ОПРЕДЕЛЕНИЕ№518/23.07.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и втори юли през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
432 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Агро Тера БГ“ ЕООД със седалище гр.Добрич
срещу решение № 57 от 24.04.2019г. по търг.дело № 113/18г. по описа на Добрички
окръжен съд, в частто му, с която е дружеството е осъдено да заплати на
„Агрокемикъл“ ЕООД със седалище гр.Пловдив сумите както следва:
сумата
150 000лв., представляваща дължима на основание ч.79 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ и неплатена цена на препарати за растителна защита,
торове и семена по фактури№№ 27496 от 20.10.2016г., 27754 от 10.03.2017г.,
27731 от 13.03.2017г., 27897 от 04.04.2017г., 28056 от 21.04.2017г. и 28349 от
13.06.2017г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.06.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата от
23 285.65лв. – дължимо на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатената главница от
150 000лв. за периода, считано от изтичане на 14 – дневен срок от
фактуриране на всяка една от неплатените фактури до 26.06.2018г. – датата на
подаване на исковата молба в съда;
сумата от
24 519.29лв. – дължимо на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на
законната лихва обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури №№
25997 от 01.12.2015г., 26 243 от 18.03.2016г., 26270 от 01.04.2016г.,
27062 от 11.05.2016г., 27228 от 22.08.2016г. и 27302 от 01.09.2016г. за
периода, считано от изтичане на 14 – дневен срок от фактурирането до датата на
плащане по всяка от фактурите;
сумата
19 650.90лв., направени по делото разноски.
В жалбата
се твърди че решението е неправилно, постановено е при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано.
По иска
за незаплатена продажна цена и при обсъждане на възражението му че не е налице
реална доставка на стоките, твърди, че съдът не е коментирал показанията на
разпитаната свидетелка на ищцовата страна Бамбалова, от чиито показания твърди,
че се установява, че приемо-предавателните протоколи към съответните фактури не
са съставяни и подписвани при доставката на стоките, вписани в тях. Сочи че в
показанията на свидетелката се признава, че протоколите са изготвени от нея,
без тях да е съпровождала съответните стоки
и да се е уверила в получаването им от ответника, а след това са
изпращани на доставчика, след вече извършена доставка. Твърди че тези гласни
доказателства дискредитират стойността на тези протоколи като документи
удостоверяващи предаване и приемане на стоката, както и позицията на ищеца, че
е изправна страна в отношенията между страните.
По иска
за обезщетение за забава в плащането на стоките по фактури оспорва извода на
съда, че не са съумели да докажат възражението си за постигната изрична
договорка за отложено заплащане на цената, на закупуваните от тях стоки, както
и за недължимост на лихва за този период на отложено заплащане на цената.
Твърди че този извод е в резултат на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на непълно обсъждане на показанията на свидетелите
по делото.
Твърди че
няма спор по делото относно допустимостта на гласните доказателства за
установяване на срока за заплащане на процесните доставки и дължимостта на
лихва, тъй като спорът между страните не се свежда до това дали има сключена
сделка, а за действителната обща воля на страните. Твърди че спорът между
страните е за отделни елементи на сделката и за това, каква е волята на
страните, поради което и гласните доказателства са допустими.
Твърди че
с писмения отговор е поискал своевременно да му бъдат допуснати двама свидетели
за установяване на постигнатите договорки за отложено заплащане на цената и
недължимост на лихви за периода на отлагането. Сочи че съдът е приел искането
му за допустимо и относимо, но го е
уважил частично, допускайки до разпит един от поисканите двама свидетели,
позовавайки се на нормата на чл.159 ал.2 от ГПК. Твърди че съобразно чл.159
ал.2 изр.второ от ГПК останалите се свидетели се допускат, ако призованите не
установят спорния факт. Твърди че недопускайки до разпит втория свидетел, съдът
е допуснал съществено нарушение на съдпроизводствените правила, с което му е
попречило да ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на възраженията си и
е довело до постановяване на обжалвания съдебен акт. Твърди че след като допуснатият
до разпит свидетел Панчев не е установил спорния факт, съдът е бил длъжен
служебно да допусне втория поискан от тях свидетел, доказателственото искане за
което е направено своевременно.
Позовава
се и на новонастъпил факт – дадени показания от свидетелката Бамбалова по друго
дело – търг.дело № 47/19г. по описа на ДОС, в което, разпитана за едни и същи
факти и обстоятелства е дала различни показания. Твърди че разминаванията в
показанията по отношение на едни и същи факти са съществени и следва да бъдат
взети предвид при анализа на доказателствата от въззивния съд.
На
следващо място твърди че от събраните по делото доказателства и от техния
анализ може да бъде направен обоснован извод за постигнати между страните
договорки за отложено плащане и за недължимост на лихви за този период от
време. Позовава се на събраните гласни доказателства на свидетеля Панчев, който
макар и да не е присъствал при постигане на конкретни договорки, знае за такива
и че те са изцяло в духа на практиката при търговия със стоки като процесните.
Твърди че при анализа на доказателствата, показанията на свидетелката Бамбалова
не следва да се кредитират, в частта им, която е изгодна за позицията на нейния
работодател. Твърди че свидетелката е дала уклончиви отговори на въпросите дали
някога са заплащали задълженията си към тях в срок от две седмици, с каква
забава са погасявали задълженията и защо са продължили да им доставят стоки.
Твърди че
по делото е установено в отношенията между страните те винаги са заплащали
доставените стоки със значителна времева разлика. Твърди че уговорката между
страните за отложено плащане не накърнява разпоредбата на чл.303а ал.1 от ТЗ.Сочи че законът допуска уговаряне и на по-дълъг срок, а те са установили
съществуването на такава уговорка, а също така такова възражение не е правено
от ищеца, поради което и съдът служебно не може да приложи тази норма, тъй като
тя не е императивна.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да постанови друго,
с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В отношение на евентуалност моли
да бъде отменено само в частите му касаещи обезщетение за вреди от забава в
размер на законната лихва върху главниците по фактури за периода от изтичане на
14 дневен срок от фактуриране на всяка една от неплатените фактури до завеждане
на исковата молба в съда.
Насрещната
страна по жалбата „Агрокемикъл“ ЕООД със
седалище гр.Пловдив, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
По искането на въззивника за събиране на нови
доказателства:
От въззивника се иска допускане до разпит на
още един свидетел, поискан от него с отговора на исковата молба за установяване
на постигнато между страните съгласие за уговорен между тях различен срок за
заплащане на задълженията по процесните фактури, а именно след произвеждане и
реализиране на селскостопанската продукция, за добива на която са вложени
закупените стоки. В допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на
събирането на гласни доказателства, като твърди че същите са недопустими на
основание чл.164 ал.1 т.3, предл.второ от ГПК. В отношение на евентуалност, ако
съдът приеме свидетелските показания за допустими прави искане за допускане на свидетел и на
негова страна за установяване че между страните не е договаряно разсрочено
плащане. Първоинстанционният съд е приел гласните доказателства за допустими и
е допуснал по един свидетел на всяка от страните.
Въззивният съд намира гласните доказателства
за установяване на срок за изпълнение на задължението на купувача за плащане на
продажната цена – след произвеждане и реализиране на селскостопанската
продукция за недопустими на основание чл.164 ал.1 т.5 от ГПК като такива за
установяване на уговорки в писмени съглашения, в които страната която иска
свидетелите е участвала. Не е спорно по делото че между страните са сключени
процесните 12 договора за продажба на препарати за растителна защита, торове и
семена за периода от 01.12.2015г. до 13.06.2017г. По делото са представени
неоспорени от ответника 12 броя фактури, носещи подписите на двете страни – продавач
и купувач. Във фактурите с номер и дата на издаване са посочени страните по
сделката, стоката, единичната цена, обща стойност, дължим ДДС, дата на данъчно
събитие, начин на плащане, посочена е банкова сметка ***. Посочената във
фактурите възможност за уговорка на „дата на плащане“ не е попълнена. Предвид
на това съставът на въззивния съд намира че така представените по делото
фактури представляват писмени доказателства за съществуването между страните на
договори за продажба. Установяването на уговорката за срок за изпълнение на
задължението на купувача за заплащане на продажната цена или датата на плащане
е недопустимо да бъде установявано със свидетелски показания. При наличието на писмени
доказателства, установяващи съществуването на договор за продажба гласните
доказателства въззивният съд намира за допустими само за фактически обстоятелства, извън
съдържанието на съглашението, а не и за установяване на съдържанието на
постигнати договорености. Поради което и въззивният съд намира гласните
доказателства за недопустими и искането за събирането им следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агро Тера
БГ“ ЕООД за допускане до разпит на един свидетел за установяване на уговорки за
срок за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 02.10.2019г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: