№ 590
гр. Сливен, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. В.
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230100820 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване на ½ ид. ч. от правото на собственост в полза
на ищците, които е придобито по давностно владение на поземлен имот.
В молбата си ищците сочат, че са съпрузи. Първата ответница е
наследник на И. П. Д., починал на 16.09.2015 г. като негова преживяла
съпруга. Останалите двама ответници, са наследници на починалата му сестра
Р. П.а К., починала на 25.12.1972 г.
На 17.08.2001 г. ищците закупили в СИО от Д. П. Д., еднокръвен брат на
И. П. Д., ½ ид.ч. от поземлен имот находящ се в гр. С., кв. "К. " за който е бил
отреден УПИ II-8400 в кв.272, целият с площ от 336 кв.м., незастроен, при
граници: юг и запад - улица, север и изток - зелени площи. След влизане в
сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г., имотът е с
идентификатор 67338.544.8 с административен адрес гр. С., кв. "К. " с площ от
328 кв.м., c трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план:
8400, при граници: имоти 67338.541.1.x; 67338.544.6 и 67338.542.10, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 67338.544.8.1, с площ от 44 к.м.,
на един етаж, с начин на трайно ползване - сграда за търговия.
Сочат, че няколко години след придобИ.е на описания имот, а именно
1
през 2004 г., ищците изградили постройка, която ползвали като търговски
обект и до настоящия момент и която е отразена с идентификатор
67338.544.8.1. Оградили с масивна ограда една значителна част от имота, за да
предпазят търговския си обект от посегателства. Останалата незастроена
източна част от имота ищците ползвали за паркиране на товарните си
автомобили, почиствали я редовно от боклуци, косили тревата, засадили
няколко овошки, направили малка градинка в северната част, а преди повече
от 10 години, когато се строила съседната търговска сграда на Магазин
„Мерканто“, изчистили с кран изхвърлените в тази част бетонови „остатъци”.
През всичките години ищците заплащали данъците за целия имот.
От момента на установяване на фактическа власт върху имота от
ищците, никой от останалите претенденти за собственост върху описания
имот не е манифестирал намерението си да ползва имота и не е прекъсвал
владението на ищците. Един единствен път имотът е бил посетен от ответника
Е. К., който в пияно състояние им поискал обяснение на какво основание
ползват имота, като бил изгонен от ищците.
Считат, че ищците са придобили останалата ½ ид.ч. от описания по-горе
недвижим имот по давностно владение.
Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици по давностно владение на ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 67338.544.8, с административен адрес гр. С., кв. "К. " с площ
целия от 328 кв.м, заедно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 67338.544.8.1, с
площ от 44 кв.м, с начин на трайно ползване - сграда за търговия.
Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноските по делото.
При условията на чл. 131 от ГПК в предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответницата Е. П. Б. чрез адв. Л. А., в който счита
исковете за неоснователни.
Твърди, че е преживяла съпруга на И. П. Д., починал на 16.09.2015 г. С
наследодателя й били сключили граждански брак на 10.03.2015 г., а били 2
съжителствали заедно като семейство повече от 20 години преди това.
Нейният наследодател бил син на обшия наследодател П. И.ов Д., починал на
02.09.1969 г. Със Заповед № РД-15-13-51 от 18.08.1993 г. на Кмета на Община
Сливен била възстановена собствеността на наследниците на П. И.ОВ Д., б.ж.
2
на гр. Сливен, починал на 02.09.1969 г. върху имот пл. № 5295, в кв.265 по
плана на гр. Сливен от 1957 г., представляваща дворно място от 327 кв.м.
Със Заповед № РД-15-302 от 17.03.1994 г. от реституираната част на
имота бил образуван имот пл.№ 8400 в кв.272 по плана на кв. "К.", гр. С., за
който съгласно Заповед № РД-15-594 от 06.10.1997 г. на Кмета на Община
Сливен се отрежда парцел 11-8400, в кв.272 по плана на гр. Сливен. След
проведена процедура по реда на ППЗТСУ било извършено придаване към
този парцел на имот общинска собственост и отнемане от него, като в
резултат на това процесният недвижим имот се състоял от 336 кв.м.
Изтъква, че към момента на открИ.е на наследството на П. И.ов Д.,
починал на 02.09.1969 год., към наследяване били призовани Р.Д. Д.а -
преживяла съпруга и три от различни бракове деца - Д. П. Д. (син), И. П. Д.
(син) и Р. П.а Д.а (дъщеря). Преживялата съпруга Р.Д. Д.а е починала през
1990 г., като е оставила за свой единствен наследник Д. П. Д.. Дъщерята на
наследодателя Р. П.а Д.а също е починала през 1972 г., като е оставила за свои
наследници двете си деца Е. Г. К. (внук) и Р. Г. К. (внучка).
С нот. акт № 68, т.III, н.д. № 1513/1994 г. е констатирана собствеността
на Д. П. Д. по давностно владение и наследство на ½ (една втора) ид.ч. от имот
пл.№ 8400 в кв.272 по плана на гр.Сливен, състоящ се от 327 кв.м. С договор
по нот.акт № 81, том II, нот.дело № 270/2001 г. по описа на PC гр.Сливен
(вписан като нот.акт № 97, том. ХI, нот.дело № 2383/2001 г. по описа на СлВп
PC гр. Сливен) съсобственикът Д. П. Д. продава на Г. Н. Х. ½ (една втора)
идеална част от недвижим имот парцел II, пл.№ 8400, кв.272 по плана на гр.
Сливен, състоящ се от 336 кв.м. през 2004 г. Към момента на продажбата
купувачът Г. Н. Х. бил в брак със С. К. Х. и двамата притежавали в СИО ½
(една втора) идеална част от процесния недвижим имот и до сега.
Сочи, че на 11.01.2004 г., Г. Н. Х. подписва нотариална покана до И. П.
Д. и др., в качеството си на съсобственик, като сам заявява в поканата. На
06.04.2004 г. на Г. Н. Х. е издадено разрешение за монтаж № 136. На
04.06.2004 г. И. П. Д. обжалва в качеството си на съсобственик и
заинтересовано лице разрешението за монтаж.
На 07.02.2006 г. Общинска администрация Сливен е изпратила до И. П.
Д. и др. в качеството им на съсобственик и заинтересовано лице 3 отговор на
жалбата мм за поставения от Г. Н. Х. павилион и метален навес, които не са
3
премахнати от процесния имот и че е започнало адм. производство.
Изтъкват, че с искова молба от 02.06.2006 г., С. К. Х. и Г. Н. Х. срещу И.
П. Д. и др. в качеството си на съсобственици на ½ ид.ч. от процесния имот, са
поискали делба на процесния имот. С констативен акт № 2 от 02.06.2006 г. на
Общинска администрация Сливен, е констатирана съсобствеността върху
имота за ¼ ид.ч. на И. П. Д., съобщен на Г. Н. Х.. На 16.02.2006 г., със заповед
на Кмета на Община Сливен е наредено на Г. Н. Х. да премахне павилион и
метален навес в процесния имот.
С констативен акт № 24 от 27.06.2007 г. на Общинска администрация
Сливен, е констатирана съсобствеността върху процесния имот от ¼ ид.ч на И.
П. Д., като акта е съобщен на Г. Н. Х..
На 01.10.2008 г. по адм.д. № 4260/2008 г. на ВАС е прието окончателно
по адм.д. № 208/2007 г. на СлАС по жалбата на Г. Н. Х. против заповед за
премахването на началника на РДНСК – Сливен, че строежа е незаконен.
На 15.07.2010 г. е подадено искане-молба по адм.д. № 208/2007 г. на
СлАС от С. К. Х., където се посочва, че с Г. Н. Х. са собственици на ½ ид.ч. от
процесния имот и се иска отмяна на влязло в сила решение по адм.д. №
208/2007 г. на СлАС. С определение от 07.03.2011 г., молбата е оставена без
разглеждане.
На 26.09.2011 г. до РДНСК - Сливен е изпратено съобщение от
Общинска администрация Сливен по жалба на И. П. Д., в качеството му на
съсобственик на имота и заинтересован против разрешение за строеж на
името на Г. Н. Х. в процесния имот.
В решение № 20 от 16.02.2012 г. по адм. д. № 233/2011 г. на СлАС е
посочено, че оспорващият Г. Н. Х. се легитимира като собственик на ½ ид.ч.
от ПИ с идентификатор 67338.544,8, придобит с нот.акт № 81, том II, нот.дело
№ 270/2001 г. по описа на РС гр. Сливен (вписан като нот.акт № 91, том.ХI,
нот.дело № 2383/2001 г. по описа на СлВп PC гр. Сливен). Като съсобственици
и заинтересовани са призовани съсобствениците на имота, вкл. и И. П. Д..
На 26.09.2012 г. е изпратено уведомление от АГКК до И. П. Д., Г. Н. Х. и
Р. П.а Начева, че са вписани като собственици или носители на друго вещно
право в кадастралната карта, засягащи промени в имот 67338.544.8.
На 14.12.2015 г. е вписан нотариален акт от Е. Г. К., № 120, T.VIII, peг. №
4
12304, д. № 1249 от 2015г. (с вх. peг. № 9554 и 9546 от 14.12.201 5г., акт № 117,
т.ХХХ II, д. № 5058/2015 г. на ЗС/ПВ, в който е констатирана собственост
върху 4 процесния недвижим имот, придобит на основание наследяване по
завещание и по закон и в акта е описана притежаваната от И. П. Д. ¼ ид.ч. от
ПИ с идентификатор 67338.544.8.
На 04.11.2019 г. по гр.д. № 5225/2019 г. на СлРС, е вписана искова молба
на Е. П. Б., претендираща за собственост на притежаваната от И. П. Д. ¼ ид.ч.
от ПИ с идентификатор 67338.544.8.
С решение № 264 от 11.10.2022 г. по в.гр.д. 331/2022 г. на СлОС, е
признато за установено, че Е. П. Б. е собственик на ½ (една втора) идеална
част и от притежаваната от И. П. Начев ¼ ид.ч от ПИ с идентификатор
67338.544.8, като решението е вписано.
На 03.11.2020 г. по гр.д. № 3804/2020г. на СлРС е вписана искова молба
на Е. П. Б. за делба на имота с идентификатор 67338.544.8. На 29.11.2023 г. е
вписана исковата молба за делба по гр.д. № 3804/2020 г. на СлРС и на
процесния имот срещу всички съсобственици, в това число и Г. Н. Х. и С. К.
Х..
На 15.01.2024 г. е постъпил насрещен иск по гр.д. № 3804/2020 г. на
СлРС на Г. Н. Х. и С. К. Х., чрез пълномощника си, в който твърдят, че
„Собствеността върху имота ½ ид. ч. придобиват на основание възмезден
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 97, т. XI, 2383/2001 г.
на СП при Районен съд Сливен на 17.08.2001 г.“ Продавач е Д. П. Д., който е
брат на наследодателя и негов наследник. Другата ½ ид. ч. от имота
придобиват на основание недобросъвестно владение върху тази част от около
месец септември на 2001 г., т. е. непосредствено след сключване на договора.
От него момент го поддържат, изградили са постройка, която е обособена като
магазин за плодове. Демонстрират това владение явно, несъмнено,
несмущавано, непрекъснато. Границите на имота не са се променяли през
годините.
Сочи се, че още приживе наследодателят на ответниците е знаел и
оспорвал трансформирането на държанието на ½ ид. ч. от имота във владение.
Установяват фактическата власт върху целия имот от около месец септември и
до този момент. Многократно е възниквал спор относно владението, имало и
жалба от негова страна по отношение на извършеното от ищците по
5
насрещния иск строителство. Наследодателят Д. и ответникът Е. К., с цел да
преустановят владението върху имота от ответниците, многократно подават
жалби до РДНСК Сливен за премахване на сградата, по които са образувани
няколко производства пред Административен съд Сливен.
След като наследодателят на ответниците по насрещния иск починал, Е.
К. е продължил да посещава имота с цел да преустанови владението на
ответниците върху него. Въпреки това, то не било прекъсвано или спирано
нито за момент.
През целия период на съсобственост на ищците от 17.08.2001 г. до
смъртта си през на 16.09.2015 г., нейният наследодател И. П. Д. е считал
притежаваната 5 от него идеална част от процесния имот за своя и е защитавал
активно собствеността си с множество жалби, системно е сезирал
институциите за действията на ищците, които считал за незаконни в
съсобствения им имот. Манифестирал е активно съсобствеността си против
поставянето в съсобствения им имот от Г. Н. Х. и неговата съпруга С. К. Х. на
незаконни павилион и метален навес. След смъртта на наследодателя й И. П.
Д., ответницата манифестирала правото си на собственост и го защитавала
пред съда и всички институции, в това число и пред съсобствениците й.
Счита, че Г. Н. Х. и С. К. Х. притежават само своята ½ идеална част,
закупена от Д. П. Д. от процесния имот с идентификатор 67338.544.8.
Останалите части на имота са съсобствени на ответниците. Съответно
построените в имота сгради следват съсобствеността на имота и сградата за
търговия с идентификатор 67338.544.8.1 с площ от 44 кв.м. е съсобствена
между ищците и ответниците в квотите на съсобственост на процесния
недвижим имот с идентификатор 67338.544.8.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищците в исковата
молба, че са заплащали данъците за целия имот. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
С определение от 23.05.2024 г., съдът е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищците, в едноседмичен срок да посочат правен
интерес от предявяване на иска срещу Р. Г. К..
В становище от 04.06.2024 г., процесуалният представител на ищците
сочи, че по отношение на поземлен имот с идентификатор 67338.544.8 с
6
административен адрес гр.Сливен, кв. „К.“, с площ от 328 кв.м., ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 67338.544.8.1 с площ от 44 кв.м.,
ищците претендират да са придобили по давност ½ ид.ч. от този имот, тъй
като останалата ½ ид.ч. са придобили чрез покупко-продажба от Д. П. Д..
Ответниците по този иск са законни наследници на И. П. Д., който е
притежавал останалата ½ д.ч. от същия имот. Ищците са владяли целия имот,
включително и наследствената част на И. П. Д., затова установителният иск за
собственост е предявен срещу законните му наследници. Преживялата
съпруга на И. П. Д. е предявила иск за делба на оставените в наследство от
него поземлени имоти, като процесният имот е предмет на тази делба. По това
дело ищците като ответници са предявили насрещен иск с правно основание
чл.124, ал.1от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС, исковата молба по който е върната
поради неотстраняване нанедостатъците й.
Тъй като не била получила по надлежния ред отговорите на ответниците
сочи, че не би могла да вземе отношение предварително по техните становища
и представените от тях писмени доказателства. Що се отнася до отразения в
разпореждането нотариален акт от 2017 г. за прехвърляне собствеността върху
1/8 ид.ч. от процесния имот от ответницата Р. Г. К. на ответника Е. Г. К., за
ищците щяло да възникне правото да оспорят по надлежния ред правото на
собственост на прехвърлителката с оглед твърденията им, че към 2017 г. те
вече са били придобили по давност и тази част от имота.
Що се отнася до задължението на ищците да представят доказателства
дали към 16.07.2017 г. ответникът Е. Г. К. е бил в гр. брак с Т. К. счита, че
представеното към отговора на този ответник удостоверение за гр. брак
доказва наличието на брачната връзка. Дори имотът да е придобит в
съпружеска имуществена общност, с оглед тълкувателните указания на ВКС,
съпрузите като ответници по иск за собственост срещу тях са необходими, но
не и задължителни другари. Това означава, че не е задължително да имат
съвместна процесуална легитимация. Достатъчно е единият съпруг да
защитава общите права на съпрузите. Само ако другарството е задължително,
само тогава брачният статус на ответника ще е елемент от изискването за
редовност на исковата молба и същата ще подлежи на връщане, ако ищецът не
изпълни указанията на съда за отстраняване на тази нередовност.
Поради изложените съображения счита, че изясняването на поставените
7
в разпореждането въпроси ще се разрешат в разглеждането на спора по
същество и след събирането на необходимите за това доказателства.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата Р.
Г. К. чрез адв. Д. С., който сочи, че процесният недвижим имот с
идентификатор № 67338.544.8 е един от имотите, включени в предмета на гр.
д. № 3804/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен и е обект на делба. В
неговата съсобственост, освен страните по настоящото дело, участвал и г-н Д.
П. Д., който видно от представеното към настоящата искова молба
удостоверение за наследници с изх. № 9400- 17788 от 17.09.2019 г., бил
наследник по закон на покойния И. П. Д..
Сочи, че процесният имот е бил собственост на П. И.ов Д., който след
смъртта си е оставил като негови наследници Р.Д. Д.а - съпруга от неговия
втори брак, Д. П. Д. - дете от втория му брак, И. П. Д. и Р. П.а К. - последните
двама деца от първия му брак, всеки от които след смъртта му е получил в
наследството по ¼ ид. ч. от собствеността на имота. След смъртта на Р.Д. Д.а,
нейният единствен син, а оттук и единствен неин наследник Д. П. Д., получава
в наследство и нейния дял. В последствие, вече като собственик на ½ ид. ч.,
той продава на ищеца Г. Х. всички притежавани от него идеални части от
съсобствеността. По-късно, след смъртта на И. П. Д., който 7 макар и в брак,
но не оставяйки низходящи, Д. П. Д., в качеството си наследник по закон,
отново придобива (2/32) идеални части от имота предмет на настоящото
производство. Предвид описаното, като наследник по закон на своята майка Р.
П.а К. и на нейния брат - И. П. Д., сочи, че притежава 5/32 ид. ч. от
недвижимия имот. В нито един момент между него и праводателя на ищците
не бил възниквал спор относно собствеността или ползването на процесния
имот, включително никога не бил демонстрирал поведение, с което да оспори
неговите права или фактическа власт върху него.
Предвид изложеното и по описания в исковата молба начин, ищците
придобиват ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота, при което
съществуващото към него момент съвладение продължава, т.е. ако те твърдят,
че са ползвали целия имот, то те са били владелци на собствените си идеални
части и държатели на идеалната част на ответника. Тъй като ищците никога не
му били манифестирали свои едностранни, явни и недвусмислени действия на
преобръщане на държането на неговата идеална част във владение, поради
8
това те не са придобили по давност притежаваната от него част от
съсобствеността на имота.
Сочи, че по отношение на процесната сграда с идентификатор №
67338.544.8.1, следва да се отчете, че както към момента на твърдяното й
изграждане - 2024 г., така и към настоящият момент, тя е сграда построена в
съсобствен имот и като такава тя се подчинява на законовия режим очертан от
разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността. Изрично заявява, че като
съсобственик на поземления имот, никога не е давала своето съгласие за
изграждане на процесната постройка под каквато и да е форма, което от една
страна я прави съсобствена между всички съсобственици на дворното място,
при квоти съответни на квотите по отношение на него, а от друга страна - тя
се явява изградена без строителни книжа и разрешения със всички
произтичащи от това последици.
Предвид изложеното изцяло оспорва фактическите твърдения в исковата
молба, като намира предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан, с
оглед на което моли съда да го отхвърли изцяло. Претендира разноските по
делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Е.
Г. К. чрез адв. К. В. – Димитрова, в който се счита иска за допустим, но
неоснователен.
Твърди, че процесният недвижим имот първоначално е бил собственост
на П. И.ов Д., починал на 02.09.1969 г. След неговата смърт всеки от
наследниците му по закон - И. П. Д., Р. П.а К., Д. П. Д. и Р.Д. Д.а, е придобил
по ¼ идеална част от недвижимия имот. Когато на 29.01.1991 г. Р.Д. Д.а умира,
нейният наследник по закон Д. П. Д., получава притежаваните от майка си
идеални части и по този начин става собственик на ½ идеална част от
процесния имот.
След смъртта на Р. П.а К. през 1972 г., нейните деца - Е. Г. К. и Р. Г. К.,
всеки един от тях става собственик на по 1/8 идеална част от имота.
Сочи се, че на 11.04.1996 г. е постановено решение по гражданско дело
№ 346/1995 г. по описа на Районен съд Сливен, съгласно което е разпределено
правото на ползване на процесния недвижим имот между съсобствениците Д.
П. Д., И. П. Д., Е. Г. К. и Р. Г. К..
Преди смъртта си И. П. Д. е оставил в полза на Е. К. завещание, с което
9
му завещава притежаваното от него имущество, включително и
притежаваните от него идеални части от процесния недвижим имот. На
14.12.2015 г., по молба на Е. К. е издаден Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследяване по
завещание и по закон № 120, том 8, peг. № 12304, дело № 1249, вписан в
Служба по вписванията Сливен с вх.рег. № 9554/14.12.2015 г., акт № 117, том
32, дело № 5058. Впоследствие с влязло в сила решение е установено, че Е. Б.
като преживяла съпруга, е собственик на ½ от имуществото на И. П. Д.,
включително и на ½ от ¼ от процесния недвижим имот.
През 2017 г., Р. Г. К. е прехвърлила на Е. Г. К. притежаваните от нея 1/8
идеална част от недвижимия имот, за което е съставен и подписан Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 137, том 3, peг. № 4973, дело №
456/16.06.2017 г. на нотариус с peг. № 128 на НК, вписан в Служба по
вписванията Сливен вх.рег. № 3590/16.06.2017 г., акт № 183, том 11.
Идеалните части са придобити от Е. К. по възмезден начин, а към датата на
прехвърлянето, той е в брак с Т. К., поради което идеалните части са
придобити съвместно от двамата съпрузи.
Твърди се, че не е вярно твърдението в исковата молба, че ищците са
плащали данъка за недвижимия имот. През периода, за който ищците твърдят,
че са заплащали целия дължим данък за недвижимия имот, в действителност
Е. К. е плащал данъка за ½ идеална част от него.
Сочи се, че действително в имота ищците са поставили временен
преместваем обект - павилион, за който обаче разрешението за поставянето му
е отменено по жалба, подадена от Е. К.. Съгласно Решение № 8654/06.10.2005
г., постановено по административно дело № 5619/2005 г. по описа на ВАС,
разрешението за монтиране и разполагане на преместваем обект за търговия е
отменено като незаконосъобразно. На 16.02.2006 г. е издадена Заповед № РД-
15-246 на Кмета на Община Сливен, съгласно която на Г. Х. е разпоредено да
премахне павилион „Временен преместваем обект - павилион за продажба на
плод-зеленчук“, разположен в поземлен имот УПИ 11-8400, кв. 193 по плана
на кв. „К.“, град Сливен. В хода на образуваното по жалба на Г. Х.
административно дело № 76/2006 г. по описа на Окръжен съд Сливен,
заповедта на Кмета е обявена за нищожна, тъй като изготвената по делото
експертиза е установила, че се касае не за временен преместваем обект, а за
10
строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Компетентен да
разпореди премахването на незаконни строежи е началника на ДНСК или 9 на
упълномощено от него лице. Издадената впоследствие заповед за премахване
на незаконния строеж от Началника на РДНСК Сливен е била обжалвана от
ищеца, за което е образувано административно дело № 208/2007 г. по описа на
Административен съд Сливен, в хода на което жалбата е оставена без
разглеждане. С влязло в сила решение, постановено по административно дело
№ 4260/2008 г. по описа на ВАС е прието, че жалбата на Г. Х. против заповедта
на Началника на РДНСК Сливен е неоснователна и обектът подлежи на
премахване.
Твърди се, че обстоятелството, че ищците са почиствали и поддържали
целия имот, не обосновава придобИ.ето му по давност от тях. При
съсобственост, всеки от съсобствениците е владелец на собствените си
идеални части и държател на притежаваните от другите съсобственици
идеални части.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от Г. Н. Х. и С. К. Х.
иск за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно
владение на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 67338.544.8, с
административен адрес в град Сливен, кв. „К.“, с площ от 328 кв.м., заедно с ½
идеална част от сграда с идентификатор 67338.544.8.1, с площ от 44 кв.м., с
начин на трайно ползване - сграда за търговия. Претендират се разноските по
делото.
Постъпило е становище от ответницата Е. П. Б., чрез адв. Л. А., в което
се сочи, че в становището на ищците се твърди, че „Ответниците по този иск
са законни наследници на И. П. Д., който е притежавал останалата 1/2 ид.ч. от
същия имот.”
Твърди се, че в отговора по иска е посочено, че със Заповед № РД- 15-
13-51 от 18.08.1993 год. на Кмета на Община Сливен, е възстановена
собствеността на наследниците на П. И.ов Д., б.ж. на гр. Сливен, починал на
02.09.1969 год. върху имот пл.№ 5295, в кв.265 по плана на гр. Сливен от 1957
год., представляваща дворно място от 327 кв.м.
По отношение на посочената с исковата молба ответница Р. Г. К. и
участието й в иска за придобИ.е по давност на процесния имот се счита, че
11
участието й по делото е законосъобразно и съдът по същество може и следва
да се поизнесе.
Що се отнася до задължението на ищците да представят доказателства
дали към 16.07.2017 г. ответникът Е. Г. К. е бил в граждански брак с Т. К. се
счита, че задължението и указанието е законосъобразно и необходимо за
правилното конституиране на страните по иска. Действително, неучастието на
съпруга не води до нищожност на решението по делото, но дадените указания
за конституирането на съпругата като законосъобразни следва да бъдат
изпълнени от страната.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищците чрез
пълномощника им адв. Е. Х. против Д. П. Д., в която се твърди, че ищците са
съпрузи. Ответникът е еднокръвен брат на И. П. Д., починал на 16.09.2015 г.,
като двамата са наследници на П. И.ов Д., починал на 02.09.1969 г.
Сочи се, че на 17.08.2001 г. ищците са закупили от ответника У ид.ч. от
поземлен имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „К.", за който е бил отреден
парцел II- 8400 в кв. 272, целият с площ от 336 кв.м., незастроен, при граници:
юг и запад - улица, север и изток -зелени площи. След влизане в сила на
кадастралната карта на гр.Сливен, през 2006 г. имотът е с идентификатор
67338.544.8 с административен адрес гр. Сливен, кв. „К.", с площ от 328 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер на предходен план: 8400, при
граници: имоти 67338.541.1; 67338.544.6; 67338.542.10, ведно с построената в
имота сграда с идентификатор 67338.544.8.1 с площ от 44 кв.м., на един етаж,
с начин на трайно ползване: сграда за търговия.
Няколко години след придобИ.ето на описания имот, а именно през 2004
г., ищците изградили постройката, която ползвали като търговски обект и до
настоящия момент. Оградили с плътна ограда една значителна част от имота,
за да предпазят търговския си обект от посегателства, а останалата
незастроена източна част от имота ползвали за паркиране на товарните си
автомобили, почиствали я редовно от боклуци, косили тревата, а преди повече
от 10 години, когато се строила съседната търговска сграда на магазин
„Мерканто", изчистили с кран изхвърлените в тази част бетонови „остатъци".
През всичките години ищците заплащали данъците за имота.
Твърди се, че от момента на установяване на фактическа власт върху
12
целия имот от ищците, никой от останалите наследници и претенденти за
съсобствеността върху описания имот не е манифестирал намерението си да
ползва имота и не е прекъсвал владението на ищците. Един единствен път
имотът бил посетен от наследника Е. К., който в пияно състояние им поискал
обяснение на какво основание ползват имота, но е бил изгонен от ищците.
Поради изложените съображения се счита, че ищците са придобили
останалата ½ ид.ч. от описания по-горе имот по давностно владение,
включително и наследствената част на ответника.
Предвид изложеното се моли съда да конституира като ответник по гр.д.
№ 820/2024 г. Д. П. Д. и след доказване на обстоятелствата по исковата молба,
да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че
ищците са собственици на останалата ½ ид.ч.от поземлен имот с
идентификатор 67338.544.8, с административен адрес гр. Сливен, кв. „К.", с
площ от 328 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 67338.544.8.1 с
площ от 44 кв.м., с начин на трайно ползване -сграда за търговия, придобита
по давностно владение.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата
Е. П. Б. чрез адв. Л. А., в който счита исковете за неоснователни.
Ищцата твърди, че е преживяла съпруга на И. П. Д., починал на
16.09.2015 г. С наследодателя й били сключили граждански брак на 10.03.2015
г., а били съжителствали заедно като семейство повече от 20 години преди
това. Нейният наследодател бил син на обшия наследодател П. И.ов Д.,
починал на 02.09.1969 г.
Със Заповед № РД-15-13-51 от 18.08.1993 г. на Кмета на Община Сливен
била възстановена собствеността на наследниците на П. И.ов Д., б.ж. на гр.
Сливен, починал на 02.09.1969 г. върху имот пл. № 5295, в кв.265 по плана на
гр. Сливен от 1957 г., представляваща дворно място от 327 кв.м. Със Заповед
№ РД-15-302 от 17.03.1994 г. от реституираната част на имота бил образуван
имот пл.№ 8400 в кв.272 по плана на кв. „К.", гр. Сливен, за който съгласно
Заповед № РД-15-594 от 06.10.1997 г. на Кмета на Община Сливен се отрежда
парцел 11-8400, в кв.272 по плана на гр. Сливен. След проведена процедура по
реда на ППЗТСУ било извършено придаване към този парцел на имот
общинска собственост и отнемане от него, като в резултат на това процесният
недвижим имот се състоял от 336 кв.м.
13
Към момента на открИ.е на наследството на П. И.ов Д., починал на
02.09.1969 год., към наследяване били призовани Р.Д. Д.а - преживяла съпруга
и три от различни бракове деца - Д. П. Д. (син), И. П. Д. (син) и Р. П.а Д.а
(дъщеря). Преживялата съпруга Р.Д. Д.а е починала през 1990 г., като е
оставила за свой единствен наследник Д. П. Д.. Дъщерята на наследодателя Р.
П.а Д.а също е починала през 1972 г., като е оставила за свои наследници
двете си деца Е. Г. К. (внук) и Р. Г. К. (внучка).
С нот. акт № 68, т.Ш, н.д. № 1513/1994 г. е констатирана собствеността
на Д. П. Д. по давностно владение и наследство на ½ (една втора) ид.ч. от
имот пл.№ 8400 в кв.272 по плана на гр.Сливен, състоящ се от 327 кв.м. С
договор по нот.акт № 81, том II, нот.дело № 270/2001 г. по описа на РС
гр.Сливен (вписан като нот.акт № 97, том. XI, нот.дело № 2383/2001 г. по
описа на СлВп РС гр. Сливен) съсобственикът Д. П. Д. продава на Г. Н. Х. ½
(една втора) идеална част от недвижим имот парцел II, пл.№ 8400, кв. 272 по
плана на гр. Сливен, състоящ се от 336 кв.м. през 2004 г. Към момента на
продажбата купувачът Г. Н. Х. бил в брак със С. К. Х. и двамата притежавали в
СИО ½ (една втора) идеална част от процесния недвижим имот и до сега.
На 11.01.2004 г., Г. Н. Х. подписва нотариална покана до И. П. Д. и др., в
качеството си на съсобственик, като сам заявява в
поканата. На 06.04.2004 г. на Г. Н. Х. е издадено разрешение за монтаж № 136.
На 04.06.2004 г. И. П. Д. обжалва в качеството си на
съсобственик и заинтересовано лице разрешението за монтаж.
На 07.02.2006 г. Общинска администрация Сливен е изпратила до И. П.
Д. и др. в качеството им на съсобственик и заинтересовано лице отговор на
жалбата мм за поставения от Г. Н. Х. павилион и метален навес, които не са
премахнати от процесния имот и че е започнало адм. производство.
С искова молба от 02.06.2006 г., С. К. Х. и Г. Н. Х. срещу И. П. Д. и др. в
качеството си на съсобственици на ½ ид.ч. от процесния имот, са поискали
делба на процесния имот.
С констативен акт № 2 от 02.06.2006 г. на Общинска администрация
Сливен, е констатирана съсобствеността върху имота за ½ ид.ч. на И. П. Д.,
съобщен на Г. Н. Х..
На 16.02.2006 г., със заповед на Кмета на Община Сливен е наредено на
14
Г. Н. Хувенов да премахне павилион и метален навес в процесния имот.
С констативен акт № 24 от 27.06.2007 г. на Общинска администрация
Сливен, е констатирана съсобствеността върху процесния имот от ½ ид.ч на
И. П. Д., като акта е съобщен на Г. Н. Х..
На 01.10.2008 г. по адм.д. № 4260/2008 г. на ВАС е прието окончателно
по адм.д. № 208/2007 г. на СлАС по жалбата на Г. Н. Х. против заповед за
премахването на началника на РДНСК - Сливен, че строежа е незаконен.
На 15.07.2010 г. е подадено искане-молба по адм.д. № 208/2007 г. на СлАС от
С. К. Х., където се посочва, че с Г. Н. Х. са собственици на ½ ид.ч. от
процесния имот и се иска отмяна на влязло в сила решение по адм.д. №
208/2007 г. на СлАС. С определение от 07.03.2011 г., молбата е оставена без
разглеждане.
На 26.09.2011 г. до РДНСК - Сливен е изпратено съобщение от
Общинска администрация Сливен по жалба на И. П. Д., в качеството му на
съсобственик на имота и заинтересован против разрешение за строеж на
името на Г. Н. Х. в процесния имот.
В съдебно решение № 20 от 16.02.2012 г. по адм. д. № 233/2011 г. на
СлАС е посочено, че оспорващият Г. Н. Х. се легитимира като собственик на
1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.544,8, придобит с нот.акт № 81, том II,
нот.дело № 270/2001 г. по описа на РС гр. Сливен (вписан като нот.акт № 91,
том.Х, нот.дело № 2383/2001 г. по описа на СлВп РС гр. Сливен). Като
съсобственици и заинтересовани са призовани съсобствениците на имота, вкл.
и И. П. Д..
На 26.09.2012 г. е изпратено уведомление от АГКК до И. П. Д., Г. Н. Х. и
Р. П.а Начева, че са вписани като собственици или носители на друго вещно
право в кадастралната карта, засягащи промени в имот 67338.544.8.
На 14.12.2015 г. е вписан нотариален акт от Е. Г. К. № 120, том VIII, рег.
№ 12304, д. № 1249 от 2015г. (с вх. рег. № 9554 и 9546 от 14.12.201 5г., акт №
117, том ХХХII, нот. д. № 5058/2015 г. на ЗС/ПВ, в който е констатирана
собственост върху процесния недвижим имот, придобит на основание
наследяване по завещание и по закон и в акта е описана притежаваната от И.
П. Д. 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.544.8.
На 04.11.2019 г. по гр.д. № 5225/2019 г. на СлРС, е вписана искова молба
15
на Е. П. Б., претендираща за собственост на притежаваната от И. П. Д. 1/4
ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.544.8.
С решение № 264 от 11.10.2022 г. по в.гр.д. № 331 от 2022 г. по описа на
Окръжен съд - Сливен, с което е признато за установено, че Е. П. Б. е
собственик на 1/2 идеална част и от притежаваната от И. П. Начев 1/4 ид.ч от
поземлен имот с идентификатор 67338.544.8, като решението е вписано.
На 03.11.2020 г. по гр.д. № 3804/2020г. на СлРС е вписана искова молба
на Е. П. Б. за делба на имота с идентификатор 67338.544.8.
На 29.11.2023 г. е вписана исковата молба за делба по гр.д. № 3804/2020
г. на СлРС и на процесния имот срещу всички съсобственици, в това число и
Г. Н. Х. и С. К. Х..
На 15.01.2024 г. е постъпил насрещен иск по гр.д. № 3804/2020 г. на
СлРС на Г. Н. Х. и С. К. Х., чрез пълномощника си, в който твърдят, че
„Собствеността върху имота ½ ид. ч. придобиват на основание възмезден
договор за покупко-продажба, обективираи в нот. акт № 97, т. XI, 2383/2001 г.
на СП при Районен съд Сливен на 17.08.2001 г." Продавач е Д. П. Д., който е
брат на наследодателя и негов наследник. Другата ½ ид. ч. от имота
придобиват на основание недобросъвестно владение върху тази част от около
месец септември на 2001 г., т. е. непосредствено след сключване на договора.
От него момент го поддържат, изградили са постройка, която е обособена като
магазин за плодове. Демонстрират това владение явно, несъмнено,
несмущавано, непрекъснато. Границите на имота не са се променяли през
годините.
Сочи се, че още приживе наследодателят на ответниците е знаел и
оспорвал трансформирането на държанието на ½ ид. ч. от имота във владение.
Установяват фактическата власт върху целия имот от около месец септември и
до този момент. Многократно е възниквал спор относно владението, имало и
жалба от негова страна по отношение на извършеното от ищците по
насрещния иск строителство. Наследодателят Д. и ответникът Е. К., с цел да
преустановят владението върху имота от ответниците, многократно подават
жалби до РДНСК Сливен за премахване на сградата, по които са образувани
няколко производства пред Административен съд Сливен.
След като наследодателят на ответниците по насрещния иск починал, Е.
К. е продължил да посещава имота с цел да преустанови владението на
16
ответниците върху него. Въпреки това, то не било прекъсвано или спирано
нито за момент.
През целия период на съсобственост на ищците от 17.08.2001 г. до
смъртта си през на 16.09.2015 г., нейният наследодател И. П. Д. е считал
притежаваната от него идеална част от процесния имот за своя и е защитавал
активно собствеността си с множество жалби, системно е сезирал
институциите за действията на ищците, които считал за незаконни в
съсобствения им имот. Манифестирал е активно съсобствеността си против
поставянето в съсобствения им имот от Г. Н. Х. и неговата съпруга С. К. Х. на
незаконни павилион и метален навес. След смъртта на наследодателя й И. П.
Д., ответницата манифестирала правото си на собственост и го защитавала
пред съда и всички институции, в това число и пред съсобствениците й.
Счита, че Г. Н. Х. и С. К. Х. притежават само своята У идеална част,
закупена от Д. П. Д. от процесния имот с идентификатор 67338.544.8.
Останалите части на имота са съсобствени на ответниците. Съответно
построените в имота сгради следват съсобствеността на имота и сградата за
търговия с идентификатор 67338.544.8.1 с площ от 44 кв.м. е съсобствена
между ищците и ответниците в квотите на съсобственост на процесния
недвижим имот с идентификатор 67338.544.8.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищците в исковата
молба, че са заплащали данъците за целия имот. Претендират за присъждане
на разноски.
В с.з. от ищците се явява Г. Н. Х. лично и с пълномощник, който моли
съда да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответницата Р. Г. К., не се явява в о.с.з. Представлява се от адв. С., който
счита иска за недопустим. Моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция,
като неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът Е. Г. К., редовно призован, се явява лично. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответницата Е. П. Б., не се явява. Представлява се от адв. А. от АК –
17
Сливен, която моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът Д. П. Д., редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните, прие следното от фактическа и правна страна:
Установи се, че действително ищците са съпрузи и на 17.08.2001 г. са
закупили в режим на СИО от Д. П. Д. – еднокръвен брат на И. П. Д. ½ ид.ч. от
поземлен имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „К.“ за който е отраден УПИ II-
8400 в кв. 272 по плана на гр. Сливен, състоящ се от 336 кв.м., видно от
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81,
том II, н.д. № 270/2001 г. по описа на нотариус с рег. № 182, незастроен.
Не е спорно, че със Заповед № РД-15-13-51 от 18.08.1993 год. на Кмета
на Община Сливен е възстановена собствеността на наследниците на П. И.ов
Д., б.ж. на гр.Сливен, починал на 02.09.1969 год. върху имот пл. № 5295, в кв.
265 по плана на гр.Сливен от 1957 год., представляваща дворно място от 327
кв.м. Със Заповед № РД-15- 302 от 17.03.1994 год. от реституираната част на
имота е образуван имот пл.№ 8400 в кв.272 по плана на кв.„К.”, гр. Сливен, за
който съгласно Заповед № РД-15-594 от 06.10.1997 год. на Кмета на Община
Сливен се отрежда парцел 11-8400, в кв.272 по плана на гр. Сливен. След
проведена процедура по реда на ППЗТСУ е извършено придаване към този
парцел на имот общинска собственост и отнемане от него. като в резултат на
това процесният недвижим имот се състои от 336 (триста тридесет и шест)
кв.м.
Не е спорно, че П. И.ов Д. е починал на 02.09.1969 год., и е наследодател
на Р.Д. Д.а - преживяла съпруга и три деца от различни бракове деца - Д. П. Д.
(син), И. П. Д. (син) и Р. П.а Д.а (дъщеря). Преживялата съпруга Р.Д. Д.а е
починала през 1990 год. като е оставила за свой единствен наследник Д. П. Д..
Дъщерята на наследодателя Р. П.а Д.а също е починала през 1972 год. като е
оставила за свои наследници двете си деца Е. Г. К. (внук) и Р. Г. К. (внучка).
Също така не е спорно, че с нот. акт № 68, т.Ш, н.д. № 1513/1994 г. На
29.04.1994 г. нотариус при Районен съд – Сливен на основание Постановление
от 29.04.1994 г. издава въз основа на обстоятелствена проверка и на осн. чл.
18
483 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС нотариален акт, с който е признат за
собственик по давностно владение и наследство Д. П. Д. на 1/2 (една втора)
ид.ч. от имот пл. № 8400 в кв.272 по плана на гр. Сливен, състоящ се от 327
кв.м.
С договор по нот. акт № 81, том.II, нот.дело № 270/2001 год. по описа
нотариус с рег. № 182, вписан в регистъра на НК, вписан в СВ при Районен
съд - Сливен Д. с нот. акт № 97, том.XI, нот.дело № 2383/2001 год., с който
съсобственика Д. П. Д. продава на Г. Н. Х. своята 1/2 (една втора) идеална
част от недвижим имот парцел II, пл.№ 8400, кв.272 по плана на гр.Сливен,
състоящ се от 336 кв.м.
По делото е безспорно, че към момента на извършената продажба
цитирана по-горе Г. Х. е бил в брак със С. К. Х., поради което съдът приема за
безспорно, че двамата ищци притежават в СИО 1/2 (една втора) идеална част
от описания недвижим имот.
От представените по делото доказателства, съдът приема също така за
безспорно, че Нотариус Е. Шидерова, с рег. № 128 с район на действие
Районен съд – Сливен изпраща нотариална покана от Г. Н. Х. на 11.02.2004 г.
до И. П. Д., Е. К., Р. К., в качеството на съсобственици на процесния поземлен
имот № 8400, като ги кани на 124.02.2004 г. да се явят в кантората на нотариус
Е. Шидерова, за да оформят документи за преместване на павилион за
зеленчук, съгласно режим на ползване. Предупреждават ги с нотариалната
покана, че в противен случай ще предприемат съответната съдебна процедура.
Съдът приема за безспорно установено, че с разрешение №
136/06.04.2004 г. Община Сливен разрешава на Г. Н. Х. на осн. чл. 56, ал. 2 от
ЗУТ, Наредба на ОбС за монтиране и разполагане на преместваем обект и
схема утвърдена от главния архитект за временен преместваем обект за
търговия – павилион за продажба на плод, зеленчук в съсобствен имот да
монтира павилион с размери 6/7 метра в съсобствения 8400. В решението са
описани нотариални акт за собственост, решението за делба от 1996 г. и
нотариалната покана от 10.02.2004 г. с рег. № 1296, цитирана в предходното
изречение.
Също така не е спорно, че на 07.02.2006 г. Общинска администрация
Сливен е изпратила с изх. № 9400-27581 до И. П. Д. с копие до Е. Г. К. и Р. Г.
К., в качеството им на съсобственици заинтересовани лица отговор на
19
жалбата им за поставения от Г. Н. Х. павилион и метален навес, които не са
премахнати от и процесня имот и че е започнало адм. производство.
На следващо място съдът констатира, че състав на Районен съд – Сливен
е постановил Решение № 783/13.11.2007 г. по гр.д. № 256/2006г. на СлРС, с
който е отхвърлен иска за делба, като решението е влязло в сила на 21.02.2008
г. Това дело е инициирано на 02.06.2006 г. от С. К. Х. и Г. Н. Х. срещу И. П. Д.
и др. лица, в качеството им на съсобственици на 1/2 нд.ч. от процесния
недвижим имот.
С констативен акт от 02.06.2006 г. на Общинска администрация Сливен е
констатирана съсобствеността върху процесния недвижим имот, въз основа на
нот. акт № 81/2001 г. по описа на нотариус с рег. № 182 и Решение по №
1678/11.04.1996 г. по гр.д. № 346/1995 г. по описа на Районен съд – Сливен за
определяне на режим на ползване на имот с пл. № 8400 в кв. 272 по плана на
кв. „К.“ на гр. Сливен, състоящ се от 327 кв.м., съгласно което е предоставено
ползването на Д. П. Д. от 163.50 кв.м. от западната част на имота, оцветена в
синьо на скицата и на И. П. Д., Е. Г. К. и Р. Г. К. да ползват другата, т.е.
източната част на описания по.горе имот с площ 163.50 кв.м. оцветена с
червено на скицата.
С констативния акт от 02.06.2006 г. на Общинската администрация
Сливен работна група в състав инж. Б. П. инж. Е. М. след извършване на
проверка на обект „Временен, преместваем обект – павилион за продажба на
плод – зеленчук“, намиращ се в УПИ е констатирана, че 1/4 ид.ч. е на И. П. Д.,
другата ¼ ид.ч. е на Е. Г. К. и съпругата му Р. Г. К., а Г. Н. Х. има 1/2 ид.ч.
Този констативен акт на общината е връчен на 06.02.2006 г. на Г. Н. Х..
Видно от представените съдебни решения се установи и доказа, че на
01.10.2008 г. по адм.д. № 4260/2008 г. на ВАдмС е прието окончателно по
адм.д. № 208/2007 г. на СлАС по жалбата на Г. Н. Х. против заповед за
премахването на началника на РДНСК-Сливен, че строежа е незаконен.
Следователно цитираните по-горе административни актове и съдебни
решения приобщени като писмени доказателства в настоящото производство,
които съдът е приел като допустими, относими и годни и които не са оспорени
от активно легитимираните страни водят до категорично опровергаване на
твърденията на ищците, че същите са завладели имота от 2004 г.
На следващо място и останалите писмени доказателства опровергават
20
твърденията на ищците в първоначалната и допълнителните молби, така
например на 15.07.2010 г. е подадено искане - молба по адм.д. № 208/2007 г. на
Административен съд – гр. Сливен от С. К. Х., в която се посочва, че с Г. Н. Х.
са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Иска се отмяна на влязло в
сила решение по адм.д. № 208/2007 г. по описа на Административен съд – гр.
Сливен, което обаче не е уважено, което се установи и доказа от представеното
по делото определение от 07.03.2011 г. с № 3227 петчленен състав на
Върховен административен съд на Република България по адм. дело №
15595/2010 г. е оставила без разглеждане молбата на С. К. Х. за отмяна на
влязло в сила решение № 7/04.02.2008 г. постановено от Административен съд
– Сливен по административно дело № 2008/2007 г. и производството е
прекратено.
На 26.09.2011 г. до РДНСК - Сливен е изпратено съобщение от
Общинска администрация Сливен по жалба на И. П. Д., в качеството му на
съсобственик на имота и заинтересован против разрешение за строеж на
името на Г. Н. Х. в процесния имот.
Така с Решение № 20 от 16.02.2012 г.по адм.д. № 233/2011 г. състав на
Административен съд – гр. Сливен е посочил, че Г. Н. Х. се лигитимира като
собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.544.8, придобит с
нот.акт №81,том.П, нот.дело № 270/2001 год. по описа на Службата по
вписвания при Районен съд - Сливен, вписан под нот. акт № 97. tom.XI, нот.
дело № 2383/2001 год. по описа на СлВп PC гр.Сливен). Като съсобственици и
заинтересовани са призовани съсобствениците на имота, вкл. и И. П. Д..
На 26.09.2012 г. е изпратено уведомление от АГКК- Сливен до И. П. Д.,
Г. Н. Х. и Р. П.а Д.а, че са вписани като собственици или носители на друго
вещно право в кадастралната карта, засягащи промени в имот 67338.544.8.
Това уведомление води до категоричния извод, че след 2008 г. се
доказва, че ищците категорично не са завладяли процесния имот, тъй като
самите те са манифестирали чрез писмени волеизявления, че са съсобственици
само на ½ идеална част от процесния недвижим имот, а от друга страна чрез
също писмени волеизявления ответниците чрез горицитираните жалби от И.
П. Д. във връзка с дейността на съсобствениците Г. Н. Х. и С. К. Х. по
поставяне на незаконни обекти в съсобствения им имот.
С оглед направената конкретизация след двукратното оставяне на
21
исковата молба без движение от предходния съдия-докладчик по делото,
ищците с изрична молба уточняват, че към момента на придобИ.ето на ½ ид.
ч. от недвижимия имот – 2001г. не е бил застроен, като в периода до 2004г.
ищците са изградили сграда без строителни документи, ползвана като
търговски обект, като са оградили част от имота около постройката, която
ползвали за складиране на плодовете и зеленчуците, които продавали. А
останалата част от незастроената част от имота ползвали за паркиране на
собствения си микробус, като дали разрешение на тяхна съседка да направи
две градинки в имота, като не оградили останалата част от имота, защото го
дали на съседите разрешавайки им да преминават през тази част от имота,
като дори засадили три овощни дървета. Другото уточнение се състои в това,
че през 2010-2011 г. незаконната сграда била съборена и монтирана нова
преместваем обект, като ищците продължили да ползват и стопанисват целия
имот по същия начин. Оборва се и другото твърдение, че наследодателят И.
Д. и неговите наследници след 2015 г. са смущавали владението на ищците.
Така например твърдението на ищците, че владението върху целия имот,
включително и върху идеалните части на ответниците е продължило от 2004г.
до настоящия момент, се оборва и представените писмени доказателства,
доказващи прекъсване на давността.
От приетия по делото констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание наследяване по завещание и закон се
доказва, на 14.12.2015г. Е. Г. К. е признат за собственик на недвижими имоти, като
в точка Ж е материализирано обстоателството, че е признат за собственик на
¼ ид..ч. от поземлен имот с идентификатор №67338.544.8. Този нотариален
акт е с № 120, t.VIII, peг. № 12304, нот.д. № 1249 от 2015г. По описа на
нотариус Е. Шидерова с рег.№128 с район на действие РС- Сливен и е вписан
в Службата по вписванията с вх. peг. № 9554 и 9546 от 14.12.2015г., акт № 117,
том ХХХII, дело № 5058/2015г. Така също и от нотариалния акт от 2017 г. се
устаниви и доказа, че Р. Г. К. продава на купувача Е. Г. К. 1/8 ид. част от
процесния поземлен имот на 16.06.2017г.
На следващо място и на 04.11.2019г. е налице прекъсване на давността, тъй като
видно от печата на Службата по вписванията гр. Сливен е вписана искова молба с правно
основание чл.124 от ГПК вр с чл.38 от ЗН от Е. П. Б. против Е. Г. К. касаещо собствеността на
процесния имот с идентификатор 67338.544.8, като по тази искова молба е образувано
гр.д. № 5225/2019г. на СлРС.
22
На 03.11.2020 г. по гр.д. № 3804/2020г. на СлРС е вписана искова молба на Е.
П. Б. против Е. Г. К. за делба и на имота с идентификатор 67338.544.8., като
действително от деловодната справка се установи и доказа, че е налице
образувано гражданско производство с тези страни относно процесния имот.
На следващо място на 11.10.2022г. е постановено съдебно решение № 264 по
в.гр.д. 331/2022г. на СлОС, с което е признато за установено, че Е. П. Б. е
собственик на 1/2 (една втора) идеална част и от притежаваната от И. П. Д. 1/4
ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.544.8 — процесния имот, като решението
е вписано.
Освен това и 29.11.2023г. е прекъсната давността, тъй като е налице
вписана исковата молба за делба по гр.д. № 3804/2020г. СлРС на процесния
имот срещу всички съсобственици, в това число и Г. Н. Х. и С. К. Х.. По това
дело на 15.01.2024г. е депозиран и насрещен иск от Г. Н. Х. и С. К. Х., чрез
пълномощника им, в който твърдят, че „Собствеността върху имота 1/2 ид. ч.
придобиват на основание възмезден договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 97, том XI, 2383/2001 г. на СП при Районен съд -Сливен на
17.08.2001 г., с продавач Д. П. Д., който е брат на наследодателя и негов наследник.
Не е спорно, че преди смъртта си И. П. Д. е завещал притежаваното от
него имущество, включително и притежаваните от него идеални части от
недвижимия имот, предмет на настоящото производство. Като на 14.12.2015г.
по молба на Е. К. е издаден констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит вна основание наследяване по завещание и по
закон, описан по-горе. Впоследствие с влязло в сила съдебно решение е
признато за установено, че Е. Б. като преживяла съпруга е собственик на ½ ед.
част от ищуществото на И. П. Д., включая и ½ от ¼ от процесния недвижим
имот. Като през 2017 г. Р. Г. К. е прехвърлила на Е. Г. К. притежаваните от нея
1/8 ид.ч. от недвижим имот, за което е съставен и подписан нот. акт №137, том
III, дело №456/16.06.2017г., като идеалните части са придобити по възмезден
начин, а към датата на прехвърляне е в брак с Т. К., която не е задължително
да бъде конституирана в процеса, съгласно ТР №3 от 29.06.2017 г. по т.д. №3
/2016 г. на ОСГК, съгласно което съпрузите не са задължителни, а необходими
другари.
След като наследодателя на ответниците по насрещния иск починал, Е.
К. е продължил да посещава имота с цел да преустанови владението на
23
ищците върху него. Въпреки това то не е прекъсвано или спирано нито за
момент.” В тази връзка са и гласните показания, съгласно които дори
свидетелите по почин на ищцовата страна не са категорични относно фактите,
които да докажат наличието на предпоставките за уважаване на иска.
От многобройните писмени доказателства се установи, че ответниците
от своя страна активно са бранили съсобствеността си и владението си чрез
сезиране на съсобствениците чрез различни държавни институции, освен това
са извършвали сделки с притежаваните от тях идеални част от процесния
недвижим имот и са предявили искове за делба през 2020 г., което води до
извод за неоснователност на предявения иск за собственост, тъй като няма
нито едно доказателство за преобръщане на владението по отношение на
ответниците, нито е налице доказателства за изтекъл срок за придобИ.е на
имота по давност.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че през целия период
на съсобственост на ищците от 17.08.2001 г. до 16.09.2015г. И. П. Д. е знаел, че е титуляр
на неговата идеална част от процесния имот и е защитавал активно
собствеността си чрез инициираните многобройни жалбидо различните
държавни институции – чрез оспорване на разрешителното за поставянето в
съсобствения им имот незаконен павилион, за които са налице писмени
доказателства, че са запознавани ищците от съответните органи. , поради
което показанията на ищците не намират опора и твърденията остават
недоказани.
От представените съдебни актове и искови молби се доказа, че след
смъртта на наследодателя И. П. Д. - Е. П. Б. е демонстрирала правото си на
собственост, тъй като го е защитавала пред съда и всички институции, в това
число и пред съсобствениците на процесния недвижим имот, което
категорично води до извод за необоснованост на твърдението, че ищците Г. и
С. Х.и не са били обезпокоявани повече от десет години. Напротив, самите те
са декларирали в различни периоди от време от 17.08.2001 г. до настоящия
момент, че са съсобственици на имота и притежават само своята 1/2 идеална
част, закупена от Д. П. Д., че многократно са възниквали спорове относно
владението, има и жалби по отношение на извършеното от ищците
строителство, че съсобствениците са продължили да посещават имота е цел да
преустановят владението. Напротив, ищците след възникване на
съсобственост, ползват съсобствения имот като владелци на своята част и
24
държатели на идеалната част на другите съсобственици.
Следователно позицията на ищците не намира опора в показанията на
посочените от тях свидетели, тъй като в техните показания има съществени
разминавания от една страна, а от друга противоречат на многобройните
безпротиворечиви писмени доказателства. По никакъв начин ищците не са
демонстрирали, че са отблъснали намерението на другите съсобственици да
считат имота за свой и съсобствен и не са започнали да своят техните части за
себе си.
Напротив, с горецитираните писмени доказателства, в това число
констативни нотариални актове, вписани искови молби и съдебни решения за
притежаваните от съсобствениците-ответници части, ответниците са
демострирали непрекъснато намерението си да считат процесния имот за свой
и съсобствен, подкрепено и от признанието и твърдението на ищците. Така
също от вписаната искова молба от 2006г. за делба на процесния имот между
съсобствениците, като с решение № 783/13.11.2007г. по гр.д. № 256/2006г. на
СлРС е отхвърлен иска за делба, като решението е влязло в сила на
21.02.2008г. Така и от адм. д. № 233/2011г. на СлАС също са посочени като
заинтересовани лица останалите съсобственици на имота - И. П. Д., Е. и Р. К..
От свидетелските показания на дъщерята на ищците-свид.Г. Б. се
установи и доказа, че ищците не са завладяли и не са станали собственици на
другата половина, която е на И. Д., а след смъртта му - на неговите
наследници и дори някои от наследниците са искали да им продадат на
ищците другата част от имота, т.е. ищците са били смущавани непрекъснато
от действията на ответниците. Дори същата уточнява период от преди 4-5
години, преди за замине през 2019г. за Англия/преди пандемията/, когато Е. е
искал да му заплатят 100000лева за неговата част от имота.
И другите свидетелски показания на свид. Юсеин по почин на ищците са
абстрактни : „Долу-горе знам границите на парцела, по карта не съм запознат
и по скица, не ги зная“.
Следователно няма доказателства, които да подкрепят твърденията на
ищцовата страна, които да докажат налице ли е своене и от кой момент има
такова и на какви части от имота.
Следователно съдът прави обоснован правен извод, че ищците след
възникване на съсобственост са ползвали съсобствения имот само като
25
владелци на своята идеална част и като държатели на идеалната част на
ответните съсобственици, като не са манифестипари владение, както и че са
отблъснали намерението на другите съсобственици да считат имота за свой и
от съсобствен и не са започнали да своят техните части за себе си в
продължение на десет години.
Обстоятелството, че ищците са ползвали част от имота за складиране на
продукцията и са паркирали превозното си средство в процесния имот не
обосновава придобИ.ето на част от имота по давност, още повече че тези
твърдения останаха без доказване. Безспорно в правната доктрина се приема,
че при съсобственост всеки от съсобствениците е владелец на собствените си
идеални части и държател на притежаваните от другите съсобственици
идеални части. Уточнените твърдения в допълващата молба, че нито
наследодателя И. Д., нито неговите наследници, неизвестни тогава за ищците
след смъртта му през 2015 г. са смущавали владението на ищците върху целия
процесен недвижим имот, безспорно се установи и доказа, че не съставляват
действия за преобръщане на владението, при което съсобствениците
съвладелци се превръщат в собственици - владелци по смисъла на
Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по т.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения съдът, счита че следва да се отхвърли предявеният
иск от ищците за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици по давностно владение на ½ ид. част от сграда с
идентификатор 67338.544.8 с административен адрес Сливен, кв. „К.“, с площ
от 328 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 67338.544.8.1 с площ
от 44 кв.м., с начин на трайно ползване – сграда за търговия.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ищците Г. Н. Х. и С. К.
Х. да заплатят на ответницата Р. Г. К. направените разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 840 лева на адв. Д. С. от АК - Сливен. Така
също ищците Г. Н. Х. и С. К. Х. да заплатят на ответника Е. Г. К. в размер на
1900 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. И. М. от АК –
Стара Загора. Така също ищците Г. Н. Х. и и С. К. Х. следва да бъдат осъдени
да заплатят направените разходи и на ответника Д. П. Д. на адв. И. Н. от АК –
Бургас на стойност 800 лева. Освен това ищците Г. Н. Х. и С. К. Х. следва да
бъдат осъдени да заплатят направените разходи за процесуална защита и на
ответницата Е. П. Б. за адвокатско възнаграждение в размер на 940 лева за
26
адвокат Л. А. от АК – Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. К. Х.,
ЕГН ********** и двамата от гр.. С., ,ул. "С. Р." № ., със съдебен адрес: гр. С.-
, ул. "В." № ., вх. ., офис . чрез адв. Е. Х. от АК – Сливен против Е. П. Б., ЕГН
********** от гр. С., ул. "Х. В." № ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." №
., офис. чрез адв. А. от АК-Сливен, и Е. Г. К., ЕГН ********** от гр. С., бул.
"Х. Д." № ., ет. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С. З., ул. "Г. Г." № ., вх. . чрез адв.
М. от АК – Стара Загора, Р. Г. К., ЕГН ********** от гр. С., бул. "Х. Б." № .,
вх. ., ет. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С., бул. "Х. д." № ., ет. ., чрез адв. Д. С. от
АК – Сливен, и Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. "Х. К." № ., със
съдебен адрес: ггр. Б., ул. "М." № ., ет. ., чрез адв. Н. от АК – Бургас за
признаване за установено, че ищците Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. К. Х.,
ЕГН ********** са собственици по давностно владение на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67338.544.8., с площ 44 кв.м. и с административен адрес
гр.Сливен, кв. „К.“, с площ целия от 328 кв.м, заедно е 1/2ид.ч. от сграда е
идентификатор 67338.544.8.1 с площ от 44 кв.м, с начин на трайно ползване-
сграда за търговия, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. К. Х., ЕГН ********** и
двамата от гр.. С., ,ул. "С. Р." № ., със съдебен адрес: гр. С.-, ул. "В." № ., вх. .,
офис . чрез адв. Е. Х. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. П. Б., ЕГН
********** от гр. С., ул. "Х. В." № ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." №
., офис. чрез адв. А. от АК-Сливен, сумата от 940 лв. (деветстотин и
четиридесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокат.
ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. К. Х., ЕГН ********** и
двамата от гр.. С., ,ул. "С. Р." № ., със съдебен адрес: гр. С.-, ул. "В." № ., вх. .,
офис . чрез адв. Е. Х. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. Г. К., ЕГН
********** от гр. С., бул. "Х. Д." № ., ет. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С. З.,
ул. "Г. Г." № ., вх. . чрез адв. М. от АК – Стара Загора, чрез адв. А. от АК-
Сливен, сумата от 1900 лв. (хиляда и деветстотин лева), представляваща
направени по делото разноски за адвокат.
27
ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. К. Х., ЕГН ********** и
двамата от гр.. С., ,ул. "С. Р." № ., със съдебен адрес: гр. С.-, ул. "В." № ., вх. .,
офис . чрез адв. Е. Х. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Г. К., ЕГН
********** от гр. С., бул. "Х. Б." № ., вх. ., ет. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С.,
бул. "Х. д." № ., ет. ., чрез адв. Д. С. от АК – Сливен, сумата от 840 лв.
(осемстотин и четиридесет лева), представляваща направени по делото
разноски за адвокат.
ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. К. Х., ЕГН ********** и
двамата от гр.. С., ,ул. "С. Р." № ., със съдебен адрес: гр. С.-, ул. "В." № ., вх. .,
офис . чрез адв. Е. Х. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. П. Д., ЕГН
********** от гр. С., ул. "Х. К." № ., със съдебен адрес: ггр. Б., ул. "М." № .,
ет. ., чрез адв. И. Н. от АК – Бургас, сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
28