Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Петя Великова,
като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2897 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.Б.И. ***, ЕГН **********, против НП
№ 20-0819-001820 от 05.06.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на
МВР Варна, с което са й били наложени адм. наказания
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.
140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивницата
оспорва да е извършвала нарушението за което е санкционирана с НП. Сочи че
последното е незаконосъобразно и неправилно, постановено е при допуснати
съществени нарушения на процес. правила (не били посочени в НП основни факти и
обстоятелства релевантни за субективната съставомерност на нарушението) и в
нарушение материалния закон (нарушението било обективно и субективно
несъставомерно) и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание
въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от същата, което по същество преповтаря
съдържанието на въззивната жалба.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли
съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско
възнаграждение за ответната страна в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2020год. в 10:56ч. в
гр.Варна, по Аспарухов мост до спирка „Корабостроител“ с техническо средство
АТСС (ARH CAM S1) било
засечено движение на л.а. „Форд Мондео“ с рег.№
В3298НР в посока към центъра на гр. Варна като автомобилът се движел превишена
скорост. За това нарушение бил ЕФ сер. К3329298 в който като собственик на МПС-то била
посочена въззивницата Н.Б.И.. На 21.01.2020год. мл.
Инспектор П.Цветков изготвил докладна записка до началника на Сектор ПП в която
посочил, че заснетото на сн. 152822 МПС с рег.№
В3298НР няма валидна застраховка „ГО“ и е със служебно прекратена регистрация
по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 31.10.2019год. През месец февруари 2020год. мл.
инспектор Здравко Христов изготвил докладна записка до Началника на сектор ПП
при ОД на МВР Варна в която докладвал установеното на 21.01.2020год. нарушение
за скорост с л.а. „Форд Мондео“ с рег.№ В3298НР,
както и това, че въпросния автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143,
ал.10 от ЗДП от 31.10.2019год. и предложил материалите за де образуват в ЗМ и
да се изпратят на ВРП по компетентност с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от
ЗДП. Образувана била преписка ЗМ № І-77/2020год., която била изпратена във ВРП.
С постановление от
03.04.2020год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по
преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление.
На 05.06.2020год. началника на
група в Сектор ПП издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивницата е
нарушила разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 21.01.2020год., около
10:56ч. в гр.Варна по „Аспарухов мост“ на северен пътен възел до автобусна
спирка „Корабостроител“ в посока вход към центъра на града управлявала
собствения си л.а. „Форд“ с рег.№ В3298НР като МПС е с прекратена регистрация
от 31.10.2019год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП. В НП наказващия орган
посочил че същото се издава на основание постановление за отказ от образуване
на наказателно производство № І-77/2020 по описа на Сектор ПП при ОД на МВР
Варна. С постановлението АНО наложил на въззивницата санкция на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление
за срок от шест месеца.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-515/14.05.2018год.
на министъра на вътрешните работи, постановление на прокурор при ВРП от
03.07.2020год. с което е отказано образуване на наказателно производство, ЕФ
серия К № 3329298, докладна записка изходяща от мл. Инспектор Петър Цветков,
писмени сведения от Н.Б.И., справка за нарушител, както и справка от АИ/С „КАТ“
– история на регистрацията.
Допълнително
в хода на съдебното следствие са служебно изискани от съда и съответно
представени и приети справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна
рег.№ 819000-36130 и приложени към нея 2бр. справки от АИС „КАТ“, както и
материалите по пр. преписка № 4288/2020год. по описа на ВРП включващи
материалите по ЗМ № І-77/2020год. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, които преценени поотделно и
в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
с доверие.
От
правна страна съдът прие следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.
Съдът
в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административнонаказателното производство
констатира следното:
На
първо място съдът констатира, че в случая АНП е било образувано в нарушение на
чл. 36, ал.1 от ЗАНН - без да е бил съставен АУАН. В НП е посочено, че същото
се издава въз основа на постановление на прокурор за отказ да се образува
наказателно производство, каквато възможност действително е предвидена в
нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. З ада се образува адм.наказателно
производство без съставен АУАН обаче следва да са налице две кумулативно дадени
предпоставки. 1. производството да е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и 2. производството
да е препратено на наказващия орган от съда или прокурора с оглед реализиране
на адм.наказателна отговорност.
В
случая данни още по-малко пък доказателства за това прокурорът постановил
отказа да се образува наказателно производство да е разпоредил изпращане на
преписката с оглед реализиране или преценка за реализиране на адм.наказателна отговорност няма. Видно от приложения към
делото прокурорски акт същият не съдържа изобщо коментар в тази насока нито
разпоредителна част за изпращане на делото (преписката) на адм.наказващия
орган. От акта се установява, че препис от същия е бил изпратен на началника на
сектор ПП за сведение с оглед възможността за обжалване на акта по реда на чл.
213, ал.2 от НПК.
И
след като не е била налице втората кумулативно предвидена в нормата на чл. 36,
ал.2 от ЗАНН предпоставка за образуване на адм.наказателно
производство без съставяне на АУАН, то при преценка за наличие на данни за
извършено нарушение е следвало първо да се състави АУАН и едва тогава НП. В
случая това не е било сторено.
В
контекста на изложеното по-горе следва изрично да се отбележи, че нито
постановлението за прекратяване на наказателно производство, съответно съдебен
акт в тази насока, нито постановлението на прокурора за отказ да се образува
наказателно производство сами по себе си дават правомощия на АНО да образува адм. наказателно производство направо със съставянето на НП
при положение, че няма препратено производство.
На
следващо място макар и НП да е било издадено от компетентно лице, същото не
съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
а именно липсват каквито и да било факти свързани със субективната страна на
вмененото във вина на въззивницата нарушение. Посочено е само че автомобилът
бил с прекратена регистрация от определена дата без наличие на факти сочещи на
това, че въззивницата е била наясно с този факт – факта на прекратяване на регистрацията
точно на тази дата и на това основание.
Съдът
намира, че посочените по- горе нарушения на процес. правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като
водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според
разпоредбата на чл.
143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл.
18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило
уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна
застраховка. Както в чл.
143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В
случая на първо място по делото не са налице каквито и да било доказателства
които да установят, че на датата посочена в НП именно въззивницата е
управлявала процесното МПС. Наличието към преписката единствено на един ЕФ
издадена за друго нарушение на същата дата със същия автомобил не е
доказателство установяващо факта на управление на автомобила от въззивницата и
това е така защото в ЕФ винаги се вписва и същият се издава срещу собственика
на автомобила заснет с техническото средство без значение кой е бил водача.
Отделен е въпроса, че към преписката не са приложени каквито и да било
доказателства досежно това че въпросният ЕФ е влязъл в сила. Следва да се
отбележи и това, че в ЗДП предвиждащ опростения начин за ангажиране на адм.наказателна отговорност с ЕФ издаден срещу собственика
на автомобила е предвидена възможност за оспорване на факта на управление в
определен срок от връчване на ЕФ, съответно анулиране на ЕФ при представяне на
декларация от собственика на МПС-то, че автомобила е бил управляван от друго
лице и т.н.
При
липса на доказателства за влязъл в сила ЕФ и както на други такива (показания
на свидетели очевидци, декларация по чл. 188 от ЗДП и т.н.) които да установят,
че именно въззивницата е била водача на процесното МПС към датата на
нарушението посочена в НП то адм. наказателното
обвинение е недоказано от обективна страна.
Към
преписката липсват доказателства, а и в хода на съдебното следствие не са
ангажирани такива от страна на АНО и за субективната страна на нарушението.
В
случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че въззивницата която
няма спор, че е собственик на МПС-то описано в НП е била уведомена за служебно
прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същата изобщо е
била уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В
тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по пр. преписка
4288/2020год., приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по
чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивницата, но липсват данни то да е
било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено
от ГФ да е било получено от собственика на автомобила (в случая въззивницата),
то не дерогира задълженията на органите на МВР да я
уведомят за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова
уведомяване, както бе посочено по-горе по делото
И
след като доказателства, че служебната дерегистрация
на МПС е била известна на въззивницата към дата на нарушението посочена в НП,
ако и да се приеме, че именно тя е била водач на автомобила, то няма и как да
се приеме, че от субективна страна същата е осъществила състава на нарушение по
чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
За
съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата
на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Нещо повече точно на липсата
на субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за
отказ да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
Що
се касае до изложеното в писмените бележки на процес. представител на
въззиваемата страна становище досежно доказаността на субективната страна то не
се споделя от съда. Развиваните доводи за наличие на виновно поведение свързани
с това, че водачът на МПС следвало да се убеди, че автомобила който управлява
не бил с прекратена регистрация, както и в това че застраховката била платена и
липсата на документи установяващи този факт означавало, че знаеш че автомобила
е с прекратена регистрация са меко казано несериозни. В писмените бележки се
сочи, че водачът следвало да се убеди че автомобила не бил с прекратена
регистрация без да се сочи по какъв начин – вероятно преди да предприеме
управление на МПС да си направи справка по телефона в сектор ПП, прекратена ли
е и кога регистрацията на МПС, което освен че е несериозно ами към настоящия
момент е и невъзможно. Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл.
175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК -
преценката за това дали се касае за нарушение или за адм.
нарушение са прави единствено с оглед степента на обществена опасност на
деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и
константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер)
може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Последното съдът изрично намира за
нужно да отбележи с оглед становището на процес. представител на въззиваемата
страна, че нарушението можело да бъде извършено и по непредпазливост. Прекият
умисъл предполага дееца да съзнава
всички елементи от обективната страна на състава на престъплението
(нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена
дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на
престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради
фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. Не може
да бъде споделено виждането изложено в писмените бележки, че не плащането на
застраховка гражданска отговорност (по точно липсата на доказателства за
платена такава) сочело на знание за това, че регистрацията била прекратена
най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП
става след постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда
от уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не е
била платена и в 14 –дневен срок от
изпращане на уведомлението (а не от уведомяването) следва да се представят
доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще бъдат предоставени
данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде
ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат
ли изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти
които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не може да
предположи единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица.
Точно за това и в ЗДП, както и в специалната наредба е предвидено нарочно
задължение за съответни служби да уведомят собственика за прекратената
служебно, на това основание, регистрация за разлика от служебното прекратяване
на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на
закона, с изтичането на 2 месечен срок от придобиването на МПС-то, и за което
служебно прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на собственика.
Що
се касае до цитираните в писмените бележи съдебни решения на различни съдилища,
те не са със задължителен характер като в противната насока могат да бъдат
цитирани също редица решения –Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД №
1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД №
546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД №
2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД №
2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД №
2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД №
1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД №
1520/2019год. и мн. други.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от
въззиваемата страна, която чрез процес. си представител отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно,
но предвид изхода на спора (НП подлежи на отмяна) и по аргумент на чл. 63, ал.3
от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, е неоснователно,
поради което и се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0819-001820 от 05.06.2020год. на Началника на група в към ОД МВР Варна
сектор ПП с което на Н.Б.И. ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал.3 пр.1
от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер
на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на решението
пр. пр. № 4822/2020год. по описа на ВРП съдържаща материалите по ЗМ № І-77/20
по описа на сектор „ПП“ ОД МВР Варна да се върне на РП- Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: