Р Е Ш Е Н И E
№ 21 10.02.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав
на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
секретар Т.С.
като разгледа докладваното от съдия Добрев
дело по несъстоятелност номер 186 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на кредитора „Сарантис България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ №247, чрез
адвокат Тони Тодоров от САК против „Зора Палма“ЕООД, а понастоящем
„Джемайлович“ ЕООД/ след настъпила промяна в хода на производството по делото/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев
Бряг“, зона Запад, административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от
управителя М А А.
Молителят твърди, че
между него и дружеството- ответник са съществували облигационни отношения по
повод на неформални договори за покупко- продажба на козметични продукти.
Доставките на такива за времето 2014-2015г. били обективирани в издадени
данъчни фактури, подробно изброени в молбата, като стоките били приети от
длъжника без възражения. Независимо от извършените плащания общият размер на
задълженията на ответното дружество, които били изискуеми и с настъпил падеж
възлизал на 78 290.10 лева. Заявява се също, че тъй като длъжникът не е в
състояние да изпълнява задълженията си по сделките, сключени със „Сарантис
България“ЕООД и е налице дълъг период на забава може да се направи обоснован
извод, че финансовите затруднения на ответното дружество не са временни. В тази
връзка се твърди, че „Зора Палма“ се намира в състояние на неплатежоспособност.
С определение от
26.05.2016г., след подадена в срока по чл.629 ал.4 ТЗ молба, съдът е допуснал
присъединяване на кредитора „Астра и Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, 1360, ул.“Обелско шосе“ №18 в производството по
делото.
В молбата за
присъединяване се твърди, че последното дружество има качеството на кредитор на
длъжника, с вземания по търговски сделки, представляващи доставки на едро на
стоки на купувача „Зора Палма“ ЕООД, които след това се реализирали на дребно в
търговска мрежа супермаркети на ответника. За периода 25.05.2015г.-
22.06.2015г. в изпълнение на договорните ангажименти били извършени 46 броя
доставки на козметични продукти, с настъпил падеж и незаплатени от ответника.
Общата сума на вземанията на присъединения кредитор възлизала на 58 538.62
лева- главница и 4935.46 лева договорна лихва. Посочва се също така, че предвид
затрудненията за плащане на длъжника, които според кредитора, не били от
временен характер, са налице елементите от фактическия състав на чл.608 ТЗ.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на молителите и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът е капиталово дружество с правноорганизационна форма ЕООД,
вписано като търговец в търговския регистър, което към образуване на
производството е с регистриран капитал 685000 лева и основен предмет на дейност търговия на едро и дребно.
По делото е безспорно установено наличие на валидно правоотношение между
кредиторите и длъжника- ответник, произтичащо от търговски сделки- договори за
продажба на стоки. Следователно молителят и присъединеният кредитор разполагат
с активна процесуална легитимация в настоящото производство.
Съгласно
решение № 71/30.03.2015г. по
т. д. № 4254/2013г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ. Тя е обективно
трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал.1 ТЗ и
се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона
изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне
плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните
задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват
освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай,
задълженията към кредиторите са краткосрочни
- изискуеми (с настъпил падеж).
Преценката за способността на предприятието да
погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите,
чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че
дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1
година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо
предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на
състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши
анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които
да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели, имащи значение за преценката относно състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, водещи са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието
се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза,
незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена
част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е
съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви
(задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът
на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните
средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие
този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства
са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да
е самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо
състояние.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност.
Коефициентът
на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават
съотношението на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения капитал на
предприятието. С оглед на информацията, на която са носител, посочените
коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на
състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква
част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са
краткосрочни /текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри
показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/ задлъжнялост липсва състояние
на неплатежоспособност на търговеца. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
Необходимо
е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност или частно държавно вземане. Действително, при спиране
на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага
в доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща
краткосрочните си задължения.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът изцяло
възприема, става ясно, че данъчните фактури, изготвяни по повод на посочените
по-горе покупко-продажби са отразени в счетоводствата на молителите- кредитори
и на дружеството- ответник, което е включило същите в дневниците си за покупки
и ползвало правото си на данъчен кредит по тях. Извършването на плащания не е
правено по конкретни фактури, като в счетоводствата на кредитора и длъжника същите
са отнасяни по различни фактури. Последното плащане към кредитора и
присъединения кредитор е извършено на 20.05.2015г. В счетоводството на
кредиторите и длъжника са отразени вземанията, съответно задълженията по
неплатените фактури. Вещото лице е посочило стойностите и структурата на
активите на ответното дружество по балансите съответно за периодите 2014г., 2015г.
и към 30.04.2016г. Изчислени са коефициентите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост на ответника за същите периоди. Вещото лице е
констатирало, че коефициентите за обща и бърза ликвидност са по-големи от 1,
т.е. краткотрайните активи на дружеството са с по-висока стойност от
краткосрочните му задължения, което означава, че длъжникът е бил в състояние да
покрива тези си задължения. Текущите активи на дружеството са били с по-висока
стойност от текущите пасиви, следователно нетния оборотен капитал е с
положителна стойност. Анализът на коефициентите за незабавна и абсолютна
ликвидност показва, че общият размер на паричните средства на дружеството е
по-малък от текущите му задължения, поради което и то не е в състояние да
обслужва същите само с наличните парични средства. От изведените стойности на
коефициентите на ликвидност вещото лице е направило извод, че дружеството-
длъжник е в състояние да изплаща парични задължения по търговски сделки и не е
в състояние на неплатежоспособност.
В допълнителното заключение вещото лице е изследвало структурата на
вземанията на длъжника по видове и степен на събираемост за разглежданите
периоди, като заедно с това е посочило размера на материалните запаси,
вземанията и паричните средства на дружеството, включително като процент от
общия размер на краткотрайните активи. Извършена е също така и проверка на
касовата наличност на длъжника, като е направена констатация, че наличните суми
в брой съответстват на крайното салдо, посочено по сметка „каса в лева“ към 09.12.2016г.
Изчислени са отново коефициентите за ликвидност финансова автономност и
задлъжнялост към 31.09.2016г. и 31.10.2016г., като анализът на тези стойности
не променя направените по-горе изводи, тъй като коефициентите за обща и бърза
ликвидност са по-големи от 1 и следователно краткотрайните активи на
дружеството са с по- висока стойност от краткосрочните задължения.
Във второто, изготвено по делото допълнително заключение вещото лице е
изследвало всички вземания на длъжника към 31.10.2016г., запознавайки се с
първичните счетоводни документи, издадени по повод на същите и отразило в
табличен вид констатациите си. Установено е, че вземания с общ размер 2578.38
лева са несъбираеми, като повторно са изчислени коефициенитте на ликвидност към
31.10.2016г., след приспадане на посочената по-горе сума.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице, което е отговорило
пълно и изчерпателно на всички, поставени въпроси. Изводите на експерта са
обосновани и мотивирани, като следва да се ценят без резерви.
По делото са
ангажирани доказателства за извършени плащания към доставчици, последните, от
които през месец юли 2016г. и месец май 2016г., поради което и законовата презумпция е
опровергана, тъй като не е налице презумпционната предпоставка - спиране на
плащанията.
Разпоредбата на чл. 631 ТЗ предвижда молбата
по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена при две алтернативни предпоставки:
установяване, че затрудненията на търговеца са временни или наличие на
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите.
В случая, анализът на обективното икономическо
състояние на дружеството- длъжник не установява
търговецът да е изпаднал в трайна невъзможност за изпълнение на паричните си
задължения. Напротив, дори да се приеме, че е налице негативна тенденция за
влошаване на финансовите показатели (коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност), към 31.10.2016 г. показателите
за обща и бърза ликвидност са изцяло в норма и не установяват наличие на
невъзможност дружеството да покрива текущите си задължения. Този извод е верен, включително и при преценка на
стойностите за финансова автономност и задлъжнялост, които макар и влошени, при благоприятни
показатели за ликвидност потвърждават извода за липсата на затруднения за ответника да покрива
краткосрочните си задължения.
В
този смисъл, въз основа на заключението на вещото
лице и всички останали, приобщени по делото писмени доказателства, следва да се
приеме, че „Джемайлович“ ЕООД /предишно
наименование „Зора Палма“/ е в състояние да изпълнява текущите си задължения и
ако е налице невъзможност за изпълнение, същата не може да се приеме за трайна,
а налага извод за временни затруднения, които могат да доведат до състояние на
неплатежоспособност, но в един бъдещ момент, когато финансовите показатели на
ликвидност действително спаднат под препоръчителните стойности и това продължи
през един по-продължителен период от време. В този смисъл, при благоприятни
показатели за ликвидност обективно не е налице невъзможност на търговеца да
изпълнява изискуемите си задължения, а интересите на
кредитори-търговци не са реално застрашени.
Така изложеното по-горе относно
имущественото състояние на длъжника съставлява основание за отхвърляне на
настоящите молби, поради наличието на предпоставките по чл.63 ТЗ.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Сарантис България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ №247 за
обявяване неплатежоспособността на „Зора Палма“ЕООД, а понастоящем
„Джемайлович“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, к.к.“Слънчев Бряг“, зона Запад, административен център „Сапфир“,
ет.3, определяне на нейната начална дата,
откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик,
допускане на обезпечителни мерки и определяне датата на първото събрание на
кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Астра и Ко“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Обелско шосе“ №18 за обявяване
неплатежоспособността на „Зора Палма“ЕООД, а понастоящем „Джемайлович“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев
Бряг“, зона Запад, административен център „Сапфир“, ет.3, определяне на нейната
начална дата, откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на
временен синдик, допускане на обезпечителни мерки и определяне датата на
първото събрание на кредиторите.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски апелативен съд в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: