РЕШЕНИЕ № 84
гр. Пловдив 14.02.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
ХVІІ т.с., в публично заседание на 25 януари 2018 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д.№ 437 /2017 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 538
от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Г.В.Р.
ЕГН ********** ***, моли да се признае за установено по отношение на Т.Г.З. ЕГН
********** ***, съществуването на задължение на ответницата по запис на заповед
от 14.7.15 г. в размер на 100 000
лв., ведно със законна лихва от 28.4.17
/датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
4202/10.5.17 г. по ч.гр.д. № 6463/17 г. на Пловдивски районен съд.
Претендира
присъждане на разноски, вкл. за заповедното производство. Подробни съображения
се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на
ищцата адв. Д.М..
Ответницата Т.Г.З. моли да се постанови решение, с което
предявеният иск да се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира присъждане
на разноски. Подробни съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от
процесуалния й представител адв. Ю..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Предявеният
иск е допустим, предявен във връзка с възражение, постъпило от ответницата
срещу издадена заповед за изпълнение за исковата сума по гр.д. № 6463/17 г. на
Пловдивски районен съд. Съобщение за постъпилото възражение е връчено на ищцата
на 19.06.2017 г., което се установява от приложеното гр.д. на РС Пловдив, а
настоящата искова молба е подадена на 18.7.17, при
което е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Ищцата
твърди, че на 14.07.2015 ответницата е издала процесния запис на заповед, като
се е задължила неотменимо и безусловно да
заплати при поискване на поемателя или на негова заповед сумата от
100 000 лв. Записът на заповед бил платим на предявяване, без протест и
разноски. Записът на заповед бил предявен за плащане на 14.7.15 г., което било видно
и от съдържанието на ценната книга. Предвид липсата на посочено място за
плащане, се поддържа становище, че съгласно чл. 536, ал.3 от ТЗ следва да се приеме, че мястото на плащане е
мястото на издаване на записа на заповед
- ****. С оглед
наличието на ликвидно и изискуемо, но изцяло непогасено задължение, ищцата
подала заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, което било уважено. Във връзка с постъпило възражение от ответницата е
обоснован интересът от предявяване на установителният иск по чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК.
Ответницата
оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.
На първо
място, оспорва се истинността на записа на заповед, като възразява, че не е
попълвала съдържанието на такъв документ и не го е подписвала. Навеждат се твърдения за „кражба на подпис“, като
ответницата твърди, че или е имитиран подписът й, или е ползван празен лист,
предварително подписан от нея, или пък е подписала непопълнен документ, който
впоследствие й е бил предоставен за подпис заедно с други документи, касаещи
общия бизнес между страните.
Във връзка с
направеното оспорване истинността на документа по делото е назначена
графологична експертиза, като е прието заключение, което се възприема от съда
като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От заключението се
установява, че ръкописният текст в записа на заповед, както и подписът след
„издател“, са изпълнени от ответницата Т.Г.З..
Други
доказателства във връзка със заявеното оспорване не са ангажирани от страните,
като заключението на вещото лице не се оспорва от никоя от тях.
При това
положение оспорването на истинността на документа остава изцяло недоказано.
Установява се катогорично, че освен, че записът на заповед е подписан от
ответницата, същата е изписала и целия ръкописен текст – дати, имена и други
лични данни, сумата /цифром и словом/ и т.н. Т.е. няма каквото и да е основание
да се сподели възражението, че по някакъв начин е осъществена „кражба на
подпис“.
Следва да се прецени действителността на
ценната книга с оглед задължителното съдържание на записа на заповед съгласно
регламентацията на чл. 535 от ТЗ и наличието на основание за нищожност по чл.
536, ал.1 от ТЗ.
За да е
налице валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща
задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на
заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика,
на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.
падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя.
Ответницата
поддържа възражения, че като място на издаване на ценната книга е
изписан адрес:****, а всъщност ответницата живее на друг адрес, и няма нищо общо с адреса,
посочен в записа на заповед. Тези доводи съдът намира за изцяло ирелевантни към
въпроса за действителността на ценната книга. Обстоятелството къде фактически
живее издателят на ценната книга, или къде е регистриран, няма отношение към
мястото на издаване като реквизит по чл. 535 от ТЗ. Няма законови изисквания по
отношение реквизита „място на издаване“, които да се относими към
местоживеенето на издателя, неговата адресна регистрация, връзката му със
сочения адрес на издаване и т.н. В случая е посочено място на издаване, при
което е изпълнено изискването на чл. 535, т.6 от ТЗ, като са без правно
значение обстоятелствата дали и по какъв
начин издателят на ценната книга е свързан с посочения адрес.
По отношение
мястото на плащане ответницата развива възражения, че същото не е попълнено
коректно – посочено е само гр. Пловдив, като не е попълнен адрес /точките са
празни/. Счита, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 536, ал.3
от ТЗ – мястото на издаване да се счита за място на плащане, тъй като издателят
не е възпроизвел адреса ***, с което категорично посочвал волята си плащането
да не бъде извършено на този адрес; т.е. не бил индивидуализиран задължителен
реквизит, което води до нищожност на ценната книга.
Констатира
се от съда, че действително в процесния запис на заповед като място на плащане
е отразено: гр. Пловдив, без да е посочен точен административен адрес. Тази
непълнота обаче не води до извод за нищожност на записа на заповед, тъй като
съгласно чл. 536, ал.3 от ТЗ ако не е
уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащане. В случая
следва да се приеме, че място на плащане е мястото на издаване – ****. Съдът не споделя доводите, че непопълването
на конкретен административен адрес означава наличие на воля мястото на плащане
да е различно от мястото на издаване. Воля в такава насока не е обективирана в
записа на заповед, при което няма основание да не се приложи нормата на чл.
536, ал.3 от ТЗ.
По отношение
на падежа:
В процесния
запис на заповед издателят се е задължил „ .. срещу представянето на този запис
на заповед на дата 14.07.2015 в гр. Пловдив, ул. ...., да заплати на поемателя Г.В.
Р.... сумата от 100 000 лв.“
При това
съдържание на центата книга съдът приема, че записът на заповед е издаден с
определена дата на падеж – 14.07.2015, а
не е на предявяване.
Изразът
„срещу представяне“ не е равнозначен на легалния израз „на предявяване“, с
който се дефинира един от възможните начини на определяне на падежа.
Представянето на записа на заповед е едно фактическо действие, с което
кредиторът предоставя
необходимото съдействие на длъжника по паричното задължение да изпълни това си
задължение. Физическото представяне на записа на заповед е необходимо да се установи дали не са налице прехвърляния
на правата по ценната книга /чл. 467 и сл. вр. чл. 537 от ТЗ/, дали не са
отбелязани плащания, както и да се предаде ценната книга на издателя при
реализиране на пълно плащане /чл. 492 от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ.
В случая
няма уговорен падеж „на предявяване“, при което са ирелевантни доводите на
страните за това осъществено ли е такова предявяване или не. Не е налице и
уговорен по два начина падеж, което да е основание за нищожност на записа на
заповед.
Изцяло
неоснователни са и доводите на ответницата за нищожност поради липса на
съгласие на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради
невъзможен предмет.
Възражението
за нищожност поради липса на съгласие е свързано с наведените доводи, че като
място на издаване на ценната книга е изписан адрес:****, с който адрес
ответницата няма нищо общо. Възражението за нищожност поради противоречие с
добрите нрави е свързано с обстоятелството, че датата на издаване на записа на
заповед и датата на падежа са идентични. Възражението за нищожност поради
невъзможен предмет се свързва с довода, че не може да възникне задължение в
подобен голям размер, падежът на което да е на същия ден.
Както бе
казано и по-горе, обстоятелствата, свързани с това къде живее издателят на
записа на заповед, къде е адресно регистриран и т.н. са изцяло ирелевантни към
действителността на записа на заповед. Няма законова пречка датите на издаване
и на падежа да съвпадат, макар ситуацията да е нетипична.
Касае е за изпълнение на парично задължение, при което няма каквото и да било
основание да се говори за невъзможен предмет.
С оглед
изложеното съдът приема, че процесният запис на заповед обективира валидна
абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената
от издателя парична сума.
Следва да се
отбележи, че нито една от страните не е изложила твърдения за конкретни каузални правоотношения,
задълженията по които да се обезпечени с процесния запис на заповед, респ. такива каузални правоотношения не са въведени
за разглеждане в настоящия правен спор и не подлежат на коментар от съда в
настоящето решение. Ето защо в решението не се посочват и разглеждат изложените
доводи за наличие на бизнес отношения между страните, вкл. и по повод на
осъществяване на общ бизнес в Испания, наличие на влошени отношения между
съдружници и т.н. Тези доводи са пределно общи и не са свързани конкретно с
процесния запис на заповед, тъй като никоя от страните не е навела подобни
конкретни твърдения. Поради тази причина не се обсъждат и представените от
ответницата доказателства за водене дело в Испания и справка за движение на
суми по банкова сметка на Декор Костабланка ООД
Ето защо
съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Ищцата има
право на разноски съобразно изхода на делото,
но такива не се констатираха от съда. Списък на разноските не е
представен. Ищцата е освободена от плащане на ДТ на осн. чл. 83.,ал.2 от ГПК,
т.е. не е плащала такса за завеждане на исковото производство. Не са налице
доказателства и за платен адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищцата не се
присъждат разноски за исковото производство.
Следва да се
присъдят направените разноски в заповедното производство, които са надлежно
удостоверени в кориците на ч.гр.д. № 6463/17 на ПРС и които са предмет на
издадената заповед за изпълнение.
На осн. чл.
78, ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд дължимата ДТ за исковото производство в размер на 2 000
лв.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.Р. ЕГН ********** от ****, и Т.Г.З. ЕГН ********** от гр.****,
съществуването
на задължение на Т.Г.З. ЕГН ********** по запис на заповед от 14.7.15 г. в размер
на 100 000 лв., ведно със
законна лихва от 28.4.17 /датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4202/10.5.17 г. по
ч.гр.д. № 6463/17 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Т.Г.З. ЕГН ********** от **** да заплати на Г.В.Р. ЕГН ********** от ****
направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 6463/17 г. на Пловдивски районен съд в размер на 2002 лв. държавна
такса и 2 436 лв. адвокатско възнаграждение /за които е издадена
заповед за изпълнение № 4202/10.5.17/
ОСЪЖДА Т.Г.З. ЕГН ********** от **** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски окръжен
съд държавна такса в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: