Решение по дело №537/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.Казанлък, 14.09.2020г.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №537/ 2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №1/ 19.05.2020г., издадено от кмета на О.П.б.    

                   К.И.К. останала недоволна от наложеното й наказание. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и  неправилно. В с.з. процесуален представител на същата поддържа жалбата.            

                   Въззиваемата страна, също чрез свой процесуален представител,изразява становище за неоснователност на жалбата.

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   С Констативен акт №1,съставен на 04.02.2020г., относно проверка на извършване на строително-монтажни работи по отношение на двуетажна селскостопанска сграда, находяща се на административен адрес: гр.П.б., ул.„В.Л.“ №*, е установено, че по отношение на посочената постройка се извършва реконструкция, без за тази дейност да има искане за промяна на предназназчението на сградата от стопанска в жилищна и без да има искане за реконструкция на последната и за изменение на ПУП с РУП.     

Въз основа на цитирания констативен акт е съставен АУАН №1/ 14.04.2020г., а на основание последния е издадено обжалваното наказателно постановление.   

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от активно процесуално легитимирано лице с правен интерес от оспорване на атакувания акт, тъй като същия засяга неговите законни права и интереси- то е адресат на наказателното преследване и за него са създадени конкретни задължения.

Обсъждайки представените от АНО събрани в хода на проверката писмени доказателства, както и събраните в хода на съдебното дирене гласни такива, съдът счита, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Безспорно извършената т.нар. „реконструкция“ на съществуваща селскостопанска сграда в жилищна такава е строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е V(пета) категория, съгласно чл. 137,ал.1,т.5 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Към момента на проверката строежът не е изграден напълно. Строителството е извършено преди посочената от жалбоподателя дата 14.04.2015г., но извън посоченото в жалбата липсват безспорни доказателства, събрани от АНО по реда на ЗАНН, относно реалния извършител на строителството. При тези данни служителите на Община-П.б., извършили проверката, приели, че строежа е изпълнен без изискващите се строителни книжа и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ , във вр. с чл.225а,ал.1, във вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, с оглед на което е налице изграден незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Тези констатации са обективирани в цитирания по-горе в мотивите   констативен акт №1 от 04.02.2020г., който бил съобщен на заинтересуваните лица по реда на §4 от ДР на ЗУТ. По същия в законоустановения срок е постъпило писмено възражение.  

Административният орган е възприел това възражение за неоснователно, тъй като в него не било посочено с кои факти и обстоятелства не е съгласна нарушителката. 

Впоследствие, след като не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН да извърши проверка на акта с оглед неговата законосъобразност, преценка на възраженията и събраните доказателства, както и разследване на спорните обстоятелства, АНО изцяло е възприел констатациите в акта и е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на  чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ- строежа е извършен без изискващите се строителни книжа. При преценката си не е изложил и мотиви за неприложимостта на §127,ал.1 и ал.2, във вр. с §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Не е изпълнил и задължението си да издаде заповед въз основа разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, съгласно която:

„(1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях.

(2) Заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223,ал.2.

Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

(3) Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.“

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че вписването в диспозитива на атакуваното НП нарушение на разпоредбата на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ води на първо място до необходимостта от изпълнение на разпоредбата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ. Затова настоящият състав на съда счита, че неиздаването на подобна заповед е съществено нарушение на разпоредбата на ЗУТ, а и на задължениета на АНО, произтичащи от ЗАНН. Смислово в диспозитива,чрез цифрово изразяване на нарушените разпоредби, се твърди наличието на незаконно строителство, но АНО не е изпълнил задължението си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ да издаде заповед за доброволното му премахване, да изясни безспорно кой е извършителя/по делото съществуват данни за посочването като такъв и на съпруга на жалбоподателката И. П. К./. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че строежът е реализиран, но не и автора. Налице е бил строеж,който представлява незаконен такъв, тъй като бил изпълнен без изискващите се строителни книжа. По делото е установено по категоричен начин, че процесният строеж е изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, т.е. той е незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Въпросът кой е надлежният адресат на наложеното от АНО наказание се урежда от разпоредбата на §3,ал.1 от ДР на Наредба №13/23.07.2001г. на МРРБ, съобразно чийто текст: „Адресат/ адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл.225а,ал.1 или ал.2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.

От приложените от АНО по делото писмени доказателства не става ясно за собственик на строежа или за изпълнител на същия е била счетена жалбоподателката. Относно оспорващата не е доказано, че е извършител на строежа и това не е изрично  установено в хода на административното производство и удостоверено в констативния акт. Последната в констативния протокол е посочена, ведно със съпруга й И. П. К.. По делото съществуват данни, че спрямо него е предприета същата мярка. Липсват и безспорни доказателства относно това,  К. лично със собствени сили и средства да е осъществявала реконструкцията на селскостопанската постройка. За да прецени дали тя самостоятелно или съвместно със съпруга си е извършила нарушението, както и в какво качество го е сторила, АНО е следвало да събере необходимите за това безспорни доказателства, но това не е било направено. Кметът на Община-П.б. се е задоволил само абстрактно да впише в санкционната част на издаденото от него наказателно постановление, че К.И.К. е наказана в качеството й на собственик, възложител и участник в строителството на сграда в гр.П.б., подробно описана.  

Не е изследван въпросът относно маловажността на извършеното деяние, с оглед направеното възражение, касаещо поддръжката на стопанската постройка, и в тази да се установи налице ли е субективния елемент на деянието.   

Предвид изложеното дотук настоящият състав на РС-Казанлък намира жалбата срещу атакуваното НП №1/ 19.05.2020г. за основателна и счита, че следва да бъде уважена. Налага се извод за значително по-нисък интензитет на обществена укоримост от типичните нарушения от този вид предвид конкретния им характер. В случая, ако приемем, че безспорен извършител на нарушението е жалбоподателката, то неоспорим факт е липсата на издавана заповед за събаряне на незаконния строеж.

Тъй като е очевидно, че от деянието не са произлезли вредни последици, нарушителката, след безспорното й установяване, е следвало да бъде санкционирана по реда на чл.39 от ЗАНН.

Описаните дотук процесуални нарушения са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.   С оглед на гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1/ 19.05.2020г., издадено от кмета на О.П.б. с което на К.И.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в   размер на 1000/хиляда/ лева.   

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

 

Районен съдия: