№ 7545
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110162351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2023г., от 14:30
часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене на
детето и родителите), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски
капацитет, привързаността на дете към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др., включително и становище дали изслушването на
детето би навредило на неговите интереси.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от П. Н. П. срещу Д. М.
Петкова - П.а, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършилото пълнолетие дете на страните Тина П.ова Тенева, ЕГН:
**********. В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, но през брака си са се
отдалечили и имат различия по основни въпроси относно семейния живот, като от
26.04.2022 г. страните са фактически разделени и не живеят съвместно. Не възразява
ответницата да упражнява родителските права по отношение на детето на страните, детето
да живее съвместно със своята майка, на последната да бъде предоставено ползването на
семейното жилище на страните, находящо се в гр. София, местност „Витоша – Вец
1
Симеоново“, ул. „Йордан Бадев“ № 3. Моли да бъде определен режим на лични отношения
на бащата с детето.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, оспорва
изложеното в исковата молба относно отношенията на страните, не оспорва, че страните са
фактически разделени, но от 09.2022 г. Не оспорва претенцията по чл. 59 СК, моли да бъде
възложено на съпругата ползването на семейното жилище. Желае след прекратяване на
брака да продължи да носи брачното си фамилно име.
Указва на ищеца по брачния иск, че носи доказателствената тежест да установи
съществуването на брак, както и всички факти, които счита, че са довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Указва на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и
станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи доказателствената
тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето от
конкретните претендирани мерки относно родителската отговорност, нуждите на детето от
издръжка в претендирания размер, както и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената тежест
да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа
на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за
ползването му.
Указва на ищцата по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й
че дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните,
че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да
получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
2
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: (http://mediator.mjs.bg).
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват и услугите на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предлагат безплатно за страни по висящи пред Софийски районен съд дела. За
повече информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи на страните и
ДСП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3