№ 7374
гр. С, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110150767
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Б. П. Ч., с
ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати сумата от 410,10лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2018г. -
31.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ от подаване
на исковата молба на 31.08.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 43,36лв.
законна лихва за забава върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019г. до
06.04.2021г., сумата от 58,07лв., представляваща сума за цена на услуга разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба на 31.08.2021г. до окончателното плащане и
9,54лв. - законна лихва за забава за периода от 01.09.2018г. - 04.06.2021г. Ищецът твърди, че
между него и ответника, е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, като има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ по
отношение на имот на адрес гр. С, ж.к.”Л“, бл., вх.Е, ет.3, ап.151, аб.№321287. В исковата
молба се сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си, вменено им с Общите условия
на дружеството, за заплащане на стойността на потреблението в сроковете, предвидени в
ОУ, поради което за ищеца е възникнало право да претендира дължимите суми по исков ред.
Поискано е допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с
формулирани в исковата молба задачи, както и за конституиране на ТЛП.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Н.М., като особен
предствавител на ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Сочи се,
1
че от представените съобщения към фактури не се установява и не са конкретизирани
стойностите на енергия, отдадена от сградна инсталация и отделно за имота. Оспорва се
редовност на счетоводни документи и записвания. Сочи се, че не са представени документи,
установяващи, че общия топломер е годен измервателен уред.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕАД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ за присъждане на
дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца наличието на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е на ответника топлинна енергия за отопление и подгряване
на вода в претендирания обем и на уговорената цена през процесния период, както и
дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира Б. П. Ч. да е собственик на процесния
имот, поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника не е направено оспорване на
посоченото качество, а и наличие на право на собственост по отношение на имот на адрес:
гр. С, ж.к.”Л“, бл., вх.Е, ет.3, ап.151 се установява от приложените към исковата молба
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №134 от 21.12.2006г. и удостоверения за
наследници. По делото е представено и Заявление-декларация от Б. П. Ч. от 09.10.2009г. за
откриване на партида на нейно име за имота. Не се твърди, а не се и представят
доказателства Б. П. Ч. да се е разпоредила с имота преди исковия период, поради което като
собственик има и качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ и между нея и ищеца е възникнало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за
процесния период от 01.11.2018г. - 31.04.2020г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, на който са били извършвани
периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 през м.08.2018г. и м.06.2021г. От ищеца са
представени и Свидетелства за проверка, удостоверяващи констатацията на вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕАД, като за абоната не се изчислява
ТЕ единствено за сградна инсталация, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма”
ЕАД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни
от уреди за сградата и имота. от заключението е видно, че за имота са извършени два
редовни отчета.
3
Според заключението на СТЕ за периода от 01.11.2018г. - 31.04.2020г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 414,45лв. за сградна инсталация. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е + 9,63лв. за доплащане, т.е. сумата следва да се
прибави към сумата, получена по фактури за отопление и да се приеме, че задължението за
периода е в размер на 424,08лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира
заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано. С исковата молба се
претендира сума в размер на 410лв. за главница и доколкото е по-малко от установеното
задължение от СТЕ, то иска се явява основателен за пълния си размер.
Съдът кредитира размера на установеното от вещото лице реално потребление, като
намира, че няма пречка същия да се установява посредством техническа оценка на
представените от ищеца и ТЛП документи.
От заключение на допусната ССчЕ се установява, че към 28.04.2022г. няма данни за
извършени плащания. Установено е, че за периода е начислена такса за услуга дялово
разпределение в размер на 58,07лв., като размера на мораторните лихви е 45,01лв. върху
сумата за главница и 10лв. върху сумата за цена на услуга дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. От ССчЕ се
установява издаването на фактури за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, както и размера на дължимата лихва,
който е по-голям от претендирания, поради което и тази претенция следва да се уважи в
пълния си размер.
4
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер от
58,07лв.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
5
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
922,79лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител и
юрисконсултско възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален
размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. П. Ч., с ЕГН ********** и регистриран постоянен адрес: гр. С, ж.к.”Л“,
бл., вх.Е, ет.3, ап.151 да заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Я № на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 410,10лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2018г. - 31.04.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата за цена на доставена ТЕ от подаване на исковата молба на 31.08.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата 43,36лв. законна лихва за забава върху сумата за
цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2021г., сумата 58,07лв.,
представляваща сума за цена на услуга разпределение на топлинна енергия за периода от
01.07.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба на 31.08.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
сумата 9,54лв. - законна лихва за забава върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2018г. - 04.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Б. П. Ч., с ЕГН ********** и
регистриран постоянен адрес: гр. С, ж.к.”Л“, бл., вх.Е, ет.3, ап.151 да заплати на „ф-ма“
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № разноски в
производството съобразно уважената част от исковете в размер на 922,79лв. за заплатена
държавна такса, депозити за вещи лица по СТЕ и по ССчЕ, депозит за особен преддтсавител
и юрисконсултско възнаграждение, в претендирания от ищеца размер.
Решението е постановено при участието на „ф-ма” ЕАД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6