Определение по дело №2474/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 99
Дата: 24 януари 2022 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180702474
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

99

Гр. Пловдив,  24 януари 2022 год.  

     В ИМЕТО НА НАРОДА

      Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: 

                                                    

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                           СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

          

като разгледа докладваното от член съдията ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА касационно АНД № 2474 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по повод искане на П.В.В., чрез  процесуалния му представител адв. С.П., за изменение на постановеното от съда Определение № 1787/19.11.2021г. по адм.д. № 2474/ 21г. на Административен съд гр.Пловдив, в частта му за разноските, като остави без уважение искането на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Намира, че в случая не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, а изготвянето само на писмено становище във връзка с касационната жалба, не е основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита за неправилно определянето на юрисконсултско възнаграждение в двоен размер от 160 лв., след като минималния такъв е 80 лв. и се присъжда еднократно.

Ответната по искането страна ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не изразява становище.

За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното:

Съдът намира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

С постановеното определение № 1787 от 19.11.2021 г. по канд № 2474/ 2021 г. по описа на Административен съд- Пловдив, чието изменение се иска е отменено определението, с което е даден ход на делото по същество, обезсилено е решение № 1316 от 16.08.2021 г., постановено по АНД № 1169/2021 г. на Пловдивски районен съд, и е прекратено производството по делото. С определението касаторът П.В.В. е осъден да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 160лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Съгласно нормата на чл.143, ал.3 АПК, която е приложима субсидиарно във вр. с нормата на чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, която разпорежда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

В случая отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор, като разноските се възлагат на страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Същата има санкционен характер срещу лицето, което неоснователно е предизвикало правния спор и може да бъде осъществена само по висящия процес.

Съгласно установеното в нормата на чл.143, ал.3, АПК разноски се дължат и при прекратяване на производството, освен ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, като отговорността на страната обхваща както направените по делото разноски, така и  възнаграждението за осъществена юрисконсултска защита.

           В случая с процесното определение, чието изменение се иска, разноските са присъдени в тежест на оспорващия и в полза на административния орган, издател на оспорения административен акт. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено и пред двете съдебни инстанции преди приключване на производствата пред тях в писмено становище от страна на процесуалния представител. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че процесуалното представителство на ответника пред двете инстанции е осъществено само под формата на писмени становища, настоящият съдебен състав е присъдил  минимума за този вид производства, а именно по 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

           Предвид изложеното неправилно е твърдението на молителя, че ответникът не е представляван от юрисконсулт. И в двете съдебни инстанции от ответника в производствата – ОД на МВР Пловдив са представени писмени становища по съществото на спора, изготвени от упълномощен процесуален представител юрисконсулт, което по своята същност представлява процесуално представителство. Предвид посоченото съдът приема, че нормата на чл. 9, ал. 3 от наредбата е неприложима.

         В този смисъл е и цялата съдебна практика на ВАС по идентични спорове.

Съдът намира възражението за присъждане на еднократно възнаграждение в минималния размер от 80 лв. за неоснователно. Съгласно нормата на чл.81 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.144 от АПК и чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В случая със съдебния акт, чието изменение се иска е  обезсилено решението на районния съд и делото е прекратено с процесното определение, но съдебно производство е било проведено както пред въззивната, така и пред касационната инстанция, както се посочи по-горе с участие на ответната страна чрез изготвените становища в двете инстанции, поради което предвид изхода на правния спор, разноски се дължат и са присъдени в полза на ответника и за производствата на двете инстанции.

Ето защо, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, депозирано с молба вх.№ 21513 от 29.11.2021 г. на П.В.В., чрез  процесуалния му представител адв. С.П., за изменение на постановеното от съда Определение № 1787/19.11.2021г. по адм.д. № 2474/ 21г. на Административен съд гр.Пловдив, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава тринадесета от АПК в седемдневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :      /п/                                 ЧЛЕНОВЕ : 1./п/

                                                                                 

 

 

                                                                                                   2. /п/