Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260021/06.10.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети
септември , двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 57/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивни жалби, подадени срещу решение № 152/15.11.2019 г. по т.д.№ 48/19 г.
на Окръжен съд – Добрич.
Ищецът И.Г.Г. обжалва
решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения срещу Гаранционен
фонд – София иск за присъждане на неимуществени вреди - за разликата над 22400
лева, до 30000 лева. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост, с
молба за отмяна в обжалваната част и за постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло с присъждане на обезщетение в размер на още 7600.00 лева, с
присъждане на разноски.
В подаден писмен отговор
процесуалният представител на Гаранционен фонд – София оспорва въззивната жалба
и изразява становище за правилност на решението в обжалваната част.
Третото лице-помагач Т.А.Т.
оспорва въззивната жалба, подадена от И.Г.Г. и моли за отхвърлянето й.
Гаранционен фонд-София
обжалва решението в осъдителната му част. Оплакванията са за неправилност
поради нарушения на закона, като след уточняване на въззивната жалба, формулира
искане за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва въззивната жалба и
изразява становище за правилност на решението в осъдителната му част.
С
определение № 306/10.06.2020 г., производството по въззивната жалба на Т.А.Т. е
прекратено.
Двете
въззивни жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално
допустими. След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск по чл.45 и чл.51 от ЗЗД,
вр.с чл.519, ал.1, т.1 и чл.557, ал.1, т.2,б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД от И.Г.Г. срещу
Гаранционен фонд – София, с цена на иска 30000 лв. - след допуснато изменение
на иска, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от ПТП на 05.12.2016 г.
Оспорвайки иска, ответното дружество твърди, че е заплатило на ищеца сумата
от 55083,05лв., която сума изцяло покрива справедливия размер на вредите,
преценен с оглед принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Твърди 50%
съпричиняване на резултата, предвид липсата на предпазна каска, което е
съобразено при определяне на обезщетението.
Третото лице-помагач Т.А. оспорва механизма на ПТП - виждайки автомобила му,
ищецът - водач на мотоциклета го е наклонил и е паднал на лявата си страна, от
което са настъпили телесните му повреди.
Приложените по делото писмени доказателства установяват, че на 5.12.2016 г.
в гр.Добрич по ул.“Й.Йовков“ в посока на кръстовището с ул.“В.Левски“ се е
движел л.а.“Mercedes C 220 D“, рег.№ Тх 02-83 НХ, управляван
от Т.А.Т.. Преди да навлезе в платното за движение по ул.“В.Левски“, автомобилът
спрял пред знак „Стоп“, за да продължи със завой наляво по ул.“В.Левски“. В
същото време по ул.“В.Левски“ в посока към центъра на града се движел
мотоциклета „Piaggio Runner 180“, рег.№ Тх
41-18 А, управляван от И.Г.Г.. В резултат от взаимно пресичане на траекториите
на мотоциклетиста и лекия автомобил е настъпил удар между пострадалия със
средната лява странична част на купето на лекия автомобил.
От приложената медицинска документация и заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие от произшествието
ищецът получили съчетана травма на глава, гърди и корем, изразяваща се
посттравматичен пневмоторакс вдясно, посттравматична пневмония в дясно, счупване
на дясната лопатка, счупване на двете пластини на фронталната кост в областта
на веждата и ляв максиларен синус, две контузионни огнища на паренхима на
черния дроб, счупване на двете кости на лявата предмишница, разкъсно-контузна
рана на лявата вежда, девиация /изкривяване/ на носната преграда.
Счупването на дясната лопатка е довело до трайно затруднение на движението
на дясната ръка за период от два месеца; счупването на двете кости на лявата
предмишница - трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период
около 2-3 месеца, счупването на двете пластини на челната кост представлява
проникване в черепната кухина, установените частичен пневмоторакс и травматична
пневмония в дясно и контузионните огнища на черния дроб представляват
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на двете кости
на предмишницата е обусловило наобходимостта от оперативна интервенция чрез
репозиция и поставяне на заключващи метални плаки по осем отвора. Вследствие от
получените контузии на черния дроб, ищезът е развил двустранна пневмония, което
е наложило двуседмичен престой в болница. Изпитвал е силни болки в областта на
главата, вследствие от счупването на фронталната кост и левия максиларен синус.
Настъпилата девиация на носната преграда е причинила затруднено дишане през
носа. Към момента на изписването си от болницата пострадалият не е бил в
състояние ,в резултат на получените травми да се обслужва сам по отношение на
елементарните си битови нужди, което наложило грижи предимно от неговата майка.
Ищецът все още не се е възстановил и изпитва болки при движение на горните
крайници; изкривяването на носната преграда обуславя необходимостта от
допълнително оперативно лечение. Вследствие от травмите е получил
обезобразяване в областта на лицето и остатъчни дълбоки белези, което е
повлияло на психическото му състояние и на социалните му контакти. Продължава
да сънува инцидента, станал е раздразнителен, нервен и мрачен. Безспорно е, че
получените физически увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП.
Събраните гласни доказателства – показанията на свид.С. и свид.А. установяват, че при
постъпването му в „Бърза помощ“, пострадалият е бил в съзнание, със силни болки,
а след това бил преведен в интензивно отделение. Възстановил се за около година
и половина. Майка му била в продължителен отпуск по болест, за да се грижи за него,
тъй като не можел да се справя сам с ежедневни действия – хранене и къпане. Свидетелите
установяват за предстоящи операции за отстраняване на имплантите в ръката и на
деформациите в областта над окото, за проблеми с паметта, несигурност и
депресия. До месец май на следващата година той е бил под лекарско наблюдение
заради черния дроб. Поради катастрофата ищецът не могъл да се дипломира; преди
това работел на бензиностанция. При произшествието бил с каска на главата, от
която имал прорезни рани от каската.
Безспорно е установено по делото, че след
отправената претенция до Гаранционен фонд, на ищеца са изплатени 3083,05 лв. - имуществени
вреди за стационарен престой в болницата, импланти за оперативно лечение, прегледи
и лекарства и 52000 лв. – неимуществени вреди, като застрахователят е приел
наличие на 50% съпричиняване поради управление на мотоциклета без поставена
предпазна каска.
Изводът на първоинстанционния съд за доказаност на предпоставките за уважаване
на иск по чл.45 от ЗЗД е правилен. Налице е противоправно деяние от страна на
третото лице-помагач Т.А.Т., който неправомерно е навлязъл в лентата за
движение на мотоциклетиста, без да изчака преминаването му, макар последният да
се е движел по път с предимство. Нарушени са разпоредбите на: чл.6 от ЗДвП
–отнето е предимството на движещия се по ул.“В.Левски“ мотоциклет; на чл.50, ал.1
от ЗДвП и на чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2 от ППЗДвП. Макар да е спрял на знака
„Стоп“, водачът на лекия автомобил продължил и е навлязъл в лентата на пътя с
предимство без да види задаващия се моторист, когото - при наличните
метеорологични условия и липса на препятствия е бил длъжен да забележи.
Тъй като съобразно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на
деликвента се предполага до доказване на противното, а законовата презумпция не
е оборена, следва извод, че деянието е извършено виновно.
Доказана е причинно-следствена връзка между
настъпилите физически увреждания на ищеца и настъпилото ПТП. Дори част от
нараняванията на пострадалия да са предизвикани от падането на мотора върху
пътното платно и затискането с него на водача, те са в пряка връзка с
нарушението от страна на водача на лекия автомобил.
Правилен е извода на първоинстанционния съд, че
пострадалият е бил с предпазна каска - въз основа на писмените и гласни
доказателства по ДП №1065/2016 г. на първо РУ на МВР, обясненията на ищеца и показанията
на свид. М.А.– негова майка. При направено от
ответното дружество възражение за съпричиняване поради липса на предпазна каска,
в негова тежест е провеждането на пълно и главно доказване за наличието на
принос на пострадалия при настъпванена на вредоносния резултат, което не е
сторено.
Настоящата инстанция приема, че не е доказано възражението за съпричиняване,
направено от третото лице –помагач в процеса. В тази връзка въззивният съд
назначи нова съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема за
обективно и компетентно дадено. Съобразно заключителната му част скоростта на
движение на мотоциклета в началото на пътната ситуация е била 50 км/ч., точно
изчислена – 31.4 км/ч., а тази на лекия автомобил – около 8-11 км/ч., като тези
скорости са на базата на протоколите за оглед и отразените в тях следи по
пътното платно и е съобразена с леките деформации по двете превозни средства.
Същата експертиза установява, че водачът на лекия автомобил е имал видимост над
40 м. до кръстовището за приближаващия се по път с предимство мотоциклет и е
могъл да предвиди възможността за безпроблемно преминаване през кръстовището. При
настъпилото ПТП е осъществен удар между лекия автомобил и мотоциклета, в
резултат от което са причинени увреждания по лекия автомобил и наранявания в
областта на главата и гръдния кош на пострадалия.
Следователно, с поведението си пострадалият не е причинил вредоносния
резултат. При липсата на доказателства, че той се е движил с превишена скорост
в населеното място, изводът на съда за съпричиняване от 20 % на настъпилия
резултат е необоснован.
Предвид множеството сериозни наранявания на главата - проникване в
черепната кухина, девиация на носната преграда и последвалото от това
затруднение на дишането, обезобразяване и счупване на лопатката и крайниците, както
и контузиите на белия и на черния дроб, съдът намира, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 82000 лв. С оглед
факта, че на пострадалия е заплатено обезщетение за неимушествени вреди в
размер на 52000 лв., настоящата инстанция приема, че предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло – за сумата от 30000 лв., след отмяна на обжалваното решение
в отхвърлителната му част. В полза на въззивника следва да бъде заплатена
сумата от 3252.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция, съобразно приложения списък и доказателствата за плащането им.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
152/15.11.2019 г. по т.д.№ 48/19 г. на Окръжен съд – Добрич В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ
ЧАСТ – за разликата над 22400 лева, до 30000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ - София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Г.Г. сума в размер на още 7600 /седем хиляди и шестстотин/лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, резултат от ПТП на 05.12.2016 г. в
гр.Добрич, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019 г., до
окончателното изплащане и разноски за настоящата инстанция в размер на 3252.00
/три хиляди двеста петдесет и два/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
152/15.11.2019 г. по т.д.№ 48/19 г. на Окръжен съд – Добрич в останалите му
обжалвани части.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2: