РЕШЕНИЕ
№ 260019
11.08.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд V-t
На четвърти август npi
В открито съдебно заседание в
състав:
Председател:
Мая Стефанова
При секретаря: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2456 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** против наказателно
постановление №19-0346-000414 от 30.09.2019 г., издадено от Началник група в ОД
МВР-Бургас РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175 ал.3 предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца.
В жалбата се сочат доводи за несъставомерност от
субективна страна на административното нарушение и се моли за отмяната му.
Представят се нови гласни доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява-редовно
призован. За него се явява упълномощен адвокат.
Въззиваемата страна-началник на РУ-Созопол, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, посочено в НП като нарушител в
законоустановения 7-мо дневен срок, против акт, подлежащ на обжалване пред
материално и териториално компетентен съд. Жалбата съдържа изискуемите от
закона реквизити и се явява процесуално допустима.
С оглед събраните поделото писмени доказателства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия Д и бланков №994290 за това, че на 01.04.2019 г.,
около 19,10 часа, в гр.С., на ул."В. П.", в посока магазин „Л.",
до кръстовище Ф., жалбоподателката управлявала МПС - лек автомобил марка
Мерцедес модел Ц270 ТТ7ТИ с peг. № ..., собственост на Г. К. Д., с
ЕГН **********, като при проверка от служители на ЗЖУ се установило, че
автомобилът бил с прекратена регистрация от 13.03.2019 г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП и МПС не е било регистрирано по надлежния ред.
Това обстоятелство свидетелят Х. - повикан за
съдействие на място констатирал след като направил справка в ОДЧ ОД МВР-Бургас
и справка АНД в сектор ПП ОД МВР-Бургас.
Свидетелят Х. в качеството на
мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Бургас в присъствието на
свидетелите Й. и Г. също очевидци на нарушението, съставил на жалбоподателката
акт за установяване на административно нарушение, който предявил и последната
подписала без възражения. В акта като нарушение свидетелят Х. вписал нормата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Преписката № 52/2019 г. по
описа на РУ-Созопол съдържаща акта за установяване на административно нарушение
била изпратена по компетентност на РП-Бургас. Районният прокурор се произнесъл
с постановление (лист 7,8 и 9 от делото), с което отказал да образува
наказателно производство по чл.345 ал.2 от НК като счел, че деянието е
несъставомерно от субективна страна. Отчел, че водачът Г. не знаел за
служебната дерегистрация на управлявания от нея лек автомобил марка Мерцедес модел
Ц270 ЦДИ с peг. №
..., собственост на Г. К. Д. с ЕГН **********. По желание на жалбоподателя
съдът разпита в качеството на свидетел К. М. Д., който твърди, че е закупил
лекия автомобил посочен по-горе от собственика Д., но не е вписал това
обстоятелство в КАТ. Копие от постановлението било изпратено до началника на
сектор ПП ОДМВР-Бургас.
Като взел предвид акта, постановлението и другите
писмени доказателства, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление № 19-0346-000414 на 30.09.2019г, в което при пълна идентичност с
фактологията описана в акта, и при същата правна квалификация на основание
чл.175 ал.З предложение първо ЗДвП на жалбоподателката Г. били наложени
съответно глоба от 200 лева и била лишена от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. От постановлението на БРП явства, че служебно прекратената
регистрация била извършена на 13.03.2019 г., поради това, че за цитирания
по-горе лек автомобил имало сключен договор за покупко-продажба. Настоящият
собственик в дадения му от закона двумесечен срок не пререгистрирал закупеното
МПС и това станало причина съгласно закона автоматично да бъде прекратена
регистрацията на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Сектор ПП в ОДМВР-Бургас не е
имала задължението да уведомява новия собственик.
От правна страна съдът приема, че на първо място както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им
по закон. Издадени са в предвидените от закона срокове.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП
служебно с отбелязване и информационната система за регистрация се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да пререгистрира
превозното средство. Съдът приема, че от обективна страна формално е осъществен
състава на чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е избрана тази
правна квалификация. Правилно и законосъобразно е определена и
административнонаказателната норма на чл.175 ал.З предложение първо от ЗДвП.
Независимо от това нарушението не е доказано от субективна страна. Това е така,
тъй като жалбоподателят не е знаел, че собственикът на проверяваното МПС
свидетелят Д., който й е предоставил за ползване автомобила си не го
пререгистрирал в КАТ. Последният като е предоставил на водача Г. собственото си
МПС не й е указал, че същото е със служебно свалена регистрация, тъй като по
това време и той не е имал информация за това обстоятелство. Това е било
описано и постановлението на РП-Бургас. Не е възможно едно и също деяние да е
несъставомерно от гледна точка на НК, а да е съставомерно като административно
нарушение по ЗДвП, където също се иска като форма на вината умисъл. При
изложените по-горе аргументи съдът е на мнение, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради несъставомерност на
извършеното деяние от субективна страна.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.З ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, процесуалният представител на жалбоподателя не е
поискал да му бъде присъдено възнаграждение, сне представили и списък на
разноските съгласно чл.143 ГПК и поради това съдът не следва да се произнася.
С оглед изхода на делото ОД на МВР-Бургас на основание
чл.190 ал.1 от НПК следва да заплати по сметка на БРС изплатените пътни
разноски на свидетеля Х. в размер на 10 лева изплатени от бюджета на БРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1
предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№19-0346-000414 от 30.09.2019г издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас
РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175
ал.3 предложение първо от ЗДвП на Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** е наложена глоба
в размер на 200 (двеста) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 НПК ОДМВР-Бургас да заплати
по сметка на БРС изплатените пътни разноски на свидетеля Х. в размер на 10
(десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.