№ 151
гр. ЛЕВСКИ, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100762 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните след проведена
процедура по реда на Закона за обществените поръчки е сключен договор №
****03.09.2020 г. с предмет: „Доставка на метали, метални профили,
заготовки и изделия от метал за нуждите на предприятие „***“. Твърди се, че
договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от писмено уведомление
на Възложителя към изпълнителя за стартиране изпълнението на договора
или до изчерпване на общата стойност на договора съгласно чл. 2.1 от същия,
в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо. Твърди се, че
договорът е с максимална стойност до 377 063 лв. без ДДС, като
изпълнителят се е задължил да извършва доставките предмет на договора,
след получаване на заявка изпратена от страна на възложителя, за
необходимите видове и количества стоки, в срок от не повече от 10 работни
дни, считано от датата на писменото уведомление /заявка/ на възложителя, че
съгласно чл. 2.4 от договора за времето на изпълнение на договора всички
цени, посочени в ценовата таблица на ценовото предложение на изпълнителя
са фиксирани и не подлежат на изменение, освен в случаите предвидени по
закон. Твърди се също така, че изпълнението на договора е стартирало с
първа заявка на 23.10.2020 г. на стойност 20 613,47 лв. без ДДС, като същата е
изпълнена, че на 17.05.2021 г. е изпратена втора заявка с писмо изх. № 90П-
1
975/17.05.2021 г. за доставка на материали по договора на обща стойност
28 214,77 лв. без ДДС и съгласно чл. 13.2 от договора на същата дата е
получено потвърждение за нейното получаване от отговорното лице по
изпълнение на договора от страна на възложителя. Твърди се, че в
договорения срок в чл. 4.2 от Договора за доставка от 10 работни дни – до
01.06.2021 г. изпълнителят не е извършил доставка на заявените стоки,
поради което е изпаднал в забава от 02.06.2021 г. Твърди се, че поради
неизпълнение на доставката в договорения срок, с писмо изх. № 90.П-
1103/04.06.2021 г. изпълнителя е уведомен за допуснатото закъснение, за
което ще бъдат начислени неустойки, съгласно чл. 8.1 от договора и същия е
приканен да изпълни заявената доставка, но въпреки това изпълнителят не е
предприел действия за изпълнение на заявената втора доставка по договора.
Твърди се, че съгласно чл. 8.1 от договора за всеки случай на
неизпълнение, в това число и на забавено изпълнение на което и да е
задължение от страна на изпълнителя, същият дължи на възложителя до
изправяне на неизпълнението и/или преустановяване на забавата неустойка в
размер на 1% на ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10
% от стойността на договора определена в чл. 2.1 /377 063 лева без ДДС/.
Твърди се, че писмо изх. № 26-1850-3/12.08.2021 г. е изпратено писмено
уведомление до изпълнителя за прекратяване на договора на основание чл.
9.2.1 от същия, както и че със същото уведомление дружеството изпълнител
„***“ ООД е поканено доброволно да заплати дължимите неустойки.
Твърди се, че на основание чл. 9.3 от договора, с получаването на
уведомлението от изпълнителя, същият се счита за прекратен, считано от
13.08.2021г., че до датата на прекратяване на договора заявените стоки не са
доставени от „***“ ООД, поради което към тази дата е налице закъснение на
изпълнението на заявката от 73 дни, като за всеки ден просрочие, считано от
02.06.2021 г. до датата на прекратяване на договора 13.08.2021 г.
изпълнителят дължи неустойка в размер на 282,15 лв. на ден или общо
задължението за неустойка е в размер на 20 596,95 лв. Твърди се, че с писмо
изх. № 261850-4/14.09.2021 г. на *** ЕАД, на „***“ ООД е изпратен протокол
за неустойка № 67 от 13.09.2021 г. получен от дружеството на 15.09.2021 г.,
но въпреки получаването на протокола до момента на подаване на исковата
молба от страна на „***“ ООД не е извършено плащане на дължимите суми за
неустойка.
2
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника „***“
ООД да заплати на „***“ ЕАД сумата от 20596,95 лв., представляваща
дължими неустойки за забава по чл. 8.1 от договор № 20 РП-560А003
ОП1/03.09.2020 г., за периода от 02.06.2021 г. до 13.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото
разноски, както и възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.8 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба. Изразено е становище, че предявения иск е
неоснователен изцяло по основание и размер, като са изложени твърдения, че
ищецът не е доказал по безспорен начин осъществяването на фактическия
състав на иск с правно основание чл. 79 ал.1 във връзка с чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба не се оспорва, че на 03.09.2020 г. между
страните е бил сключен Договор за обществена поръчка реф. № 20РПП-
560А003 ОП1 по описа на ***, със съдържание съгласно приложеното от
ищеца копие към исковата молба. Не се оспорва, че „***“ ООД е изпълнило
първата заявка по Договора от 23.10.2020 г. на стойност 20 613,40 лв. без
ДДС, че изпълнението на задълженията на ответника по договора е било
обезпечено с неустойка съгласно чл. 8.1 от същия.
Оспорва се, че „***“ ООД е в неизпълнение на цитирания в исковата
молба договор за процесния период, твърдян в исковата молба и се оспорва,
че за ответника е възникнало акцесорното задължение за плащане на
неустойка по реда на чл. 8.1 – на следните основания: Оспорва се, че на
17.05.2021 г. е била направена валидна втора заявка с писмо с изх. № 90П-
975/17.04.2021 г. по описа на ***, тъй като ищецът не доказва по безспорен
начин, че тя е била надлежно изпратена по реда определен в чл. 1.3 във
връзка с чл. 13.2 от Договора.
Твърди се, че от представеното копие от писмо с изх. № 90П-
975/17.05.2021 г. по описа на *** и другите представени доказателства не
може да се направи извод дали това писмо въобще е изпратено – по
пощата/чрез куриерска служба с писмо с обратна разписка или по имейл,
съгласно чл. 13.2 от Договора, че от една страна ищецът твърди, че втората
заявка е била изпратена по имейл от г-н И.М., а от друга – представя
принтирано копие на хартиено писмо със същия изходящ номер. Твърди се,
че от представеното хартиено писмо не може да се заключи, че то е
3
представлявало електронно приложение към имейла – например в .pdf или
друг цифров формат, а ако ищецът твърди, че втората заявка е изпратена по
пощата, то за да докаже валидното й получаване е следвало да представи
обратна разписка, а такава липсва. Твърди се също така, че ако втората заявка
е била изпратена по пощата, не става ясно как ответникът е успял да я получи
на същата дата, на която е била изпратена – 17.05.2021 г. и да я потвърди с
имейл от същия ден. Твърди се, че представеният доказателствен материал е
противоречив е непълен и се прави искане да бъде указано на ищеца да
представи оригинали на всички изпратени до ответника уведомления, заедно
с оригинали на писмените доказателства за получаването им от лицето за
контакт на ответника г-н Ц. Ц..
Оспорва се, че втората заявка е била надлежно получена и потвърдена
от ответника и се оспорва, че на основание чл. 1.3 от Договора, според който
„доставките се извършват при необходимост след получаване на заявка“, тя е
породила за него задължение да я изпълни. Твърди се, че представените от
ищеца в този смисъл доказателства са противоречиви и негодни да докажат
предмета на доказване и не го доказват.
Твърди се, че дори да е била изпратена втората заявка, тя не е била
надлежно получена от „***“ ООД или отговорното за изпълнение на договора
лице, което съгласно чл. 2.1 във връзка с чл. 12.1 и чл. 13.2 от Договора е
абсолютно необходимо условие, за да породи заявката правното си действие.
Твърди се, че представената като доказателство разпечатка от изходящата
електронна поща на ********@***.** е неотносима към предмета на
доказване на две основания: от една страна в нея липсва безспорна
индивидуализация на заявката – следователно липсва потвърдение от страна
на ответника, че е приел за изпълнение именно процесната втора заявка
описана в писмо с изх. № 90П-975/17.05.2021 г. на *** и се оспорва наличието
на идентичност между изпратената втора заявка и получената от „***“ ООД
заявка с неизвестно съдържание. Твърди се също така, че в разпечатката от
изходящата поща на ********@***.** са видими два подписа на лицата Ц. и
В., че В. е лице, което няма отношение към делото и не е надлежно
упълномощено съгласно Договора до получава заявки по него, т.е. не е лице,
чиито правни действия биха могли да породят задължения в правната сфера
на ответника във връзка с Договора. Твърди се, че съобразно контактите
посочени в чл. 12.1 от Договора, лицето упълномощено да получава и
4
потвърждава заявки е г.н Ц. Ц., а представената разпечатка от изходящата
електронна поща на ********@***.** дава противоречива информация за това
кой е действителният автор на волеизявлението „Потвърждавам получаването
на заявката“, поради липса на достатъчно безспорна индивидуализация на
автора, който присъства в разпечатката. Твърди се, че въпросният „Ц.“
посочено в разпечатката, би могло да е например роднина на лицето за
контакт г-н Ц. Ц., както и че лицето „Ц.“ е неизвестно за ответника. Оспорва
се, че се е осъществил в обективната действителност фактът на получаването
по смисъла на чл.1.3 от Договора, което получаване е необходимо условие, за
да възникне в правната сфера на „***“ ООД задължение за доставяне. Твърди
се също така, че никъде в Договора страните не са се съгласявали, че
изпращането на заявка до електронния адрес на ********@***.** по реда на
чл. 13.2 ще се счита за надлежно получаване по смисъла на чл. 1.3.
С оглед изложеното се оспорва от ответника както, че е била изпратена
валидна втора заявка, така и че такава е била получена от надлежно
упълномощено от страна на „***“ ООД лице. Оспорва се, че за ответника е
възникнало задължение за изпълнение на Втората заявка, а съответно и
акцесорното задължение за плащане на претендираната неустойка.
Оспорва се също така, че за ответника е възникнало задължение за
изпълнение на Втората заявка и акцесорното задължение за плащане на
претендираната неустойка, поради настъпили след изпълнението на Договора
обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят
при сключването му, а именно – внезапни и радикални увеличение на цените
на металите на световните борси, довели до съществено разминаване между
тях и фиксираните цени в Договора за обществена поръчка, и
представляващи по същество конюнктура на стопанска непоносимост.
Твърди се, че със свое писмо с вх. № 26-1850-1/08.06.2021 г. по описа на
***, ответникът подробно аргументира необходимостта от изменение на
Договора на основание чл. 116 ал.1 т.2 във връзка с ал.2 от ЗОП, поради
настъпилата след сключване на договора непредвидима и значителна
нееквивалентност на престациите на двете страни по договора, която
противоречи на добрите нрави, че внезапните и радикални промени в
ценообразуването представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на
параграф 2 т.27 от ЗОП – т.е. обстоятелства, които са възникнали след
сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на
5
дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но
правят невъзможно изпълнението при договорените условия, а отказът на
ищеца да измени договора по съответния ред представлява неправилно,
нецелесъобразно и противоправно поведение, което е поставило „***“ ООД в
обективна невиновна невъзможност да продължи изпълнението на договора.
Твърди се, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение и се оспорва, че за ответника е възникнало задължение за
изпълнение на втората заявка, а съответно и на акцесорното задължение за
плащане на претендираната неустойка.
Заявява се, че в случай че съдът приема, че за ответника все пак е
възникнало задължение за изпълнение на втората заявка, се оспорва, че за
ответника е възникнало акцесорното задължение за плащане на
претендираната неустойка, тъй като клаузите за неустойката в договора са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 от
ЗЗД.
Твърди се, че в случая уговорената между страните клауза за неустойка
е нищожна, тъй като изпълнението на задълженията на „***“ ООД по
Договора е обезпечено с други правни способи, и че с клаузата в чл. 9.2.1 от
Договора възможност за едностранно прекратяване при закъснение от 5 дни е
изключен за *** ЕАД всякакъв икономически риск от неизпълнение на
Договора, а в комбинация с уговорената неустойка се постига свръх
обезпеченост на задълженията на ответника. Твърди се също така, че при
буквално тълкуване на текста на чл. 8.1 от Договора дори незначително с
оглед интереса на възложителя неизпълнение, води до наказателен,
санкционен характер на уговорената неустойка, което не отразява
действителната обща воля на страните и е несъвместимо с целите на
Договора, който договор е за обществена поръчка, сключен в обществен
интерес и следва да се подчинява на общите принципи на ЗОП и Договора за
функционирането на ЕС, поради което и правилото уреждащо подобна
неустойка следва да бъде прогласено за нищожно и да отпадне с обратна
сила. Твърди се също така, че е налице несъразмерност между вида и размера
на уговорената неустойка и размера на очакваните от неизпълнението вреди,
че неустойката посочена в чл. 8.1 от Договора предвижда неустойка за „всеки
случай на неизпълнение“, без оглед на вида и размера на очакваните от
неизпълнението вреди, чийто реален размер се твърди, че ищецът удобно
6
пропуска да посочи в исковата молба.
В отговора на исковата молба се прави искане, ако съдът приема, че за
ответника все пак е възникнало задължение за плащане на неустойка, размера
на същата да бъде намален, поради прекомерност на основание чл. 92 ал.2 от
ЗЗД, тъй като претендирания размер е несъразмерен на действително
претърпените от „***“ ЕАД вреди от неизпълнението на втората заявка, които
са минимални, още повече, че същата е уговорена с подчертано наказателен
характер.
С отговора на исковата молба се оспорва претендирания размер на
неустойката 20596,95 лв., тъй като ответника счита, че неправилно е изчислен
и счита, че следва да бъде изчислен чрез извършване на съдебно-счетоводна
експертиза.
С отговора на исковата молба се прави и възражение за прихващане.
Заявява се, че в случай, че съдът приеме, че за ответника е възникнало
задължение за плащане на претендирания размер от 20 596,95 лв., то
доколкото ищецът е усвоил предоставената от „***“ ООД в изпълнение на
Договора Банкова гаранция с изх. № 025LG-L-000383/26.08.2020 г. по описа
на „Първа инвестиционна банка“ АД – в размер на 5% от стойността на
Договора без ДДС – или 18 853,15 лв., в полза на *** ЕАД се прави
възражение за прихващане на двете суми до размера на сумата усвоена по
банковата гаранция.
В заключение, в отговора на исковата молба се прави искане съдът да
отхвърли предявения иск като изцяло неоснователен. Претендират се
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор № ****е, че същия е сключен
на 03.09.2020 г. в гр. София между „****“ ЕАД – в качеството на възложител
и „***“ ООД – в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е
възлага, а изпълнителят приема да извършва срещу заплащане доставка на
метали, метални профили, заготовки и изделия от метал за нуждите на
предприятие „***“, наричани за краткост в договора „стоки“ в съответствие с
клаузите на договора и в обем, съгласно приложенията към договора,
представляващи неразделна част от същия. Договорено е доставките, предмет
на договора, да се извършват при необходимост след получаване на заявка,
7
изпратена от страна на възложителя, в която се посочват необходимите
видове и количества стоки. Уговорена е максимална стойност на договора и
единични цени на стоките, посочени в техническата спецификация на
възложителя, като същите са съгласно ценова таблица неразделна част от
ценовото предложение на изпълнителя. Уговорено е, че цените включват
всички разходи и възнаграждения за изпълнение на задълженията по
договора, в това число и разходи за транспорт и натоварване на стоките, че за
времето на изпълнение на договора всички цени, посочени в ценовата
таблица, неразделна част от ценовото предложение на изпълнителя са
фиксирани и не подлежат на изменение, освен в случаите, предвидени по
закон. Договорени са начините и сроковете на плащане. С договора е
предвидено, че при подписването на договора изпълнителят представя на
възложителя гаранция за изпълнение в размер на 5% от стойността на
договора без ДДС, а именно 18 853,15 лв., която служи за обезпечаване на
изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. Посочени са
формите на представяне на гаранцията. Договорено е възложителят да
освободи гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след получаване на
фактура за последната извършена доставка, придружена с приемо-
предавателен протокол без забележки, ако до датата на протокола не са
предявени искове за усвояване изцяло на сумата или част от нея по причина
на неизпълнение от страна на изпълнителя на някое от задълженията му в
съответствие с договореното. В чл. 3.10. е договорено при
прекратяване/разваляне на договора по вина на изпълнителя, възложителят да
задържи пълния размер на гаранцията за изпълнение. Уговорен е срок на
изпълнение на договора – 24 месеца, считано от писмено уведомление от
възложителя към изпълнителя за стартиране изпълнението на договора или до
изчерпване на общата стойност на договора, в зависимост от това кое от
двете събития настъпи първо. В чл. 4.2. е договорено доставката на всяка една
от заявените видове и количества стоки да се изпълнява периодично и/или
при възникнала необходимост в срок не повече от 10 работни дни, считано от
датата на писменото уведомление /заявка/ на възложителя и в състояние
годно за ползване. Договорени са условията на доставката и преминаване на
собствеността на стоките, обект на доставка. В чл. 8 от договора са
предвидени неустойки, като в чл. 8.1. е уговорено за всеки случай на
неизпълнение, в това число забавено изпълнение на което и да е задължение
8
от страна на изпълнителя, същият да дължи на възложителя до изправяне на
неизпълнението и/или преустановяване на забавата неустойка в размер на 1%
на ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10% от
стойността на договора, съобразно чл. 2.1. от същия. В чл. 8.4. е договорено
дължимите неустойки да се заплащат от неизправната на изправната страна в
10-дневен срок от датата на предявяване на писмените претенции, като е
предвиден и реда за събиране на същите при евентуалното им незаплащане. В
чл. 8.5. е предвидено, че възложителя има право да извърши прихващане на
дължимите неустойки от дължимото плащане или от гаранцията за
изпълнение. Договорено е вземания за вреди и пропуснати ползи да се
установяват и претендират по общия ред, независимо от начислените
неустойки и независимо от усвояване на гаранцията за изпълнение. С
договора в чл. 9 са предвидени случаите на прекратяване на договора, като в
чл. 9.2. са договорени случаите, при които възложителят има право да
прекрати/развали договора едностранно както и да усвои гаранцията за
изпълнение. Съгласно чл. 9.2.1. от договора възложителят има право да
прекрати:развали договора едностранно, както и да усвои гаранцията за
изпълнение в случай, че изпълнителят забави изпълнението на кое да е
задължение по договора с повече от 5 календарни дни, като следва да стори
това с писмено уведомление до изпълнителя. В чл. 9.3. е предвидено, че
прекратяването на договора в случаите по чл. 9.2. настъпва от момента на
получаване на уведомлението за прекратяване от изпълнителя, в което се
посочва основанието за прекратяване. В договора е предвидено и
освобождаване от отговорност на страните за неизпълнение на задълженията
си, когато невъзможността за изпълнение се дължи на непреодолима сила,
като изрично е посочено в чл. 10.2., че ако страната е била в забава, тя не
може да се позовава на непреодолима сила, а в чл. 10.3. е договорено
удостоверяването на възникналата „непреодолима сила“ да се извършва със
сертификат за форсмажор, издаден от Българската търговско-промишлена
палата. Договорени са и задължения за конфиденциалност от страна на
изпълнителя. В чл. 12.1. изрично са посочени лица, отговорни за
изпълнението на договора и са посочени като такива: И.М. за възложителя и
Ц. Ц. за изпълнителя, посочени са телефон, факс и и-мейл на всяко едно от
тези лица.
Видно е, че посочения по-горе договор, макар и сключен след проведена
9
обществена поръчка по реда на ЗОП има характера и на търговска сделка, тъй
като е сключен между търговци и е свързана с упражняваната от тях дейност.
Видно от представените по делото доказателства е, че с писмо изх. №
90П-1868/23.10.2020 г. ищцовото дружество е заявило първата доставка на
метали, метални профили, заготовки и изделия от метал за нуждите на
Предприятие „***“ и е уведомило изпълнителя, че заявката е в изпълнение на
договор № ****03.09.2020 г. и с тази първа заявка за доставка започва да тече
срока на договора. Посочена е информация къде да бъдат доставени стоките,
начина на приемането им и необходимите документи, с които следва да бъдат
придружени доставяните стоки.
Безспорно между страните е, че тази заявка е получена от ответното
дружество и изпълнена в срок.
Към исковата молба /л. 19 от делото/ е представено заверено ксерокопие
и от изпратено писмо от ищцовото дружество до ответника, с което е заявена
втора доставка по договора. И в това писмо е посочена информация къде да
бъдат доставени стоките, начина на приемането им и необходимите
документи, с които следва да бъдат придружени доставяните стоки. Писмото
е с изх. № 90П-975/17.05.2022 г. Към него е приложена и количествена сметка
за РБ „Батак“ и ПБ „София“ /л.20-24 от делото/, а на л. 25 е приложена
представената от ищцовото дружество разпечатка от и-мейл, с който на 17
май 2021 г. в 12:14 часа е потвърдено получаването на заявката.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че действително ответното дружество на посочения в
договора имейл за контакт между страните е получило на 17 май 2021 г.
заявената доставка и същия ден е върнат отговор на ищцовото дружество.
Вещото лице към заключението е представило екранни снимки, от които на л.
171 се намира екранната снимка на и-мейл, с която е потвърдено
получаването на заявката. Видно от екранната снимка на л. 171 и от
приложената на л. 25 разпечатка от и-мейл е, че същите са с идентично
съдържание. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че екранните
снимки са с оригиналната информация от пощенската кутия и че
документите, които са представени по делото, съвпадат с тези, които вещото
лице е установило като налични и съхранени в пощенската кутия на „***“.
Съдът е приел заключението на вещото лице. Вещото лице разполага с
необходимата професионална квалификация, отговорило е пълно и
10
компетентно на поставените му въпроси, след посещение на място и проверка
на пощенската кутия, достъп до която му е предоставен от представител на
ответното дружество, предоставприложило е и доказателствата, от които е
направило съответните изводи.
Възражението на ответника, че заявката не е подадена на официалния ел.
адрес на ответното дружество и потвърждението е изпратено от незивестно за
дружеството лице, съдът приема, че е неоснователно. Както бе посочено по-
горе, видно от договора е, че в същия са посочени данни за контакт, в които
за изпълнителя е посочен ел. адрес на който са изпратени както първата, така
и втората заявка. При потвърждение на първата заявка, която е изпълнена
дори не е посочено името на лицето отговорно за изпълнението, а само е
изписан текста, с който е потвърдено получаването на заявката. По тази
заявка, въпреки че не е изписано името на лицето за контакт нито има
направени възражения, нито има забавяне. Ответното дружество я е
изпълнило качествено и в срок и това не се спори от нито една от страните.
Втората заявка е подадена по абсолютно същия начин, по който е подадена и
първата. Видно от екранната снимка, приложена към заключението на вещото
лице /л. 171 от делото/ е, че при потвърждаване получаването на втората
заявка освен текста, с който се потвърждава получаването й е изписано и
името Ц., каквото е името на лицето за контакт съгласно договора. И при
двете потвърждения на изпратените заявки от електронния адрес, посочен в
договора на лицето за контакт е изписано, „***“. Това име е изписано не само
на тези две потвърждения, но и на други писма изпратени от този електронен
адрес от ответното дружество до ищцовото дружество. Така например в
приложеното л. 157 от делото, за което е посочено, че е от Т.Л. – управител,
също е изписано „***“, но по отношение на това писмо, както и на други с
този надпис няма направено оспорване да не са изходящи от ответното
дружество с твърдение, че не се знае от кого са подадени, тъй като са
изписани две имена. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание
/съдебен протокол от 30.05.2022 г. – л. 190 от делото/ става ясно, че достъпа
до този електронен адрес му е предоставен именно от С. В., който е заявил, че
изпълнява длъжността технически сътрудник във фирмата. Вещото лице е
разговаряло и с управителя на фирмата и няма данни управителя на фирмата
да е оспорил предоставения достъп до тази пощенска кутия за изготвяне на
заключението. Независимо от това дали С. В. е или не е в трудови
11
правоотношения с ответното дружество, факт е че ответното дружество му е
предоставило достъпа до ел. адрес, посочен именно за връзка между страните
по договора, още повече, че както бе посочено по-горе същото лице е
изпратило и писмо от името на управителя /л. 157 от делото/ и няма данни
това писмо да е оспорено като изпратено от неизвестно лице. Напротив видно
е, че писмото е изпратено на 08.04.2021 г. от името на управителя и от
съдържанието му става ясно, че снего е поискано от ищцовото дружество
а***сиране на договора, позовавайки се на трайното повишаване на цените на
пазара. Както бе посочено по-горе и това писмо е изпратено от „***“, но
ответното дружество се позовава на него, заявявайки, че във връзка с
настъпването на съществени непредвидими промени в пазара на метали,
водещи до трайна тенденция към повишаване на цените на почти всички
артикули е поискало а***сиране на договора, по отношение на което искане
ищцовото дружество не е предприело съответните действия и в резултат на
това за дружеството е станало обективно невъзможно да изпълнява договора.
От представените по делото доказателства не се установява ответното
дружество да е изпълнило задълженията си по направената втора заявка с
писмо изх. № 90П-975/17.05.2021 г., въпреки потвърждаване на получаването
на заявката на 17.05.2021 г. в 12:14 ч.
Видно от приложенята на л. 172 и 173 от делото е, че ищцовото
дружество е изпратило писмо изх. № 90П-1103/04.06.2021 г., с което
изпълнителя е уведомен за допуснатото забавяне на изпълнението на втората
заявка, че срокът за доставка е изтекъл на 01.06.2021 г. и че съгласно чл. 8.1.
от договора ще се приложат неустойките описани в него. Със същото писмо
ответника е поканен да изпълни заявената втора доставка в най-кратки
срокове.
По делото не са представени каквито и да било доказателства,
установяващи изпълнение на заявената втора доставка. Не са и наведени
твърдения същата да е изпълнена.
Тъй като съгласно чл. 4.2. от Договора договерения срок за доставка е 10
работни дни, а заявката е подадена на 17.05.2021 г., срокът за доставка е
изтекъл на 01.06.2021 г. и от 02.06.2021 г. ответника е изпаднал в забава.
При това положение и съгласно чл. 8.1. от Договора, поради настъпилото
забавяне на изплъннението, изпълнителя дължи на възложителя неустойка в
размер на 1 % на ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от
12
стойността на договора.
Видно от приложеното на л. 28-29 от делото писмо е, че на 12.08.2021 г.
ищцовото дружество е изпратило писмено уведомление на основание чл.
9.2.1. от Договора за прекратяване на същия, поради забавено изпълнение с
повече от 5 календарни дни на задължение по доставка на заявените със
заявката от 17.05.2021 г. стоки, предмет на Договора. Със същото е заявено
задържането на основание чл. 9.2.1. и чл. 3.10 от Договора на представената
от „***“ ООД гаранция в пълен размер, поради прекратяване на договора по
вина на изпълнителя и писмено е направено искане за заплащане на
неустойка от изпълнителя за сумата от 19 468,35 лв.
По делото не са представени доказателства кога е получено
уведомлението за прекратяване на договора, но с отговора на исковата молба
не се оспорва твърдението на ищцовото дружество, че договора е прекратен
от 13.08.2021 г. – деня следващ изпращането на посоченото по-горе писмо.
Оспорено е искането за заплащане на неустойка с аргумент, че ответното
дружество е било в обективна невъзможност да предвиди настъпилите
пазарни промени след като ищцовото дружество е отказало да бъде изменен
договора и това е довело до невъзможност ответника да продлъжи
изпълнението на договора. Твърди се, че внезапните и радикални промени в
ценообразуването представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на
закона и ответника не следва да носи отговорност за забавяне и неизпълнение.
Видно от приложените по делото доказателства е, че ищецът е отказал да
бъде изменен сключения между страните договор. Това не се оспорва от нито
една от страните. При това положение, ответника считайки, че е поставен в
хипотеза на „стопанска непоосимост на престацията“ съгласно разпоредбата
на чл. 307 от ТЗ е имал възможност да поиска от съда да измени или да
прекрати изцяло или отчасти договора. По делото не са представени
доказателства да се предприети от ответника действия за изменение или
прекратяване на договора по реда на чл. 307 от ТЗ и договора има обвързваща
сила между страните така както е сключен от тях.
Относно твърдението на ответника, че договора е нищожен в частта за
неустойките, поради противоречие с добрите нрави, съдът приема, че същото
е неоснователно. Видно от договора е, че същия е сключен при конкретни и
ясни условия, със съгласието на двете страни. Към момента на сключването
му страните са формулирали клаузи за неустойки, като от същите е видна
13
волята им да се осигури изпълнение на задълженията на изпълнителя. Видно
е, че страните по договора са целяли да осигурят и евентуално обезщетяване
на възложителя в случай на настъпване на вреди при неизпълнение на
договора, както и да бъде санкциониран изпълнителя, в случай на виновно
неизправно поведение. Уговарянето на неустойка в размер на 1% за
просрочен ден, върху стойността на дължимите стоки не може да се приеме,
че накърнява добрите нрави и справедливостта, тъй като със сключването на
договора се предполага намерение на страните да го изпълнят, при
изпълнение на което намерение няма да се дължат каквито и да било
неустойки. Така както е уговорен размера на неустойката зависи изцяло от
поведението на изпълнителя и в случай на забавяне на изпълнението, колкото
по-голямо е забавянето, толкова повече се увеличава и общия размер на
неустойката. Неустойката е уговорена в процент за всеки просрочен ден, в
резултат на което зависи изцяло от продължителността на противоправното
поведение на изпълнителя. Очевидно е, че по този начин се цели не да се
обогати възложителя, а да бъде мотивиран изпълнителя да изпълни поетите
задължения съгласно договора. Предвид изложеното, съдът приема, че
уговорената неустойка не е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и не противоречи на добрите нрави,
поради което клаузите от договора за неустойка не са нищожни.
Що се касае до искането на ответната страна за намаляване размера на
претендираната неустойка, ако съдът приеме, че такава се дължи, съдът
приема, че това искане на ответната страна следва да бъде оставено без
уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 309 от ТЗ при търговските сделки
неустойката не може да се намалява. В настоящия случай, както бе посочено
по-горе процесната сделка е търговска и съгласно разпоредбата на чл. 309 от
ТЗ се изключва приложението на ал. 2 на чл. 92 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът приема че искането на ищцовото дружество
за присъждане на неустойка е основателен. По делото по едсин безспорен и
категоричен начин се установява, че между страните е възникнало и валидно
е съществувало договорно правоотношение, че на основание на сключения
между страните договор за ответника е възникнало задължение, чието
изпълнение е било обезпечено с неустойка. Налице е и неизпълнение на
ответника на задължението по направената втора заявка по договора от
ищцовото дружество.
14
За установяване размера на дължимата неустойка за посочения в
исковата молба период, предвид договореното, че се дължи неустойка в
процентно съотношение, а именно 1% за просрочен ден, по делото е
назначена съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице
се установява, че общата стойност на дължимите стоки по заявката от
17.05.2021 г. е в размер на 28694,77 лв., че дължимата неустойка за 1 ден
закъснение е в размер на 286,95 лв., след което е посочен и общият размер на
неустойката за периода от 02.06.2021 г. до 13.08.2021 г., който е 20 947,35 лв.
Заключението на вещото лице е прието от съда като пълно и
компетентно изготвено, в съответствие с представените по делото
доказателства и след извършване на съответните изчисления от специалист
със съответната професионална квалификация.
След приемане на заключението на вещото лице ищцовата страна в
съдебно заседание на 30.05.2022 г. е направила искане за изменение на
предявения иск по размер, съответен на размера за неустойка изчислен от
вещото лице, което искане е прието от съда, довнесена е съответната
държавна такса и в резултат предявения иск е за сумата от 20947,35 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице и четвъртата
предпоставка за уважаване на предявения иск за неустойка, а именно
установен е размера на същата.
Видно от отговора на исковата молба е, че ответника е направил и
възражение за прихващане, в случай, че съдът прецени, че се дължи
неустойка. Искането е същата да бъде прихваната с внесената гаранция от
ответното дружество при сключване на договора до размера на по-малката
сума.
Действително с Договора за обезпечаване на изпълнението е предвидено
в чл. 3.1. представянето от изпълнителя на възложителя на гаранция за
изпълнение в размер на 5% от стойността на договора без ДДС, а именно
сумата от 18 853,15 лв.
Към делото на л. 43 е представен документ за банкова гаранция в размер
на 18 853,14 лв., а на л. 44 е приложено и дневно извлечение от сметката на
ответното дружество от което се установява, че на 14.09.2021 г. е извършен
паричен превод по иск за банкова гаранция *** ЕАД.
Съгласно чл. 9.2.1. от договора възложителят има право да прекрати
едностранно договора и да усвои гаранцията за изпълнение в случай, че
15
изпълнителя забави изпълнението на кое и да е задължение по договора с
повече от 5 дни.
Както бе посочено по-горе ответника е забавил изпълнението на втората
заявка по договора от 17.05.2021 г., в резултат на което с приложеното по
делото писмо /л. 28-29/ ищцовото дружество е уведомило ответника, че
прекратява договора, поради виновно поведение на ответното дружество и на
основание чл. 9.2.1. и чл. 3.10. от договора задържа гаранцията в пълен
размер.
По делото не са представени доказателства, от които да се направи
извод, че банковата гарнция следва да бъде върната на изпълнителя. Налице
са договорните основания за задържане от възложителя на гаранцията в
пълен размер.
Предвид изложеното, съдът приема, че след като възложителя не дължи
връщане на гаранцията на изпълнителя няма суми от които евентуално да
бъде прихванато задължението на изпълнителя за неустойка. Тъй като не е
налице насрещно вземане на ответника, с което да се извърши прихващане на
исковата сума, възражението за прихващане е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид всички събрани по делото доказателства и посоченото по-горе,
съдът приема, че предявеният иск за присъждане на неустойки в
претендирания размер, за посочения в исковата молба период е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените деловодни разноски общо в размер на 1837,90 лв., от
които 823,88 лв. заплатени като д.т. при подаване на исковата молба, 14,02 лв.
заплатени като доплащане на дължимата държавна такса при увеличение
размера на предявения иск, и 1000 лв. заплатени като депозити за
възнаграждения на вещите лица по назначените експертизи - съгласно
представения списък на разноските.
При този изход на делото следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищцовото дружество и сумата от 540 лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, определено по реда на чл.
37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т.Л.
за прогласяване нищожност на клаузите за неустойки , предвидени в
сключения на 03.09.2021 г. между „*** ЕАД и „***“ ООД Договор № ****
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т.Л.
за намаляване размера на предвидените неустойки, в сключения на
03.09.2021 г. между „*** ЕАД и „***“ ООД Договор № ****
ОСЪЖДА на основание чл. 92 от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т.Л.
да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор И.Т.Й. сумата от 20 947,35
лв. /двадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и 35 стотинки/,
представляваща общ размер на дължими неустойки за забава по чл. 8.1. от
Договор № **** сключен на 03.09.2020 г., дължими за периода от 02.06.2021
г. до 13.08.2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т.Л.
възражение за прихващане на присъдените по-горе неустойки, предвидени в
сключения между страните Договор № ****03.09.2020 г. и заплатената
гаранция съгласно чл. 3.1. от същия договор в размер на 18 853,15 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т.Л.
да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор И.Т.Й. направените
деловодни разноски в размер на 1837,90 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т.Л.
да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор И.Т.Й. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
17
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
18