Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание проведено на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1882/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
12411/28.08.2021г. на И. П.К., ЕГН: **********,*** чрез адвокат Е. К – П , срещу Решение № 260670/10.06.2021г., постановено по н.а.х.д. № 141/2021г. по описа
на Районен съд гр. Варна, тридесет и седми
състав. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление №
20-0819-003942 от 30.10.2020г. на Началник група към Областна дирекция на МВР,
Сектор „Пътна полиция“, с което на И.К. за извършено нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от същия закон е наложено
наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 /един/ месец.
Решението е оспорено с твърдения за
незаконосъобразност и формулирано искане за неговата отмяна по изложени
подробни съображения. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител К.Л.А. – старши юрисконсулт, с депозирано писмено становище
оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния
и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане
за присъждането му в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е
потвърдил наказателно постановление № 20-0819-003942 от 30.10.2020г. на
Началник група към Областна дирекция на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което на
И.К. за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 100.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец.
Позовавайки се на събраните по делото
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На
02.09.2020г. около 17.00 часа в гр.Варна, по ул.“Дрин“ в посока бул.“Сливница“
възз. К. управлявала собствения си лек автомобил марка „Ауди А 3“ с рег. № ***,
като до кръстовището с ул.“Генерал Радко Димитриев“ е била блъсната от движещия
се след нея лек автомобил „Смарт, с рег. № ***, управляван от Д Г. М . В
резултат на това настъпило пътно транспортно произшествие с материални щети.
Жалбоподателката без да постигне съгласие с другия участник в ПТП напуска
мястото на произшествието и не уведомява съответната служба за контрол. На
08.09.2020г. в Областна дирекция на МВР гр. Варна била подадена жалба от възз. К.
за настъпилото на 02.09.2020г. пътно-транспортно произшествие. Била извършена
проверка от св. Г Г и св. И Х , които
установили и двамата водачи, участници в пътно-транспортното произшествие.
Свидетелят Г призовал двамата водачи,
като след беседа със същите и извършен оглед на местопроизшествието съставил
Протокол за ПТП с материални щети № 1692849/22.09.2020г., подписан от М и К.
без възражения. Въззивният съд е изложил аргументи защо счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, като анализирайки събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод, че
извършеното нарушение е установено по категоричен начин и правилно е било
квалифицирано като такова по чл. чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, както и
правилно е било наложено съответстващото административно наказание на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от същия закон.
Постановеното решение е правилно.
Относно въведените в обстоятелствената част на
касационната жалба възражения, районния съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните
гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован извод и относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани
от въззивния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание
чл. 221 от АПК ги възприема като свои. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, повтарящи заявените вече пороци на оспорения пред въззивния съд
акт. Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само
имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието /б.“а“/. Ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания /б.“в“/. Вмененото с разпоредбата задължение не
е било изпълнено от К. като участник в пътнотранспортно произшествие, поради
което е била ангажирана и административнонаказателната й отговорност. Съдът
намира за некореспондиращи със съвкупния доказателствен материал твърденията на
жалбоподателката относно липсата на всички предпоставки, необходими за състава на
изпълнителното деяние на вмененото й нарушение на посочената правна. В подкрепа
на тези твърдения не се сочат каквито и да било доказателства водещи до
съмнение относно установената от контролните органи фактическа обстановка,
респ. не е оборена доказателствената тежест на съставения акт за установяване
на административно нарушение. Както правилно е посочил и въззивния съд, по
делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260670 от 10.06.2021г.
на Районен съд гр.Варна, тридесет и седми състав, постановено по н.а.х.д. № 141/2021г.
ОСЪЖДА И. П.К., ЕГН: **********,*** да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: