РЕШЕНИЕ
№ 2473
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120104369 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и пета.
Образувано е по предявен от И. С. С. срещу „Таг сървисис“ ЕООД, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 933 лева, представляваща
трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 23.11.2017 г. и
анекси към него от 01.01.2020 г., 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 30.12.2022 г. и 29.12.2023 г., за
м.05.2024 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2024
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128 т. 2 от КТ.
Твърди се, че между страните е сключен трудов договор 23.11.2017 г. и анекси към
него от 01.01.2020 г., 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 30.12.2022 г. и 29.12.2023 г., за м.05.2024 г.,
по силата на който ищецът е заел при ответника длъжност „***“ с месечно възнаграждение в
размер от 933 лева, платими на 25 число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Поддържа се, че въпреки, че ищецът е изпълнявал непрекъснато трудовите си задължения не
е получил възнаграждение за месец май на 2024 г.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Направено е възражение за неоснователност на иска, поради извършено плащане в брой на
претендираното възнаграждение за м.05.2024 г. Направено е искане за открИ.е на
производство по чл. 193 от ГПК, като се твърди, че положените в трудов договор от
25.03.2020 г. и анекси към него от 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 29.12.2022 г., 29.12.2023 г. и
длъжностна характеристика подписи не са на управителя на дружеството-ответник.
1
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете. С молба от 11.09.2024 г. са конкретизирани твърденията на ищеца, като е посочено,
че се претендира брутно трудово възнаграждение.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено заверено копие от сключен между страните по делото трудов
договор от 23.11.2017 г. и анекси към него от 01.01.2020 г., 31.12.2020 г., 31.03.2022 г.,
30.12.2022 г. и 29.12.2023 г. /л. 7 – л. 16/. В последния анекс към договор месечното трудово
възнаграждение на ищеца е предоговорено на 933 лева.
От приетите по делото справки от НАП и НОИ се установява, че към м.05.2024 г.
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника с последно отразено в справката
трудово възнаграждение в размер от 933 лева. За този месец няма направени вноски за
публични вземания /л. 49 – л. 51/.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят С. Д. /работник при ответника/, от
чийто показания се установява, че към месец май на 2024 г. ищецът е бил колега на
свидетеля, като в този месец не е отсъствал от работа и не си е получавал възнаграждението
/л. 48/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен от ищеца е иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ. За успешното
провеждане на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки - че е в трудово
правоотношение с ответника, като през м.05.2024 г. и е изпълнявал задълженията си по
трудовия договор и размера на претендираното възнаграждение. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От представеното по делото официално заверено копие от индивидуален трудов
договор и анексите към него /л. 7 – л. 13/, сключени между страните по делото, се установи,
че към месец май на 2024 г. ищецът е заемал при ответника длъжност „***“, с месечно
възнаграждение в размер от 933 лева, платими на 25 число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липса на
трудово правоотношение между страните за процесния период, поради неавтентичност на
подписите им, положени в договора и анексите към него, доколкото представените по
делото заверени от адвокат копия от трудовия договор и анексите към него имат силата на
официално заверени, съобразно чл. 32 от ЗАдв, тоест тяхната доказателствена стойност е
като на оригинал – арг. чл. 179 ал. 2 от ГПК. Освен от официално заверените копия,
твърдението на ответника за неавтентичност се опровергава и от представените справки от
НАП и НОИ, както и от разпитания по делото свидетел. От справките се установи, че към
м.05.2024 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника с последно отразено в
справката трудово възнаграждение в размер от 933 лева /л. 53 – л. 56/, което бе потвърдено
от показанията на свидетеля – работник при ответника, от които се установи, че през
м.05.2024 г. ищецът е работил при ответника и не е отсъствал от работа. Съдът дава вяра на
депозираните от свидетеля показания, тъй като същите се подкрепят от останалите приети
по делото писмени доказателства – трудови договори, анекси и справки. Писмените и
гласните доказателства оценени, както по отделно, така и в съвкупност обуславят извода, че
2
към м.05.2024 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника. Наличието на
официално заверени трудови договори и анекси, справки от НАП и НОИ и свидетелски
показания, категорично установяващи наличието на трудово правоотношение, е направило
безпредметно открИ.ето на исканото от ответника производство по чл. 193 от ГПК, поради
което и такова не е проведено. Неоснователно е и искането, поради което – отхвърлено от
съда, за задължаване на ищеца да представи оригинали от трудови договори и анексите към
тях, предвид обстоятелството, представените по делото копия от тези документи, не са
заверени от ищеца, а са официално заверени от неговия адвокат по реда на чл. 32 от ЗАдв.,
поради което съобразно чл. 179 ал. 2 от ГПК имат същата доказателствена сила като
оригинали, а възможността по чл. 183 ал. 1 от ГПК касае само случаите, в които по делото са
представени заверени от страната преписи от документ, но не и официално заверените
документи, какъвто е настоящият случай.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът е установен по основание.
По отношение на размера от представения по делото анекс от 29.12.2023 г. се
установи, че последното договорено между страните трудово възнаграждение е в размер от
933 лева. В същия размер е и последно отразеното в информационния масив на НАП
трудово възнаграждение. По тези съображения и предвид липсата на ангажирани от
ответника доказателства за друг размер на възнаграждението на ищеца за процесния период,
съдът приема, че дължимото за месец май на 2024 г. е трудово възнаграждение на ищеца в
размер от 933 лева при условие, че са отработени всички 19 работни дни от месеца. В
случая, обаче от справката от НАП се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на 30.05.2024 г., тоест на същият следва да се заплати възнаграждение,
съответстващо по размер на реално отработените 18 дни, което в случая възлиза на 883,90
лева.
С оглед установяване на всички предпоставки от фактическия състав на предявения
иск, в тежест на ответника е да установи направеното с отговора на исковата молба
правоизключващо възражение за погасяване на вземането на ищеца, чрез извършено
плащане. За установяване на това възражение, въпреки указаната тежест на доказване,
ответникът не е ангажирал доказателства, поради което и същото е неоснователно.
По отношение на направеното възражение с отговора на исковата молба, че следва да
бъде присъдено нетно, а не брутно трудово възнаграждение, съдът приема следното: Без
значение е дали присъденото от съда възнаграждение ще е в нетен или брутен размер, стига
в съдебния акт да е посочено изрично дали се присъжда нетно или брутно трудово
възнаграждение – така в Решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о. на
ВКС, според което „съдът може да присъди брутното трудово възнаграждение или /нетно/
остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия
случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е
длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.“. Този извод се споделя от
настоящия състав, тъй като по силата на залегналия в данъчното и осигурително
законодателство принцип на финансовия автоматизъм, винаги платецът на дохода – в случая
работодателят, удържа и внася дължимия от работника Данък върху дохода на физическите
лица и задълженията за осигурителни вноски. Тоест, независимо дали възнаграждението е
присъдено като нетно или като брутно, съдебният акт ще бъде изпълнен от работодателя,
респ. в хода на изпълнителен процес, когато работодателят заплати на работника дължимото
му се нетно трудово възнаграждение, чийто размер е остатъкът от брутно трудово
възнаграждение, след приспадане на задълженията за данъци и осигуровки, които се дължат
в полза на Републиканския бюджет и се удържат от работодателя или в случай на
образувано изпълнително производство - от съдебния изпълнител. Това означава, че в
случай на присъждане на брутно трудово възнаграждение – какъвто е настоящият,
задълженият работодател трябва да заплати съответна част от него на Републиканския
3
бюджет, а остатъка – на работника.
Изложеното по - горе, налага извода за основателност на претенцията, която следва
да бъде уважена до 883,89 лева, а за разликата над уважения размер до претендирания –
следва да бъде отхвърлена.
Горната сума следва да бъде присъдена, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендираното от ищеца вземане попада в хипотезата на чл. 242 ал. 1, вр. чл. 243
ал. 1 изр. 2 от ГПК, поради което следва да бъде служебно допуснато предварително
изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни разноски, за които са
представени доказателства, съразмерно на уважената част от претенцията. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съобразно уважената част, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
473,68 лева, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски за
заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, на ответника
се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче, по делото не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, то такова не следва да
бъде присъждано.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати,
съразмерно на уважената част от претенцията по сметка на РС - Бургас дължимата държавна
такса за разглеждането на иска в размер от 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
Б**, ул. ** да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б**, ж.к. ** сумата от
883,89 лева /осемстотин осемдесет и три и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
брутно трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 23.11.2017 г.
и анекси към него от 01.01.2020 г., 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 30.12.2022 г. и 29.12.2023 г. за
м.05.2024 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2024
г., до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 883,89 лева до предявения 933, на основание чл. 128 т. 2 от КТ.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото
трудово възнаграждение, на основание чл. 242 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Б**, ул. ** да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б**, ж.к. ** сумата от
473,68 лева /четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
Б**, ул. ** да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 50 лева /петдесет лева/, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
4
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат преведени по банков път на
банкова сметка IBAN: ****.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5