№ 1689
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Борис Д. Илиев
Членове:Елена З. Калпачка
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 19121/30.12.2021 г. от „Груп Армак“ ООД, ЕИК
********* против Разпореждане № 18999/23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 10181/2021 г. по описа
на ПРС за издаване на изпълнителен лист.
С частната жалба е направено искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №
722/2021 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова и уважаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Жалбоподателят твърди, че е узнал, че срещу него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 10181/2021 г. по описа на ПРС от връчената покана за доброволно изпълнение по
образуваното въз основа на този изпълнителен лист изпълнително производство. Посочва,
че възразява срещу заповедта за изпълнение и твърди, че не дължи процесната сума, за
която е издаден изпълнителен лист. Сочи, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано от С.Д., който все още по Търговския регистър е вписан като
съдружник в дружеството. Твърди, че поради рязко влошаване на отношенията в
дружеството не е била възможна промяна на адреса на управление на дружеството, от което
се е възползвал заявителя, като е отказал приемане на съобщението за изготвената заповед за
изпълнение.
Посочва, че заявителят е подал неверни данни за баланса на дружеството към момента на
прекратяване, като ликвидационният дял не е определен въз основа на счетоводния баланс
към момента на прекратяване.
Сочи, че същият е неверен и не отразява реално стойността на ликвидационния дял. Моли да
се отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист, да се спре изпълнението, както
и да се уважи направеното възражение срещу заповедта за изпълнение.
1
Ответната страна – заявител в първоинстанционното производство С.Д.С. е депозирал
отговор на частната жалба, като оспорва същата, като недопустима.
На първо място счита, че същата е депозирана извън преклузивния срок за това.
На второ място изразява становище, че неправилно в същата е посочено правно основание
чл. 419, ал.1 ГПК, касаещо производство по издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и съответно разпореждане за незабавно изпълнение. Сочи, че в
настоящия случай производството е по депозирано заявление по чл. 410 ГПК, като липсва
разпореждане за незабавно изпълнение.
Освен това посочва, че обжалваното разпореждане касае връчването на заповедта за
изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване. В подкрепа на изложеното
сочи, че на обжалване подлежи разпореждане за издаване на изпълнителен лист, а не
разпореждане, с което се приема, че е налице редовно връчване на заповедта.
Твърди, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като се иска спиране на
изпълнението на изпълнително дело, което вече е прекратено, за което длъжникът е
уведомен на 27.11.2021 г.
В случай, че съдът не приеме доводите за недопустимост на частната жалба се оспорва
нейната неоснователност. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че не е могло да се смени
адреса на управление на дружеството, както и че е депозиран неверен баланс.
Моли да се прекрати производството, като недопустимо и частната жалба да се остави без
разглеждане.
В случай, че не се приемат доводите за недопустимост на жалбата моли същата да се остави
без уважение.
На първо място следва да се разгледат възраженията на въззиваемата страна за депозиране
на частната жалба извън преклузивния срок и против разпореждане, което не подлежи на
обжалване.
Действително в частната жалба е посочен номера на разпореждането, касаещо редовността
на връчването на заповедта за изпълнение, но доколкото се сочи, че се обжалва
разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което е с друг номер, но от същата дата, то
съдът приема, че е налице техническа грешка.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което е уважено.
Първоинстанционният съд е издал заповедта за изпълнение, като с Разпореждане № 18999
от 23.09.2021 г. е приел, че е налице редовно връчване на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на
заповедта за изпълнение на длъжника – жалбоподател в настоящото производство и с
Разпореждане № 19002 от 23.09.2021 г. е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз
основа на заповедта.
Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на
обжалване от длъжника в двуседмичен срок от връчването на покана за доброволно
2
изпълнение.
Към частната жалба е приложена поканата за доброволно изпълнение, от която е видно, че
същата е връчена на 10.11.2021 г. т.е. срокът за обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист изтича на 24.11.2021 г. Видно от входящия номер по описа на ПРС,
частната жалба е депозирана на 26.11.2021 г. т.е. два дни след изтичане на преклузивния
срок. С оглед депозирането й след преклузивния срок, то частната жалба се явява
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело да
се прекрати.
Доколкото жалбоподателят се позовава и на обстоятелството, че не узнал своевременно за
издадената заповед за изпълнение, то частната жалба се явява недопустима и с оглед
разясненията в т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело №
4/2013 на ОСГТК, ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение разпоредбите на чл.407
и чл.423 ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е
могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото
му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл.47 ГПК
предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./, налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК
и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд. Така депозираното от
жалбоподателя възражение обаче не е предмет на настоящото производство.
С оглед недопустимост на частната жалба не следва да се разглежда и направеното искане
за спиране на изпълнението. Още повече, че видно от приложените към отговора на частната
жалба доказателства е видно, че към настоящия момент изпълнителното производство е
прекратено поради изчерпване на предмета, за което жалбоподателят е уведомен на
27.11.2021 г.
Съдът счита, че не следва да се разглежда и искането за уважаване на възражението срещу
заповедта за изпълнение, което не предмет на настоящото производство. Депозираното от
жалбоподателя възражение все още се администрира от първоинстанционния съд и не е
изпратено за разглеждане и осъществяване на въззивна проверка.
Предвид гореизложеното депозираната частна жалба, искане за спиране и за уважаване на
възражение следва да се оставят без разглеждане и производството да се прекрати.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 19121/30.12.2021 г. от „Груп Армак“
ООД, ЕИК ********* против Разпореждане от 23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 10181/2021 г. по
описа на ПРС за издаване на изпълнителен лист, искане за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 722/2021 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова и искане за
уважаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 3334/2021 г. по описа на ПОС.
3
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд Пловдив.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4