Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15567/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д.
срещу З. “Л.И.” АД, ***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на
сумата от 1 478, 66 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза 1, обективирана в застрахователна
полица № 93001810099716/14.12.2018г., със срок на действие от 17.12.2018г. до
16.12.2019г., в резултат на реализирано на 30.07.2019г. в гр. Варна, ул.”Радко
Димитриев” № 53 застрахователно събитие, при което са настъпили щети по
следните детайли на лек автомобил марка “БМВ 530”, рег. № *****, както следва: 1./
врата задна лява; 2./ врата предна лява; 3./ дръжка предна лява врата; 4./
панел заден десен; 5./ врата задна; 7./
ускорено сушене /бояджийска камера/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът Д.Д. твърди, че на 14.12.2018г.
е сключил със З. “Л.И.” АД
застраховка “Каско на МПС”, клауза 1, обективирана в
застрахователна полица № 93001810099716/14.12.2018г., със срок на действие от
17.12.2018г. до 16.12.2019г. на лек автомобил марка “БМВ 530”, рег. № *****
при уговорена застрахователна сума от 12 240 лв. и разсрочена застрахователна
премия от 904, 53 лв., която е заплатена в пълен размер.
В
срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие, съставляващо увреждане на детайли от застрахованата вещ, установено на
30.07.2019г. в гр. Варна, ул.“Радко Димитриев“ 53,
където автомобилът е бил паркиран.
За
настъпилото събитие застрахователят застрахователят е
уведомен незабавно, а представители на ответника извършили оглед на вещта и
установили повреждане на следните детайли, както следва: 1./ врата задна
лява; 2./ врата предна лява 3./ дръжка предна лява врата; 4./ панел заден
десен; 5./ врата задна дясна;
Застрахователят отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 27.23 от
Общите условия, според която дружеството не обезщетява вреди, възникнали по
причина и следствие експлоатационни увреждания.
Ищецът
счита, че застрахователят няма основание да откаже плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като уврежданията по автомобила не са експлоатационния.
Затова следва да заплати застрахователно
обезщетение в размер на застрахователната сума, представляваща горна граница на
отговорността на З. “Л.И.” АД
към застрахования, поради което се настоява за уважаване на осъдителната
претенция в заявения размер.
В срока за
отговор, ответникът З. “Л.И.” АД,
оспорва предявения иск, позовавайки се на чл. 27.23 от Общите условия,
позволяващ му да откаже изплащане на обезщетение, тъй като застрахователят не обезщетява вреди,
възникнали по причина и следствие експлоатационни увреждания; завеждане на
съвкупност от отваряне на врати /увредените ръбове/, следи от камъчета, умора
на детайли, нарушен лак и др.
Според ответника щетите по автомобила
представляват съвкупност от различни събития с неясно време, механизъм и място
на настъпване.
Предвид
изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ На 14.12.2018г. между Д.Д.
и З. “Л.И.” АД, е сключен договор за застраховка „Каско” на МПС, обективиран в застрахователна полица № 93001810099716 относно лек автомобил марка “БМВ 530 D“ /л. 5/, със срок на действие от 00:00 ч. на 17.12.2018г. до 24:00 ч. на 16.12.2019г. при
определена застрахователна сума в размер на 12 240 лв. и уговорена премия от 904,
53 лв., за която няма спор, че е заплатена;
2./
На 30.07.2019г. в гр. Варна, ул.“Радко Димитриев“ 53
автомобилът е бил паркиран, а застрахованият е уведомил застрахователя, че по
застрахованата вещ са настъпили щети;
3./
Представител на застрахователя е извършил оглед на 30.07.2019г., за който е
съставен опис – заключение № L000016965
/л. 8/, в който са удостоверени следните щети по автомобила, както следва: 1./ врата
задна лява; 2./ врата предна лява; 3./ дръжка предна лява врата; 4./ панел
/калник/ заден десен; 5./ врата задна дясна;
4./
на 19.09.2019г. застрахователят е уведомил застрахования, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение, тъй като съгласно т. 27.23 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на З.
„Л.И.“ АД, неразаделна част от сключения договор,
застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на
експлоатационни увреждания, завеждане на съвкупност от отваряне на врата
/увредени ръбове/, следи от камъчета, умора на детайли, нарушен лак и др.
Според
застрахователя уврежданията са съвкупност от различни събития с неясно време,
механизъм и място на настъпване.
За
установяване механизма на настъпване на произшествието и стойността на ремонта,
е допусната САТЕ, чието заключение, неоспорено от страните се кредитира от
съда. От него се установява, че описаните от застрахователя щети могат да
настъпят и тогава, когато автомобилът е бил в паркирано състояние. Експерта е
категоричен, че предната лява врата не може да се възстанови чрез полиране, а
само чрез боядисване.
Стойността
според експерта, необходима за възстановяване на автомобила към деня на
произшествието по средни пазарни цени на материалите и труда в поне три
сервиза, притежаващи и такива, които не притежават сертификат за качество,
възлиза на 1 478, 66 лв. с ДДС.
Съобразявайки
ангажираните доказателства, съдът приема, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение между страните по делото е настъпило
застрахователно събитие, което е причинило щети по застрахованата вещ и за които
застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Съобразявайки
правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, следва
да се приеме, че твърденията на застрахователя, че в т. 27.23 от Общите условия
за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на
З. „Л.И.“ АД, неразаделна част от сключения договор, е
предвидено, че застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или
вследствие на експлоатационни увреждания, завеждане на съвкупност от отваряне
на врата /увредени ръбове/, следи от камъчета, умора на детайли, нарушен лак и
др., остават недоказани по делото.
Недоказани
по делото са и твърденията, че уврежданията по автомобила са възникнали по
причина или вследствие на експлоатационни увреждания, завеждане на съвкупност
от отваряне на врата /увредени ръбове/, следи от камъчета, умора на детайли,
нарушен лак и др., както и че представляват съвкупност от различни събития с
неясно време, механизъм и място на настъпване.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не
намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е
постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК
/ напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за застраховане, в сила от
01.01.2016г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по иска по чл.
405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания
размер от 1 478, 66 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца Д.Д. следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 559, 15 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 1 478, 66 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет
и шест ст./, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза 1, обективирана в
застрахователна полица № 93001810099716/14.12.2018г., със срок на действие от
17.12.2018г. до 16.12.2019г., в резултат на реализирано на 30.07.2019г. в гр.
Варна, ул.”Радко Димитриев” № 53 застрахователно събитие, при което са
настъпили щети по следните детайли на лек автомобил марка “БМВ 530”, рег. № *****, както следва: 1./
врата задна лява; 2./ врата предна лява; 3./ дръжка предна лява врата; 4./
панел заден десен; 5./ врата задна; 7./
ускорено сушене /бояджийска камера/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 559, 15 лв. /петстотин петдесет и
девет лева и петнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: