Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 231
гр. Б., 26.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 1473 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от П.В.А. срещу „Ч.Е.Б.“ АД са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с които се цели съдът да признае за установено, че ищецът не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от общо 10 468,08 лв., от които 5576 лв. (пет хиляди
петстотин седемдесет и шест лева), представляваща главница - непогасени
задължения за ползвана електроенергия за стар клиентски № ***********или нов
клиентски № *************за периода от 29.11.2006 г.
до 22.12.2011 г. и 4892,08 лв. (четири хиляди осемстотин деветдесет и
два лева и осем стотинки), представляваща неустойка за периода от 28.02.2007 г. до 25.10.2018 г., начислена върху
главницата за непогасени задължения за ползвана електроенергия за стар
клиентски № ***********или нов клиентски № *************за периода от 29.11.2006 г. до 22.12.2011 г.
В молбата се твърди, че ищецът е наследник на Д.Д.А..
Последната притежавала апартамент на адрес: гр. Б., ж.к. „С.”, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *, съседен на този на ищеца. Ищецът се споразумял с останалите
наследници и апартаментът останал да се ползва от него. Електрозахранването в
апартамента било прекъснато още преди смъртта на майка му. Със заявление от
13.06.2018 г. ищецът поискал от ответното дружество партидата за имота да се
прехвърли на негово име, като сключи договор за доставка на електроенергия. В
заявлението изрично посочил, че старите задължения са погасени по давност и
изразил готовност да заплати съответната сума за присъединяване на обекта към
ел. захранването. В отговор получил писмо с изх. номер от 12.07.2018 г., с
което ответникът го уведомявал, че по стария клиентски номер имало натрупано
задължение от 10 468,08 лв., което било прехвърлено по новия клиентски
номер. Отговорено било също, че погасителната давност не се прилага служебно и
не настъпва по право.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор и насрещен
иск.
В отговора се твърди недопустимост на предявения иск
поради факта, че ответникът не бил предприел действия по принудителното си
удовлетворяване. Твърди се и неоснователност на исковите претенции. Уточнява,
че процесната сума 10 468,08 лв. включвала 5576 лв. – главница и 4892,08
лв. – неустойка (след направено уточнение в молба вх. № 830/01.02.2019 г.).
Сочи, че върху цялата процесна сума от 10 468,08 лв. е начислена неустойка
за периода от 25.10.2015 г. до 25.10.2018 г. в размер на 1699,64 лв. (след
направено уточнение в молба вх. № 830/01.02.2019 г.), за която ответникът предявява
насрещен иск. Изложени са подробни аргументи относно начина на възникване на
договорните правоотношения между „Ч.Е.Б.“ АД и неговите клиенти, отчитането на
потреблението и начисляването на съответните задължения. По същество се иска
отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.
Предявеният насрещен иск е осъдителен, с правно
основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 1699,64 лв. (след
направено уточнение в молба вх. № 830/01.02.2019 г.) за забавено плащане върху
задължението от 10 468,08 лв., за период от 25.10.2015 г. до 25.10.2018 г.
Твърди се, че задължението за неустойка било уговорено в договора, както и в
чл. 35 от ОУ – в размер на законната лихва за забава. Преповтарят се доводи от
отговора на исковата молба, като се акцентира, че съгласно сключения договор и
Общите условия, в случай на забавено плащане се дължи неустойка. Така и изрично
било фактурирано и процесното вземане по насрещния иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната
искова молба и допълнението към нея. Ответникът по насрещния иск оспорва като
неоснователна претенцията за неустойка в размер на 1699,64 лв. Твърди, че
страните не са уговаряли клауза за неустойка. Счита, че се касае за мораторна
лихва, която обаче се погасявала по чл. 119 ЗЗД, а не по чл. 114, ал. 4 ЗЗД. По
същество иска отхвърляне на насрещния иск.
В откритото съдебно заседание страните чрез своите
процесуални представители поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от НА № 8, т. I, н. д. № 8/1987 г. на И.Й.съдия
(нотариус) при РС – Б., процесният електроснабден имот е бил собственост на Д.Д.А..
Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 518/04.06.2018 г., изд. от общ. Б.,
ищецът П.В.А. е лице от кръга на законните наследници на Д.Д.А., починала през
2012 г., респ. един от собствениците на апартамента, находящ се на адрес: гр. Б.,
ж.к. „С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *.
Със Заявление вх. № **********/13.06.2018 г. ищецът П.В.А.
е поискал от отв. „Ч.Е.Б.“ АД партидата за имота да се прехвърли на негово име,
като сключи договор за доставка на електроенергия, както и старите задължения да
се считат погасени по давност. В отговор на заявлението с Писмо изх. № **********/12.07.2018
г. ответното дружество е уведомило заявителя, че счита процесните задължения за
съществуващи и дължими.
От представените извадки от ежедневници се установява,
че приложените по делото Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД са надлежно публикувани, разгласени и в този смисъл публично известни.
От представените поредни 61 бр. фактури, първата
издадена на 31.12.2006 г., а последната на 28.12.2011 г., касаещи период на
консумация от м. декември 2006 г. до м. декември 2011 г., се установява, че
задължението на Д.Д.А. за електроснабдения апартамент на адрес: гр. Б., ж.к. „С.”,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, възлиза на 5576 лв. – главница и 4892,08 лв. –
неустойка. В същия смисъл е и приложената справка (л.89 и 90 от делото).
Съгласно показанията на св. Д.А.процесният апартамент
не само се ползва от ищеца П.В.А. след смъртта на неговата майка, но и е негова
изключителна собственост, тъй като двете му сестри направили отказ от
наследство. Св. Д.А.и св. Д.И.са категорични, че електрозахранването в целия
жилищен блок било прекъснато още през 2011 г. (т. е. преди смъртта на титуляра
на старата партида). За периодът от 2011 г. до 2018 г. електроподаването не
било възстановявано никога.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
отрицателния установителен иск
Съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият
следва пълно и главно да установи, че оспорените от ищеца вземания съществуват,
както и че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване на погасителната
давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По
насрещния иск
Ищецът
по насрещния иск следва да докаже основание за дължимост на неустойката, както
и размер, в който същата се дължи.
Съдът
намира, че възраженията
за недопустимост на отрицателния установителен иск са неоснователни. Ищецът има
правен интерес от предявяване на подобен иск, тъй като е навел твърдения, че с
изрични заявления е поискал старите задължения да бъдат заличени, но това не е
сторено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от
ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без да е необходимо изрично писмено
приемане.
Следователно правоотношенията
по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди между
страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на битов потребител (клиент). Съгл. § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Качеството
"потребител" е дефинирано в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД и е
свързано с притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно
право на ползване върху даден имот.
В процесния случай ищецът П.А. има
качеството на потребител на ел. енергия, тъй като от представения нотариален
акт, съвкупно разгледан с удостоверението за наследници, се установява, че
ищецът е собственик на електроснабдения
имот.
Вземането за главница в размер на 5576 лв.
обхваща натрупани задължения за консумирана ел. енергия за периода от
29.11.2006 г. до 22.12.2011г. Тези задължения представляват „периодични
вземания“ по смисъла на ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС и същите се погасяват с
тригодишна давност. В конкретния случай тригодишната давност е изтекла още през
2014 г., като по делото няма доказателства същата да е прекъсвана чрез някои от
способите по чл. 116 от ЗДД (признаване на вземането от длъжника, предявяване
на иск или възражение или предприемане на действия по принудително изпълнение).
Ето защо задължението за главница е погасено по давност и в този смисъл отрицателният установителен иск за същата е
основателен.
Досежно вземането за неустойка в размер на 4892,08 лв. по същите процесни фактури и за период от 28.02.2007 г. до 25.10.2018 г. се претендира и неустойка.
Клауза за неустойка обаче не е уговаряна от страните. В чл. 35 от ОУ на
ответника е уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е.
уговорена е мораторна лихва. Същата следва от закона (чл. *6 от ЗДД) и
обстоятелството, че е привнесена като изрична клауза в ОУ, не променя нейния
характер и не я превръща в задължение за неустойка. В Решение № 68/09.07.2012
г. по т. д. № 450/2011 г., I т. о. на ВКС е възприето, че кредиторът упражнява
правото си на избор дали да претендира мораторна лихва или мораторна неустойка,
тъй като кумулирането на двете е недопустимо: „Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор
дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва.“ В настоящия случай
ответникът изрично в своите ОУ е упражнил предварително правото си на избор,
като в приел, че при забавно плащане ще се възползва от мораторната лихва за
забава. Т. е. задължение за неустойка, не е уговаряно, не е възникнало, поради
което отрицателният установителен иск за сумата от 4892,08 лв. следва
да бъде уважен. За пълнота следва да се отбележи, че задължението за мораторна
лихва, което всъщност е залегнало в чл. 35 от ОУ, също е погасено с кратката
тригодишна давност.
Досежно насрещния иск за неустойка в размер на 1699,64
лв. за забавено плащане върху задължението от 10 468,08 лв., за период от
25.10.2015 г. до 25.10.2018 г. (т.е. за последните три години преди предявяване
на иска), важат изложените по – горе съображения. Задължение за неустойка между
страните не е уговаряно и такова не се съдържа в представените общи условия. Поради
това, насрещният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, „Ч.Е.Б.“ АД следва да бъде
осъден да заплати на П.В.А. разноски. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като представя
договор за адвокатска услуга с изрично вписване за плащане в брой, имащо
характер на разписка. Представя и списък по чл. *0 от ГПК. Насрещната страна е
навела възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Съдът намира, че на
ищеца следва да се присъди сумата от 900 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение. Това е така, тъй като общият материален интерес по всички
искове, вкл. насрещния, е 12 167 ,72 лв. Следователно минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира, че справедлив би бил именно размер от 900 лв., който е близък до
минималния, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото – на
практика защитата на ищеца се базира на три възражения, които са стандартни по
подобен тип дела, а тежестта на доказване се понася изцяло от насрещната
страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
и ищец по насрещния иск „Ч.Е.Б.“ АД
следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Б. дължимата държавна такса от
418,72 лв. по уважените главни искове.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.В.А. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „М.“, бул. „Ц.ш.“ № ***, бл. Б.Бизнес Център, сумата от 5576 лв. (пет хиляди петстотин седемдесет и
шест лева), представляваща главница - непогасени задължения за периода от 29.11.2006 г.
до 22.12.2011 г. за ползвана електроенергия за стар клиентски № ***********или
нов клиентски № *************за електроснабден имот, находящ се в гр. Б., ж.к.
„С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.В.А. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „М.“, бул. „Ц.ш.“ № ***, бл. Б.Бизнес Център, сумата от 4892,08 лв. (четири хиляди осемстотин
деветдесет и два лева и осем стотинки), представляваща неустойка за периода
от 28.02.2007
г. до 25.10.2018 г., начислена върху главницата
за непогасени задължения за ползвана електроенергия за стар клиентски № ***********или
нов клиентски № *************за електроснабден имот, находящ се в гр. Б., ж.к.
„С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * за периода от 29.11.2006
г. до 22.12.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 92 ЗЗД от „Ч.Е.Б.“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, бул. „Ц.ш.“
№ ***, бл. Б.Б.ц.срещу П.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** за присъждане на
неустойка в размер на 1699,64 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и девет лева
и шестдесет и четири стотинки) за период от 25.10.2015 г. до 25.10.2018 г. за забавено плащане върху сумата
от 10 468,08 лв., представляваща непогасени задължения за ползвана
електроенергия за стар клиентски № ***********или нов клиентски № *************по
издадени фактури от м. декември 2006 г. до м. декември 2011 г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. Б., ж.к. „С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
* за периода от 29.11.2006 г. до 22.12.2011 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, бул. „Ц.ш.“
№ ***, бл. Б.Б.ц.да заплати на П.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 900,00 лв.
(деветстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, бул. „Ц.ш.“
№ ***, бл. Б.Б.ц.да заплати по сметка на Районен съд – Б. сумата от 418,72 лв. (четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща дължима държавна такса по уважените главни искове, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :