№ 828
гр. Варна, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело
№ 20223100900329 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „ДАРИ 007“ ЕООД е редовно призован, не се явява
законния представител на дружеството, представлява се от адвокат Д. Д.
редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА е
редовно призован, представлява се от адвокат С.К., редовно
преупълномощена от адв. Д. П., редовно упълномощен с подаване на отговора
на исковата молба, и приета от съда от днес.
ТРЕТОТО ЛИЦ-ПОМАГАЧ на страната на ответника
ДЪРЖАВАТА представлявана от МИНИСТЕРСТВОТО НА
ФИНАНСИТЕ на Република България е редовно призовано, юриск. Г.Д.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Д.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Д.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ връчва на ответника препис от отговора на Държавата, ведно
с приложените доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Искам да направя възражение по
отношение отговора на третото лице-помагач.
1
Нямам възражения по проекта за доклад. Моля да се обяви за
окончателен.
Желая да ангажирам други доказателства. Те са свързани с отговора на
Държавата. На първо място да представя доказателства, относно твърденията,
че Техническия университет /ТУ/ не е ведомство по смисъла на Параграф 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Аргументите на третото лице-помагач – Държавата са, че не било ведомство
по смисъла на ЗДС, тъй като не било на бюджетна издръжка. ТУ-Варна
винаги е бил на бюджетна издръжка, като в тази връзка представям Отчетен
доклад от процесния период - май 2018г. – април 2019г., видно от който от
бюджета на Държавата се отпускат средства за развитието на дейността на
университета. Представил съм и Правилник за дейността на университета от
2022г., при който отново съм повдигнал, че университетът се субсидира от
бюджета на Държавата. Представил съм и Решение на Министерски съвет,
видно от което на съответните вузове, посочени в решенето, се предоставя
бюджетна издръжка. Това е в отговор, че университетът не е бюджетно
учреждение, не е ведомство и следователно Областният управител не можел
да сключва договори за отдаване под наем на имот частна собственост.
В отговора на Държавата се сместват постоянно фактически състави и
се излагат взаимоизключващи се твърдения. В началото се казва, че
Държавата не може да отдава под наем имоти частна държавна собственост
/ЧДС/, което е отразено и в доклада. Два-три абзаца по-нататък се посочва, че
може да го отдава, но с аргументи, че ТУ-Варна не е ведомство по смисъла на
Параграф 2 от ЗДС, този договор бил нищожен. Прочитът на чл. 14 и чл. 15
от ЗДС безспорно посочва, че ТУ е ведомство, не се касае за нищожни
административни актове, какъвто е заповедта за предоставяне за ползване на
процесния имот, и впоследствие не се касае за нищожен договор, сключен
между ТУ и моят доверител.
В отговор на твърденията, че неустойката била прекомерна и не
съдържала освен санкционния момент, и обезпечителния такъв, представям
фактури, част от които са посочени в исковата молба, видно от които,
дружеството за да изпълни предмета на Договора и по-специално функциите,
за които го е взел и инвестирал 10 068 лева. Това представляват документи за
закупуване на тръжни документи и превеждане на обекта в състояние, годно
да бъде използвано за автомивка, каквото е даденото от ТУ – Варна съгласие.
Това е възстановен разход за ел.енергия, като механизма при изработването
на техническия проект е следния: инвеститорът извършва съответните
проектни документации, внася ги за одобрение в Енерго-Про и тъй като
партидата се води на ТУ – Варна, моето дружество е заплатило сумата от
2316 лева. Приложените фактури с доставчик ВиК-Варна и получател „Дари
007“ са за съгласуване на инвестиционни проекти, издаване на разрешение за
вода и присъединяване към канализационната мрежа. Тези две фактури са
отразени и в приложените с исковата молба Протоколи за СМР. Видно от
които сумите са платени. Процесните суми са платени в каса на ВиК-Варна,
2
което се вижда долу вляво на фактурите. Приложени са и две фактури с
касови бонове към дружество „Орекс България“ ООД, които касаят купуване
на материали за изграждане на процесните водопроводни отклонения.
По този начин с процесните доказателства доказвам, че неустойката не
е прекомерна и освен санкционен характер, изиграва и своята обезпечителна
роля. Строителството е доста скъп и сложен процес, който има касателство с
ВиК и Енерго-Про и след като ТУ – Варна е поел ангажимент за 10 годишен
срок на договора, няма как неустойката да е прекомерна, тъй като
инвеститорът е извършил сериозен по обем разходи.
Имам по същество други възражения, които ще ги изложа впослествие.
АДВ. К.: Поддържам отговора на исковата молба и допълнителния
отговор към нея.
По днес представените доказателства, относно твърдението на третото
лице -помагач, че ТУ-Варна не е ведомство, считам същите за допустими, но
не са необходими, тъй като въпросът дали ТУ – Варна е ведомство е правен
въпрос, който не следва и не може да се установява с представянето на
писмени доказателства.
Относно твърдението и оспорване на твърдението дали ТУ-Варна е
учреждение на бюджетна издръжка, следва да имаме предвид Закона за
висшето образование, според който бюджетът на университетите и в частност
на ТУ-Варна, се формира от множество компоненти, като част от тях е
държавният бюджет. Финансирането обаче има характер на субсидиране на
висшето образование. В този смисъл дали е бюджетно учреждение, отново е
правен въпрос и въпрос по същество. С оглед на това считам, че
представените писмени доказателства не са необходими за опровергаването
на тези две твърдения от страна на третото лице – помагач.
Във връзка с опровергаване на твърдението, че уговорената между
ищеца и ответника неустойка не е прекомерна считам, че отново този въпрос
е правен и не следва да се установява с фактури за извършени разходи. В тази
връзка посочвам, че договорът за наем първоначално е сключен за отдаването
под наем на паркинг, а не на автомивка. Именно от тази гледна точка е
уговорена и неустойката в договора, т.е. с предмет – отдаване на недвижим
имот за ползване като паркинг. Това, че в последствие ищецът е променил
предназначението и е извършил разходи, не следва да намира отражение и
неустойката, която е била първоначално уговорена, да се счита за уговорена
като такава по евентуално обезщетяване на вреди, респективно извършени
разходи по изграждането на процесната автомивка. С оглед на което моля да
не приемате представените фактури като писмени доказателства, тъй като
същите не са относими.
Моля да приемете представените с исковата молба и отговорите
писмени доказателства. Други такива няма да сочим.
3
Нямам възражения по доклада и по разпределението на
доказателствената тежест.
ЮРИСК. Д.: Оспорвам исковата претенция. Поддържам депозирания
писмен отговор от Държавата, представлявана от Министъра на финансите.
Моля да приемете представените писмени доказателства от всички
страни.
По отношение на представените в днешно съдебно заседание писмени
доказателства, считам същите за допустими, но неотносими по
съображенията, изложени от ответната страна.
По доклада нямам възражения, освен с молба от Министъра е
посочено, че на стр. 6 от определението е допусната техническа грешка,
където е посочено, че Държавата твърди, че не е ЧДС имота. Това не е спорно
между страните, че имотът е ЧДС.
Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 25997/07.11.2022г., с която третото
лице-помагач на ответника настоява да се поправи доклада, в частта, в която
съдът е допуснал грешка, като е записал: „Твърди се, че имотът не е ЧДС и не
е предмет на Договор № 161-Н(И)/29.09.2011г.“ Доколкото с депозирания
отговор Държавата е посочила, че имотът е ЧДС и е приложила писмени
доказателства. Прави се искане докладът да бъде допълнен с въведеното
оспорване на Договора за наем като нищожен и със заявеното в условията на
евентуалност оспорване на неустойката като прекомерна. Изразява се
становище за неотносимост на Заповед № 112/17.03.2017г. на Ректора на ТУ-
Варна, както и на приложеното Решение № 494/21.03.2017г. по адм. дело №
3025/2016г на Административен съд –Варна.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 1483/04.10.2022г.
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, като
следва да бъдат отчетени и извършени поправки във втори параграф, на
стр.267 гръб, че имот с идентификатор 120135.2559.246 не е ЧДС.
Допълва доклада с въведеното в отговора възражение в т.3 от стр. 189 -
нищожност на Договор № 62/16.05.2017г. и възражението за
прекомерност на неустойката, а именно:
Производството по делото е образувано по предявени от „ДАРИ 007“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Битоля 34 ет.3 ап.6, представлявано от управителя А.Д.С., чрез
пълномощник адв. Д. Д., Адвокатска колегия гр.Варна, срещу
„ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА“ ЕИК ********* с адрес гр.Варна,
4
ул.Студентска 1, представляван от проф.д-р инж. В.В., в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за присъждане на:
Сумата от 26 413.20 лева, неустойка, представляваща сбор от
месечните наеми за период от 16.05.2022 до 16.05.2027г., общо 60 месеца, на
основание чл. 18, ал.5 от Договор за наем №62 от 16.05.2017г., вр. чл. 92, вр.
79 от ЗЗД.
Сумата от 660 лева, представляваща дадена гаранция по Договор за
наем №62 от 16.05.2017г. на основание чл.11, вр. чл.5, ал.4 от договора във
вр.чл.79 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че след проведен търг с тайно наддаване На
16.05.2017г. между страните по делото е подписан Договор за наем
№62/16.05.2017г., по силата на който Технически университет-Варна", в
качеството на наемодател, отдава под наем на „ДАРИ 007" ЕООД, като
наемател, Поземлен имот-паркинг, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир" №40, с
площ от 576 кв.м.за срок от 10 години, при месечен наем от 400 лева с вкл.
ДДС, подлежащ ежегодно на актуализация, съгласно чл.4 от Договора.
Имотът, предмет на договора за наем е частна държавна собственост,
съгласно Акт №7766 за частна държавна собственост, който е предоставен за
безвъзмездно управление на ТУ Варна, по силата на Договор за предоставяне
на безвъзмездно управление на недвижими имоти-частна държавна
собственост №161- Н/29.09.2011г., /или №161-И/29.09.2011г., според писмо с
изх. №5218 на ТУ Варна/, сключен между Държавата и ТУ Варна.
След сключването па Договора за наем №62/16.05.2017г.иа
16.06.2017г. наемодателят чрез представляващия го ректор дава съгласие чрез
поставяне на резолюция от лицевата страна на молбата на наемателя „ДАРИ
007" ЕООД за поставяне на временна конструкция за Автомивка, състояща се
от 5 клетки и два модула за вътрешно почистване.
След даването на съгласието на ректора на ТУ Варна ищецът „Дари
007" ЕООД започва процедура по реализация на инвестицията. Твърди се, че
е на „ДАРИ 007" ЕООД е издадено Разрешение за поставяне №4-
111/21.07.2017г. от Община Варна. На 14.08.2017г. между Наемателят и ВиК
Варна е сключен Предварителен договор за присъединяване на
водопроводната и канализационна система. На 14.08.2017г. е издадено
Разрешително №196 за строеж на водопроводно отклонение. На 14.08.2017г. е
издадено Разрешително №196 за строеж на канализационно отклонение. На
28.08.2017г. е подписан Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа, с цел осигуряване на захранване в обект
ПИ 10135.2559.246. На 01.11.2017г. е издадено Разрешение за строеж №
46/ГИ/, по силата на което на „ДАРИ 007" ЕООД се разрешава да построи
водопроводно и канализационно отклонение за ПИ 10135.2559.246. На
07.12.2017г. е подписан договор за изпълнение на строително-монтажни
работи между наемателят и ВиК Варна ООД. През м.02.2018г.е издадено
Разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-
5
квартални пространства. На 26.02.2018г. е издаден Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за
строежи от техническата инфраструктура. На 23.08.2018г. са издадени два
Акта за извършени СМР, Акт обр. 19. На 05.09.2018г. е издаден Констативен
протокол №00551 ПР-565, с което е констатирано, че необходимите
възстановителни работи са цялостно завършени и качествено изпълнени в
срок.
Твърди се в исковата молба, че с писмо, относно сигнал с вх. № РД-21-
9400- 296/26.07.2021г. Областна администрация изисква от ТУ Варна да
прекрати Договор за наем №62/16.05.2017г. с „Дари 007" ООД в едномесечен
срок. На 23.11.2021г. ТУ Варна изпраща до „Дари 007" ООД уведомление,
изх. №5045/23.11.2021г., че Договорът следва да се счита за развален със
задна дата, считано от 20.11.2021г., като в срок до 30.11.2021г. следва да се
премахне преместваемия обект и имотът да се възстанови в първоначалния
му вид.
След постъпил отговор от страна на „Дари 007" ООД, постъпил в ТУ
Варна, с вх. № на ТУ 5160 от 29.11.2021 г. и приложени документи ТУ Варна
приема, че действително не е налице нарушение на Договора за наем и
изпраща писмо до Областния управител на гр. Варна, изх.
№5218/01.12.2021г., че преустановява предприетите мерки по разваляне на
договора за наем, както и изисква Договор №161-И/29.09.2011г. и Заповед №
УИ-11-7704- 14/29.09.2011г., по силата на които имотът е отдаден за ползване
от страна на Държавата на ТУ Варна.
Твърди си, че на 07.02.2022г., с Писмо с изх. №587 ТУ Варна
уведомява „Дари 007" ООД, че считано от 04.03.2022г. ТУ Варна няма да
бъде повече Наемодател по Договора за наем№62/16.05.2017г., тъй като
Договор за предоставяне па безвъзмездно управление на недвижими имоти-
частна държавна собственост №161 -Н/29.09.2011г. ще бъде прекратен, по
силата на едномесечно предизвестие, считано от датата на получаване на
писмото /03.02.2022г/.
На 10.05.2022г. имотът е предаден на Областна администрация, като
при предаването е присъствал и пълномощник на „Дари 007" ООД, г-н Р.Н.,
съгласно пълномощно от 11.09.2017г.
Ищецът твърди, че по време на действието на договора и до неговото
прекратяване наемателят стриктно е изпълнявал договорните си задължения
като ежемесечно е заплащал договорената наемна цена, а при забава и
съответната лихва.
Сочи се, че на основание чл.18, ал.5 от Договора за наем в случай, че
наемодателят своеволно изземе имота без да са налице причини за
прекратяването на договора/съгласие или вина на наемателя/, то той дължи на
Наемателя неустойка в размер на наемните възнаграждения за периода от
деня следващ деня на самоволното изземване до крайния срок, за който е
сключен договорът за наем. Така след изземването на имота от ТУ Варна и
6
предаването му на Областна управа на 10.05.2022г. и предвид уговорения
срок на действие на договора наемодателят дължи неустойка за 60 месеца и 6
дена. Стойността на последната издадена и платена фактура в размер на 440,
22 лева, при което наемодателят дължи неустойка в размер на 26 413, 20 лева,
която представлява сбор от месечните наеми за 60 месеца за период от
16.05.2022 до 16.05.2027г.
Твърди се в исковата молба, че към датата на прекратяване на
договора наемателят не дължи разходи по текущото потребление от
временното ползване на имота-ток, вода и др., поради което наемодателят
дължи отделно и възстановяване на депозитът за участие в търга, на
основание чл.11, вр. чл.5, ал.4, представляващ дадена гаранция по Договор за
наем №62 от 16.05.2017г.който е трансформиран в гаранция-чл.5, ал. 4 от
Договора. Последното задължение е по фактура №**********/19.02.2019г.
към ВиК и е платено на 19.02.2019г.
Настоява се за уважаване на исковете изцяло и присъждане на
сторените съдебноделоводни разноски, вкл.адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът „ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТВАРНА“ ЕИК *********, чрез пълномощник, представя
писмен отговор в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че имота
с идентификатор 120135.2559.246 е бил предоставен от Държавата на ТУ-
Варна за безвъзмездно управление с Договор № 161- Н/29.09.2011 г.
Настоява, че прекратяването на договора за наем, сключен на 16.05.2017 г. от
наемодателя- ТУ- Варна е законосъобразно, тъй като са налице основанията
за прекратяването му по чл. 18, ал. 1, т. 2, предл. първо от договора,
доколкото имотът следва да се използва по предназначение – за паркинг, а
наемателят е изградил в имота обект, представляващ автомивка.
Твърди се, че изграждането на автомивката е станало без съгласието на
ТУ. Сочи, че с писмо вх. № 3482/16.06.2017 г. до помощник ректор инж. И.Р.
„Дари 007" ЕООД само е уведомило ТУ, че желае да постави временна
конструкция за автомивка, а помощникректорът е положил върху писмото
резолюция, че това следва да стане съгласно договора за наем.
Сочи се в отговора, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от договора за наем от
16.05.2017 г. наемателят има право да извършва за своя сметка преустройства
и подобрения на имота, ако получи писмено нотариално заверено съгласие от
наемодателя, което в случая липсва.
На следващо място се сочи, че договора за наем е бил прекратен от
ТУ- Варна, не само поради неизползването на наетия имот по
предназначение, но и в изпълнение искането на областния управител на
област с административен център Варна с писмо № РД-21-9400- 296/10/ от
16.11.2021 г. в едномесечен срок да прекрати договора за наем, да премахне
преместваемия обект и да възстанови имота в първоначалния му вид. ТУ-
Варна е бил длъжен да изпълни искането на Държавата, която е собственик на
имота, и затова няма вина за прекратяването на договора за наем.
7
Конкретно се сочи, че договорът за предоставяне безвъзмездно за
управление на поземлен имот с идентификатор 120135.2559.246, с начин на
трайно ползване: за паркинг в полза на ТУ- Варна също е бил прекратен от
Държавата като с писмо peг. № РД-21-9400- 296/15/01.02.2022 г. Областният
управител е уведомил ТУ- Варна, че прекратява с едномесечно предизвестие
Договор № 161-Н/29.09.2011 г. на основание раздел IV, т. 1, б. б. На
10.05.2022 г. ТУ- Варна е върнал имота на Държавата, като за връщането е
бил съставен приемо- предавателен протокол. След като договорът за
безвъзмездно ползване на имота от ТУ- Варна е бил прекратен, без да е
налице виновно поведение на приобретателя не е възможно договорът за наем
да продължи да съществува, тъй като наемодателят вече няма никакви права,
включително и да отдава имота под наем. Счита се, че ако и наемателят да е
претърпял имуществените преди, че те се дължат единствено на действията
на Държавата, тъй като Държавата е разпоредила на ТУ- Варна да прекрати
договора за наем, а по- късно е прекратила и договора за предоставяне на
имота безвъзмездно за управление.
Настоява се за отхвърляне на исковете.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа фактическите
твърдения, на които основа осъдителните си претенции, и оспорва
възраженията на ответника.
Поддържа, че е налице съгласие на наемодателя за поставяне на
временна конструкция в имота, дадено след сключването на Договора за наем
№62/16.05.2017г. на лицевата страна на молбата от 16.06.2017г., на която
Ректорът на ТУ Варна е дал своето съгласие за поставяне на временната
конструкция.
Счита, че нотариалната заверка на съгласието не е форма за
действителност, т.к. нотариална заверка единствено би удостоверила подписа
на лицето, което се е явило пред нотариуса. ТУ Варна е потвърдил даденото
съгласие дори и с конклудентните си действия и поведение, като е приемал
без възражения плащанията за наемна цена, което е щяло да продължи
вероятно още 5 години, ако Държавата не бе прекратила Договора между тях.
Сочи се, че потвърждение за даденото съгласие идва и от страна на
самия ТУ Варна, който приема, че действително не е налице нарушение на
Договора за наем и изпраща писмо до Областния управител на гр. Варна, изх.
№5218/01.12.2021г., че преустановява предприетите мерки по разваляне на
договора за наем, както и изисква Договор №161- И/29.09.2011г. и Заповед №
УИ-11-7704-14/29.09.2011г., по силата на които имотът е отдаден за ползване
от страна на Държавата на ТУ Варна, за които действия „Дари007" ЕООД е
уведомено с писмо изх. №5218/01.12.2021г., приложено с исковата молба.
Липсва пречка несобственик да отдава под наем даден имот, по арг. от
чл. 234 от ЗЗД.
Твърди се, че Държавата е прекратила Договора, на основание пар.4,
8
т.1, б. ,,б"-с едномесечно предизвестие, а не по т. "г"-ползване на имота не по
предназначение, което дава основание да се предполага, че Държавата е била
наясно за извършеното преустройство и се е съгласила с даденото от Ректора
на ТУ Варна съгласие за поставянето на автомивка.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК с отговора на допълнителната искова
молба ответникът изцяло поддържа въведените срещу заявените претенции
възражения. Сочи, че подписът върху писмо с вх. № 3482/16.06.2017г. не е
положен от ректора. Както и, че след като е уговорено писмено нотариално
съгласие не е възможно съгласието да бъде дадено с конклудентни действия и
при уговорена писмена форма не е възможно съгласие да се дава с
конклудентни действия.
В отговор с вх. № 20582 от 05.09.2022г. третото лице – помагач на
ответника, Държавата, представлявана от Р.В.Ж., министър на финансите на Р
България, чрез пълномощник юрисконсулт В. И., счита, че за ответника
липсва правен интерес от привличане на Държавата, представлявана по реда
на чл. 31, ал. 1 от ГПК, като трето лице помагач, доколкото договорът за наем
с ищеца е прекратен с писмено уведомление от 23.11.2021г. поради виновно
неизпълнение на договорно задължение от наемателя да използва наетия
държавен имот по предназначение, а Договорът за предоставяне безвъзмездно
за управление на имоти - частна държавна собственост № 161- Н/29.09.2011 г.
или с № 161-И/29.09.2011 г. (Договор № 161- Н(И)/29.09.2011 г.), сключен
между ответника и държавата е прекратен по отношение на процесния имот в
по-късен момент на 03.02.2022 г. и на различно основание.
Твърди се, че имот с идентификотр 120135.2559.246 не е частна
държавна собственост и не е предмет на Договор № 161- Н(И)/29.09.2011 г.
Последният е сключен в нарушение на императивни правни норми, от орган,
който не разполага с правомощие по закон да предостави право на управление
на държавен имот и не поражда изначално обвързващо спрямо държавата
действие. Твърди, че ЗВО не регламентира и не предвижда възможност за
предоставяне на държавните висши училища безвъзмездно правото на
управление върху недвижими имоти частна държавна собственост, не
разрешава отдаването под наем на недвижими имоти частна държавна
собственост от висши училища.
По силата на чл. 15, ал. 2 от ЗДС областният управител може да
предостави на общини и ведомства управлението на имот частна държавна
собственост за осъществяването на техните функции.Техническият
университет - Варна е юридическо лице, което обаче не е юридическо лице на
бюджетна издръжка съгласно ЗВО или специален закон, и не е ведомство по
смисъла на § 2 ДР на ЗДС (така и Решение № 203 от 19.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1758/2013 г., IIг. о., ГК, докладчик съдията В.М.). По силата на
закона областният управител разполага с правомощието единствено да
предостави на юридическо лице, каквото е ответният университет, имот
частна държавна собственост въз основа на договор за наем (чл. 19, ал. 3 от
9
ЗДС).
Сочи се, че както ответникът, така и ищецът, не са приложили в цялост
Акт № 7766 за частна държавна собственост от 24.03.2011 г. и най-вече
описаната в него Заповед № УИ11- 7704/29.09.2011 г. на Д.С. - областен
управител на област с административен център Варна и М.А. - Главен
счетоводител в Областна администрация - Варна. Заповедта е издадена въз
основа на искане на помощник ректор на Техническия университет - Варна за
предоставяне на държавни имоти за задоволяване на жилищни нужди на
членове на академичния състав.
От предмета на договора за наем, от твърденията на страните и от
доказателствата по делото е безспорно, че този договор не обслужва
жилищните нужди на академичния състав на университета, нито чрез него се
обслужват функциите на университета, посочени в чл. 6 от ЗВО.
Държавата чрез процесуалния си представител по чл. 31, ал. 1 от ГПК
не е страна по Договор за предоставяне безвъзмездно за управление на имоти
- частна държавна собственост № 161-Н(И)/29.09.2011 г. и по силата на ЗДС
не разполага с правомощие да предостави за безвъзмездно управление имоти
частна държавна собственост; не разполага с правомощие и не е отправила
каквито и да е властнически изявления, писма с искания/разпореждания за
прекратяване на договора за наем № 62/16.05.2017 г., сключен между ищеца и
ответника; не разполага с правомощие да прекрати едностранно Договор за
предоставяне безвъзмездно за управление на имоти - частна държавна
собственост № 161- Н(И)/29.09.2011 г. и/или договора за наем №
62/16.05.2017 г. по отношение на имот с идентификатор 10135.2559.246.; не
разполага правомощия да управлява недвижим имот частна държавна
собственост с идентификатор 10135.2559.246.
Твърди се, че договор № 161-Н(И)/29.09.2011 г. е нищожен, сключен
въз основа на нищожна заповед, издадена от некомпетентен орган при
нарушение на материалния закон и на административно производствените
правила. Твърди се недействителност на Заповед № УИ-11-7704/29.09.2011 г.
на Д.С. - областен управител на област с административен център Варна
Твърди се, че нито в ЗВО, нито в ЗДС, законодателят е регламентирал
възможност за предоставяне безвъзмездно правото на управление на
недвижими имоти частна държавна собственост в полза на държавни/частни
висши училища от областните управители. Законодателят не е предвидил и
възможност обособени части от недвижими имоти частна държавна
собственост или целият имот, какъвто е настоящият случай с процесния
паркинг, да се отдават под наем от висшите училища.
На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДС имотите и вещите - държавна
собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,
за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.
При всички случаи когато имотът частна или публична държавна
10
собственост се ползва не по предназначение правото на управление се отнема
(чл. 17, ал. 2 от ЗДС).
С Договор № 161-Н(И)/29.09.2011 г. на ответника в нарушение на ЗДС
и на ЗВО е предоставено управлението на недвижими имоти частна държавна
собственост. Доколкото имотите частна държавна собственост са
предоставени за задоволяване на жилищни нужди на академичния състав на
университета, същите не могат да бъдат отдавани под наем на трети лица от
ответника. Следва да се посочи, че ЗДС и ППЗДС предвиждат предоставянето
на ведомствени жилища и имоти за жилищни нужди от органа на когото са
предоставени правата за управление, възмездно, въз основа на сключен по
установения в закона ред договор за наем (чл. 22 и сл. от ЗДС).
Оспорва се клаузата на чл. 18, ал. 5 Договор № 62/16.05.2017 г. като
нищожна на самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че за двете страни е предварително известно, че сключвайки
въпросния договор с предмет чужд недвижим имот, който е подчинен на
особен режим на управление, без разрешението на собственика държавата,
нарушават императивни материалноправни норми. Уговорката за неустойка в
чл. 18, ал. 5 от Договор № 62/16.05.2017 г. излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Твърди се, че дори и клаузата на чл. 18, ал. 5 от Договор №
62/16.05.2017 г. да не е нищожна, от твърдените факти и обстоятелство от
двете спорещи страни е видно, че правопораждащият факт за вземането за
неустойката в полза на ищеца не се е осъществил.
На следващо място се сочи, че между страните по делото не е спорно,
че „Дари 007" ЕООД е изградило автомивка в наетия имот частна държавна
собственост и съответно, че имотът не се ползва по предназначение, което
съставлява пълно неизпълнение на главно задължение по чл. 1, ал. 2, чл. 6, ал.
1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора за наем и най-вече нарушение на законовата
разпоредба чл. 14, ал. 2 от ЗДС. Страните са договорили, че развалянето на
договора за наем настъпва автоматично без да е необходимо да се отправи
предизвестие, в случай че наемателят ползва имота не според
предназначението му в чл. 18, ал. 1, т. 2, предложение първо от договора за
наем. Счита се, че договорът за наем е развален автоматично на уговорено от
страните в него основание поради неизпълнение на задължението на „Дари
007" ЕООД, считано от деня следващ деня на установяване на
неизпълнението от страна на наемодателя.
Поддържа се, че наведеното от ищеца твърдение за наличие на
разрешение на наемодателя за промяна предназначението на имота и за
неговото преустройство е правно необосновано и изцяло недоказано.
Поддържа се, че искането е адресирано до помощник - ректор, по отношение
на който липсват доказателства да е оправомощен от законния представител
на висшето училище да даде подобно разрешение, с което ще се измени
договора за наем. Резолюцията по молбата не обективира ясно и категорично
11
съгласие от името и за сметка на наемодателя за изграждане и
функциониране на автомивка в паркинг частна държавна собственост.
Страните в договора за наем са договорили процедура, която в отношенията
им следва да бъде спазена при искане за извършване на преустройство и/или
на подобрения в имота, посочена в чл. 8 от Договор № 62/16.05.2017 г. за
наем. Ищецът не е ангажирал доказателства за спазване на процедурата -
заплатен депозит по чл. 8, ал.1, т. 1 от договора; документи по чл. 8, ал. 1, т. 2
от договора; нотариално заверено съгласие от наемодателя по чл. 8, ал.1, т. 3
от договора.
По отношение на иска за неоснователно обогатяване за сумата от
660.00 лв. третото лице помагач на ответника намира същия за неоснователен
като сочи, че ищецът не е представил никакви удостоверителни документи с
исковата молба и с допълнителната искова молба от съответните дружества,
доставящи вода и ток, от които да се направи извод за наличието на
основание за освобождаване на гаранцията. Въведено е възражение за
погасяване по давност на правото на иск за сумата от 660.00 лв. предвид
развалянето на договора от наемодателя.
Третото лице-помагач въвежда възражение в т.3 от стр. 189 -
нищожност на Договор № 62/16.05.2017г. и възражението за прекомерност на
неустойката.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
Ищецът следва да докаже фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договор, а именно - наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка и нейния
размер.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си,
съгласно уговореното по договора, както и въведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
адвокатско пълномощно;Договор за наем № 62/16.05.2017г.; Акт № 7766 за
ЧДС от 24.03.2011г.; Обява от ТУ-Варна за търг с тайно наддаване; Тръжни
условия утвърдени със Заповед № 112/17.03.2017г.; Опис на тръжната
12
документация; преводно нареждане за депозит за участие на търг;
уведомително писмо изх. № 27800/28.04.2017г.;Приемо-предавателен
протокол от 17.05.2017г.; Предварителен договор за присъединяване към
водопроводната и/или канализационна система от 14.08.2017г.; разрешение за
поставяне на павилион рег. № АУ03714ПР-001ПР от 04.08.2017г.;изходни
данни за изготвяне на Инвестиционен проект за сградни ВиК отклонения към
заявление вх. № ТП 0000836/03.05.2017г.; Договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 07.12.2017г.; схема; Разрешително за строеж
на водопроводно отклонение № 196; Разрешително за строеж на
водопроводно отклонение № 121; Договор за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-3904-ДПРОК-
2196/21.08.2017г. от 28.08.2017г.; Разрешение за строеж № 46/01.11.2017г.;
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа за строежи от техническата инфраструктура с дата
/не се чете/;Акт за извършени СМР от 23.08.2018г.- 2 бр.;Разрешение за
разкопаване на улични и тротоарни настилки № 00551 ПР/13.02.2018г.;
Констативен протокол № 00551 ПР-565/05.09.2018г.; Писмо до Областен
управител изх. № 1864/02.04.2018г.; писмо до „Дари 007“ ЕООД изх. №
5045/23.11.2021г.; писмо до ТУ-Варна вх. № 5160/29.11.2021г.; писмо до ТУ-
Варна вх. № 3482/16.06.2017г; писмо от ТУ-Варна изх. № 5218/01.12.2021г.;
писмо от ТУ-Варна изх. № 587/07.02.2022г.; писмо от ТУ-Варна изх. №
1955/20.04.2022г.;пълномощно; разпечатка от имейл – 4 листа; банково
извлечение на „Дари 007“ ЕООД за периода 01.01.2017-13.05.2022г.; фактура
№ 12871/23.03.2017г.; фактура № 13132/05.06.2017г.; фактура №
13133/05.06.2017г.; фактура № 13227/03.07.2017г.; фактура №
13307013.08.2017г.; фактура № 13413/01.09.2017г.; фактура №
13521/02.10.2017г.; фактура № 13613/31.10.2017г.; фактура №
13657/02.11.2017г.; фактура № 13423/11.09.2017г., ведно с касов бон; фактура
№ 13761/04.12.2017г.; фактура № 13875/02.01.2018г.; фактура №
14008/01.02.2018г.; фактура № 14015/06.02.2018г.; фактура №
14142/01.03.2018г.; фактура № 14260/02.04.2018г.; фактура №
14382/02.05.2018г.; фактура № 14494/01.06.2018г.; фактура №
14615/02.07.2018г.; фактура № 14710/01.08.2018г.; фактура №
14822/03.09.2018г.; фактура № 14975/01.10.2018г.; фактура №
15150/02.11.2018г.; фактура № 15276/03.12.2018г.; фактура №
15444/02.01.2019г.; фактура № 15593/01.02.2019г.; фактура №
15749/01.03.2019г.; фактура № 15917/01.04.2019г.; фактура №
16038/02.05.2019г.; фактура № 16198/03.06.2019г.; фактура №
16331/01.07.2019г.; фактура № 16440/01.08.2019г.; фактура №
16568/02.09.2019г.; фактура № 16742/01.10.2019г.; фактура №
16957/04.11.2019г.; фактура № 17141/02.12.2019г.; фактура №
16134/15.05.2019г.; фактура № 17314/02.01.2020г.; фактура №
17490/03.02.2020г.; фактура № 17730/02.03.2020г.; фактура №
17857013.04.2020г.; фактура № 17984/04.05.2020г.; фактура №
13
18100/01.06.2020г.; фактура № 18220/03.07.2020г.; фактура №
18333/03.08.2020г.; фактура № 18440/01.09.2020г.; фактура №
18572/01.10.2020г.; фактура № 18738/04.11.2020г.; фактура №
18864/01.12.2020г.; фактура № 18974/11.01.2021г.; фактура №
19071/10.02.2021г.; фактура № 19184/01.03.2021г.; фактура №
19380/20.04.2021г.; фактура № 19433/28.04.2021г.; фактура №
19517/07.05.2021г.; фактура № 19651/07.06.2021г.; фактура №
19774/06.04.2021г.; фактура № 19895/05.08.2021г.; фактура №
19965/01.09.2021г.; фактура № 20159/11.10.2021г.; фактура №
20327/09.11.2021г.; фактура № 20503/03.12.2021г.; фактура №
20669/07.01.2022г.; фактура № 20771/04.02.2022г.; фактура №
**********/19.02.2019г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба заверени преписи от писмени документи, а
именно: адвокатско пълномощно; Договор за предоставяне безвъзмездно за
управление на имоти-ЧДС от 29.09.2011г.; писмо от Областен управител изх.
№ РД-21-9400-296/16.11.2021г.; писмо от Областен управител № РД-21-9400-
296/01.02.2022г.; писмо от Областен управител № РД-21-9400-
296/13.04.2022г.; писмо от ТУ-Варна изх. № 1955/20.04.2022г.;Заповед №
249/20.04.2022г. на ТУ-Варна;Приемо-предавателен протокол от 10.05.2022г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
от третото лице-помагач заверени преписи от писмени документи, а именно:
адвокатско пълномощно; писмо изх. № РД-9400-296(21)/30.08.2022г., ведно с
описаните в него приложения-61 страници; списък по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ счита за допустими и относими представените днес от
ищцовата страна писмени документи, а именно: фактури № №
12871/23.03.2017г.;13430/11.09.2017г., ведно с касов бон; 20168 /14.08.2017г.;
**********/07.12.2017г.; **********/07.12.2017г.; 1036984/27.03.2018г.,
ведно с касов бон; 2019653/18.04.2018г., ведно с приложен касов бон,
извлечение от Постановление № 190/21.2022г.; извлечение от Отчетен доклад
за дейността на ТУ-Варна през периода май 2018г. – април 2019г.; Правилник
за устройството и дейността на ТУ-Варна, издание 2022г.
С оглед горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
днес от ищцовата страна писмени документи, а именно: фактури № №
12871/23.03.2017г.;13430/11.09.2017г., ведно с касов бон; 20168 /14.08.2017г.;
**********/07.12.2017г.; **********/07.12.2017г.; 1036984/27.03.2018г.,
ведно с касов бон; 2019653/18.04.2018г., ведно с приложен касов бон,
извлечение от Постановление № 190/21.2022г.; извлечение от Отчетен доклад
за дейността на ТУ-Варна през периода май 2018г. – април 2019г.; Правилник
за устройството и дейността на ТУ-Варна, издание 2022г.
14
СЪДЪТ докладва постъпила молба от ТУ-Варна вх. №
25355/31.10.2022г., ведно с приложени съгласно Разпореждане №
5560/20.10.2022г. Заповед № 440/24.06.2016г.; Заповед № 506/15.11.2018г. и
Заповед № 137/25.03.2019г.
СЪДЪТ връчва препис на процесуалния представител на ищеца.
АДВ. Д.: Запознат съм, моля да се приемат.
ЮРИСК. Д.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба от ТУ-Варна вх. № 25355/31.10.2022г. заверени преписи от: Заповед
№ 440/24.06.2016г.; Заповед № 506/15.11.2018г. и Заповед № 137/25.03.2019г.
АДВ. Д.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямаме други доказателствени искания.
ЮРИСК. Д.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като
разясни предимствата на процедурата.
АДВ. Д.: Не е говорено в тази насока, вероятно няма да се постигне
споразумение.
Представям списък за разноски, договор за правна помощ и фактура.
АДВ. К.: Представям списък за разноски.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
от ищцовата страна писмени документи, а именно: списък на разноски, ведно
с разходни документи и договор за правна помощ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
от ответната страна списък на разноски.
СЪДЪТ счита делото за изяснено и на основание чл. 149, ал.1от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
15
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Съвсем накратко ще изложа становището си, след което ще
помоля за писмена защита.
Изправени сме пред едно чисто облигационно отношение, при което
един наемодател е поел ангажимент спрямо наемателя да отдава определен
имот под наем, както и да обезпечи спокойното и необезпокоявано ползване в
продължение на 10 години. По време на изпълнение на този договор,
наемателят извършва сериозни по размер инвестиции, като след
прекратяването на договора и съгласно същия, същият има право да бъде
обезщетен за тези инвестиции, както и за положените усилия. Считам, че с
даденото съгласие от Заместник ректора, който се доказа, че е надлежно
оправомощен да извършва тръжни процедури, както и да сключва договори
за наеми с представени от самия ТУ-Варна в днешно съдебно заседание три
броя заповеди, същият е разрешил процесният имот да бъде трансформиран
от паркинг за автомивка, която между другото никога не е заработила.
Невярно е твърдението, че договорът е сключен без представителна власт.
Аргументите, които са изтъкнати в отговорите на страните, че няма отдадено
писмено и нотариално заверено съгласие от наемодателя. Изразил съм
твърдение, че нотариалното заверено съгласие не е форма за действителност.
Евентуално би касаело достоверност на подписа. Такъв не се оспорва.
Ирационално е наемодател в 5 годишен срок да е приемал и да е изпращал
фактури всеки месец на наемателя и впоследствие да твърди, че не знае какъв
договор е сключил и за какво става въпрос.
Най-лесно ми е да направя тълкуване на чл. 16 от процесния Договор и
процесната разпоредба по чл. 8 от Договора, на която се позовават ответните
страни. Чл.16 от Договора не предвижда каквито и да било условия за това,
че наемателя има право след съгласие с разрешение да постави в имота
временни преместваеми обекти за паркинг, автомивка, спортно-развлекателни
съоръжения или други такива. Кореспонденцията между двата текста водят
до безспорния извод, че чл.8 касае всякакви други изменения и подобрения,
извън тези, по чл.16. Т.е. е абсолютно ирелевантно да бъдат изпълнени
всякакви условия по чл. 8. Като това ми е чисто формално по възраженията.
Смятам, че с оглед логическото възражение, че никой нормален човек няма да
прибира пари в пет годишен срок, да изпраща фактури, да прави корекция с
инфлационния индекс на наеми и впоследствие да твърди, че не е ясно за
какво се използва собствения имот, който той е отдал под наем.
От самите доказателства, представени от третото лице-помагач е
видно, че е налице липса на тотална приемственост в техническата и
юридическата дейност на ТУ-Варна. От разменената кореспонденция става
ясно, че ректорите на ТУ - Варна нямат никаква представя какво се сключили
предходните ректори. Като в част от писмата подкрепят тезата на ищеца, че
процесният имот не е използван за автомивка и винаги се е използвал по
предназначение. Дори в последното изпратено писмо, с което се уведомява
16
наемателя, че се прекратява договора за наем, е изоставено твърдението, че
същият не се използва по предназначение. Тъй като съгласно предходно
писмо, уведомяват Държавата, че е налице разрешение за използване на
имота като автомивка и не е налице изменение на параметрите на Договора.
Всички останали възражения на третото лице-помагач – Държавата нямат
абсолютно никакво касателство в отношенията между ищеца и ответника.
Безспорно е, че Областния управител може да сключва договори за отдаване
под наем на имоти – ЧДС, че това е станало след окончателното завършване
на фактическия и юридическия състав, позволяващ това да стане – надлежно
проведена тръжна процедура. Евентуално това касае отношения между ТУ –
Варна и Областния управител.
Предвид изложените аргументи, моля да уважите изцяло предявения
иск. Доказа се, че неустойката не е прекомерна. Налице са основанията,
същата да бъде присъдена. Самата конструкция на чл. 18, ал.5 от Договора и
морфологичното натрупване на словоформи показва, че вероятно се касае
взаимство от друг текст. Няма как да се очаква, че този, който своеволно
прекратява договора, трябва да е съставил преди това протокол между
наемодателя и наемателя, без действието на Договора да е било прекратено.
Това е юридически нон-сенс. Касае се за едностранно прекратяване на
договор, като се дължи неустойката, в размер на наемните възнаграждения за
деня, следващ самоволното изземване на имота, до сключения по договора
срок, който е пет годишен и е съобразен с инфлационния индекс, и последния
заплатен наем.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. К.: Моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен.
Съгласно нормата на чл. 18, ал.5 от сключения между страните
Договор, за да възникне отговорността на ответника за заплащане на
неустойката в посочения от ищеца размер, следва Договорът за наем да е
прекратен от наемодателя своеволно. От събраните по делото доказателства
се установи, че прекратяването на Договора за наем не е извършено от
доверителя ми самоволно, т.е. по негова собствена воля. Същият е получил
писмо, както и разпореждане от страна на собственика на терена, а именно
Държавата, че следва да предприема мерки по преустановяване ползването на
имота не по предназначение, в резултат на което впоследствие самият
собственик – Държавата на това основание е прекратила Договора с ТУ -
Варна. Дала е изрични разпореждания на ТУ – Варна да изземе имота от
ищеца. В този смисъл не са налице действия от страна на наемодателя, които
да имат характер на своеволие. Тези действия не са извършени по негова
воля. С оглед на това считам, че не може той да се ангажира отговорността,
предвидена в чл. 18, ал.5 от Договора, поради липсата на предвидените в нея
предпоставки.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
17
ЮРИСК. Д.: Моля да постановите решение, по силата на което да
отхвърлите исковата молба като неоснователна и недоказана.
От събраните писмени доказателства считам, че се установи, а и не е
спорно между страните, че ищецът е изградил автомивка в наетия частен
държавен имот. Респективно, което означава, че имотът не се ползва по
предназначение, което съставлява пълно неизпълнение на главно задължение
на Договора за наем.
Считам за необосновани твърденията на ищеца, че има разрешение за
извършване на преустройство, подобрения и за изграждане на автомивка от
ответната страна. Подробни съображения сме изложили в отговора. С оглед
процесуална икономия няма да ги преповтарям.
Моля да ни присъдите разноски, съобразно представения списък по чл.
80 ГПК с отговора на Държавата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок, като дава възможност на
ищцовата страна в едноседмичен срок от днес да депозира по делото писмена
защита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което 14,38 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18