Решение по дело №6296/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 193
Дата: 1 февруари 2019 г. (в сила от 1 февруари 2019 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20184430106296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 01.02.2019год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание  на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря   Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6296 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от САК, против Ц. *** Г.. В молбата се твърди, че страните са били в правоотношения по повод доставка на ел.енергия, като за периода 12.10.2017г. – 11.01.2018г. ищецът е доставил такава на стойност 219,13 лева, за което са издадени съответни фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати същите. Твърди се, че облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Обши условия па договорите за продажба на електрическа енергия па „Ч.Е.Б.” АД и които са общоизвестнн и са публикувани  в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от страна па потребителите. Съгласно тях  ищецът е изпълнил задължението си за доставка па електрическа енергия за процесния период .От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия  по издадени от фактури.Твърди се, че „Ч.Е.Б.” АД АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка па електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Д-409-17/01.07.2013г. Твърди се, че е доставял до електроснабден имот, находящ се в ***ИТН400205166080.Твърди се, че задължението е станало изискуемо, тъй като съгласно Общите условия следва да се заплати консумираната енергия в 10 дневен срок.Съгласно чл.19, ал. 8 от ОУ, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението.Твърди се, че тъй като не е заплатено в срок, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и образувано ч.гр.д.№7853/2016г. по описа на ПлРС.Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ап.1 от ПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора. В тази връзка е и подадена настоящата ИМ. Ищеца претендира и лихви за забава върху посочените задължения в общ размер на 6,70 лева за периода 16.12.2017г. -25.04.2018г. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „Ч.Е.Б.”АД ***, сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№3062/2018г. на ПлРС.Претериндират се разноски.

             В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.д.№3062/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№1890/09.05.2018г. спрямо ответника, както следва: сумата от 219,13 лв. и сумата от 6,70 лв., представляваща лихва за периода от 16.12.2017г. до 25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25,00лв. – внесена държавна такса и 58,00лв. - адвокатско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: за ползвана електрическа енергия за имот, находящ се в ***за периода от 12.10.2016г. до 11.01.2018г.

 В срок кредиторът е предявил иск за посочените суми.

            Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.

           Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 28.12.2018г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

           Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

           Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

 С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  за предоставените услуги  и с поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,  съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив, като се присъдят разноските в размер общо 83лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, които са общо в размер общо 162лв.

          Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Ц.С.Г., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***,   следните суми: сумата от 219,13 лв.полмвана ел. енергия за периода 12.10.2017г.-11.01.2018г. и сумата от 6,70 лв., представляваща лихва за периода от 16.12.2017г. до 25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1890/09.05.2018г.  по ч.гр.д.№3062/2018г. на ПлРС.

          ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 от ГПК Ц.С.Г., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***, сумата общо 162лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.

ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***, сумата общо от 83лв.-  разноски по ч.гр.д.№3062/2018г. по описа на ПлРС.

   Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

            Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване. 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :