Номер 153223.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 23.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002326 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - “Лено” АД, ЕИК ***/с предишно
наименование „Ленно“ АД/, чрез юр. Моллова срещу решение № 470/09.03.2020г., по т.д. N
1312/2019г. по описа на Софийски градски съд, VІ-20 състав, в частта, с която са охвърлени
исковете срещу ответника – М. С. К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Марто - М. К.“,
ЕИК ********** за установяване съществуване на вземане за неустойка за забава в размер от
15 160,76 евро за периода 19.06.2018г. – 18.01.2019г., за разноски за нотариални покани за
предсрочна изискуемост до размера от 840 евро, за неустойка за несключване на застраховка в
размер от 2 000 евро и за неустойка за предсрочно погасяване на заема в размер на 9 137,33
евро.
В останала част, с която са уважени исковете за главница в размер на 28 000 евро, ведно
със законната лихва от 21.09.2019г. до погасяването, за сумата от 5 300,99 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 19.05.2018г. – 05.01.2019г., сумата от 12,27
евро, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, сумата
от 92,25 лева, представляваща разноски за заплатена застрахователна премия и е отхвърлен
искът за възнаградителна лихва до предявения размер от 5 593,88 евро, и за периода
06.01.2019г. – 18.01.2019г., решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296,
т. 1, пр. първо ГПК.
Въззивникът/ищецът - “Лено” АД твърди, че решението е неправилно поради
противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като приел, че вземането за неустойка
противоречало на добрите нрави. Твърди, че претендираната неустойка е мораторна и
1
правопорпоционална на срока на неизпълнение. Длъжникът бил в забава 623 дни, което
лишило ищецът близо две години да разполага със сумата от 28 000 евро. В подкрепа на
изложените правни доводи сочи задължителна практика на ВКС, която според него следвало
да намери приложение в процесната хипотеза. На следващо място твърди, че при преценката
за нищожност на клаузата за неустойка, трябвало да се изследват и останалите уговорки от
договора, които били в полза на заемодателя. Включително уговорените в чл. 2.3.б. (а), (b),
(i) и (h) от договора възможности на заемополучателя, за възстановяване на цялата или на 77
% от заплатената договорна възнаградителна лихва. По отношение на уговорената неустойка
за разноски за нотариални покани счита, че не противоречала на добрите нрави, поради
свободата на договаряне, съгласно чл. 9 и чл. 20а ЗЗД. По отношение на уговорената
неустойката за предизвикан риск в размер на 2 000 евро, моли съда да приеме, че е валидно и
действително съглашението по чл. 4.1.б. (h) вр. с б.(k) от договора, поради свободата на
договаряне, съгласно чл. 9 и чл. 20а ЗЗД. По отношение на уговорената такса за предсрочно
погасяване счита, че същата се дължала и при обявявяне на предрочната изискуемост,
съгласно чл. 2.4.б. (е) вр. с чл. 5.2.б.(а) от договора, която била обявена от заемодателя
поради настъпилата забава на плащане от 198 дни. Твърди, че това вземане имало характер
на отнапред уговорено обезщетение, което имало за цел да обезщети вредите от пропуснати
ползи, представляващи загуба на доход от дължимата възнаградителна лихва. Моли
въззивния съд да уважи предявените искове, които са отхвърлени в обжалваната част.
Претендират разноски за трите производства, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ответникът - М. С. К., чрез адв. М. е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба. Счита същата за неоснователна, а решението в обжалваната част за
правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на
ищеца, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане твърденията на въззивика.
Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, против подлежащо
на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
обжалваното решение установи, че същото е валидно, но недопустимо в обжалваната част.
Видно от служебно прието и приложено от въззивния съд ч.гр.д. № 3417/2019г., по
описа на СРС, се установява, че заявителят/ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 21.01.2019г. На 14.02.2019г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу
2
длъжника/заемополучателя, с която е осъден да заплати процесните суми на
ищеца/кредитора. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.05.2019г., който е
подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение на 10.05.2019г. С разпореждане №
116702 от 16.05.2019г., по ч.гр.д. 3417/2019г. по описа на СРС, заповедният съд е уведомил
заявителя, че длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и може
да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Заповедният съд е указал
на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението трябва да представи по делото
доказателства, че е предявил иска в указания срок, в противен случай заповедта ще бъде
обезсилена. Видно от разписка(л. 67 гръб от ч.гр.д. 3417/2019г. по описа на СРС), се
установява, че заявителят е получил съобщението на 11.06.2019г. Този факт изрично се
признава от ищеца в молба на л. 70 от заповедното производство. Ищецът е предявил иска
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на 08.07.2019г., чрез куриер Еконт. Ищецът е изпратил
доказателство за това обстоятелство с куриер Спиди (л. 68 от ч.гр.д. 3417/2019г. по описа на
СРС). Видно от приложения екземпляр на получателя се установява, че на две места
изрично е посочено, че пратката е взета в 10:43 часа на 15.07.2019г. Срокът за
представянето на това доказателство е изтекъл на 11.07.2019г. – четвъртък присъствен ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 вр. с ал. 4 ГПК, срокът за предявяване на
иска и за представяне на доказателства за това обстоятелство пред заповедния съд е
едномесечен. Законът изрично вменява на заявителя задължението да представи пред
заповедния съд доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това
задължение с обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.
Заповедният съд няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен
своевременно - проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени
доказателства за предявяване на иска в определения едномесечен срок. Още повече, че
исковата молба е подадена в СГС и СРС няма как служебно да е узнал за това
обстоятелство. Това процесуално действие е извършено след изтичането на
законоустановения едномесечен срок и последиците от недоказването му пред заповедния
съд следва да се понесат от страната, която не е изпълнила процесуалното си задължение.
Даденото разрешение е аналогично на хипотезата, рагледана в мотивите на т. 2 от ТР 6/2013
от 14.03.2014г. по тъкувателно дело № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, което следва да намери
приложение и в настоящия случай, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е представил
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, заповедният съд обезсилва заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист.
Предишната редакция на разпоредбите на 415, ал. 1 и ал. 2 ГПК са с идентично
съдържание на сега деистващата редакция на 415, ал. 4 и ал. 5 ГПК.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с т. 13 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако заявителят не
3
представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да
обезсили заповедта за изпълнение и издаденият изпълнителен лист, и да прекрати като
недопустимо производството по делото. Обезсилване на заповедта по чл. 415, ал. 2 ГПК е
свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на
изпълнение. Следователно решението е недопустимо в обжалваната част, поради което
следва да се обезсили от въззивния съд, на основание чл. 270, ал. 3, пр. първо ГПК.
Съобразно изходът на правния спор е неоснователно искането на ищеца за присъждане
на разноски.
Въззивникът претендира разноски, но не е представил доказателства, че такива са
реално направени в заповедното и исковото производство, поради което не следва да му се
присъждат.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 470/09.03.2020г., по т.д. N 1312/2019г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-20 състав, в частта, с която са охвърлени исковете на “Лено” АД,
ЕИК ***/с предишно наименование „Ленно“ АД/ срещу М. С. К., ЕГН **********, действащ
като ЕТ „Марто - М. К.“, ЕИК ********** за установяване съществуване на вземане за
неустойка за забава в размер от 15 160,76 евро за периода 19.06.2018г. – 18.01.2019г., за
разноски за нотариални покани за предсрочна изискуемост до размера от 840 евро, за
неустойка за несключване на застраховка в размер от 2 000 евро, както и за неустойка за
предсрочно погасяване на заема в размер на 9 137,33 евро.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 14.02.2019г. и изпълнителен лист от 14.02.2019г., издадени по ч.гр.д. №
3417/2019г., по описа на СРС, в частта, с която е разпоредено М. С. К., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Марто - М. К.“, ЕИК ********** да зплати на “Лено” АД, ЕИК ***/с
предишно наименование „Ленно“ АД/ неустойка в размер от 15 160,76 евро за периода
19.06.2018г. – 18.01.2019г., такси и разноски за нотариални покани до размера от 840 евро,
разноски по заема в размер от 2 000 евро и за такса за предсрочно погасяване в размер на 9
137,33 евро.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете за установяване съществуване на
вземането на “Лено” АД, ЕИК ***/с предишно наименование „Ленно“ АД/ срещу М. С. К.,
ЕГН **********, действащ като ЕТ „Марто - М. К.“, ЕИК ********** за неустойка за забава
в размер от 15 160,76 евро за периода 19.06.2018г. – 18.01.2019г., за разноски за нотариални
покани за предсрочна изискуемост до размера от 840 евро, за неустойка за несключване на
застраховка в размер от 2 000 евро и за неустойка за предсрочно погасяване на заема в
4
размер на 9 137,33 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5