Присъда по дело №139/2023 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 12
Дата: 12 декември 2023 г. (в сила от 28 декември 2023 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20234510200139
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Бяла, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
и прокурора Е. Г. Н.
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Наказателно дело от общ
характер № 20234510200139 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. Т., роден на ********г. в гр. Б., обл. Р., с
постоянен и настоящ адрес в гр. Б., обл. Р., ул. „С. В.” № ., с българско
гражданство, с българска националност, със средно образование, неженен,
работи като корабен рулеви в търговското дружество „Б. м.“ ЕООД,
неосъждан, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2022 г., в гр. Б., обл. Р. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като на публично място - в кафе - бар „К.“,
в присъствието на множество хора - клиенти на заведението, без причина
предизвикал скандал и нанесъл удари с ръка по главите на Б. И. М. от гр. Б.,
обл. Р. и К. Н. Д. от с. С., обл. Р., след което пред входа на заведението
нанесъл удар с пръчка по главата на Б. И. М. от гр. Б., обл. Р., поради което и
на основание чл. 325, ал.1 вр. чл.54 вр. чл.36 от НК и чл. 78А от НК, го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
1
На основание чл. 304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. Т., със
снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН деянието му да се отличава с
изключителна дързост, поради което го ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 325, ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Н. К., роден на ********г. в гр. Б., обл. Р.,
с постоянен и настоящ адрес в гр. Б., обл. Р., ул. „Х. Д.” № .., с българско
гражданство, с българска националност, с висше образование, разведен, заема
длъжността „Директор“ в ОП „Комунални дейности и услуги“ към Община
Б., неосъждан, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2022 г., в гр. Б., обл. Р. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като на публично място - пред входа на
кафе - бар „К.“ в присъствието на множество хора, без причина нанесъл удари
с пръчка по главите на Г. Н. Г. от гр. Б., обл. Р. и И. П. В. от гр. Б., обл. Р.,
поради което и на основание чл. 325, ал.1 вр. чл.54, вр. чл.36 от
НК и чл. 78А от НК, го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
На основание чл. 304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия М. Н. К., със
снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН деянието му да се отличава с
изключителна дързост, поради което го ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 325, ал.2 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. В. Т. и М. Н. К., със снета по-горе
самоличност, да заплатят направените по делото разноски в размер на 869.16
лева /осемстотин шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, по 434.58
лева /четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ за
всеки един от тях, по сметка на ОД МВР- Русе - разноски на досъдебното
производство.
Веществените доказателства – 2 броя оптични носители остават по
делото.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
2
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД №139/2023г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура-Русе е обвинила лицата
Д. В. Т. в това, че на 05.11.2022 г., в гр.Б., обл.Р. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като на публично място - в кафе - бар „К.“,
в присъствието на множество хора - клиенти на заведението, без причина
предизвикал скандал и нанесъл удари с ръка по главите на Б. И. М. от гр. Б.,
обл. Р. и К. Н. Д. от с. С., обл. Р., след което пред входа на заведението
нанесъл удар с пръчка по главата на Б. И. М. от гр. Б., обл. Р., като по своето
съдържание деянието се отличава с изключителна дързост- престъпление по
чл. 325, ал.2 вр. с ал.1 от НК и
М. Н. К. в това, че на 05.11.2022г., в гр. Б., обл.Р. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като на публично място - пред входа на
кафе - бар „К.“ в присъствието на множество хора, без причина нанесъл удари
с пръчка по главите на Г. Н. Г. от гр.Б., обл.Р. и И. П. В. от гр. Б., обл.Р., като
по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост -
престъпление по чл. 325, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият Т. в обясненията си отрича извършване на хулигански
действия. Твърди, че вероятно е бил провокиран, че няма спомен да е
посягал,че самият той е удрян в главата, паднал е на стъпало и няма ясен
спомен от случилото се. Подсъдимият К. твърди в с.з., че е отишъл пред
дискотеката с автомобила си, след обаждане от страна на сина си, за нанасян
им побой на него и на подс.Д. Сочи, че към него се насочил мъж, който го
ударил по лицето, а друг го нападнал в гръб, като и двамата ги изблъскал.
Заявява, че е намерил пръчка на земята, която не е използвал при инцидента.
Защитникът на подсъдимите пледира, че не е налице квалифициращият
признак изключителна дързост по отношение на деянието на подс.К., а от
друга страна счита, че поведението на двамата подсъдими обективира
непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ. Моли същите да бъдат
оправдани по повдигнатото обвинение, а алтернативно да им бъде наложено
административно наказание по УБДХ.
Представителят на Районна прокуратура-Русе моли съда да се
произнесе с присъда, с която да признае подсъдимите за виновни в
извършване на престъпленията, описани в обвинителния акт и да наложи на
всеки един от тях наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
което на осн.чл.66 ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години.
Производството е проведено по реда на глава 27 от НПК, чл.371, т.1
от НПК, като на осн. чл.372, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното
съгласие по делото да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а
при постановяване на присъдата да се използва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, тъй като
1
действията са извършени при условията и по реда на НПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. В. Т. е роден на ********г. в гр. Б., обл. Р., с
постоянен и настоящ адрес в гр. Б., обл. Р., ул. „С. В.” № ., с българско
гражданство, с българска националност, със средно образование, неженен,
работи като корабен рулеви в търговското дружество „Б. м.“ ЕООД,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М. Н. К. е роден на ********г. в гр. Б., обл. Р., с
постоянен и настоящ адрес в гр. Б., обл. Р., ул. „Х. Д.” № .., с българско
гражданство, с българска националност, с висше образование, разведен, заема
длъжността „Директор“ в ОП „К. д. и услуги“ към Община Б., неосъждан, с
ЕГН **********.
В първите часове на 05.11.2022г., в гр.Б., обл.Р. св.К. св.Д., св.К. К.,
св.И. И., св.И. В., св.П. В. и св.Г. Т. посетили кафе-бар „К.“. В петък и събота
вечер в заведението се организирала дискотека. Въпросната вечер тя
започнала в 00,00часа на 05.11.2022г. По това време в посоченото заведение
вече имало множество клиенти и обстановката била спокойна до 03,00часа.
На маса в близост до бара се настанила компанията на подс.Т., племенникът
му М. М.ов и св.М. Г.. На съседна маса се настанили в друга компания
свидетелите К. Д., Б. М. и И. В.. Клиентите в заведението се забавлявали, като
консумирали алкохол и танцували предимно в близост до масите, на които
били настанени. В близост до своята маса танцувал и св.К. Д., като при едно
от отиванията му до бара, минавайки в близост до подс.Т., последният решил
да го предупреди, че следва да проявява към него нужното уважение, макар
двамата да не се познавали. Подс.Т. се приближил до св.К. Д., прегърнал го
през рамо и започнал да го поучава, при което св. Д. отстранил ръката му от
себе си и без да му обръща внимание се придвижил до масата, на която била
неговата компания, където продължил да танцува. Малко по-късно св. К. Д.
минал отново в близост до подс.Т., при което по инициатива на последния
между двамата пак се провел кратък диалог, който предизвикал известно
напрежение и повишил емоционалния заряд. Това било забелязано от св.М. Г.
и същият се намесил в разговора, като не допуснал създалото се напрежение
да ескалира. Подс. Т. продължил да се държи арогантно и предизвикателно
към св.К. Д. като не спирал да му говори, докато същевременно на няколко
пъти демонстративно тръгвал към изхода на заведението, правейки жестове с
ръце към св.Д.да го последва навън, за да уредят отношенията си. В създалата
се ситуация св.Кристиан Димов решил да не обръща внимание на подс.Т., с
оглед на което се придвижил до бара, където започнал да разговаря със свой
приятел. Подс.Т., обаче, не се отказал, а решил да продължи създадената от
него конфликтна ситуация и отново се насочил към св. К. Д., но бил спрян от
2
свидетелите Б. М., И. В. и М. Г. и се върнал на масата си, където продължил
да консумира алкохол. Не след дълго лампите в заведението светнали, тъй
като дискотеката приключила, при което св.К. Д. и св.Б. М. минали в близост
до масата на подс. Т., за да стигнат до своята маса. Когато преминавали
покрай него, без каквато и да е причина, подс.Т. ударил шамар в областта на
лицето на св. Д.. Това афектирало св. К. Д., който се опитал да отвърне на
удара, но бил възпрян от своите приятели, преди да успее да стори това и бил
изведен от заведението. Подс. Т. се опитал да последва св.Д. навън, но св.А. и
св.И. не му позволили да стори това и той останал във вътрешността на
заведението. Докато по-голямата част от клиентите били навън и разговаряли
за случилото се, св. Б. М. влязъл в заведението и се насочил към масата, на
която бил настанен по-рано, като за да стигне до нея минал покрай масата на
подс.Т., при което последният без каквато и да е причина му нанесъл силен
удар с ръка в задната част на врата. От нанесения му удар св. М. залитнал
напред и се блъснал в св. Т. Т., след което се обърнал и нанесъл три
последователни удара в лицето на подс. Т., в следствие на което последният
паднал назад и ударил главата си. В този момент племенникът на подс.Т. - М.
М.ов взел мобилния му телефон и се свързал с баща си - подс. М. К., като му
заявил, че двамата с подс. Т. се намират в дискотеката и ги бият. Подс. К.
решил да отиде в дискотеката, като се придвижил с личния си автомобил до
кафе-бар „К.“, където пред заведението се намирали по-голямата част от
посетителите на дискотеката. След като подс.К. паркирал автомобила си,
същият излязъл от превозното средство като носел дървена пръчка в дясната
си ръка и се насочил към едната групичка от хора пред входа на заведението,
в която били и свидетелите Г. Г., И. В. и К. К. Докато подс. К. се приближавал
към тях горепосочените свидетели забелязали дървения предмет в ръката му.
Св. Г. застанал пред подс. К. и се опитал да вземе пръчката от ръцете му
преди последният да е ударил някого с нея. Между св.Г. и подс.К. започнало
боричкане, при което подс. К. без да каже нищо, пред погледа на множеството
хора, събрани пред входа на заведението, нанесъл удар с дървената пръчка по
главата на св. Г. и същият паднал на земята. Виждайки случилото се св. И. В.
решил да се намеси за да не се допусне ескалация на напрежението, като
застанал пред подс. М. К., показвайки му помирителен жест с ръце, за да го
успокои, но последният отново без да каже нищо нанесъл няколко удара с
пръчката по главата на св. В., при което същият паднал на земята. Неуспешен
опит да успокои подс. К. направил и св.К. К., докато в това време около св. В.
се струпала голяма група от хора, които се опитали да му помогнат.
Същевременно подс. М. К. преустановил агресивните си действия по своя
инициатива и се отдалечил от мястото на събитията. В това време от
вътрешността на заведението излязъл подс.Т., който се насочил към подс.М.
К., взел дървената пръчка, след което тръгнал към насъбралите се хора около
св.Вечеславов. Когато се приближил достатъчно до насъбралите се
множество хора, подс.Т. се пресегнал и замахнал с пръчката към събралата се
група, като ударил по главата св.Б. М. За случилото се бил подаден сигнал
чрез ЕЕН 112 на 05.11.2022г. в 03,24часа, в следствие на което на място
пристигнал дежурен екип от полицейски служители от РУ Бяла, който
3
изготвил доклад за установен факт и предприето действие. С протоколи за
доброволно предаване от 05 и 06.11.2022г. св.Анчев предоставил на
разследващите органи 2бр. ДВД дискове със записи от охранителните камери
пред и вътре в заведението.
От заключението на приобщената в с.з. техническа експертиза,
изготвена в досъдебното производство, с обект 2бр. оптични носители-ДВД
се установило, че посочените веществени доказателства съдържат съхранени
записи от процесната дата - 05.11.2022г., като времевия период на записите е
от 02,30часа до 04,00часа на посочената дата. Заключението съдържа
възпроизведени изображения, които са представени като снимки на хартиен
носител.
В хода на разследването бил извършен оглед на горепосочените
веществени доказателствени средства-видеозаписи от охранителните камери
на заведението, посредством преносим компютър и монтирано към него
външно оптично устройство, което било оформено в протокол за оглед на
веществено доказателствено средство от 15.11.2022г.
Както ТЕ, така и огледния протокол удостоверили действията на
подс. Д. Т. спрямо св.Б. И. М. и св.К. Н. Д. във вътрешността на кафе - бар
„К.“ в гр. Б., обл. Р. и действията му спрямо св.Б. М. пред входа на
горепосоченото заведение, както и действията на подс.М. К. при
пристигането му пред входа на същото заведение и тези спрямо св. Г. Н. Г. и
св.И. П. В..
От приобщените в с.з. СМЕ, изготвени в хода на досъдебното
производство, се установило, че св.Г. Н. Г. е получил сътресение на мозъка с
наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсно-контузна рана
на главата и кръвонасядане на лява мишница, а св. И. П. В. е получил
сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична
симптоматика.Разкъсно-контузна рана на главата, охлузване и оток на
главата, като така установените телесни увреждания на двамата свидетели
следва да се преценяват по медико-биологичния признак Разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заключенията сочат, че
получените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при инцидент на 05.11.2022г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимия Д. Т. в с.з., обясненията на подс.М. К. в с.з. и от
обясненията му от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.279,
ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, от приобщените на осн. чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3,
вр. чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Б. И. М., К. Н. Д., И. П.
В., М. С. Г., М. Г. А., Г. Н. Г., И. Б. А., Б. Д. М., П. П. В., Т. Т. Т., И. Т. И., Г. В.
Т., К. Н. К., Д. М.ов В., ТЕ, СМЕ, и по реда на чл.283 НПК протокол за оглед
на веществено доказателствено средство, протокол за следствен експеримент
от 13.04.2023 г. ведно с фотоалбум, доклад за установен факт и предприето
4
действие, амбулаторни листи, протоколи за доброволно предаване, СМО,
служебна бележка, справки за съдимост, биографични справки декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Безспорно се установява по делото от събраните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства времето, мястото и начина на
извършване на инкриминираните деяния и авторството на подсъдимите. В
тази насока, по отношение деянието на подс.Т. съдът кредитира показанията
на св.М., св.Д., св.Т., св.В., св.А., св.Г., св.М., Пр.В., св.Т., св.К. Посочените
свидетели са потърпевши и очевидци на конфликта между подс.Т. и св.Д.
вътре в заведението и пряко са възприели поведението на подс.Т., изразил се
първоначално в предизвикателно и арогантно отношение спрямо св.Д.,
употреба на поучителни думи от първия, съпроводена с прегръщане през
рамото, подканващи жестове с ръце от подсъдимия да излязат навън,
последвано от словесна агресия и физическо съприкосновение между тях -
блъскане, дърпане, наложило на два пъти да бъдат разделени, за да не
ескалира повече напрежението помежду им, с намесата на св.Г. и св.А.. Съдът
кредитира показанията им като последователни и взаимно допълващи се,
непротиворечиви помежду в съществените си части. Несъмнено се установява
от показанията на св.В. и св.Д., че инициатор на конфликта, предизвикан
безпричинно и завършил с нанасяне на шамар на св.Д. е именно подс.Т.,
който е бил употребил значително количество алкохол. Същият продължил да
има неприемливо поведение в заведението и след като лампите в заведението
светнали, и дискотеката приключила, като ударил в задната част на врата
безпричинно минаващият покрай него св.М.. За това свидетелстват в
показанията си както св.М., така и св.В., поради което на показанията им
следва да се даде вяра като еднопосочни и безпротиворечиви. С това, обаче
нарушаването на обществения ред от страна на подс.Т. не приключило, а се
проявило и навън пред заведението, когато взел дървената пръчка от ръцете
на подс.К. и замахнал с нея към насъбралата групичка около св.И.В., като
ударил по главата св.М.. За тези действия на подсъдимия Т. са налице също
преки доказателства, а именно показанията на св.М., св.Т., св.К., св.В., които
свидетели непосредствено са възприели нанасянето на удара на св.М. по
главата, и показанията на св.А., който установява замахване от страна на
подс.Т. с пръчката. Гласните доказателства, установяващи инкриминираното
деяние на подсъдимия Т. се подкрепят и от заключението на ТЕ, която е
възпроизвела изображения, представени като снимки на хартиен носител от
записите на камерите вътре и отвън пред заведението, представящи
обстановката вътре и пред дискотеката, присъстващите лица,
местоположението им, извършваните действия. Константна е съдебната
практика, която приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и
т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този
5
смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на
ВКС). В този смисъл ТЕ, с обект посочените случайни записи, за които не са
налице данни за манипулации, следва изцяло да се кредитира. Същата е
изготвена от компетентно лице и не е оспорена по делото. На следващо място,
съдът приема, че извършеният оглед на веществено доказателствено
средство- записите от видеокамерите е извършен при съблюдаване
разпоредбата на чл.155 от НПК-като са изследвани кадрите от
местопрестъплението с участието на подсъдимите, както и на други данни,
необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. При огледа са
участвали две поемни лица, така както указва чл.156 от НПК. Безспорно е за
съда, че записите възпроизвеждат действията на подсъдимия Т. във времето,
през което са заснети /времето на записаните действия автоматично е
посочено на записите по час, минута и секунда/ и от тях е видно поведението
му и извършените действия спрямо св.Д. и св.М.. Налице е пълно
съответствие на установеното от записите с доказателствата от гласов
порядък, кредитирани от съда, досежно инкриминираното поведение -
нарушаване на обществените порядки съпроводено с действия по нанасяне на
удари на св.Д. и св.М.. Поради изложеното, съдът счита, че протоколът за
оглед е извършен по реда на НПК и е годно доказателствено средство, което
налага да бъде кредитиран напълно.
Съдът подложи на внимателна преценка дадените от подс. Т.
обяснения, доколкото същите могат да бъдат освен доказателствен източник,
но и средство за защита, чрез което обвиненият да цели да осуети
реализирането на неговата наказателна отговорност. В настоящия съдът
счита, че обясненията в частта им, че не е извършвал хулигански действия, че
св.Д. е искал нещо от племенника му, че вероятно е бил провокиран са
изолирани и противоречат на доказателствения материал, от който
неминуемо се установява както конкретните му действия, с които нарушава
обществения ред, така и че е инициирал конфликта с арогантното си и
предизвикателно поведение, под влияние на употребения алкохол. Поради
това, тезата му се явява чисто защитна в тази част. В частта им досежно
липсата на спомен за нанасяне на удар на св.Д., поради изминалия период от
време, обясненията също не следва да бъдат споделени, тъй като се касае за
период малко повече от една година от събитията, който не може да бъде
определен като толкова продължителен, че да заличи спомена от
събитията.По отношение обясненията му за това, че е паднал на земята и са
му нанасяни удари, а подс.К. е дошъл и го е прибрал с автомобила си, следва
да се даде вяра, тъй като тези обстоятелства се подкрепят от събраните
доказателства, макар и да нямат съществено отношение към
инкриминираното му деяние.
По несъмнен начин от съвкупния доказателствен материал се
установява престъпното поведение и на подс.К., за което е привлечен към
наказателна отговорност. За това сочат на първо място събраните по делото
гласни доказателства- показанията на св.М. св.И.В., св.А., св.Н., св.М., Пр.Ве.,
6
св.И., кв.К., св.В.. Свидетелите са пострадали и очевидци на нанасянето на
удари с пръчка от страна на подс.К. по главите на св.Н. и св.И.В..
Показанията им са еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви
по съществени елементи от предмета на доказване. Свидетелите М., А., М.,
В., И., К. и В. са били в непосредствена близост, поради което ясно и точно са
възприели действията на подс.К. и затова ги пресъздават по идентичен начин.
На показанията им следва да се даде вяра в тази част. Установява се също от
показанията на посочените свидетели, че св.Н. и св.И.В. са се отправили към
подсъдимия К. с помирителна цел. Така св.И.В. сочи, че той и св.Н. са искали
да го успокоят. Св.Ноев потвърждава това, като допълва, че се е опитал да му
вземе пръчката, но не е успял. Св. Пр.В. заявява, че св.Ноев се опитвал да
спре и да успокои подс.К., за да не удари някого. Според показанията на
св.К. св.И.В. тръгнал към подс.К. правейки му знаци да спре. Едностранчиви,
предвид коментираните показания, се явяват показанията на св.В., че св.Н. се
засилил към подс.К., а последния го ударил с цел самозащита. Поради това в
тази част, показанията на св.В. не следва да бъдат кредитирани, като
противоречащи на по-голямата и единна доказателствена съвкупност. Освен
това съгласно протокола за оглед на веществено доказателствено средство
ръцете на св.Н. се движат нагоре надолу по посока на движението на
продълговатия предмет, което синхронизира с показанията на свидетеля, че
се е опитал да вземе пръчката от ръцете му. В протокола е отразено също
така, че св.И.В. застава от дясната страна на подсъдимия К. и го прегръща с
две ръце, след което застава пред него с насочени напред ръце и длани с
помирителен жест, което е в унисон с гласните доказателства за
помирителната цел на действията и на св.И.В., и противоречи на показанията
на св.В., които не следва да бъдат кредитирани в частта им, че след това
много хора се спуснали към подс.К. и същият е започнал да им нанася удари с
пръчката, включително и на св.И.В., като си е мислел, че искат да го бият.
Видно от протокола за оглед на видеозаписите, както и от възпроизведените
кадри в ТЕ е, че както действията на св.Н., така и на св.И.В. не са нападателни
спрямо подс.К., а имат по-скоро за цел да тушират евентуално ескалиране на
напрежението и саморазправа от страна на подс.К.. Несъмнено от ТЕ и огледа
на веществено доказателствено средство де доказват действията по нанасяне
на удари от страна на подс.К. с пръчка по глвите на св.Н. и св.И.В. Безспорно
от приобщените и неоспорени по делото СМЕ се установяват причинените от
действията на подсъдимия К. телесни увреждания на св.Н. и св.В., които
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съдът
кредитира заключенията на СМЕ, тъй като са пълни, ясни, обосновани от
доказателствата по делото, дават отговор на поставените задачи и са
изготвени от компетентно в своята област лице, разполагащо със специални
знания. носещ дървена пръчка в ръка. Безспорно е че уврежданията са
причинени по начина, описан в свидетелските показания, посочени по-горе, а
именно от удари с пръчка от страна на подсъдимия К..
На фона на така отразената доказателствена съвкупност, изградена от
7
еднопосочни и непротиворечиви помежду си гласни и от експертен порядък
доказателства, изключая частично показанията на св.В., коментирани по-горе,
кредитирани от съда като кореспондиращи помежду си относно съществените
обстоятелства от предмета на доказване, обясненията на подсъдимия
противостоят съществено. Принципно подс.К. в обясненията си в с.з. изразява
собствена версия за случилото, като посочва, че е бил нападнат
последователно от две лица, които е изблъскал, без да използва дървената
пръчка, намерена от него на земята. Твърди, че след телефонно обаждане от
страна на сина му, че ги бият него и вуйчо му в дискотеката, е отишъл да
види какво става, първоначално момиче, което не познава се е насочило към
него. От прочетените по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК обяснения
от досъдебното производство се установява, че в тях подсъдимия е следвал
същата линия на защита, както е поддържал и в с.з., но обясненията му там са
били по подробни и последователни, което е обяснимо, предвид наличието на
по-ясен спомен към този момент. Съдът отчита, че обясненията на подс.К.
следва да се преценяват с оглед двояката им природа, като средство за защита
от една страна и като доказателствено средство от друга страна.
Обясненията в частта им за възприето нападение от страна на намиращите се
пред дискотеката лица,частично подкрепени в тази част от показанията на
св.Велков, не следва да бъдат кредитирани. От останалата еднопосочна
доказателствена съвкупност от гласни доказателства несъмнено се
установява, че никой от лицата, насочили се към подсъдимия К. не е искал да
го напада, а целта е била да бъде успокоен и спрян с думи и жестове,
направен е опит да му бъде взета пръчката от св.Ноев. Не следва да се дава
вяра на обясненията и в частта им, че не е нанасял удари с пръчка, а е изтикал
и изтласкал от себе си, лицата, които са го нападнали. Категорично е
доказано, че подсъдимия К. е използвал дървената пръчка и именно с нея е
нанесъл ударите по св.Н. и св.И.В.. В останалата част, досежно това, че е
дошъл с автомобила си пред заведението, след разговор със сина си, че там е
имало голяма група от хора, че е бил в съприкосновение с двамата свидетели,
че по своя инициатива се е отдръпнал и придвижил до автомобила си, на
обясненията му следва да се даде вяра, като съответни на събраните гласни
доказателства, които съдът е кредитирал.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Т. е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй на 05.11.2022г., в гр.Б., обл. Р.
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото като на публично място - в
кафе - бар „К.“, в присъствието на множество хора - клиенти на заведението,
без причина предизвикал скандал и нанесъл удари с ръка по главите на Б. И.
М. от гр.Б., обл.Р. и К. Н. Д. от с. С., обл.Р., след което пред входа на
заведението нанесъл удар с пръчка по главата на Б. И. М. от гр.Б., обл. Р.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимия с
действия- предизвикване на скандал на публично място - в кафе - бар „К.в“, в
8
присъствието на много хора - клиенти на заведението, без да е била налице
обективна причина за това, демонстративно нанасяне на удари с ръка по
главите на св.Б. М. и св.К. Д., продължаване на противоправните действия и
пред входа на заведението, отново в присъствието и пред погледите на
множество хора, като без причина нанесъл удар с пръчка по главата на св. Б.
М. По своето естество действията подс. Д. Т. са неприлични,
скандализиращи, явно противоречат на възприетия обществен морал и са
станали достояние на множество лица. С това свое поведение подс. Т. явно е
демонстрирал не само висока степен на неуважение към личността и
телесната неприкосновеност на св.Михалев и св.Димов, но и пълно
пренебрежение към останалите посетители на процесното заведение, както и
към общоприетите установени правила и норми на поведение при посещение
на подобни обществени места. Горепосочените действия, извършени от подс.
Д. Т. на публично място, в присъствието на множество граждани са
непристойни и представляват грубо нарушаване на обществения ред, тъй като
чрез тяхното осъществяване обвиняемият е изразил брутална демонстрация
против установения в страната ред, като наред с това е накърнил важни
обществени и лични интереси, изразявайки висока степен на неуважение към
човешката личност и достойнство. Престъплението не е извършено при
квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал.2 от НК - изключителна
дързост. Съдържанието на този квалифициращ признак е подробно и ясно
разяснено в Постановление на ВС № 2/1974г. Няма спор в съдебната
практика, че хулиганските действия се отличават с изключителна дързост,
когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително
отношение към обществения ред или към други обществени или лични
интереси. Съдът намира, че със своето поведение подс.Т. не е извършил тази
форма на квалифицирано хулиганство. Действително неговите действия по
нарушаване на обществения ред и скандалното му поведение обхващат един
по-продължителен период от време и са осъществени както в заведението,
така и извън него, но от друга страна те не се характеризират с такъв по-
степен интензитет, който в много груба форма да е засегнал интересите на
човешката личност и да е афиширал тежко оскърбление към обществото.
Нанасянето на шамар на св.Д., удара по врата на св.М., а впоследствие с
пръчка, макар и да засягат телесния интегритет на посочените лица, не са
били с толкова висок интензитет. На този извод навеждат действията на
пострадалите-св.Д. се е опитал непосредствено след шамара да отвърне на
удара, св.М. само е залитнал, след което е нанесъл три последователни удара
на подс.Т., от които последния паднал назад и ударил главата си, а удара с
пръчка е получил, в момента, когато е хванал ръката на подс.Т.. По тези
причини съдът намери подс.Т. за невинен по първоначално повдигнатото
обвинение досежно квалифициращия признак изключителна дързост и го
оправда на основание чл. 304 от НПК за престъплението по чл. 325, ал.2 от
НК.
9
От субективна страна деянието е извършено виновно - с пряк умисъл.
Подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице.Същият е разбирал
свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководят своите
постъпки. Съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и искал настъпването им. Знаел, че
поведението му е скандално и нарушава грубо обществения ред. Действията
му са извършени на обществено място и в присъствието на множество лица.
Същите не представляват само непристойна проява, а далеч надхвърлят
понятието за деяние по смисъла на УБДХ.
Съдът като прецени, че за престъпление по чл.325, ал.1 от НК се
предвиждат наказания Лишаване от свобода за срок до две години или
Пробация, както и че са налице и другите, визирани
в чл. 78а НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия Т. и налагането на административно наказание от съда, а именно:
към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил пълнолетен, не е
осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел 4 на
гл. 8 НК, от престъплението не са причинени вреди, които да подлежат на
възстановяване, не са налице и останалите отрицателни предпоставки по
чл.78а, ал.7 от НК, намери че са налице основанията на чл. 78а НК за
освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание - глоба в размер на 2000 лв. В тази връзка отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата ангажираност и липсата на други
противоправни прояви, а като отегчаващи отчете множеството действия,
сочещи на упоритост на умисъла, както и неоправданото и непровокирано
агресивно поведение.
От обективна страна подсъдимият К. е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 05.11.2022 г., в гр. Б., обл.
Р. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото като на публично място - пред
входа на кафе - бар „К.“ в присъствието на множество хора, без причина
нанесъл удари с пръчка по главите на Г. Н. Г. от гр. Б., обл.Р. и И. П. В. от
гр.Б., обл. Р.. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено с
действия и се изразява в демонстративно нанасяне на удари с пръчка по
главите на св.Г. Н. и св.И. В., без да е била налице причина за това, на
публично място - пред заведение, предназначено за обществено ползване и
развлечение на гражданите, в присъствието на множество хора - клиенти на
заведението. По своето естество посочените действия на подсъдимия са
неприлични, скандализиращи, явно противоречат на възприетия обществен
морал, като същите са станали достояние на множество лица. С това свое
поведение подс. М. К. явно е демонстрирал не само висока степен на
неуважение към личността на горепосочените свидетели, но и пренебрежение
към останалите посетители на заведението, както и към общоприетите
установени правила и норми на поведение при посещение на подобни
обществени места. Действията на подс. М. К. на публично място, в
присъствието на множество граждани са непристойни и представляват грубо
10
нарушаване на обществения ред, тъй като чрез тяхното осъществяване
същият е изразил брутална демонстрация против установения в страната ред,
като наред с това е накърнил важни обществени и лични интереси,
изразявайки висока степен на неуважение към човешката личност и
достойнство. Престъплението не е извършено при квалифициращото
обстоятелство по чл.325, ал.2 от НК - изключителна дързост, в смисъла
изяснен в Постановление на ВС № 2/1974г. Действително, по своето
съдържание извършените от подс. К. действия, пристигайки пред обществено
заведение, носейки със себе си твърд предмет – пръчка, демонстрирайки
неприкрит стремеж за саморазправа, и нанасянето с нея на удари на две лица
са обществено неприемливи, но неговите действия са осъществени в
изключително кратък времеви интервал от няколко секунди и са прекратени
незабавно след това, по собствена инициатива на подсъдимия. По тези
причини съдът намери подс.К. за невинен по обвинението за квалифицирано
хулиганство и го оправда на основание чл. 304 от НПК за престъплението
по чл. 325, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно - с пряк умисъл.
Подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е разбирал
свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководят своите
постъпки. Съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и искал настъпването им. Знаел, че
поведението му е скандално и нарушава грубо обществения ред. Действията
му са извършени на обществено място и в присъствието на множество лица.
Обстоятелството, че е бил притеснен за сина си, не оправдават намерението
му за саморазправа, тъй като е в разрез с установения правов ред. Фактът, че
в едната си ръка е държал пръчка, а в другата цигара, с която е останал до
края на събитията, по никакъв начин не омаловажат действията му и не могат
да бъдат възприети само по тази причина като проява на дребна хулиганска
проява по УБДХ, каквито са били възражения на защитника му.
Съдът като прецени, че за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК се
предвиждат наказания Лишаване от свобода за срок до две години или
Пробация, както и че са налице и другите, визирани
в чл. 78а НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия К. и налагането на административно наказание от съда, а именно:
към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил пълнолетен, не е
осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел 4 на
гл.8 НК, от престъплението не са причинени вреди, които да подлежат на
възстановяване, не са налице и останалите отрицателни предпоставки по
чл.78а, ал.7 от НК, намери че са налице основанията на чл. 78а НК за
освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание - глоба в размер на 2000 лв. В тази връзка отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата ангажираност и липсата на други
противоправни прояви, а като отегчаващи отчете действията спрямо две
лица, сочещи на упоритост на умисъла.
11
На основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимите Д. В. Т. и М. Н. К.
следва да заплатят направените по делото разноски в размер на 869.16 лева,
по 434.58 лева за всеки един от тях, по сметка на ОД МВР- Русе - разноски на
досъдебното производство.
Веществените доказателства – 2 броя оптични носители следва да
останат по делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
12
Съобщи за изтекли лични данни