***е
наложена имуществена санкция за нарушение, което дружеството не е извършило.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 2018 – 0042203 / 18.07.2018г. на *** със
седалище *** към ГД “КОНТРОЛ НА ПАЗАРА” към КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ,
с което на ****** *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.231 вр.
чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.113
ал.1 ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: