№ 596
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503531 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Фулмакс България“ ЕООД срещу Решение
№ 260440 от 29.09.2020г. по гр.д. № 16620/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден
да заплати на Н. В. Н. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания понесени
вследствие на травматично увреждане – травма на палеца на ръката, настъпило на
23.07.2019г. при ползване на фитнес уред в обект, собственост на ответника – фитнес
„Фулмакс“, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
23.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за постановяване на решението в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи, че решението не е
основано на обсъждане в цялост на ангажираните по делото гласни доказателства от
ответника; не съдържа произнасяне по релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат; не е отчетен факта, че лицето не е отсъствало от работа повече от 7
дни, като индиция за липса на психическа травма. Спорен в отношенията между страните се
явява единствено размера на дължимото обезщетение. Същият следва да се определи въз
основа на обективно съществуващи обстоятелства и тяхното конкретно значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението. Последният не следва да е източник
на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика
1
ориентир, относим към аналогични случаи. Съдът следва да обсъди всички доказателства
имащи отношение към приложението на чл. 52 от ЗЗД. Отправя искане с оглед тези
съображения за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и
вместо него се постанови друго, с които искът бъде отхвърлен.
В отговор на жалбата Н.Н. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. В. Н. срещу
„Фулмакс България“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск за обезщетение от непозволено
увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 6 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от настъпило на 23.07.2019г. в гр. Варна непозволено увреждане на здравето – травма
на палеца на ръката, при ползване на фитнес уред в обект, собственост на ответника –
фитнес „Фулмакс“, находящ се в ***, в причинна връзка с неправомерно бездействие на
служители на ответното дружество, на които е възложено стопанисването на фитнес залата
и инструктирането на ползващите я за безопасно боравене с уредите, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 23.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: на
23.07.2019г., около 18:05 часа ищцата посетила фитнес „Фулмакс“, находящ се в ***,
стопанисван от ответника и започнала тренировка. При нагласяне наклона на фитнес уреда
„лежанка“, се оказало, че горната му част е изключително тежка, не е могла да го удържи,
като същата се стоварила върху дясната й ръка и срязала дълбоко палеца й. Липсвали
помощни средства /амортисьори, задържащи гумени уплътнения и др./, които да правят
боравенето с уреда нормално, нито е имало инструктор, който да поеме регулирането на
уреда. Изпитала силна режеща и остра болка, изтръпнала и й прилошало. Палецът на ръката
й бил разполовен, пулсирал и кръвта пръскала във всички посоки. Парче месо висяло от
пръста й, променило цвета си, при което хванала двете части. Изпитала силен страх, че ще
загуби палеца си. Служител във фитнеса я превързал. При последвалия преглед в Спешен
център на Окръжна болница, дежурният лекар определил нараняването като „доста сериозно
и дълбоко“. След поставена упойка, раната била обработена, а срязаният пръст зашит. След
ефекта на упойката, изпитвала силни болки, повишила температура, изпитвала притеснения,
получила сърцебиене, безсъния, приемала обезболяващи и противовъзпалителни лекарства.
Няколко дни след инцидента състоянието на пръста й се влошило, а болката – се
разпростряла до рамото. Провела консултация със специалист – невролог, който установил,
2
че травмата увредила нерв по дължината на дясната ръка до рамото и тила, като е поставена
диагноза „Мононеврит на горен крайник. Шиен радикулярен синдром“, по която провела
терапия. Понастоящем усеща придърпване на нараненото място, като увреденият нерв
предизвиква болка и слабост в ръката й. Пръстът й останал несиметричен и деформиран – с
белег, който наранява самочувствието й. Изпитала включително неудобства от битов
характер, както и на работното си място. Увреждането на здравето й е резултат от
бездействието на служители на ответното дружество, на които е било възложено спазването
на нормативните изисквания на Закона за физическото възпитание и спорта за поддръжка на
фитнес центъра; по инструктиране на спортуващите за безопасно боравене с уредите. В
резултат на неправомерните бездействия на служители на дружеството са настъпили
понесените от нея неимуществени вреди. За репарация на същите отправила искане за
осъждане на ответника да заплати като справедлив еквивалент исковата сума, ведно със
законната лихва от момента на увреждането.
В отговор на исковата молба, „Фулмакс България“ ЕООД оспорил иска по основание
и по размер. Навел твърдения, че в центъра бил наличен инструктор, а на входа на
помещението, както и в самата зала разположен Правилник за ползване на уредите.
Посещението на ищцата в спещен център на МБАЛ „Св. Ана“ на 23.07.2019г. продължило
от 19:40 до 19:50 ч., за да се приеме, че увреждането е сериозно. Оспорил претендирания
размер на обезщетението като прекомерен с доводи, че в случая не е налице увреждане с
траен характер; ищцата се е възстановила в обичайния срок, а твърдяните болки и страдания
не са доказани. Отправил искане в тази връзка за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Описаните в исковата молба обстоятелства относно момента, мястото, механизма на
настъпване на увреждането и качествата на участниците в него не са спорни между
страните.
Факта на настъпилия фитнес инцидент и полученото от ищцата травматично
увреждане разкъсно контузна рана на десния палец, последван от шиен радикулярен
синдром – палпаторна болезненост по мускулатурата на тила и дясната ръка, интервенирана
от нервите на десния плексус брахиалис, извършените манипулации и предписан домашен-
амбулаторен режим на лечение за периода 25.07 - 14.08.2019г. се установяват и от приетите
медицински документи – лист за преглед на пациент в спешно отделение, издаден от лекар
при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД; болнични и амбулаторни листи; както и от извършен
пред ВРС оглед на снимки в о.с.з. на основание чл. 204 от ГПК и от приетите пред
въззивната инстанция документи от ТД на НАП – Варна и ТД на Агенция Митници.
Пред ВРС е проведена СМЕ, от заключението на която се установява следното:
ищцата е получила контузно-разкъсна рана на вътрешната повърхност на основна фаланга
3
на палеца на дясна ръка, в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да
се получи по начин посочен от пострадалата. Раната е била хирургически обработена и
зашита в болнично заведение и е поставен тетаничен анатоксин. Увреждането е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В хода на оздравителния процес
увреждането се е усложнило с възпаление на нерв от брахиалния плексус. Зарастването на
раната се получава за период 2-3 седмици, след което се получава ръбец на кожата. Поради
засегнатия нерв на ръката е възможно периодично да се появяват мравучкания и
болезненост за дълъг период от време. В обясненията си експертът посочил, че увреждането
не е от естество, което трайно да затрудни функцията на ръката - хватателна и движение на
ръката. Хватателната функция е запазена, тъй като останалите пръсти са незасегнати, би
могла да пише и с тази ръка, но с известно затруднение за този период, в който раната е
зараснала.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите А. О. Й. /приятел на ищцата/ и Г. Г.ев Н. /инструктор във фитнеса/. В
показанията си първият свидетел установява, че получената травма затруднила ежедневието
на ищцата – не можела да ползва ръката си; той й връзвал косата; било й е тежко, като около
20-30 дни била в къщи. Понастоящем има проблеми с ръката, споделя, че от време на време
я боли и шева опъва, като приема стандартни средства за обезболяване.
В показанията си свидетелят Н. посочва, че съобразно общодостъпните указания във
фитнес центъра, когато трениращите не знаят как се използва един уред, трябва да попитат,
за да им бъде показано и указано по какъв начин трябва да бъде използван. В случая ищцата
не е поискала информация, респ. съдействие за ползване на уреда. Конкретният уред, който
е един вид стол нее разполагал с указателна табела.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и
виновно, и то при или по повод на възложената му работа. В случаите, когато пострадалият
е допринесъл за настъпването на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД.
В конкретния случай, деликтната отговорност на въззивното юридическо лице е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправното бездействие на негов
служител – фитнес инструктор, на който на 23.07.2019г. е било възложено задължението да
следи за изправността и безопасността на фитнес оборудването в собствения на
4
дружеството обект с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ –
фитнес център „Фулмакс“, находящ се в *** при използване на фитнес уредите от клиентите
в спорния обект, вследствие на което ищцата, като клиент на обекта и при използване на
спортен уред „лежанка“, получила травматична увреда и понесла описаните в исковата
молба неимуществени вреди, свързани с претърпени от нея болки и страдания, последица от
телесното увреждане.
Няма спор в тази връзка по твърдяния механизъм на настъпване на увреждането, а
именно: на 23.07.2019г. ищцата като клиент на собствения на ответника обект, предназначен
за спорт, при опит да нагласи наклона на „лежанката“, получила травма – разкъсно контузна
рана на десния палец, вследствие стоварване на горната, тежка част на уреда върху дясната
й ръка. От показанията на свидетеля Г. Н. е установено, че към момента на инцидента
същият заемал длъжността фитнес инструктор в обекта на въззивника. Основно задължение
на фитнес инструктора съобразно Наредба №14 от 27.08.2018г. издадена от министъра на
образованието и науката, обн., ДВ, бр. 80 от 28.09.2018г., за придобиване на квалификация
по професия „инструктор по фитнес“ е именно задължението да следи за изправността на
фитнес оборудването и своевременно да отстранява рисковете за безопасността на
клиентите. В показанията си свидетелят установява, че конкретният уред не е бил обезпечен
с указателна табела, но на видно място във фитнес центъра е била поставена
информационна и указателна информация за трениращите. Ищцата не е попитала
инструктора как трябва да бъде използван уреда.
Задължението за обезопасяване във всеки обект с обществено предназначение се
извежда от общото задължение да не се вреди другиму, поради което неизпълнението му е
противоправно. От проявеното бездействие на служителите на въззивното дружество по
обезопасване на уредите за спорт в обекта, са произтекли вреди за ищцата. Налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на дружеството –
собственик на спортния обект, настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността му.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
лицата, на които е било възложено от ответника задължението да следят за изправността на
фитнес оборудването и своевременно да отстраняват рисковете за безопасността на
клиентите, поради което са причинени по повод възложената им работа.
Справедливото обезщетяване на следващо място, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на
всички неимуществени вреди, предполага определяне на точен паричен еквивалент на
болките и страданията, на пораженията върху физическата цялост и психичното здраве на
пострадалото лице, при отчитане на индивидуалните специфики на конкретния случай. В
съответствие с трайната практика на ВКС и необходимостта пострадалата да бъде
компенсирана в най-пълна степен за вредите, съдът взе предвид възрастта на пострадалата -
33 години към 07.2019г.; икономическата конюнктура в страната за 2019г.; факта, че е
5
получила лека телесна повреда /разкъсно контузна рана на десния палец/, наложила
хирургическа обработка и зашиване, обусловило временно разстройство на здравето
неопасно за живота; зарастването на раната е продължило 2-3 седмици; увреждането е
причинило временна неработоспособност в период по-малък от един месец /25.07 -
14.08.2019г./, в който на ищцата е предписан домашен амбулаторен режим на лечение;
съобразно последвалото усложнение на оздравителния процес с възпаление на нерв от
брахиалния плексус, наложило последваща терапия; възможността понастоящем
периодично да се появяват мравучкания и болезненост за дълъг период от време с оглед
засегнатия нерв; останалия ръбец по кожата на увредения палец; както и факта, че
вследствие на инцидента и получената травматична увреда ищцата изпитала силен страх,
болка и затруднение в ежедневието си съобразно установеното от показанията на свидетеля
Й.. След отчитане в съвкупност на всичко изброено, както и че оздравителния процес е
приключил в рамките на 2-3 седмици, при останал ръбец на кожата в участъка на зашитата
рана, като с оглед засегнатия нерв са възможни периодични появи на мравучкане и
болезненост по ръката за дълъг период, ВОС приема, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи в общ размер на 1500 лв., предвид характера на претърпените
неимуществени вреди, последиците от увредата във физически и здравен аспект, ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпването им. Съдът приема за неоснователни
доводите в жалбата, сочещи несправедливост на присъдения размер на обезщетението, а
доводът за съпричиняване на вредоносния резултат, като наведен извън преклузивните
процесуални срокове е недопустим и правилно не е разгледан от ВРС.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен и съобразен с чл. 52 от ЗЗД, следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Съгласно представен от страната договор за правна защита и съдействие, договореното
възнаграждение е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. На това основание
възнаграждението, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. в размер на
335 лв. следва да се присъди в полза на адв. Н.В..
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260440 от 29.09.2020г. по гр.д. № 16620/2019г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД „Фулмакс България“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Н. В. Н. с
ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
6
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания понесени вследствие на травматично
увреждане – травма на палеца на ръката, настъпило на 23.07.2019г. при ползване на фитнес
уред в обект, собственост на ответника – фитнес „Фулмакс“, находящ се в ***, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 23.07.2019г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
„Фулмакс България“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.В. сумата от 335
/триста тридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7