РЕШЕНИЕ
№ 1513
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110101422 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове, имащи за предмет спорно преобразуващо право
за признаване незаконността на уволнение, отмяната му, възстановяване на ищеца на
предишната работа, както и притезателно право за заплащане на обезщетение, дължимо
поради оставане без работа на същия вследствие на това уволнение - черпещи правно
основание в нормите на чл.344, ал.1, т.1,т.2, т.3, чл.225, ал.1 от КТ .
Ищецът И. Т. Г. , с ЕГН: ********** от с.***, Община *** чрез пълномощника си адвокат
Ж. Д от *АК, твърди , че по силата на сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ с „Нелсен
Чистота“ ЕООД- клон Велико Търново , със седалище и адрес на управление : град Велико
Търново, ул.“Димитър Мантов“ № 22, с ЕИК 1230873210017, представлявано от управителя В. Ж.
Х., трудов договор № *** е поел задължение да изпълнява длъжността шофьор, срещу
насрещното задължение на работодателя да му заплаща основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1990 лева, с място на работа гр.Велико Търново. В дружеството е била
установена обичайна практика да не се ходи в базата му , когато няма необходимост за това, като
при започване на валеж от сняг , кординаторът или дежурен по снегопочистване се обажда на
шофьорите да отидат в нея , откъдето тръгват със снегопочистващата техника по райони.
На 27.12. 2024 г. не се явил на работа поради повреда на машината , с която работи и
невъзможност да бъде поправена , липса на сняг и нужда от снегопочистване, тъй-като дежурният
по снегопочистването служител на 24.12.2024 г. сутринта по телефона му заявил , че няма да го
вика на работа през празничните дни.
Със Заповед № */21.02.2025 г. на управителя на дружеството, получена на 25.02.2025 г. е
уволнен дисциплинарно на основание чл. 190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1, т.1 пр.3-то от КТ , считано
от 21.02.2025 г. затова , че не се е явил на работа на 27.12.2024 г. , 30.12.2024 г., 31.12.2024 г. ,
02.01.2025 г. и 03.01.2025 г.
Оспорва законността на уволнението поради обстоятелствата , че страда от болести /
1
без да ги конкретизира /,предвидени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на министъра на
здравеопазването, пораждащи правото му на закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ , а работодателят не
е спазил повелението на посочената норма на закона и на нормата на чл.333, ал.2 от КТ да поиска
предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението , както и мнение от ТЕЛК и
не е ясно от кого е издадена заповедта за уволнение/ не е посочено име на подписалия я /.
За времето от 21.02.2025 г. до 23.04.2025 г. е останал без работа при друг работодател
вследствие на това уволнение.
Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да признае
уволнението му за незаконно,да го отмени и да осъди ответното дружество да му заплати сумата
от 3980 лева , представляваща обезщетение поради оставането му без работа вследствие на
уволнението за времето от 21.02.2025 г. до 23.04.2025 г. , заедно със законната лихва , считано от
датата на уволнението , както и направените по производството разноски .
В с.з. чрез пълномощника си поддържа исковете.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат В. К. от *АК оспорва исковете и моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни с възражения/ доводи/ , основани на обстоятелства, чието
настъпване осъществява фактическия състав/ основанието/ на наложеното на ищеца
дисциплинарно уволнение, а именно : а/ същият не се е явил на работа на посочените по-горе дати,
без да има извинителна причина за това / не е подал молба за отпуск , длъжен е да се явява на
работа дори и да не вали сняг , тъй-като в трудовия му договор не е предвидено , че следва да се
явява само при наличие на въпросното метрологично явление , дори и поверената му машина да е
повредена и да е трябвало да бъде поправена , вместо нея е могло да му се предостави друга / ; б/
изискани са му обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ за неявяването ; в/ заявил е и е
представил медицински документи , че е клинично здрав, че не страда от болести и не е
трудоустрояван при постъпването си на работа , а всъщност е затаил заболяванията си , с което е
въвел умишлено в заблуждение работодателя, поради което няма право на закрилата по чл.333, ал.1
, т.3 и ал.2 от КТ; г/ заповедта за уволнение е подписана от търговски пълномощник , която има
право да сключва и прекратява трудови договори на територията на град Велико Търново.
Претендира присъждане на направените по производството разноски .
Съдът като прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните
правнн изводи:
Съществувалото между страните трудово правоотношение , предмета му , прекратяването
му на основание наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването
му на работа на 27.12.2024 г. , 30.12.2024 г. , 31.12.2024 г. , 02.01.2024 г. и 03.01.2025 г. са
безспорни, признати/ с твърденията в исковата молба/ и установени със представените по делото
писмени документи и гласни доказателства / копия на трудов договор, длъжностна
характеристика и Заповед № */21.02.2025 г., показанията на свидетелите М. Б. и П. П. / , факти.
Неявяването на работа без основателна/ извинителна/ причина е факт на виновно /
неизпълнение на основното трудово задължение на работника или служителя фактически да се
постави на разположение на работодателя , за да му престира работната си сила/ чл.124, чл.126, т.1
от КТ/ , следователно е нарушение на трудовата дисциплина/ несъответствие между правно
дължимо и фактически осъществено поведение / - чл. 187, т.1, вр. с чл.186 от КТ.
Ако това неявяване е в продължение на най- малко два последователни работни дни , законът
го квалифицира в тежко нарушение на трудовата дисциплина , което е юридически факт,
пораждащ субективното преобразуващо право на работодателя да уволни дисциплинарно
работника или служителя, т.е да прекрати едностранно трудовото му правоотношение без
предизвестие- чл. 190, ал.1, т.2, вр . с т.6, чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ.
Следва да се поясни, че вината в небрежното й проявление / разгледана като неположена
обичайна според абстрактния модел на добрия стопанин / чл.63 ЗЗД/ грижа за изпълнение от
работника или служителя на трудовите му задължения , която обаче е трябвало и е могъл да
положи , но без да осъзнава по време на конкретното си поведение това, докато при умищленото
неизпълнение осъзнава проивоправния характер на поведението си и иска или допуска
2
неизпълнението / се предполага като общ правен принцип – аргумент от чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отсъствието на ищеца през посочените дни от определеното му място на работа, т.е. там ,
където обичайно отива , за да се постави на разположение на работодателя, безусловно
осъществява фактическия състав на тежко дисциплинарно нарушение , установен с нормите на
чл. 187, ал.1, т.1 , чл.190 , ал.1, т.2 от КТ.
Обстоятелството , че поверената му снегопочистваща машина е получила повреда по
време на последната му дейност с нея / признато в отговора на исковата молба, упоменато в
самата заповед за уволнение и установено с показанията на свидетеля П. П. и представения
констативен протокол № */27.12.2024 г./ не е извинителна причина да не се яви в базата на
дружеството – работодател в продължение на 5 работни дни, защото а/ на разположение е имало
достатъчно изправни машини и е могло да му се предостави друга, включително и да бъде зает в
дейността по сметосъбиране/ аргумент от чл.120 от КТ/ ; б/ в трудовия му договор / част от който
е подписаната от него длъжностна характеристика / няма клауза „освобождаваща“ работника от
задължението му да се явява на работа при подобни случаи; в/ ищецът не е освободен по
конкретния повод от това му задължение от управителя на дружеството, а дори и да е вярно
твърдението му , че „дежурният П.“/ диспечерът П. П. , разпитан по делото като свидетел, който
отрича да е казвал на Г. да не идва на работа/ му се е обадил на 24.12.2024 г. сутринта и му е казал
„ че преди неговата машина имало още две счупени , чакащи за ремонт, по празниците нямало кой
да се занимава с неговата машина и дори да заваляло сняг, нямало да го вика“, същият не е
оправомощен от управителя да го освобождава от работа.
Дори и да би се приело / в този смисъл са показанията на свидетелите С. С. и Г. Г. – брат на
ищеца/ , че в дружеството е съществувала обичайна практика заетите със снегопочистване
шофьори да се явяват на работа, само когато ги повика за това оперативния дежурен при
очакване на снеговалеж, а при липса на такъв, не ходят на територията на предприятието, тази
практика не се сочи и доказва да е утвърдена от управителя с правилник за вътрешния трудов
ред и не съответства на установеното в трудовия договор на ищеца работно време за присъствие.
Въпреки всичко , твърдението му , че в дните , когато не се е явил на работа, сняг не е валял и
затова не е имало нужда да изпълнява присъщите му трудови функции не отговаря напълно на
действителната климатична ситуация в района , защото съгласно приетата като доказателство по
делото справка изх.№ ***/25.06.2025 г. на НИМХ- филиал Плевен – Хидрометорологична
обсерватория Велико Търново, на 27.12.2024 г. е имало валеж на сняг и се е образувала снежна
покривка от 7 см. , а на 30.12. 2024 г. и на 31.12. 2024 г. също е имало такава/ макар и твърде
минимална/.
Заповедта за уволнение е издадена от лице , притежаващо такава разпоредителна власт,
тъй-като е имало качеството на търговски пълномощник на дружеството по смисъла на чл.26 от ТЗ
- факт , установен с текста, включен в т.6 на представеното пълномощно / л.15 от делото/.
Ищецът не е посочил в исковата молба от какви болести, предвидени в чл.1, ал.1 от Наредба
№ 5/20.02.1987 г. на Министерството на народното здраве/ обн. ДВ., бр. 33/28.04.1987 г./ , страда ,
пораждащи правото му на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ при уволнение.
За да му признае съда това право по делото за оспорване законността на уволнението
му , той трябва да установи , че към момента на връчване на заповедта/ чл.333, ал.7 от КТ/ е
страдал от някоя/ някой от предвидените в наредбата болести и е уведомил за нея/ тях
работодателя, в чиято тежест би възникнало задължението да го удовлетвори като поиска от
Инспекцията по труда предварително разрешение за извършването му/ чл.333, ал.1 от КТ/, след
като е взел от ТЕЛК предварително мнение/ чл.333, ал.2 от КТ/.
Кодексът на труда не съдържа изрична разпоредба , вменяваща в задължение на
работодателя да събира предварителна информация от работника или служителя , когото е
предвидил за уволнение, дали страда от болест , определена в наредбата , макар че чл.1, ал.2 на
същата поставя такова изискване.
То не може да се възприема обаче като добавъчно задължение, явяващо се елемент от
фактическия състав на предварителната закрила и съответно неспазването му да я нарушава, по
причина , че по- високият по степен нормативен акт/ КТ/ не го урежда с нарочно правило, а по-
ниският по степен подзаконов акт, издаден , за да уреди конкретен въпрос в материята чрез
делегация към административен орган, не може да урежда за първи път / по първичен начин/
3
друг основен въпрос , който не е уреден с първия и така да създава ново регулативно положение,
„ дописвайки“ закона / в случая –кодекса/- чл. 7, ал.2, вр. с чл. 12, чл.15, ал.3 от ЗНА. Всеки
носител на абстрактно уредено в закон субективно право, ако желае да извлече благоприятни
последици от упражняването му, следва да информира по някакъв начин субекта , който е
предвидено да го удовлетвори, че ще го упражни или че вече го упражнява. Правно нелогично е
длъжникът да подсеща кредитора , че има дадено право/ непознаването на правото не може да
ползва незнаещия / или че може да го упражни.
Ищецът не е установил , че към момента на връчване на заповедта за уволнение /25.02.2025
г./ е страдал от някоя / някой болест / болести , определени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5//20.02.1987
г. , за която / които преди това е информирал работодателя, след като е получил писменото му
искане по реда на чл.193, ал.1 от КТ за даване на обяснения във връзка с неявяването на работа в
посочените дни , или в по-ранен момент.
От представеното по делото копие на експертно решение на ТЕЛК № ***/ 19.04.2023 г. при
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД В.Търново се установява , че на ищеца е поставена водеща
диагноза „недесцендирал тестис“/ т.е. такъв , който не се намира в долната част на скротума/, като в
анамнезата на втората страница е посочено , че е с доказано злокачествено образувание на
тестиса , заради което на 26.05.2010 г. му е извършена операция с поддържаща терапия и без
патологични находки към 24.03.2023 г. и 03.04.2023 г.
При постъпването си на работа и по времето, когато са му поискани обяснения по реда
на чл.193 от КТ, макар и да е питан , не е съобщил на работодателя, че страда от болест ,
определена в чл.1, ал.1 от наредбата, както и от каквато и да е друга болест , нито е представил
решението на ТЕЛК/ безспорни и установени с показанията на свидетеля М. Б., обстоятелства / .
Напротив, представил е заключение с изх.№ ***/29.11.2024 г. , издадено от „Новелмед“
ООД и карта за предварителен медицински преглед с амб № ***/29.11.2024 г. , в които е
отбелязано , че е годен да изпълнява длъжността шофьор, че няма инвалидност и е клинично
здрав. Това му поведение на откровено умишлено укриване на информация за здравословното
му състояние, не би могло да има друго отрицателно определение, освен въвеждане в заблуждение/
разбира се , не наказателноправно/ на работодателя, което поради противоречието му с
изискванията на чл.12 от ЗЗД и чл.8, ал.1 от КТ е проява на недобросъвестност , несъвместима с
положителен правораздавателен резултат.
Този извод се подсилва/ както бе отбелязано по-горе/ и от недоказаното положение , че към
датата на връчване на заповедта за уволнение , ищецът действително е имал неизлекувано
онкологично заболяване, но дори и да е имал, щом е създал увереност/ представа у работодателя
, че няма, вторият не може да търпи правомерен упрек, че не е изпълнил изискванията на чл.
333, ал.1, ал.2 от КТ.
По изложените съображения предявеният главен иск за признаване незаконността и
отмяна на уволнението подлежи на отрицателна санкция на отхвърляне като неоснователен и
недоказан . Същата съдба следва да понесат и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1
от КТ , тъй-като основна / първична/ предпоставка за пораждане на уредените с тези норми на
закона субективни права/ преобразуващо и притезателно / е именно незаконността на
уволнението.
При този изход на спора , ищецът дължи на ответника сумата от 1077 лева ,
представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адзвокатско
възнаграждение и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като вторият е упражнил правото си ,
произтичащо от нормата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Т. Г. , с ЕГН: ********** от с.***, Община *** против
„Нелсен Чистота“ ЕООД- клон Велико Търново , със седалище и адрес на управление : град
Велико Търново, ул.“Димитър Мантов“ № 22, с ЕИК 1230873210017, представлявано от
управителя В. Ж. Х., искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му
уволнение извършено със Заповед № */21.02.2025 г. на управителя на дружеството на основание
чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1, т.1 пр.3-то от КТ , считано от 21.02.2025 г.
затова , че не се е явил на работа на 27.12.2024 г. , 30.12.2024 г., 31.12.2024 г. , 02.01.2025 г. и
03.01.2025 г. , за възстановяването му на предишната работа на длъжността шофьор и за
осъждане на дружеството - работодател да му заплати сумата от 3 980 лева , представляваща
обезщетение поради оставането му без работа вследствие на уволнението за времето от
21.02.2025 г. до 23.04.2025 г. , заедно със законната лихва , считано от датата на уволнението,
като неоснователни и недоказани .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. Т. Г. , с ЕГН: ********** от
с.***, Община *** да заплати на „Нелсен Чистота“ ЕООД- клон Велико Търново , със
седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул.“Димитър Мантов“ № 22, с ЕИК
1230873210017, представлявано от управителя В. Ж. Х., сумата от 1077 лева , ,
представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5