МОТИВИ
към Присъда № 341/31.08.18г.
по НОХД № 393/2018год.
по описа на СРС
Подсъдимият
С.Т.Н. е предаден на съд за това, че на 26.01.2018г. в с. К., обл. С., от недвижим имот на адрес: ул."А."
№... е отнел чужди движими вещи:
-1 бр. тенджера под налягане,
-1бр. тава алуминиева с диаметър
35 см,
-електрически кабел за радио с дължина
3 метра,
-електрически кабел, захранващ котлон
с дължина 5 метра,
-електрически кабел за подвижна лампа
с дължина 8 метра,
-електрически кабел, свързващ
разклонител с дължина 6 метра,
-електрически кабел на подвижна лампа
за избеното помещение с дължина 7 м.
-електрически кабел за подвижна лампа за килер с дължина 2 метра
всичко на обща стойност 64,50 лева, от владението на другиго: собственика на вещите К.М.К. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив: след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК (по НОХД №1213/2011г. по описа на Районен съд- С.
с присъда в сила от 07.02.2012г. и по НОХД №142/2012г. по описа на Районен съд-
С., с присъда в сила от 02.04.2012г., като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, вр. чл. 24 НК е определено и увеличено общо наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 3 години и 3 месеца при строг режим в затвор) и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК (първо
осъждане: по НОХД №1213/2011г. по описа на Районен съд- С. с присъда в сила
от 07.02.2012г. и по НОХД №142/2012г. по описа на Районен съд- С., с присъда в
сила от 02.04.2012г., като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, вр. чл. 24 НК
е определено и увеличено общо наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3
години и 3 месеца при строг режим в затвор; второ осъждане: НОХД
№1032/2015г. по описа на Районен съд- С., със споразумение в сила от
19.02.2016г., НОХД №154/2016г. по описа на Районен съд- С., със споразумение в
сила от 16.05.2016г. и НОХД №362/2016г. по описа на Районен съд- С., със
споразумение в сила от 07.06.2016г., като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 НК е определено общо наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца
при строг режим в затвор)-
-престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 и чл.29 ал.1
б.”А” и „Б” от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание съдът след като изслуша
страните по въпросите по реда на чл.248 от НПК, счете, че са налице условията
за разглеждане на производството по общ ред и го насрочи по реда на НПК.
Пострадалият К.М.К., редовно призован, явява се лично в откритото
разпоредително съдебно заседание, като заяви, че желае да се възползва от
правата си по чл. 84 от НПК и да се конституира в качеството на граждански ищец
срещу подсъдимият Н.. Заяви, че предявява граждански иск на стойност 50,00 лева
съобразно ценовата експертиза по делото, представляващи претърпени имуществени
вреди от извършеното престъпление срещу подс.Н..
Съда след като изслуша становищата на страните счете искането на
пострадалият К. за допустимо и основателно и го конституира на осн. чл. 84 от НПК като граждански ищец в процеса и прие за съвместно разглеждане предявеният
от него граждански иск срещу подс. Н..
В откритото съдебно заседание подс.Н., редовно призован не се яви,
поради което съда с мотивирано протоколно определение изиска справка относно
местонахождението на подс.Н. за когото имаше данни от неговата майка, че е бил
задържан. Видно от справката от РП-С. е, че подс.Н. е бил задържан и приведен в
Затвор-Б. за изпълнение на присъда от 02.07.2018г., поради което съда му и
предостави правна помощ чрез служебен защитник при АК-С.. Видно от уведомително
писмо с вх.№ 5521/20.07.2018г. за такъв е бил определен адв.Зл.К. при САК,
който беше назначен за служебен защитник на подс.Н. в проведеното открито
съдебно заседание.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва
налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, предвиден в НК за
този текст при първоначален строг режим на изтърпяване.
Първоначално и след даване ход на делото подсъдимият Н. чрез защитника
си депозира искане да се приложи разпоредбата на гл.27 от НПК- съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото
установи, че са налице условията за производство по тази глава и съобразно
разпоредбата на чл.370 ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за
провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше
запознат с правата си по чл.371 т.2 от НПК като съда го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания
по реда на чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи производството по
делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна
изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. С.Т.Н. е пълнолетен
български гражданин. Той
е с ниска степен на образование (има основно образование, грамотен е), без
придобита професионална квалификация, безработен е, няма доходи и не притежава
имущества. Живее в с. К., обл. С..
Пострадалият К.М.К. ***
е собственик на недвижим имот, намиращ се на адрес: с. К., обл. С., ул."А."
№.. В имота имало жилищна постройка- къща, както и домашни животни, поради
което постр. К. го посещавал всеки ден. Поддържал мястото годно за ползване.
На 26.01.2018г. постр. К.
бил в къщата и си тръгнал към гр. С. с автобуса в 10,00ч. След като излязъл от имота, там не е
имало други хора. Същия
ден, на 26.01.2018г., ок. 18,00ч- 18,30ч, на мръкване подс. С.Т.Н. отишъл до
къщата на постр. К., когото познавал като „б. К.". Приближил се откъм
задната страна. Забелязал, че вратата се отваряла лесно, защото като се бутне
резето самичко излиза от насрещника. Без да използвал никакви технически
средства и без да повреждал или разрушавал прегради, подсъдимия отворил вратата
и влязъл в къщата. Огледал помещенията, за да прецени какво би могъл да вземе и
да го предаде като вторични суровини от черни и цветни метали. Т.е. влизането в
имота от подсъдимия и разглеждането на помещенията било с цел да извърши
кражба, за да може впоследствие да продаде откраднатото и да се снабди с пари.
Подсъдимият познавал собственика и знаел, че в момента той не е в имота. От помещенията
в къщата подсъдимия взел:
-1 бр. тенджера под
налягане,
-1бр. тава алуминиева с
диаметър 35 см,
-електрически кабел за
радио с дължина 3 метра, -електрически кабел, захранващ котлон с дължина 5
метра,
-електрически кабел за
подвижна лампа с дължина 8 метра
-електрически кабел,
свързващ разклонител с дължина 6 метра
-електрически кабел на
подвижна лампа за избеното помещение с дължина 7
метра и
-електрически
кабел за подвижна лампа за килер с дължина 2 метра,
всичко на
обща стойност 64,50 лева.
Поставил всички вещи в един чувал, който си носел и ги отнесъл в дома
си. Подсъдимият знаел, че няма съгласие и разрешение от собственика. На следващия ден обгорил кабелите, за да
премахне изолацията и да остане само металният проводник.
След известно време, на 11.02.2018г., подсъдимият отишъл в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, собственост на „С. л. " ЕООД, намиращ
се в с. К.. Изкупчик в пункта била свид. Ж.В.. Подсъдимият й казал, че ще
продава разни отпадъци и попитал дали е необходимо да представи лична карта.
Свидетелката го уведомила, че задължително трябва да представи лична карта.
Подсъдимият предал проводниците от обгорените кабели, тенджерата и тавата при
колегите на свид. В., които измерили теглото. Свидетелката В. от представената
от подсъдимия лична карта записала данните му в Договор за покупко- продажба №………..,
който подсъдимия подписал.
За предадените вещи
казал, че са от почистване на дома му. Той получил сумата от 8,16 лева, които
му били заплатени от свид. В..
Пострадалият посетил
имота си на 27.01.2018г. ок. 07,00ч, за да нахрани животните. Установил, че
някой е влизал и извършил кражба на вещи, поради което подал сигнал в РУ на
МВР- С..
От заключението по
съдебно- оценителната експертиза се установява, че паричната равностойност на
отнетите вещи от владението собственика К.К. възлиза на 64,50 лева.
В досъдебното
производство е извършено разпознаване на лица по снимки, при което свид. В. е
разпознала подс. С.Н. като лицето, за което се отнасят нейните показания.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства: признаването на вината на подсъдимият
Н. чрез обясненията си, депозираните показания на свидетелите, заключението на съдебно-ценовата
експертиза, както и от приетите като надлежно доказателство
по делото материали по ДП № 1886 ЗМ-108/2018 год. по описа на РУ на МВР- С..
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият
Н. е осъществил всички съставомерни признаци на престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр.с чл. 194 ал.1 и
чл.29 ал. 1 б. „А” и „Б” от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са обществените
отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на престъплението е чужда
движима вещ, която има определена стойност, в случая домакински вещи, описани
по-горе на обща стойност 64.50 лв, видно от съдебно-ценовата експертиза по
делото.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по отнемане на
чуждата движима вещ, посредством които деецът е прекъснал фактическата власт
върху нея и е установил свое владение, без знанието и съгласието на владелеца й-
подсъдимият е прекъснал владението върху вещите от страна на техният владелец, установил е свое владение върху отнетото имущество,
получил е възможността да се ползва и разпорежда с него по своя воля.
Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение на вещта и
установи свое владение, без да е необходимо това владение да е дълготрайно,
нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил с нея като със своя
или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. Изпълнителното деяние на кражбата е довършено с отнемането на
посочените по-горе вещи от владението на пострадалото лице. Установил е свое
владение върху отнетото имущество, получил е възможността да се ползва и
разпорежда с него като със свое по своя воля. Изпълнителното деяние е довършено. Престъпните
деяния, за които е привлечен в качеството на обвиняем подс. Н. в настоящия
процес не са маловажни случаи. Тези деяния не представляват по- ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на кражби, въпреки, че вредните
последици не са значителни, тъй като е извършил престъплението
в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан повече от два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Това обстоятелство е видно от
приложеното и прието като доказателство по делото свидетелство за съдимост на
подс. Н., съобразно което същия е осъждан в периода 04.12.2006г.-
07.06.2016г. за извършени престъпления, които са от значение за правната
квалификация по настоящето наказателно производство както следва: 1.По НОХД №
1213/2011г. на Районен съд- С. с присъда в сила от 07.02.2012г. (с която е
признат за виновен за извършено на 14.07.2011г. в с. К.., обл. С. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" НК-
кражба на велосипед на стойност 100 лева, наложено му е наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието в затвор) и по НОХД № 142/2012г. на Районен
съд- С., с присъда в сила от 02.04.2012г. (с която е признат за виновен за извършено през м. септември
2011г. в с. К., обл. С. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 194, ал. 1, чл.
26 и чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" НК- кражба на вещи на обща
стойност 233,50 лева, наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3 години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор),
като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, вр. чл. 24 НК е определено и
увеличено общо наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 години и 3
месеца при строг режим в затвор и е изтърпял общото наказание до 28.04.2015г.
2.По НОХД № 1032/2015г. на Районен съд- С., с одобрено от съда
споразумение в сила от 19.02.2016г. (признат е за виновен за извършено на
24.07.2015г. в с. К., обл. С. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и б. „б" НК- кражба на вещи от
частен дом на стойност 61,20 лева, наложено му е наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието в затвор), по НОХД № 154/2016г. на Районен съд- С., с
одобрено от съда споразумение в сила от 16.05.2016г. (признат е за виновен за
извършено през м. октомври 2015г. в с. К., обл. С. престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и
б. „б" НК- кражба на вещи от частен домове на стойност 22 лева, наложено му е
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието в затвор) и по НОХД № 362/2016г. на Районен съд- С., с одобрено от съда споразумение в
сила от 07.06.2016г. (признат е за виновен за извършено на 09.12.2015г. в с.
Калипетрово, обл. С. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" НК- кражба на велосипед на
стойност 80 лева, наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор)
като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 НК с определение по ЧНД № 458/2016г. по описа на Районен съд- С.,
в сила от 14.07.2016г., измежду последните три е определено общо наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при строг режим в затвор и е изтърпял
общото наказание до 29.08.2015г.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК - деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението и е имал намерението
противозаконно да присвои чуждите вещи, видно от поведението му преди, по време
и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на
поведението си, но е искал и настъпването на последиците от него. Подсъдимият е извършил деянието като наказателно отговорно лица.
Предвиждал е неизбежното причиняване на престъпния резултат и съзнателно се е насочил
към причиняването на престъпните последици. Подсъдимият е участвал в
горепосочената поредица от действия и в резултат на тях е установил свое владение върху вещите, прекъсвайки
фактическата власт на предишният владелец върху предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните
норми регламентиращи обществените
отношения, свързани с правото на собственост, ниското правосъзнание на
подсъдимият и стремежът му към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият Н. съдът прецени,
като отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена опасност на конкретно
извършеното от него и многократните му осъждания. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът приема признаването на вината, направените самопризнания,
изразеното съжаление за постъпката си в съдебно заседание от подсъдимият и
ниската стойност на отнетото имущество.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на
многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от
типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи разпоредбата на
чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27 в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,
поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1, чл.29 ал.1 б.”А”
и ”Б” и чл. 58а ал. 1 от НК наложи на подс.Н. наказание по вид „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 / една / година и 4 / четири / месеца при първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване. До този извод съда стигна анализирайки нормата на
чл.58а от НК съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл.373 ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето
наказателно производство / съда определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от Общата част и намалява така определеното наказание с една трета.
Съобразно нормата на чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1, чл.29 ал.1 б.”А” и ”Б”
от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от свобода от 2 до 10
години. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид материалите по
делото счете, че следва да наложи на подсъдимият Н. наказание от този вид в минимален
размер от 2 / две / години „лишаване от свобода”. В този случай съда намали
съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК с 1/3 от така определеното му наказание
от 2 години „лишаване от свобода” и му определи наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода”. Съдът намери, че с оглед
постигането на целите, визирани в чл.36 НК и преди всичко за поправянето на
подсъдимият е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание,
поради което му определи да изтърпи наказанието си при първоначален СТРОГ режим,
предвид задължителните норми на ЗИНЗС.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Н., тъй като същият е многократно
осъждан. Щетите от престъплението, които са в нисък размер не са били
възстановени. Личността на деецът се характеризира с по- висока степен
на обществена опасност. Той е осъден за извършени не малко на брой кражби,
представляващи тежки умишлени престъпления против собствеността, както и за
други умишлени престъпления. Инкриминираното деяние е извършено след поредната
присъда за умишлено престъпление от страна на подс.Н.. На следващо място,
механизмът на извършване на престъплението сочи на по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние. Подсъдимият е извършил престъплението
предумишлено и в светлата част на денонощието. Той предварително е бил
мотивиран и имал за цел да отнеме вещите от пострадалият, следователно
и въз основа на тези обстоятелства съда наложи наказание в минимален размер
т.е. 2 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК стана
1 година и 4 месеца лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките
за прилагане нормата на чл.55 от НК и е явно, че превенцията спрямо подс.Н.
чрез налаганите му досега наказания не е изиграла своето предупредително и
възпиращо въздействие, а поведението му е останало все същото.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия
той е увредил по недопустим начин имотното състояние на пострадалият К.,
причинил му е имуществени вреди, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би
следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай
подлежат имуществените и неимуществените вреди на пострадалият от извършеното
спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия
за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 50,00 лева за
невъзстановените имуществени вреди относно постр. лице К.. При определяне на
размера на одобрения от съда граждански иск се взе в предвид размера на
имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др.
Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то
то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е
известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84
ал.3 от ЗЗД.
Подсъдимият Н. следва да понеса и разноските по делото представляващи
възнаграждения на вещи лица в размер на 105,57 / сто и пет лева и 57 ст. / лева
като ги заплати по сметка на ОД на МВР- С., отнасящи се до разноските,
направени по време на досъдебното производство и сумата от 30 / тридесет / лева
по сметка на СРС, касаещи направени разноски по време на съдебното производство,
поради което съда го осъди да заплати тази сума.
На основание чл.309 от НПК съдът с оглед събраните по делото
доказателства относно обществената опасност на деянието и деецът и така
наложеното му наказание потвърди взетата спрямо подс. Н. мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /