№ 496
гр. Пазарджик, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500541 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „А. – М.“ АД, редовно призован чрез процесуален
представител адв.Г. М. не се явява законен представител. Не се явява и
процесуалния му представител адв.Г. М..
Ответникът Н. Г. Ч., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Г., редовно упълномощена от първата инстанция.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили Писмени бележки от адв. М., в качеството
му процесуален представител на „А. – М.“ АД. В същите, от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направена молба да бъде
даден ход на делото и същото бъде гледано в негово отсъствие, тъй като е
служебно ангажиран по друго дело. Заявява, че поддържа изцяло подадената
въззивна жалба, като няма да сочи нови доказателства. Моли делото да бъде
приключено и да бъде даден ход по същество. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат. Искането е
да се постанови решение, с което да бъде уважена изцяло подадената въззивна
жалба. Претендират се разноски. Представя се списък на разноските.
Адв. Г. : Да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото.
В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани,
надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,
ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 50/27.03.2024г., постановено по гр.д.№794/2021г. по описа
на РС - П. е осъден „А. М.“ АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност
„А.“, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„П. С.“ №18,
сумата от 5000лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени
вреди на Ч. във връзка с влошаване на състоянието му за заболяването
„Вегетативна полиневропатия на горни крайници- III стадий“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на установяването на
ексцеса- 29.01.2020г., до окончателно изплащане на вземането, като е
отхвърлен иска за сумата над 5000лв. до претендирания размер от 10000лв.,
като неоснователен и недоказан.
Осъден е „А. - М.“ АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност А.,
да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул. „П. С.“ №18, сумата от
1250лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди на Ч.
във връзка с влошаване на състоянието му за заболяването „Невритис нерви
акустици билатералис - тежко чуване, за слухопротезиране за ляво ухо“, ведно
със законната лихва, считано от датата на констатиране на ексцеса-
05.12.2019г., до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска
за сумата над 1250лв. до претендирания размер от 2500лв., като
неоснователен и недоказан.
Осъден е „А. М.“ АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност
„А.“, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„П. С.“ №18,
сторените съдебно- деловодни разноски съобразно с уважената част от
исковете, в размер на 415лв.- за адвокатско възнаграждение.
Осъден е Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„П. С.“ №18, да заплати
на „А. М.“АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност А., сторените
съдебно- деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
2
възлизащи на сумата от 450лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза.
Осъден е „А. М.“АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност А.,
да заплати по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд- П.
сумата от 245лв.- държавна такса, съгласно уважената част от иска.
Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на адв.Г. М.,
в качеството му на процесуален представител и пълномощник на „А. - М.“ АД
гр.П., в частта която съдът е уважил частично предявените от ищеца Н. Г. Ч.
искове и е осъдил ответника- „А. - М.“ АД да заплати съответно посочените в
решението суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, с
правно основание чл. 200 от КТ.
Считам, че в тези си части постановеното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на
материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила, а така
също е необосновано, немотивирано и недопустимо.
Приема се, че крайните изводи на съда в постановения съдебен акт не
съответстват на събраните по делото доказателства и духа на закона.
Твърди се, че с предявената срещу „А. - М.“ АД гр.П. искова молба от Н.
Г. Ч. се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 200 от КТ във връзка с влошаване на здравословното му
състояние поради придобити професионални заболявания.
Сочи се, че в хода на образуваното съдебно производство предявените
искове не са доказани по надлежния начин от ищцовата страна, нито по
основание, нито по размер, поради което същите е следвало да бъдат изцяло
отхвърлени, като неоснователни от съда.
Визира се, че при формирането на своите правни изводи, съдът не е
извършил цялостен и задълбочен анализ на всички относими към спора
доказателства и не е обсъдил в постановеното решение доводите и
възраженията на „А. - М.“ АД по отношение на безспорните
правнорелевантни факти, което прави решението необосновано и
незаконосъобразно. Вместо това, първоинстанционният съд при
постановяване на своето решение се е задоволил само да преразкаже в
3
хронологичен ред хода на правния спор и съдържанието на приетите по
делото писмени доказателства и съдебно- медицинска експертиза, без да
анализира същите в пълнота и взаимовръзка, както и да посочи какви
фактически и правни изводи относно значимите за спора факти прави въз
основа на тях.
Твърди се, че в оспорвания съдебен акт липсват изцяло мотиви, защо
съдът „не кредитира заключението на вещото лице в частта, с която се
констатира от експерта, че не съществува причинно- следствена връзка между
заболяванията на ищеца и работата му като булдозерист в „А. - М.“ АД, през
периода 1990-1999г.“ /стр. 7/.
Приема се, че този въпрос е от особена важност за формирането на
законосъобразни правни изводи от решаващия съд, тъй като в практика на
ВКС по приложението на чл.200 КТ при ексцес от трудова злополука и
професионалната болест се приема, че: „… в тези случаи следва да се
установи: 1/ усложнено и влошено здравно състояние на работника или
служителя, пострадал от трудова злополука или професионална болест, като
влошено здравно състояние е налице, както когато е довело до намаляване на
работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне на болки и
страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна
неработоспособност и 2/ причинна връзка между трудовата злополука или
професионалната болест и ексцеса.“ (в този смисъл Решение №50177 от
15.02.2023г. по гр.д.№3159/2021г., IV г.о. на ВКС).
Твърди се, че от мотивите не става ясно и кои конкретни обстоятелства,
приети за установени от съда по делото е взел той предвид и какъв логически
подход е предприел при оценката им, за да приеме, че именно сумите 5000лв.
и 1250лв. са справедливия в случая размер на присъдените обезщетения за
ексцес на професионалните заболявания „вегетативна полиневропатия на
горни крайници ІІІ, тежка степен“ и „невритис нерви акустици билатералис,
тежко чуване.
Поради това се счита, че решението на PC - П. е постановено в
противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и ППВС
№1/1953г., която изисква съдът да мотивира своя акт, като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и
да посочи кои релевантни за спора факти приема за доказани или недоказани и
4
какви правни изводи следват от тях. Като не е сторил това,
първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Твърди се, че посочените в исковата молба на ищеца претенции по двата
осъдителни иска се основават на неверни фактически твърдения, а тези, които
са верни, се подвеждат под неправилни правни квалификации, въз основа на
което се правят и неверни и необосновани крайни изводи. В постановеното от
съда решение са напълно игнорирани направените възражения за
основателност на предявените искове от страна на ответника в хода на
съдебното производство.
Сочи се разпоредбата в чл.56 от КСО, която съдържа легална дефиниция
на професионалната болест, като приравнява на нейните правни последици
„ексцес“, като последващо усложнение, по- късна неблагоприятна последица
от вече установената професионална болест /по арг. чл.56, ал.3 КСО/.
Усложненията, резултат от призната професионална болест са такива
допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в пряка причинно
- следствена връзка с признатата професионална болест. Признаването на едно
заболяване за професионално става само по изрично уредения в чл.61-63 на
КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,
обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза
на работоспособността ред. Признаването на професионалния характер на
заболяване, на неговите усложнения и по - късни последици /ексцес/ е от
изключителната компетентност на органите на експертизата по
работоспособността, в частност ТЕЛК, а по реда на обжалването- НЕЛК. Те
са единствените органи, които: 1) признават определено заболяване за
професионална болест; 2) установяват настъпилите здравословни усложнения
/ексцес/ и 3) установяват причинно- следствената връзка между
здравословните усложнения /ексцес/ и професионалната болест
Визира се, че по силата на чл.62, ал.3 на КСО, във връзка с чл.3, чл.10 и
чл.13 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,
обжалване и отчитане на професионалните болести, признаването на
професионалната болест и нейното усложнение и късни последици /ексцес/
става с решение на ТЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и
организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен
5
характер, като от една страна представлява индивидуален административен
акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния
процент. Едновременно с това, то е и официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на пряка причинна
връзка между професионалната болест и ексцеса като положителни
юридически факти, които са елементи от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ, от който
зависи съществуването на правото на обезщетение на работника.
Твърди се, че съгласно константната практика на ВС и ВКС,
гражданският съд не може да установява самостоятелно наличието на
професионална болест, нито наличието на причинен от нея в пряка причинно-
следствена връзка ексцес, а в тази насока е обвързан изцяло от установените с
официална удостоверителна сила относими факти във влязлото в сила
Експертно решение на ТЕЛК. Съответно, при липсата на такова Експертно
решение, твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да
е във връзка с професионално заболяване е недоказано и това обуславя
отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал. 1 КТ.
I. По отношение на осъдителния иск за ексцес на професионалното
заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници Ш, тежка
степен“ се счита, че:
1. Не е налице ексцес на ПБ „вегетативна полиневропатия на горни
крайници III, тежка степен;
2.1. Не е налице ексцес на ПБ, причинен от въздействието на
вредоносни фактори на работната среда само при „А. М.“ АД;
2.2. Ексцесът на „вегетативна полиневропатия на горни крайници III,
тежка степен“ не е причинен само от ПБ „вегетативна полиневропатия на
горни крайници“;
3. Не са налице твърдените от ищеца неимуществени вреди, обуславящи
размера на претендираното обезщетение.
На първо място се сочи, че в хода на процеса е доказано по безспорен и
категоричен начин, че твърдените от ищеца неимуществени вреди не са
причинени само и единствено от установения от ЕК на ТЕЛК ексцес на ПБ
„вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен“. По силата
на чл.200 КТ, работодателят обезщетява само тези неимуществените вреди,
6
които са в пряка причинно- следствена връзка с професионалната болест,
респективно ексцесът на професионалната болест причиняват. Работодателят
обаче няма задължение да обезщети неимуществените вреди, които са
причинени от общи заболявания, както и от прогресиращи възрастово-
дегенеративни промени, съпътстващи остаряването на всеки човек. В този
смисъл, тяхното наличие, значение и тежест в претърпените от работника
болки и страдания се отчитат, за да се определи тази част от неимуществените
вреди, които по силата на чл.200 КТ работодателят трябва да обезщети.
В конкретния случай се визира, че представената от ищеца и допусната
като доказателство към делото Епикриза по и.з.№64102/223 от 11.10.2021г. до
16.10.2021г., издадена от Отделение по професионални болести към УМБАЛ
„С. Г.“ ЕАД- П. установяват наличието на множество, прогресиращи,
съпътстващи общи заболявания (като преживян исхемичен мозъчен инсулт,
дегенеративна болест на костно- ставния апарат, дископатия, периатрит и др.),
които съвместно с професионалното такова са причинили неговото
здравословно състояние и субективен болков синдром. Този факт е бил
потвърден и от назначената и приета по делото СМЕ, според която: „Ищецът е
преживял Исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) през м. август 2019г. Същият
страда от съпътстващи общи заболявания, като дегенеративна болест на
костно- ставния апарат с хронично протичане и множествена локализация.
Изброените хронично - дегенеративни заболявания потенцират (т.е. усилват,
увеличават) признатото професионално заболяване и допринасят поотделно
или комплексно и то в доста голяма степен за търпените болкови синдроми в
ставите и мускулите на горните крайници.“. Следователно, степента, в която
всяко едно от тези общи заболявания и нормалните прогресиращи възрастово-
дегенеративни промени едновременно с професионалната болест допринасят
за здравословното състояние и претърпените от ищеца болки и страдания,
трябва да бъде отчетена в случай, че съдът прецени за доказан претендирания
ексцес и пристъпи към определяне на размера на дължимото се по чл.200 КТ
обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение №50/2024г.,
първоинстанционният съд не е извършил това степенуване и не е отчел
влиянието на общите заболявания и нормалните възрастово- дегенеративни
промени при влошаване на здравословното състояние на ищеца.
7
На второ място се сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че твърдените от ищеца неимуществени вреди от ексцес на ПБ
„вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен“ са резултат
от вредности, действали не само по време на работата му в „А.- М.“ АД.
Твърди се, че съгласно константната практика на ВС и ВКС по
тълкуването и прилагането на чл.200 КТ, работодателят обезщетява само
вредите, които са в пряка причинно- следствена връзка от въздействието на
действащите при вредоносни фактори на работната среда. Той няма
задължение и не обезщетява тези вреди, които въздействието на действащите
при друг работодател идентични вредоносни фактори са причинили на
работника. Наличието и значението на действащите при друг работодател
вредоносни фактори в причиняването на професионалната болест и на ексцеса
от нея трябва да бъдат точно отчетени при определяне на имуществената
отговорност, която по силата на чл.200 КТ двамата работодатели носят.
Сочи се, че от събраните данни и представеното по делото Решение на
Районен съд- П. от 2001г. е установено, че от 1971г. до 1990г., ищецът е
работил като „машинист валяк“, „машинист каменотрошачка“ и „машинист на
челен товарач“ в Областно Пътно управление- Пазарджик, с постоянно
въздействие на вредности като вибрации, пренапрежение и принудителна
поза. А едва от 1990г. до 1999г., ищецът е работил в „А. - М.“ АД, като
„булдозерист“ при същите вредности, съпътстващи подобния и при двете
дружества трудов процес. На 27.10.1999г. ищецът е трудоустроен на длъжност
„работник по почистване- рекултивационна дейност“, като от този момент
действието на съпътстващите вредности се прекратява. Следователно ищецът
е изпълнявал длъжности при двама, различни работодатели, които са били
съпътствани с действието на вредности, както следва, при Пътно управление -
Пазарджик, за период от 19години, а при „А. - М.“ АД - за период от само 9г.
Съответно, по силата на чл.200 КТ двамата работодатели носят имуществена
отговорност за тази част от претърпените вреди, които в резултат на
действащите при тях вредности професионалната болест и неговия ексцес са
причинили.
Предвид на това се счита, че значението на действащите при Областно
пътно управление - гр.Пазарджик вредности в причиняването на ексцеса на
професионалното заболяване трябва да бъде отчетено при определяне на
8
имуществената отговорност, която по силата на чл.200 КТ „А. - М.“ АД носи.
Сочи се, че в приетата по делото СМЕ, която не се кредитира от съда и
неоснователно не се обсъжда се съдържа категоричен отговор, че съществува
причинно - следствена връзка между въздействието на професионалните
вредности по време на професионалния маршрут на ищеца в Областно пътно
управление- Пазарджик (за 19 годишен период) с призната ПБ „вегетативна
полиневропатия на горни крайници“. Освен това, експертът категорично дава
заключение, че няма причинно- следствена връзка между изброените
заболявания и сегашното състояние на ексцес на пациента- поради
преустановяване на професионалната експозиция от 1999г., когато същият е
трудоустроен в „А.- М.“ АД на длъжност „Работник по почистване-
рекултивационна дейност“, като от този момент действието на вредностите се
прекратява. Прогресирането /ексцеса/ на професионалната болест се свързва и
със съпътстващите съдови и дегенеративни увреждания, които се дължат на
нормалните възрастови процеси и съпътстващи общи заболявания.
Твърди се на следващо място, че по силата на чл.200 КТ,
неимуществените вреди в резултат на ексцес на професионална болест се
определят от съда по справедливост, която не е абстрактна категория, а се
конкретизира с помощта на обективни критерии, кумулативно формиращи
размера на паричните средства, възмездяващи претърпените от работника
неимуществени вреди. Става въпрос за: вид на причинената
неработоспособност, респективно загубената работоспособност; наличие на
трайни увреждания, които засягат целостта на тялото и/или функционалността
на важни крайници, органи и т.н.; наличие, брой и тежест на оперативни
интервенции; наличие на трайно намаляване/ограничаване на
работоспособността/инвалидност; наличие на трайни белези, които влияят
върху самооценката и т.н. Също така, по силата на чл.200 КТ
неимуществените вреди в резултат на ексцес от ПБ са само тези, реално
претърпени, нови, различни от първоначалните и в този смисъл
„допълнителни“ болки и страдания, които след първоначално установената ПБ
работникът търпи. Не е без значение и фактът, който обаче не е обсъден в
мотивите на постановеното първоинстанционно решение, че още при
признаването на ПЗ „вегетативна полиневропатия на горни крайници“ с
Протокол от 27.04.2000г. на ДК при Районна болница- П. и впоследствие
потвърдено с ЕР №2680 от 01.10.2002 г. на МБАЛ П. АД, степента на това
9
признато ПЗ е между втори- трети стадий. Едва с ЕР на ТЕЛК от 29.01.2020г.
към МБАЛ- Пазарджик АД, категорично се определя стадия на самото
заболяване, като трета степен. В данните по гореизброената медицинска
документация, процента намалена работоспособност, определен през 2002г. си
остава непроменен и към 2020г.- 50 % .
II. Относно твърдения ексцес на професионалното заболяване „невритис
нерви акустици билатералис, тежко чуване“ се визира, че при анализът на
всички събрани по настоящото дело доказателства води до категоричния
извод, че предявеният от страна на ищеца осъдителен иск за ексцес на
професионалното заболяване „невритис нерви акустици билатералис, тежко
чуване“ се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В тази насока се твърди, се сочи, че по делото не е доказано
доказано по надлежния и безспорен начин (със съответна медицинска
документация от оторизираните компетентни здравни органи) наличието на
усложнения по призната ПБ „невритис нерви акустици билатералис, тежко
чуване“ и съответно- наличието на неимуществени вреди у ищеца, причинени
от такъв ексцес.
Сочи се, че от представеното от ищеца и влязло в законна сила
Експертно Решение на ТЕЛК при МБАЛ- Пазарджик АД №464/29.01.2020г. не
квалифицира „невритис нерви акустици билатералис, тежко чуване“, като
професионална болест, а като общо заболяване. Следователно се приема, че
ЕР на ТЕЛК при МБАЛ- Пазарджик АД №464/29.01.2020г. не установява
„твърдения“ от ищеца ексцес на професионалната болест по смисъла на
чл.200, ал.1 КТ, във връзка с чл.56, 61-63 от КСО, Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността.
И тъй като твърдяното в исковата молба влошаване на здравословното
състояние на ищеца досежно заболяването му „невритис нерви акустици
билатералис“ е причинено от общо заболяване, то се приема, че същото не
ангажира имуществената отговорност на „А. - М.“ АД, в качеството му на
работодател по чл.200, ал.1 КТ. Усложненията, резултат от една призната
професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които
възникват след и са в пряка причинно- следствена връзка с признатата
професионална болест.
10
Твърди се, че в конкретния случай, видно и от приетото без оспорване от
страна на ищеца заключение на назначената по делото съдебно- медицинската
експертиза: „Няма причинно- следствена връзка между изброените
заболявания и сегашното състояние /ексцес/ на пациента... Прогресирането на
слуховия, полиневритния и вегето-съдови синдроми се свързва със
съпътстващи съдови и дегенеративни увреждания
Сочи се, че като не е съобразил гореизложеното, районният съд е
постановил неправилно, незаконосъобразно и недопустимо решение.
Искането е да бъде постановено решение, с което се отмени изцяло
обжалваното решение, като неоснователно в обжалваните му части, в които
съдът частично е уважил частично обективно съединените искове, респ., да се
обезсили като недопустимо се отхвърлят предявените срещу „А. - М.“ АД
искове, като изцяло неоснователни
Моля се за присъждане на направените по делото разноски в двете
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на
адв.Д. Г., в качеството й на пълномощник на Н. Г. Ч..
Твърди се в същият, че решението на съда в обжалваните му части е
правилно, законосъобразно и обосновано, в съответствие с материалния закон,
както и въз основа на всички събрани по делото доказателства.
Твърди се, че категорично е установено при разглеждане на делото в
първата инстанция, че ищецът е работил в ответното дружество от 1990г. като
булдозерист и фадромист, като с Протокол на Диагностична комисия
№5/13.05.1997г. му е признато професионално заболяване „Вегетативна
полиневропатия на горни крайници- II степен, а с Протокол №14/25.03.1999г.
на Диагностична комисия при ОКБ- Пазарджик му е признато професионално
заболяване „Невритис нерви акустици билатералис“.
Сочи се, че с влязло в сила Решение на 09.08.2001г. по гр.д. №125/2001г.
на РС- П., ищецът е осъдил ответника да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за придобити професионални заболявания,
като за „Вегетативна полиневропатия на горни крайници- ІІ степен” му е
присъдено обезщетение в размер на 2500лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.05.1997г., а за заболяването „Невритис нерви акустици
билатералис“ е било присъдено обезщетение в размер на 2500лв., ведно със
11
законната лихва, начиная от 25.03.1999г.
Твърди се, че с Експертно решение на ТЕЛК №2680/01.10.2002г. е
препотвърден професионалния характер на заболяванията на ищеца с
диагноза „Вегетативна полиневропатия от втори трети стадий за горни
крайници“ и „Невритис нерви акустици билатералис. Хипакусис социално
незначим“, като са определени 50% намалена работоспособност и е призната
причинна връзка между работата му при ответника и заболяванията му.
Твърди се, че тъй като здравословното състояние на Н.й Ч. е
продължило да се влошава, същият е бил на лечение в УМБАЛ “С. Г.“ ЕАД-
П., като е издадена Епикриза амб.№494/05.12.2019г. с диагноза: „Вегетативна
полиневропатия на горни крайници III стадий /тежка степен/“, „Невритис
нерви акустици билатералис- тежко чуване, за слухопротезиране“. Ищецът е
бил насочен за преосвидетелстване и с ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик
№0464/29.01.2020г. му е признато влошаването на професионалните
заболявания, като „Вегетативната полиневропатия на горни крайници вече е
преминала в трети стадий, тежка степен на протичане, с потвърдена
професионална етиология. Влошаванията на установените професионални
заболявания са констатирани и при последващите му пролежавания в болница,
видно от Епикриза №36065/141 за лечение от 29.06.2020г. до 04.07.2020г. и
Епикриза №64102/223 за пролежаване в болнично заведение от 11.10.2021г. до
16.10.2021г., издадени от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД- П..
Сочи се, че от мотивите на постановеното от районния съд решение е
видно, че съдът задълбочено и в тяхната съвкупност е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е извършил задълбочен и цялостен анализ
на относимите към спора доказателства, като е дал отговор и на всички
доводи и възражения на „А. - М.“ АД.
Изразява се несъгласие с твърдението във въззивната жалба, че
„посочените в исковата молба на ищеца претенции по двата осъдителни иска
се основават на неверни фактически твърдения“.
Твърди се, че наличието на ексцес в две от признатите професионални
заболявания е факт, който се установява още при запознаване с представената
по делото медицинска документация. Професионалният характер на тези
заболявания е установен с влязло в сила решение и поради необратимият
характер на тези две заболявания, да се твърди, че няма влошаване при тях,
12
както и че генезисът им няма връзка с вредните условия на труд при
жалбоподателя е неуспешен опит да се изопачава истината. Вещото лице е
установило по отношение на тези две заболявания, че е налице влошаване.
Сочи се, че с оглед на събраните доказателства съдът правилно е приел,
че е налице правното основание на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността
на ответника в първоинстанционното производство, която отговорност е
обективна и обезщетителна. По делото е установено, че в следствие на
продължителния трудов стаж на ищеца при ответника е получил
професионални заболявания, признати от компетентните органи за
професионални, установено е влошаването на тези заболявания и
преминаването им в по- тежък стадий в сравнение с предходните
обезщетявания, което прави исковете доказани по основание. Влошаванията
касаят заболявания, за които е установено, че причината за възникването са
условията на труд при ответника и се явяват продължение на същите
увреждания. По делото е установено, че претърпеният от Н.й Ч. исхемичен
инсулт, от който той се е възстановил, няма никакво отношение към
влошаването, настъпило при заболяването „Вегетативна полиневропатия на
горни крайници III стадий /тежка степен/“ и при „Невритис нерви акустици
билатералис- тежко чуване, за слухопротезиране“ и причината за това е
развитието на тези професионални заболявания във времето, без значение
преустановените вредности от работната среда.
Визира се, че по делото са установени завишените болки и страдания,
които търпи ищецът вследствие на ексцеса на двете заболявания, както от
свидетелските показания, така и от съдебно медицинската експертиза.
Установено е, че и двете влошени професионални заболявания, за които са
предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди са в резултат на
неблагоприятните условия на труд, при които е работил ищецът в ответното
дружество. От събраните доказателства по делото се установява и наличието
на причинно- следствена връзка между извършвания труд от ищеца в
ответното дружество и настъпилите увреждания и при това положение се
приема, че съдът правилно е приел, че при ищеца е налице ексцес на тези
професионални заболявания.
Сочи се, че разпоредбата на чл.212 КТ във вр. чл.51 ЗЗД намира
приложение при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
13
вреди при професионално заболяване и тези обезщетения следва да бъдат
определяни съобразно критерия за справедливост, регламентиран в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При необратимост на уврежданията обезщетения
се дължат на пострадалия за влошеното състояние и след навършване на
пенсионна възраст, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Безспорно
е установен факта на съществувало трудово правоотношение и признаване
професионалния характер на заболяванията от компетентен орган, което е
достатъчно основание за настъпване задължението на работодателя за
обезвреда, както и наличието на влошаване на тези заболявания. Тежестта и
характера на двете професионални заболявания, както и установените
допълнителни усложнения в тяхното протичане, неблагоприятните прогнози
за трайно увредени функции на различните засегнати органи, възрастта на
доверителя ми и очакваната продължителност на тези страдания, са
обстоятелства от съществено значение за определяне на обезщетението за
вреди.
Напредването на професионалните болести и преминаването им от един
към друг, по- тежък стадий на заболяване е основание за възникване отново на
отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ, тъй като те са
продължение на същите вече установени професионални заболявания.
Наличието на влязло в сила решение относно професионалния характер на
заболяванията на ищеца предпоставя наличие на причинната връзка между
работната среда и тези заболявания, като последващото експертно решение на
ТЕЛК и медицинска документация само установява влошаването на тези
заболявания, а не констатират нови такива. Тъй като при постановяване на
предишното решение за неимуществени вреди през 2001г. не са отчитани
бъдещите вреди от професионалните заболявания се приема, че исковете се
явяват основателни.
Искането е да се постанови решение, с което се остави въззивната жалба
без уважение, като бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Моли се за присъждане на разноските за настоящата инстанция.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
С Определение №470/14.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№491/2024г.
по описа на ОС- Пазарджик е отменено Решение №50/27.03.2024г.,
14
постановено по гр.д.№794/2021г. по описа на РС- П., в частта имаща характер
на определение, с което на основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато
предварително изпълнение на постановеното решение по уважените искове с
правна квалификация по чл.200 КТ.
Постановено е делото да се докладва на и.ф.Председател на ОС-
Пазарджик за образуване на производство по въззивната жалба с вх.
№2181/08.05.2024г., подадена от „А.- М.“ АД. Това определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Адв.Г.: Поддържам подадения отговор и оспорвам подадената въззивна
жалба. Нямам доказателствени искания, няма да соча доказателства. Известна
ми е частната жалба, беше ми връчена.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Г.: Уважаеми господа окръжни съдии, от името на доверителя ми
ви моля да потвърдите изцяло решението на РС П.. Същото е задълбочено,
изследвани са всички доказателства, събрани по делото в няколко съдебни
заседание, писмени такива и гласни и е мотивирано защо не е прието изцяло
заключението на СМЕ, което не е прецедент в съдебната практика, при
наличие на многобройни други доказателства. Има сила на присъдено нещо
по отношение на двете професионални заболявания. Има достатъчно
доказателства за тяхното влошаване. Решението е правилно и Ви моля да
отхвърлите въззивната жалба, съобразно подробните съображения в отговора
на въззивната жалба. В самия отговор съм поискала присъждане на разноски,
което се явява заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 02.11.2024г.
15
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16