Решение по дело №1684/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 73
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20235320101684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Карлово, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101684 по описа за 2023 година
Предявени са за съвместно разглеждане искове за определяне местоживеене
на дете, родителски права, режим на лични контакти с другия родител и
издръжка, с правно основание 127, ал.2 от СК.
Ищцата - Б. М. М. твърди, че с ответника били във фактическо
съпружеско съжителство в продължение на 14 години. На 26.08.2023г. се
разделили, тъй като била изгонена от общото им жилище. Имат едно дете - И.
И. Ш., родено на ***** с ЕГН **********, което след раздялата им с
ответника, останало при него, въпреки нейното желание и настояване да го
вземе при нея. Отношенията им с ответника били влошени от шест години,
като последните две години били в непрекъснати конфликти и скандали,
свързани с поддържаните от него връзки с други жени и крайно негативното
му отношение към нея, което се проявявало в груби обиди и непрекъснат
психически и емоционален тормоз. Стигало се дори до физическа разправа,
позволявал си е да я блъска и удря. Най-лошото било, че не се съобразявал с
детето и си позволявал да се държи пренебрежително, грубо и обидно спрямо
нея в негово присъствие, като го настройвал срещу нея и често казвал, че не
била никаква майка. По този начин не само наранявал неукрепналата му
1
детска психика, но и уронвал авторитета й пред него и създавал предпоставки
в бъдеще детето да не проявява нужния респект и уважение към тях като
родители, да се опитва да им манипулира и да се конфронтира с тях, особено
в пубертета. Детето било в предпубертетна възраст, когато изключително
много се нуждаело за своето правилно психическо, емоционално, физическо
и социално развитие от здрава семейна среда, от обич и уважение, както и от
ясни граници по отношение на поведението му и отношението му към тях
като родители. За съжаление, ответникът не поставял такива граници, като
позволявал на детето да прави каквото иска и да налага мнението си. Силно
била притеснена за неговото възпитание и развитие. Поради раздялата им с
ответника и необходимостта да уредят по категоричен начин отношенията си,
свързани с малолетното им дете, с оглед защита на най-добрия негов интерес,
мотивира наличие на правен интерес от предявяване на настоящите искове за
неговото местоживеене, упражняване на родителските права, режим на лични
отношения и издръжка.
Желае тя да упражнява родителските права, детето да живее при нея,
като на ответника се определи един пълноценен режим на лични контакти с
него, който да осигури запазването на връзката между тях. Счита, че
притежава необходимия родителски капацитет. Никога не си е позволявала да
настройва детето срещу баща му или да го злепоставя. Старала се е да го
възпитава добре, като е полагала всички грижи за неговото правилно
развитие. От раждането на детето до август 2023г. никога не се е разделяла с
него. Твърди, че полагала основно ежедневните грижи както за него, така и за
домакинството - пазаруване, готвене, почистване на дома и др. Тъй като
ответникът бил военнослужещ и по време на съжителството им е бил на 7
международни военни мисии в чужбина, по време на продължителното му
отсъствие изцяло се е грижела за детето, подпомагана от нейната майка,
която в един период, когато то било много малко, се наложи да напусне
работа, за да е на тяхно разположение. Майка й живяла при тях до преди
четири години, когато била изгонена от ответника от дома им. Понастоящем
живеела с по-голямата си дъщеря, която е пълнолетна, като жилището им се
състояло от хол, кухня и две спални, в което имало много добри условия за
отглеждането на детето. Между двете й деца имало изградена силна връзка,
като винаги можела да разчита за помощ и съдействие от нейната майка и от
голямото й дете. Твърди, че ответникът нямал близки, които могат да му
2
помагат при нужда за малолетното им дете. Неговата майка живеела в друго
населено място и по принцип не се ангажирала с тях. И двамата с ответника
били ******, като той имал по 5 наряда на месец, като един наряд
продължавал 24 часа, а тя - само един. По време на отсъствието му от дома,
нямало кой да се грижи за детето.
Твърди, че детето през тази учебна година ще бъде в ***** клас. За
подготовката му за училище към момента била закупила раница за 60 лв. и
дрехи за 50 лв. Предстояло да купи учебни пособия, спортни екипи,
маратонки и обувки. По време на училище ежедневно му правила сандвичи,
като гледала храната му да е разнообразна. През ваканциите му давала
джобни пари по 5 лв. на ден. Тъй като, особено през зимния сезон, често
боледувало, му давала витамини и пробиотици, които на месец били около 50-
60 лв. В жилището, в което живеела понастоящем, отоплението през зимата
било на ток, като средният разход е на стойност около 120 лв. Имала
потребителски заем с месечна погасителна вноска от 66 лв. И двамата с
ответника били ****** и получавали около средната за страната работна
заплата. Той бил работоспособен и нямал задължение за издръжка към други
лица.
МОЛИ съда, на основание чл. 127, ал. 2 във връзка с ал. 1 във вр. с чл.
59, ал. 3 и 4 и чл. 143, ал. 2 от СК, да постанови решение, с което да
предостави на ищцата упражняването на родителските права върху
малолетното дете - И. И. Ш., родено на ***** с ЕГН **********, като
постанови същото да живее при нея на адреса, на който понастоящем
пребивава -гр. С., ******, или на друг адрес, на който в бъдеще ще пребивава;
да осъди ответника да й заплаща, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете И. И. Ш. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300.00 лв., считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане; да определи режим на лични отношения
между ответника и малолетното им дете И. И. Ш. с ЕГН ********** - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория ден, 30 дни през лятото, които да не
съвпадат с отпуска й, на рождените и имените дни на ответника, на рождения
и имен ден на детето - заедно двамата родители, а ако това е невъзможно -
3
ответникът да го взима при себе си всяка нечетна година от 10.00 часа до
18.00 часа. Посочва като начин на плащане на издръжката - с пощенски запис
или по банкова сметка, която ще представи в съдебно заседание. Претендира
за направените по делото разноски.
Ответникът - И. И. Ш. не депозира отговор на исковата молба по реда на
чл. 131 от ГПК. В открито съдебно заседание заявява, че с оглед интересите
на детето желае да бъде определено споделено родителство, като детето
живее при двамата – когато и където то реши.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че страните
- Б. М. М. и И. И. Ш. са родители на малолетното дете – И. И. Ш., родено на
***** с ЕГН **********.
По отношение доходите на ищцата по делото е представена справка,
видно от която, средното й нетно трудово възнаграждение за периода месец
март 2023г. – месец август 2023г. възлиза на 1809 лева.
По отношение имуществото на ответника по делото са изискани и
постъпили справки, съдържащи се на л. 29-43 от делото, както следва:
- От справка от ОД на МВР – П., Отдел – Охранителна полиция, сектор
– Пътна полиция се установява, че по отношение на И. И. Ш. има данни за
собственост на МПС-та, а именно – мотопед,, собственик от 10.10.2023г. и
лек автомобил, собственик от 01.11.2023г.;
- Община К. е предоставила Удостоверение за декларирани данни от И.
И. Ш., видно от което същият не е декларирал имущество;
- От Писмо на НАП, ТД – П. се установява, че по отношение на И. И.
Ш. няма данни за регистрирани трудови договори за периода 01.01.2022г. до
21.11.2023г. Налице са данни за деклариран недвижим имот и МПС;
- от справка получена от АВ се установява, че за периода 20.11.1923г.
до 20.11.2023г. се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания по
партида на И. И. Ш., като същият е собственик на поземлени имоти и сгради,
придобити в периода 2008г. – 2015г.

Съдът е възложил на ДС – К. изготвяне на социален доклад, като такъв е
4
депозиран по делото, изготвен на база проведено актуално социално
проучване, проведен разговор с детето И. Ш., майката Б. М., бащата И. Ш. и
посещение на адресите. При направеното проучване лицата са споделили, че
след раздялата им, детето И. останало в дома на баща си. През цялото време
майката поддържа връзка с дъщеря си, но много рядко тя е оставала да
нощува при нея. Изразява притесненията си, че ако детето пожелае да остане
при баща си, то ще изостане в училище и ще присъства в неподходящи
компании, заедно с баща си. Бащата е споделил, че има близки, на които може
да разчита за подкрепа при необходимост в грижите за И.. Към момента с
майката на И. се договарят за грижите при ангажимент. Детето споделило, че
се разбира и с двамата си родители. Чувства се добре и при двамата. Не е
мислила при кой от двамата иска да живее, по-скоро желае и при двамата.
В доклада е отразено още следното:
1. Основни грижи за детето към настоящия момент се полагат от
бащата. От около 2-3 седмици И. пребивава и при майка си, когато баща й е
ангажиран. По отношение на жилищни условия и среда за детето е посочено,
че майката към момента живее в жилище собственост на пълнолетната й
дъщеря. Същото представлява апартамент от две спални и кухня. В него
живее заедно с майка си. Хигиената в жилището е на добро ниво. Бащата
живее в собствено жилище. Представлява двуетажна къща. Обзаведена
функционално. И. има собствена стая на втория етаж. Хигиената е на добро
ниво.
2. По отношение на трудова заетост е посочено, че и двамата родители
работят като ****** в ****** гр. К.. Б. М. е ****** и продължава да работи.
3. По отношение роднински и приятелски кръг на детето е посочено, че
детето познава роднините си по майчина и бащина линия. Има приятелска
среда в училище и извън него.
4. По отношение социална интеграция на детето е посочено, че И. е
ученичка в 5-ти клас на ****** - гр. С. с класен ръководител В.М.. Любим
предмет на И. е български език. Момичето е интегрирано в учебната среда.
5. По отношение емоционални взаимовръзки и стабилност е посочено,
че детето е емоционално привързано и към двамата си родители. Много е
емоционална. Родителите също са емоционално привързани към детето си.
Детето - И. И. Ш., изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДет, в открито
5
съдебно заседание на 14.02.2024г. посочва, че живее в гр. С., при баща си.
Споделя, че родителите му са разделени от миналата година, а преди да се
разделят, всички заедно живеели в къщата на баща й. Посочва, че след
раздялата им останала при баща си, а майка й отишла да живее в апартамента
на баба й по майчина линия, където двете живеели заедно. Споделя, че има и
по-голяма сестра, която в момента живеела в гр. Р.. Апартаментът на майка й
е с две спални, хол и кухня. Жилището на баща й било на 2 минути от
училището, в което учи. Споделя, че когато родителите й се разделили не са я
питали с кого и къде иска да живее. Не може да каже поради каква причина е
решила да остане при баща си. Посещава и при майка си, както защото тя
настоява, така и защото самата тя иска. Понякога оставала да преспива в
апартамента при майка си. В къщата на баща й живеели двамата - само той и
тя. Къщата била голяма. Изразява желание да бъде в къщата при баща си, но
да ходи и при майка си с нощувка. Изразява желание една седмица да е при
майка си и една седмица да е при баща си. С такъв режим ще се получава да е
по две седмици в месеца при единия и две седмици при другия родител. Ако
съдът постанови такъв режим заявява, че ще го спазва. Твърди, че никой от
родителите й не й оказвал натиск. Заявява категорично, че не иска да е две
последователни седмици при единия родител и две последователни седмици
при другия. Отделно заявява, че ако съдът определи да е само при майка си,
това би било против нейното желание. Посочва, че ще спазва режима, ако
съдът определи да бъде при родителите си регулярно, по една седмица. Дава
пример, че ако в седмицата, в която по график трябва да е при баща си и
поиска да отиде два дни при майка си, той няма да я спре, но в обратната
ситуация със сигурност майка й ще я спре. Посочва, че майка й е по-строгия
родител. Иска седмица за седмица да се редува при родителите си. Посочва,
че не е в конфликт с родителите си и с близките си, но не споделя нищо с тях.
Като не споделя се чувства добре. По отношение на издръжката си твърди, че
всички й дават парички, каквото иска да си купи всеки й го осигурява. По
отношение на училището посочва, че когато е при баща си, същият й
осъществява контрол за домашните.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата
страна. Изслушаната свидетелката - Г.Н. М., майка на ищцата твърди, че Б. и
И. се разделили през месец септември 2023г. Той останал да живее в къщата,
а Б. отишла да живее при нея в апартамента й, защото ответникът я изгонил
6
от дома им. Детето останало да живее при бащата. Б. и И. от доста години
били с влошени отношенията, поради неговата изневяра. Описва ответника,
като човек с грубо и унизително отношение към жена си, оказващ физическо
и психическо насилие над нея, което в много от случаите било достояние и
пред детето. Въпреки това, детето в такива ситуация защитавало баща си.
Твърди, че той не казвал на детето да ги унижава и да не обича майка си, но й
го показвал как трябва да се държи чрез действията си. Б. и И. заживели
заедно преди да се роди детето. От раждането на детето до миналата година
ответникът е отсъствал от дома им, бил е на 7 мисии. Една мисия
продължавала 6 месеца. От както се родила И., И. имал две мисии. При тези
мисии детето било при майка си, а тя им помагала. До раздялата на
родителите, детето не се е отделяло то майка си. Описва дъщеря си, като
грижовна майка, с изградени много добри отношения с детето, когато бащата
отсъства. Твърди, че имало разлика в поведението на детето, когато е в
присъствието на бащата и когато е в отсъствие на бащата. Когато бащата
присъства, детето сякаш иска да се хареса на баща си. В негово присъствие се
държи грубо с майка си, нагрубява я с обидни думи, не търпи забележка.
Твърди, че от раздялата им до момента, детето е идвало да живее при майка
си. Това се случило преди Нова година, когато бащата бил на учение в А. и
детето останало при тях за 3 седмици. След Нова година, бащата бил изпратен
на границата и детето отново било при тях за 4 седмици. Когато детето било
при тях в апартамента им, майката се занимавала с него във връзка с
обучението му. Същата полагала много усилия, тъй като детето не искало да
учи. Въпреки това, понякога майката успява да го накара да учи, въвеждала
му ограничения за телефона, за да може да чете. Когато детето е при бащата
предполага, че той не осъществявал контрол за обучението му. Докато
двамата живеели заедно, за домакинството се грижела Б.. От както се
разделили, бащата много не се интересувал с какво е облечена И. и как ходи.
Докато детето било при него, то въшлясало. Това се случило преди да се
разделят. За почистване на въшките бащата завел детето при майка й. Твърди,
че преди е виждала детето да прегръща майка си, да я нарича с нежни думи,
но така било докато се разделили, а след раздялата детето коренно променило
отношението си. На родителските срещи до сега все ходила Б.. За тази
учебната година, детето било подготвено от бащата, то било при него.
Майката също направила разходи за първия учебен ден – купила му нови
7
дрехи, обувки, раница. Когато детето е при майка си, всеки ден тя му давала
по 5 лева и в кутийката й слага нещо – бисквити, солети. Майката
непрекъснато купувала дрехи за детето. Жилището, в което живеели,
представлявало апартамент в кв. С. със стая, хол и кухня, баня и тоалетна
отделно. Когато детето пребивавало при тях, спяло с майка си в спалнята.
Нямали специално детска стая, защото нямали възможност за такава. В
спалнята имало всичко необходимо детето да чете и да пише. Б. имала и
голяма дъщеря, която отишла да живее в Р. от преди Нова година. Двете
момичета се разбирали, добре си комуникирали, обичали се и се уважавали. С
кака си И. някой път си споделяла неща от които е впечатлена или пита за
училище, за да й помогне. Голямата дъщеря е ставала свидетел на обидите на
малката дъщеря към майка й, и тогава й правила забележка. Твърди, че
бащата излизал с детето, събирали се с колеги, водел я с него на хижа, на
имен ден, на заведения. Твърди, че И. ходел на мисии, тъй като имал желание
да си построи къща. На името на Б. купил апартамент в гр. П., който още
изплащал. Направен бил ремонт на апартамента в П. и същият бил годен за
живеене. Б. и И. били зависими от това И. да ги закара някъде с колата, когато
се налагало. И. е водел детето на зъболекар, тъй като имало кариеси, като
лечението било проведено в П.. За лечението на зъбите, участие взела и
майката.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Производството касае разрешаване на спор между Б. М. и И. Ш.,
двамата живущи в гр. С., като родители на малолетното дете И. И. Ш.,
относно упражняването на родителските права, режимът на лични контакти и
издръжката, по искове на основание чл. 127, ал. 2 от СК. Производството е
спорна съдебна администрация и касае оказва на съдействие на страните
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник.
По делото е установено, че страните са живели на семейни начала в
жилище, находящо се в гр. С., собственост на бащата, което след раздялата
им, ищцата е напуснала, като се преместила в друго жилище в същия град,
8
собственост на дъщеря й от друга връзка. Раздялата датира от миналата
година, като тогава детето е било на 11 годишна възраст и същото е останало
при бащата. Същият живее в самостоятелно жилище – къща само с детето си
И.. За този период майката не е ограничавана да вижда и взема детето, когато
поиска и когато може, по уговорка с другия родител или по желание на
детето. Според бащата, трайно е установено положение, че детето не желае да
живее с майка си за постоянно, при което той полага непосредствените грижи
за отглеждането на детето, а когато отсъства, грижи за детето полага майката.
Двамата родители осигуряват издръжката за детето. И двамата родители са
работещи - ****** в гр. К. и живеещи в едно населено място, но различни
жилища, а именно - в гр. С..
С оглед възприетите лични впечатления от детето при неговото
изслушване в открито съдебно заседание, съдът намира детето, като
възпитано, добронамерено и умно, с добра информираност и бърза реакция.
Детето се чувства добре и на двете места (дома на майка си и баща си), но
приема за свой дом - домът на баща си. Детето разбира, че родителите му са
разделени, но не може да приеме настъпилата раздяла помежду им, възприема
ги все още като едно цяло. Може би поради тази причина настоява да бъде
определен режим, при който на ротационен принцип, от по една седмица да е
при единия родител и при другия си родител. Раздялата в случая му
причинява травма.
За съда остава задължението да отсъди кой е най-добрият интерес на
детето. За окончателното решение в тази насока не спомага ангажирания от
защитата на ищцата свидетел, чиито показания са ехо на негативните оценки
за майката, формирани и споделяни въз основа на коментари и интерпретации
на нещо изречено или показано от детето, в ситуации, за които липсват
обективни данни за достоверността им. Така, съдът не приема за установено,
че бащата е неглижирал детето по отношение на външния му вид, по
отношение контрола върху учебните му занятия, по отношение контрола на
детето извън учебните занятия, неговото поведение и границите на
разрешаването по отношение на ежедневните му нужди. Тези негативни
оценки и твърдения не са водели до ситуации, в които детето да се замесва,
разстройва и натоварва психически. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. Напротив, установените по делото факти водят до изводи,
касаещи причиненото взаимно разстройство на родителите - физическо и
9
емоционално, в резултат на тяхното поведение, което вероятно накърнява
психическото състояние на детето. Това не осигурява на детето сигурност и
среда, която пълноценно да задоволява потребностите му, лишавайки го от
така необходимите му родителски грижи.
И при двамата родители не се установява дефицит в родителския
подход към детето в образователен, възпитателен и нравствено-етичен аспект,
който да повлиява съществено на родителските качества. Доказателства в
противната посока не са ангажирани. След раздялата на страните, грижите по
отглеждане и възпитание на И. са поети от бащата, при споделяне на
родителските отговорности, когато същият отсъства, поради служебни
ангажименти. Майката има силна емоционална връзка с детето, заявява
желание родителските права да се възложат за упражняване на нея, подредила
е дома си така, че в него да има всичко необходимо за нуждите на И., въпреки
че в дома на бащата детето битово е по-добре подсигурено.
Взимайки предвид желанието на детето, отчитайки критерия за
проявени родителски качества, както и критерия - помощ от близки на детето
лица, на които може да се разчита при нужда, при съпоставима положителна
оценка на осигурените материалните условия за отглеждане на детето,
доходите на родителите и осигурена с оглед образователните потребности
среда, съдът намира, че упражняването на родителските права следва да
възложи на бащата, оценявайки положително полаганите досега от него
грижи за отглеждане и възпитание на детето и условията на живот. Това
предпочитание има за резултат обосновано възлагане на една по-завишена
отговорност за единия от родителите, предвид конкретните обстоятелства и
интереса на детето. В случая, в интерес на детето е в максимална степен да
се запази и поддържа по-разширен контакт с майката, който е естествен, вече
изграден и незаменим при неговата възраст. Поради това, за да бъде
ефективен режимът, в случая следва да се съобрази заетостта на майката,
нейния работен график и възможности, както са установени към момента.
Също така, не следва да се допуска и режимът да създава пречки и
затруднения за родителя, който ще полага грижите по отглеждане. Двамата
родители имат местожителство в един и същ град, детето е свикнало да бъде
и с двамата родители, така и с всички значими за него възрастни.
Благодарение на това емоционалният му свят е запазен. Въпреки
инцидентните недоразумения, ефектът от установения до момента режим,
10
детето да посещава и двамата си родители, когато пожелае, но трайно да е
установено в дома на баща си е изцяло положителен за него, за да се съхрани
и да преживее по лесно стреса и неудобствата от раздялата на родителите му.
Определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в
интерес на детето.
Не е в интерес на детето да загуби ежеседмичния контекст с майката,
която е ползотворен родител и отговаря на емоционалната му потребност.
Времето, което майката и детето споделят, съдът намира, че не създава
пречка за отглеждащия родител или затруднение, което следва решаващо да
се вземе по внимание. Несъстоятелни са твърденията, че при бащата
съществува риск за детето, че той има занижени възпитателски качества и е
немарлив. Съображенията за предпочитанието бащата, като родител, който да
отглежда И. в дома си са свързани с това, че съществува риск за
емоционалното състояние на детето, ако режимът му бъде рязко променен,
особено докато свиква с новата обстановка, при която родителите му не
живеят заедно, като семейство. В частта по мерките относно личните
контакти с майката, съдът следва да отчете конкретните обстоятелства и да не
се придържа към общ режим на свиждане, който към момента не е подходящ.
По преценка на съда, до навършване на пълнолетна възраст на детето, следва
да се определи разширен режим на лични отношения с майката, който да
способства за поддържане на пълноценната емоционална връзка между този
родител и детето, както следва:
Общ режим:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00ч. в
петък до 18.00ч. на неделния ден, с право на преспиване;
- всяка първа, втора, трета и четвърта седмица в дните вторник и
четвъртък за времето от 17.30ч. до 19.30ч.
Първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от
същия месец.
Майката има право да присъства на всички важни събития в живота на
детето – рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в училище и
други.
Празничен режим:
11
- за Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на преспиване;
- за Новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до
17.00ч. на последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на
преспиване;
- за Великденските празници – всяка нечетна година за времето от
10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до
17.00ч. на последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на
преспиване.
Ваканционен режим:
- 30 календарни дни през лятото (в периода от 15-ти юни до 15-ти
септември), разделени на три периода от по 10 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за
времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния
ден от периода, като бащата следва да съобщи на майката писмено в срок до
31-ви май на всяка календарна година - кога в периода 15-ти юни до 15-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск.
При взаимно съгласие между страните майката и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 от СК, всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК приложими съответно са правилата на чл.
59 от СК, като съгласно ал. 2 на последния член, съдът служебно се произнася
по въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
12
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Нуждите на детето от
издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето
и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова
полза.
Съдът намира, че месечната издръжка следва да бъде определена в
размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съдът определя сумата, вземайки предвид императивно установения в
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК законов минимум, който в случа възлиза
на 233.25 лв., възрастта на детето и неговите нужди. Издръжката следва да
бъде присъдена от момента на предявяване на искова молба, като на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
По отношение на розноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху уважената част от иска
по чл. 143, ал. 2 СК в размер на 432.00 лв.
Следва да се посочи, че правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение по исковете по чл.
127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 от СК пред първата инстанция. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (вж. в този
13
смисъл Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 3423/2015г., I
г.о., ГК). При това положение неоснователни са претенциите на процесуалния
представител на ищеца досежно присъждане на разноски във връзка с иска
по чл. 127, ал. 2 от СК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на
родителските права по отношение на детето - И. И. Ш. с ЕГН ********** на
бащата - И. И. Ш. от гр. С., ул. ****** с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето И. И. Ш. с ЕГН
********** при бащата - И. И. Ш. с ЕГН **********, по неговия постоянен
или настоящ адрес или място на пребиваване.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, режим на лични
отношения на детето И. И. Ш. с ЕГН ********** с майката - Б. М. М. от гр.
С., ****** с ЕГН **********, при който майката ще има право да упражнява
лични отношения, както следва:
Общ режим:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00ч. в
петък до 18.00ч. на неделния ден, с право на преспиване;
- всяка първа, втора, трета и четвърта седмица в дните вторник и
четвъртък за времето от 17.30ч. до 19.30ч.
Първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от
същия месец.
Майката има право да присъства на всички важни събития в живота на
детето – рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в училище и
други.
Празничен режим:
- за Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на преспиване;
- за Новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
14
10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до
17.00ч. на последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на
преспиване;
- за Великденските празници – всяка нечетна година за времето от
10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до
17.00ч. на последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на
преспиване.
Ваканционен режим:
- 30 календарни дни през лятото (в периода от 15-ти юни до 15-ти
септември), разделени на три периода от по 10 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за
времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния
ден от периода, като бащата следва да съобщи на майката писмено в срок до
31-ви май на всяка календарна година - кога в периода 15-ти юни до 15-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск.
При взаимно съгласие между страните майката и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 от СК вр. чл. 143 от СК, Б. М. М.
от гр. С., ****** с ЕГН ********** да заплаща на детето си И. И. Ш. с ЕГН
********** чрез неговия баща и законен представител - И. И. Ш. от гр. С., ул.
****** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано
от 14.09.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката на детето.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Б. М. М. от гр. С., ******
с ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-К., държавна такса в размер на 432.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П.ски окръжен съд.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15