РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502715 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С въззивна жалба от И. И. Г. с ЕГН **********; се обжалва решение
№ 261858/29,06,2021 г., постановено по гр. д. № 1743/2020 г. на РС Пловдив,
1 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от нея против
„ДСВ – ЧИЛОВ“ ЕООД – гр. Смолян, ЕИК *********; искове за заплащане
на сумата от общо 5040 лв., представляваща дължими трудови
възнаграждения за периода от м. април 2019 г. до м. декември 2019 г. От
въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в посочената
част като незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, и вместо това – да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на трудови възнаграждения.
Ответникът по тази жалба „ДСВ – ЧИЛОВ“ ЕООД – гр. Смолян,
ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на решението в обжалваната част.
С въззивна жалба от „ДСВ – ЧИЛОВ“ ЕООД – гр. Смолян, ЕИК
1
*********; посоченото по-горе решение на РС се обжалва В ЧАСТТА, с
която дружеството е осъдено да заплати на И. И. Г. с ЕГН **********;
обезщетение по чл. 215 от КТ за командировка в чужбина в продължение на
102 дни през 2019 г., за разликата над 1182 евро до присъдения с решението
размер от 2754 евро. От въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционното решение в посочената част като незаконосъобразно
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, и вместо това –
да отхвърли предявения иск за обезщетение по чл. 215 от КТ за разликата над
сумата от 1182 евро до размера от 2754 евро.
Ответникът по тази жалба И. И. Г. с ЕГН **********; не предявява
писмен отговор, не заявява становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128 от КТ, 215 от КТ, чл. 224 от КТ и чл.
86 от ЗЗД. Предявени от И. И. Г. с ЕГН **********; против „ДСВ – ЧИЛОВ“
ЕООД – гр. Смолян, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца суми, дължими по съществувало между тях трудово
правоотношение. Решението се обжалва частично, като предмет на спора във
въззивното производство са исковете за заплащане на: 1/ дължими трудови
възнаграждения за периода от м. април 2019 г. до м. декември 2019 г., в
размер на общо 5040 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба; 2/ обезщетение по чл. 215 от КТ за командировка в
чужбина в продължение на 102 дни през 2019 г., за разликата над 1182 евро
до присъдения с решението размер от 2754 евро.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК,
настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до
невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
2
производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл.
269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на
императивните материалноправни норми, относими към спорното
правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение
на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
1/ По исковете за заплащане на трудови възнаграждения:
Страните не спорят за това, че в процесния период помежду им е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „***“, като е управлявала товарен автомобил марка МАН с рег.
№ ***. Не се спори и относно това, че начислените за процесния период
трудови възнаграждения на ищцата не са били заплатени към датата на
предявяване на исковата молба. В хода на първоинстанционното
производство ответникът е превел дължимите суми по банкова сметка на
името на ищцата. Последната не е заявила желание за разкриване на
банковата й сметка, не е оказала съдействие за това и не се е отзовала на
поканите за връчване на издадената й дебитна карта. Счита, че преведените
от ответника средства не са достигнали до нея и поради това вземанията
следва да се приемат за дължими и да се присъдят.
Това възражение е неоснователно. С отказа да получи предложеното
изпълнение и да окаже необходимото съдействие, ищцата-кредитор е в забава
по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. При това положение извършеното от ответника
предаването на дължимите суми в банка следва да се приеме за надлежно
изпълнение – на основание чл. 97 ал. 1 изр. последно от ЗЗД. Следователно
законосъобразен е изводът на РС за неоснователност на исковете за
заплащане на дължими трудови възнаграждения, поради извършено в хода на
производството плащане, и в тази част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
2/ По исковете за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за
командировка в чужбина в продължение на 102 дни през 2019 г., за разликата
над 1182 евро до присъдения с решението размер от 2754 евро:
Пред РС ответникът е оспорвал твърденията на ищцата за това, че
през процесния период е била командирована в чужбина. Пред РС е
установено, че заповеди за такива командировки на ищцата не са издавани.
3
Видно обаче от приетата пред РС справка от МВР Главна дирекция
„Гранична полиция“ (л. 121 и сл.), в процесния период има записи на данни за
това, че ищцата е преминавала ГКПП на Р. България на границата с Р.
Гърция, като лице, пътувало в товарния автомобил, управляван от нея в
изпълнение на трудовите й задължения (товарен автомобил марка МАН с рег.
№ ***). Следователно тези пътувания са били в изпълнение на възложените й
от работодателя трудови функции и следва да се приемат за командировки в
чужбина, въпреки липсата на издадени от ответника нарочни заповеди за тях.
На практика във въззивното производство този извод, формиран и от РС, не
се оспорва. Оспорва се броят на дните (с оглед конкретни часове на
преминаване на границата), както и размерите на начислените
командировъчни пари (с възражение, че някои от командировките на ищцата
са при условията не на единична, а на двойна езда).
Тези възражения са недоказани. Въз основа на данните от
коментираната по-горе справка за преминаване през ГКПП пред РС е
изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й
(л. 339 и сл.), неоспорено от страните, се установява, че предвид конкретните
дати на излизане и влизане в Р.България, ищцата е била командирована в
чужбина в продължение на 102 дни.
Размерът на дължимите на ищцата командировъчни пари следва да
бъде определен съобразно правилата на Наредба за служебни командировки и
специализации в чужбина. С Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от посочената
наредба, командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни и
специални средства за Шофьори и стюардеси при автомобилни превози се
определят в размер на 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда,
включително квартирни пари. В тежест на ответника, който във въззивната си
жалба твърди част от командировките на ищцата да са били при условията на
двойна езда, е да установи това. Доказателства в тази насока не се представят,
поради което като приложим в случая следва да се приеме нормативно
установения за единична езда размер – 27 евро на ден, или общо 2754 евро за
102 дни. Като е присъдил обезщетение по чл. 215 от КТ в посочения размер,
РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено
и в тази му част.
С оглед извода за неоснователност на жалбите и на двете страни,
4
разноски за въззивното производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261858/29,06,2021 г., постановено по
гр. д. № 1743/2020 г. на РС Пловдив, 1 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от И. И. Г. с ЕГН **********; против „ДСВ –
ЧИЛОВ“ ЕООД – гр. Смолян, ЕИК *********; искове за заплащане на сумата
от общо 5040 лв., представляваща дължими трудови възнаграждения за
периода от м. април 2019 г. до м. декември 2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261858/29,06,2021 г., постановено по
гр. д. № 1743/2020 г. на РС Пловдив, 1 гр. състав, В ЧАСТТА, с която „ДСВ –
ЧИЛОВ“ ЕООД – гр. Смолян, ЕИК *********; е осъдено да заплати на И. И.
Г. с ЕГН **********; обезщетение по чл. 215 от КТ за командировка в
чужбина в продължение на 102 дни през 2019 г., ЗА РАЗЛИКАТА над 1182
евро до присъдения с решението размер от 2754 евро.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5