О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
град Стара Загора
18.03.2020 год.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в закрито заседание на 18 март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГА БОЗОВА
при секретаря РАЛИЦА ДИМИТРОВА
прокурора………
като изслуша докладваното от съдия
БОЗОВА
ч.н.дело N 563 по описа за 2020
година съобрази:
Производството
е на
основание чл.243 ал.5 и 6 вр. с ал.7 от НПК.
Образувано
е по жалба против постановление от 07.02.2020 година на Районна прокуратура
Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство /ДП/ № 1959 – зм - 290/2018 год. на Първо РУ - Стара Загора, образувано
и водено за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Съдът,
като се запозна с постановлението на прокурора, направените в жалбата
оплаквания и материалите по досъдебното производство, приема следното:
Право на обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или
неговите наследници,
или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението.
Жалбата е подадена в срок и
от надлежна страна, поради което е допустима. В разглеждания случай жалбоподателят като
майка и законен представител на малолетното пострадало дете има правен
интерес от обжалване на изводите на прокурора от постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Жалбата
е основателна.
Досъдебното
производство е образувано на 16.03.2018 година на основание чл.212 ал.2 от НПК,
за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, изразяващо се в това, че през периода юни
2017 – март 2018 година включително, в град Стара Загора, след като е осъден с
влязло в сила решение по гражданско дело № 1685/2017 г. на РС Пловдив да
издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Магдалена Панайотис Гилцис,
родена на *** година, чрез нейната майка и законен представител М.И. Цолова,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски – 10 месечни вноски по 150 лева всяка или всичко в размер на 1500.00
лева.
Прокурорът,
след като се е запознал със събраните в хода на разследването доказателства, с
атакуваното постановление на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НПК /извършеното деяние не съставлява престъпление/ е прекратил
наказателното производство предвид това, че деянието не е извършено умишлено,
тъй като Гилцис не е съзнавал общественоопания характер на деянието и не е предвиждал
неговите общественоопасни последици и това било така защото не бил уведомен по
надлежния ред за влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд касаещо
задължението издръжка на малолетната му дъщеря и какъв е размера на това
задължение.
В случая
по
досъдебното производство са извършени множество следствени действия – разпитани са свидетели, събрани са
писмени доказателства.
Гилцис е
привлечен като обвиняем по реда на задочното производство.
При наличните в
хода на разследването доказателства, съдът приема, че има
достатъчно убедителни и годни доказателства установяващи ясно извършено деяние
по чл.183 ал.1 от НК и извършителят на деянието.
Извършител на престъплението не би могъл да е лице различно от бащата на
малолетната пострадала, тъй като именно това лице е осъдено да заплаща
ежемесечна издръжка на своята низходяща. Налице са достатъчно и непротиворечиви
доказателства, че нито една вноска от присъдената издръжка не е заплащана,
както и че суми по образуваното изпълнително дело за издръжката на детето не са
постъпвали.
Съдът не споделя изводите на
прокурора в атакуваното постановление, че Решение № 1367 от 02.05.2017 г. на
Пловдивски районен съд по брачно дело № 1685/2017 г. за развод по взаимно
съгласие не било връчено лично на Гилцис, поради което решението не било влязло
в законна сила на 02.05.2017 г., както било отразено в самото решение.
Съгласно чл.7 ал.2 от ГПК - Съдът връчва на страните препис от
актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
Съгласно правната теория и установената трайна съдебна практика предпоставките
за допускане на развод по взаимно съгласие са две: - сериозното и непоколебимо
съгласие на съпрузите за развод и - споразумение между съпрузите по чл. 51 от СК. При развод по взаимно съгласие (чл. 50 от СК) съпрузите не са длъжни да
сочат и съдът не изследва причините, поради които съпрузите са взели това
решение. Не се събират доказателства за състоянието на брачната връзка.
Основанието за развод по взаимно съгласие е сериозното и непоколебимо съгласие
на съпрузите за прекратяване на брака. При този начин за прекратяване на брака
е достатъчна волята (решението) на съпрузите бракът да бъде прекратен. Това
желание съпрузите трябва да изразят два пъти: първо в общата молба до съда и
още веднъж – лично пред съда.
По този
начин съдът преценява доколко съгласието на съпрузите е сериозно и
непоколебимо. Ето защо съпрузите са длъжни да се явяват лично в насроченото
открито съдебно заседание, в което отново да заявят пред съда, че желаят да се
разведат и че поддържат постигнатото от тях споразумение. Постигането и
поддържането на споразумението също е израз на сериозността и непоколебимостта
на съгласието за развод. Ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна
причина, съдът прекратява производството. При оттеглянето на съгласието на
единия съпруг производството също се прекратява.
Разводът по взаимно съгласие е особено
охранително производство, а не исково производство. В това производство
съпрузите са молители, а не насрещни страни (ищец и ответник).
Производството
започва с писмена молба от двамата съпрузи, с която молят съда да прекрати
брака им, без да издирва мотивите за това. Молбата се подписва от двамата
съпрузи. Компетентен да разгледа молбата е районният съд по постоянния адрес на
съпрузите или по постоянния адрес на единия от тях.
В
практиката най-често към молбата се прилага споразумението по чл.51 от СК, но
не е задължително. То може да бъде представено и по-късно писмено или устно
пред съда. Към молбата се прилагат и други документи: оригинал на
удостоверението за сключен граждански брак; актовете за раждане на
ненавършилите пълнолетие деца; актове за собственост, ако имуществените
отношения между съпрузите са предмет на споразумението по чл.51 от СК;
статистически сведения по образец за всеки от съпрузите и съобщение за
прекратен граждански брак (по образец); документ за платена държавна такса (ДТ
за завеждане на делото е 25 лв.) и други документи според конкретния случай.
Задължителното
съдържание на споразумението е посочено в ал.1 на чл.51 от СК и касае следните
въпроси: 1) отношенията между родители – деца: за местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
2) отношенията между съпрузите: относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име.
Смисълът
е с това споразумение съпрузите да уредят сами основните последици от развода.
Съдът
проверява дали споразумението е пълно, т.е. дали съдържа клаузи по всички
въпроси, посочени в чл.51 ал.1 от СК и да не противоречи на закона или на
добрите нрави. Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът проверява
дали със споразумението са защитени техните интереси. За да бъде подпомогнат в
тази преценка, съдът може да поиска становище от дирекция „Социално
подпомагане“. В случай че съдът констатира недостатъци в споразумението, дава
срок на страните да ги отстранят. Ако не бъдат отстранени, молбата за развод се
отхвърля.
Най-често
делото се разглежда в едно заседание, освен ако възникне необходимост да се
събират допълнителни доказателства, или ако съдът констатира недостатъци в
споразумението и даде срок на страните да ги отстранят.
Производството
приключва с решение, с което съдът допуска развода и утвърждава споразумението,
като го възпроизвежда в решението.
Държавна
такса се събира за издръжката – 2% върху платежите за три години.
С
решението съдът определя и окончателна държавна такса до 40 лв. Всеки от
съпрузите понася разноските по делото за своя сметка.
Решението,
с което съдът допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване. То е
окончателно и влиза в сила от датата на постановяването му. Влязлото в сила
решение за развод не подлежи и на отмяна.
Видно е
от приложения по досъдебното производство заверен препис на съдебно решение №
1367 от 02.05.2017 г. по гр. дело № 1685/2017 г. на Районен съд – гр. Пловдив
/със страни Гилцис и М. Цолова/ че: „В съдебно заседание, проведено на
24.04.2017 г. страните заявиха, че са постигнали споразумение по чл.50 от СК за
прекратяване на брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен на база
взаимното и непоколебимо съгласие за това, с което уредили всички въпроси
досежно лични отношения, дължима издръжка, възникващи от прекратяването на
брака им. Уредено е местоживеенето на детето им Магдалена, режима на лични
контакти с бащата, както и дължимата за това дете ежемесечна издръжка”.
В същото съдебно решение е вписано още: „че
споразумението следва да бъде одобрено от съда в предоставения пред него вид
като съответно на закона и морала”.
Вследствие на постигнатото, подписано от
страните и одобрено от съда споразумение е постановено съдебното решение,
съгласно което Гилцис е осъден да заплаща на дъщеря си Магдалена месечна
издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на завеждане на иска –
08.11.2016 г.
От посоченото по-горе е видно, че Гилцис сам
е постигнал споразумение с М. Цолова /тогавашна негова съпруга/ относно
издръжката на дъщеря му и датата, от която същата се дължи.
Видно от самото решение, същото е окончателно
и не подлежи на обжалване, тоест решението влиза в законна сила от 02.05.2017
г., ползва се със съответния стабилитет, независимо от обстоятелството дали
екземпляр от него е връчен или не на Гилцис.
След като Гилцис е страна по образуваното брачно
дело, може във всеки един момент да се интересува от хода и резултата, да прави
справки, искания, да се снабдява с преписи от книжата по делото.
При тези съображения, съдът приема за
неправилни доводите в атакуваното постановление, че не били събрани
доказателства, че Гилцис е бил уведомен по надлежния ред за влязлото в сила
съдебно решение на гражданския съд, касаещо заплащането на издръжка на
малолетната му дъщеря, както и за размера на тази издръжка.
Всъщност прокурорът в постановлението не е
дал отговор на въпроса кой е този надлежен ред, който има предвид.
Вярно е, че за да е налице престъпление по
чл.183 ал.1 от НК е необходимо извършителят, след като е осъден с решение по
гражданско дело да издържа свой низходящ, съзнателно да не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски. Престъплението е
извършено след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
От събраните в хода на разследването
доказателства се установява по несъмнен начин, че Гилцис не е изпълнил
алиментното си задължение за издръжка на своята низходяща Магдалена за повече
от два месеца. Не може да се приеме, че Гилцис не е съзнавал това, че е осъден
да заплаща на дъщеря си определен размер на издръжка, тъй като лично е подписал
споразумението по чл.51, ал.1 от СК, което се счита за неразделна част от
решение № 1367 от 02.05.2017 г. по дело № 1685/2017 г.
Видно от самото решение в съдебно заседание
на 24.04.2017 г. страните по горното брачно дело М. Цолова и Панайотис Гилцис
са постигнали споразумение по чл.50 от СК за прекратяване на брака им по
взаимно съгласие за това; декларирали са, че са работоспособни и здрави и не си
дължат взаимно издръжка след прекратяване на брака; уредено е местоживеенето на
детето Магдалена; режима на лични контакти с бащата, както и издръжката на
детето. Страните са поддържали постигнатото споразумение по чл.50 от СК и е
нямало законни пречки съдът да не се съобрази с волята им, одобрявайки
постигнатото между съпрузите споразумение по чл.51 ал.1 от СК.
В този смисъл за настоящия съдебен състав не
съществуват никакви съмнения досежно времето на влизане в сила на решението по
горецитираното брачно дело, в частност знанието на всеки от двамата бивши вече
съпрузи за същото това решение.
На следващо
място, за пълнота следва да се посочи, че в постановлението няма никаква яснота
какви точно действия по разследването и издирвателни мероприятия са извършени
по досъдебното производство /освен „разследването” дали решението по
бракоразводното дело е влязло в сила/.
Би могло да
се изиска заверено ксерокопие на цялото брачно дело, за да се съобразят адреси
в призовките до обвиняемия, телефони за връзка и др. с оглед установяването му
и разпита му в досъдебното производство, а и се приложи и самото споразумение
подписано от съпрузите.
В случая прокурорът
едностранчиво е подходил и задълбочил в датата на влизане в сила на съдебното решение
/която дата е регламентирана съобразно правилата на ГПК и не подлежи на
собствена интерпретация/, без да анализира в цялост съдържанието на самото
решение по брачното дело, последиците на цялото решение, което би било
индикация за съзнаването, че е влязло в законна сила.
Интересно би било какъв отговор на въпроса би дал
прокурорът – понастоящем е ли са съпрузи М. Цолова и обвиняемият, или не са,
ако междувременно някой от двамата е сключил нов брак.
Би могло също така да се изследва въпроса платена
ли е държавната такса, която е осъден да плати обвиняемия по брачното дело и
има ли сключен нов брак. Изясняването на тези въпроси би било важно относно
умисъла на обвиняемия. А съобразно правилата на НПК умисълът на едно лице би
могъл да се установява от прокурора с всички възможни доказателствени способи
по НПК.
В случая не
са събрани и анализирани в пълнота всички възможни доказателства, а
едностранчиво е направен извод за липса на умисъл за престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
Предвид всичко гореизложено, съдът
приема, че атакуваното
постановление
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а подадената срещу него
жалба като основателна следва да бъде уважена.
Досъдебното производство ведно със заверен
препис от настоящото определение, след влизането му в сила, да се изпратят на
Районна прокуратура град Стара Загора.
Ето
защо и на основание чл.243 ал.5 и 6 т.3 вр. с ал.7 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Постановление на Районна прокуратура Стара Загора от 07.02.2020 г. на РП – Стара
Загора, с което досъдебно производство № 1959 – зм - 290/2018 година
на Първо РУ - Стара Загора, е прекратено и ВРЪЩА делото на прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред Окръжен съд Стара Загора в 7-дневен срок от получаване на
съобщението до жалбоподател, обвиняем – чрез служебен защитник адв. Д.Славов и
Районна прокуратура - Стара Загора.
Досъдебното производство ведно със заверен
препис от настоящото определение, след влизането му в сила, да се изпратят на Районна
прокуратура Стара Загора.
Съдия: