Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 31.05.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ...……...………….… в публично заседание ….………………………………..
заседание
на деветнадесети май .........................................................………..…….……............................................…………..….
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година,
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………………………………………………..
Мелиха Халил ……….………………...………...………..….........
като
разгледа докладваното от .....……..............................………... съдията Виктор Атанасов .......................................
административно
дело .... №99 ....................................................
по описа за ......................... 2022 година
...............
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по жалба от М.С.М., с адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник - адвокат Д.Е.И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес
за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №2153-08-127 от
11.03.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1908#6 от 01.02.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
М.С.М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят М.М. заявява в жалбата си, че на основание чл.118, ал.1 от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр.
с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло
постановеното Решение №2153-08-127 от 11.03.2022 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна
практика на Върховния административен съд. Излага съображенията за това, като
сочи, че в обжалваното решение, административният орган е приел, че има общ
осигурителен стаж от 15 год., 00 месеца и 17
дни, от които действителен осигурителен стаж е само период от 12
год., 11 месеца и 01
ден, като периодът от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год., през който е бил на
наборна военна служба, не се зачита за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а се зачита само
за осигурителен такъв. Според
жалбоподателя, неправилно и незаконосъобразно административният орган, издал решението,
приема, че времето на отбиване на наборна военна служба за периода от 15.09.1973
год. до 01.11.1975 год., не следва да се зачете като действителен осигурителен
стаж, като сочи, че административният орган не оспорва обстоятелството, че
жалбоподателят е отбивал редовна наборна военна служба за посочения период и
така, спорен оставал единствено въпросът, дали времето за отбиване на тази
редовна наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов
стаж по действащото към този момент законодателство. Счита, че отговорът на
този въпрос е категорично положителен и в тази връзка, на първо място намира,
че следва да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год. (отм., ДВ, бр.21 от
17.03.2000 год.), се зачита за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на
пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство и че срокът на наборната военна служба, за периода
24.07.1959 год. до 24.08.1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24
месеца. Сочи, че по силата на
разпоредбата на §9, ал.1 (изм., ДВ, бр.102 от 2005 год.) от Преходните и
Заключителните разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което
следва, че изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО и че отбиването на
наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона
за всеобщата военна служба (обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Излага и довод, че
съгласно чл.1 и чл.3 от същия закон, военната служба е била задължителна за
всички мъже, граждани на НРБ, които са били длъжни да отбият военната си служба
в състава на Въоръжените сили и че това задължение е изключвало правото на
избор на лицата, дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото
си на труд, в съответствие с трудовото законодателство. В жалбата са развити
подробни доводи в тази насока, като счита, че при така наличната и действаща
нормативна уредба към момента на подаването на заявлението за отпускане на
пенсия за ОСВ – 29.11.2021 год., липсва правно основание за приложение на
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с
последната, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора
на ТП на НОИ - град Кърджали, като в тази връзка намира, че следва да бъде
упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 от ДР на КСО, не
отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен
стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен
трудов стаж, като в този смисъл сочи последователна и непротиворечива съдебна практика,
вкл. и такава на Върховния административен съд. В крайна сметка жалбоподателят
счита, че след като не е зачел редовната му наборна военна служба за времето от
15.09.1973 год. до 01.11.1975 год. за действителен осигурителен стаж,
пенсионният орган при ТП на НОИ - град Кърджали и горестоящият
му административен орган - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили
неправилно закона. С оглед на изложеното,
с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-127 от 11.03.2022 год., издадено
от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане
№2113-08-1926#6 от 01.02.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - град Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да задължи
административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателя
да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят М.С.М., с адрес
***, не се
явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител – адв.Д.И. от ***, преди съдебното заседание е депозирано
писмено становище, в което отново моли съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ -
Кърджали като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложените в жалбата
доводи, както и да задължи административния орган да издаде друго разпореждане,
с което на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Моли също, съдът да присъди на жалбоподателя направените деловодни
разноски, а именно адвокатско възнаграждение, в размер на 500 (петстотин) лева.
Към становището е приложен Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2022
год. и Списък на разноските по чл.144 от АПК, във вр.
с чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното
заседание е депозирано писмено становище,
в което заявява, че оспорва подадената жалба и счита същата за неоснователна,
като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по
делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно
№1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А.
Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-144#2/11.03.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като
е получено лично от упълномощеното лице, срещу подпис, на датата 15.03.2022
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.9/.
Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до
Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на
НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-127#1 от 21.03.2022 год., видно от
положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на
6-ия/шестия/ ден, след получаването на оспореното решение, при което следва да
се приеме, че същата е подадена по установения ред, на шестия ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта.
Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок,
в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.С.М. от ***, е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3
от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-1926/29.11.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.18-л.19/, ведно с приложени към заявлението доказателства,
удостоверяващи придобития осигурителен
стаж и осигурителен доход. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Удостоверение
№** от *** год., издадено от ***, поделение *** – ***/л.30/, в което е
удостоверено, че М. С. М. е отбил редовната си военна служба от 15.09.1973 год.
до 01.11.1975 год. или е изслужил всичко 2 години, 1 месец и 16 дни. В
удостоверението е посочено, че се издава, за да послужи за признаване на трудов
стаж при пенсиониране, като същото е подписано от командира на поделение *** и
е подпечатано с печата на поделението.
По повод това
заявление, с Разпореждане
№2113-08-1926#6 от 01.02.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали/л.14-л.15/, на жалбоподателя М.С.М. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО
с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия
по горецитираната разпоредба,
поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е
отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е
зачело осигурителен стаж, както следва: 04 год., 09 мес., 00 дни - I-ва категория;
07 год., 04 мес., 25
дни – ІІ-ра категория;
02 год., 10 мес., 22
дни - III-та
категория; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни или общ осигурителен
стаж без превръщане - 15 год., 00 мес.
и 17 дни, от които действителен осигурителен стаж - 12 год., 11 мес. и 01 ден, като е
посочено, че към датата на подаване на заявлението – 29.11.2021 год.,
жалбоподателят М.С.М. е имал навършена възраст – 66 години, 11 месеца
и 12 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата
на подаденото заявление от 66 години, 11 месеца и 12 дни, преценката за
правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай,
че за 2021 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68,
ал.2 от КСО (39 години за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при
навършване на 66 години и 08 месеца за мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В
разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба, с
продължителност общо от 02 год., 01 мес.
и 16 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за
действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на
КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят М.С.М. няма
15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98,
ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било получено лично от жалбоподателя М.С.М.,
срещу подпис, на датата 07.02.2022 год., видно от приложеното към административната
преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.13/.
Против същото е била подадена в срок жалба от него, до директора на ТП на НОИ –
град Кърджали, с Вх.№1012-08-144 от 14.02.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.11/, в която същият е изложил подробни доводи
и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза осигурителен стаж и
по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като
според жалбоподателя, неправилно с обжалваното разпореждане не му е зачетен за
действителен осигурителен стаж времето на отслужване на наборната военна
служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на разпоредбите на чл.9,
ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както
и на разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване и чл.81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (отм.). С жалбата М.М. е поискал от горестоящия административен орган да постанови акт, с който
обжалваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Така, по повод тази
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-127 от 11.03.2022 год. на
директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М.С.М. против
Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022
год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената
преписка няма данни административният орган да е извършил някаква проверка или
да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е посочил, че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и настоящия случай, законодателят предвидил да е налице
действителен стаж, а не просто осигурителен, както било при чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване, съгласно която, „Действителен стаж” е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. В мотивите към решението е прието, че предвид така посочената легална
дефиниция на понятието „действителен стаж” било очевидно, че законодателят
прави разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”,
регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че в момента, в §1 от ДР
на КСО няма легална дефиниция на понятието „осигурителен стаж”, тъй като не
може да бъде дадена такава, която да е точна и изчерпателна. В тази връзка, в
мотивите е посочено, че такава дефиниция се е съдържала в КЗОО - §1, т.3 от ДР
на КЗОО (Обн., ДВ, бр.100 от 1999 г.), която гласяла, че
това е времето, за което има внесена или дължима осигурителна вноска, но
разпоредбата била изменена с ДВ, бр.1 от 2002 год. и към настоящия момент, с
нея било дадено определението за „осигурено лице” (§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО). По-нататък, в мотивите към решението е посочено, че времето, което се зачита
за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на
тази норма било видно, че като „осигурителен стаж” се зачита както времето,
през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на
осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в
които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са
подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните
периоди не се дължат осигурителни вноски и че от изложеното можело да се
обобщи, че осигурителният стаж обхваща както същинския такъв, така и периоди,
приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж.
В тази връзка, в
мотивите е посочено, че в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се съдържали
текстове, които имат пояснителен характер, както по отношение на основните
текстове на чл.9 от КСО, а други от тях били свързани и с разпоредби от други
закони. Сочи се, че така например, в текстовете на чл.38 от Наредбата се
съдържат основните правила, съгласно които се зачита осигурителния стаж, като
се отчитат различните условия, при които работят осигурените лица и че те се
отнасят за лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, за работещите
без трудово правоотношения и за лица, които се осигуряват изцяло за своя сметка
– условия, припокриващи се в понятието „действителен стаж”. Сочи се, че в
Наредбата също така съществували и някои специални разпоредби, свързани с
особени случаи на зачитане на осигурителен стаж - чл.43 - 45а от НПОС и именно
това били тези периоди (в това число и наборната военна служба), които се
зачитат (приравняват) на осигурителен стаж, но същите не представлявали
„действителен стаж”, както и се сочи, че посочените разпоредби от НПОС били
структурирани така от законодателя, че ясно можело да се направи разграничение,
кой осигурителен стаж е действителен и кой не е.
Във връзка с горното решаващият орган е счел за нужно
да посочи, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, законодателят
регламентирал трудовия стаж, положен до 31.12.1999 год. да се зачита за
осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е съществувало
понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО (тогава КЗОО) се
въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен осигурителен стаж”, които
по своята същност не били идентични понятия, което се подразбирало и от
въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от КЗОО, в сила от
01.01.2000 год. Според приетото в мотивите, ясно било, че между двете понятия
има разлика, като понятието „действителен стаж” се ограничавало от „oсигурителния стаж” съобразно неговата легална дефиниция. Посочено
е, че съобразно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, наборната военна служба като трудов
стаж преди 31.12.1999 год. се зачита за осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било
направено разграничението, че не всеки осигурителен стаж може да бъде
действителен такъв, а само този, който отговаря на легалната дефиниция за това,
а анализа на същата по никакъв начин не обосновавал зачитане на наборната
военна служба за действителен такъв.
В мотивите на следващо място е посочено, че понятието „действителен
стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхващало единствено
периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били
осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в
себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на
закона им се признава осигурителен стаж. В мотивите е прието, че в контекста на
изложеното и предвид легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, не може да се зачете за действителен стаж: периода
на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице
е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лице е било
незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда
на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и 3
на §9 от ПЗР на КСО и др.
В мотивите към решението е прието, че с оглед всичко
изложеното по-горе било пределно ясно, че наборната военна служба, каквато
жалбоподателят безспорно отбил за времето от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год., съгласно Удостоверение №** от *** год.,
издадено от ***, поделение *** – ***, не следва да се зачита за действителен
стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, за правото на пенсия по чл.68,
ал.3 от КСО, с оглед изискването заложено в разпоредбата. Посочено е, че
естествено, при евентуално придобиване на право на такава пенсия и отпускането
й, цитираният период щял да се зачете за осигурителен стаж при изчисляването на
нейния размер, тъй като изискването за действителен стаж важи само и единствено
за правото на пенсия, но не и за изчисляването на нейния размер. Посочено е освен
това, че продължителността на действителния стаж на М.С.М. е определена, като
от общия осигурителен стаж без превръщане, по аргумент на чл.15, ал.4 от НПОС,
за който е прието, че е в размер на 15 год., 00 мес.
и 17 дни, е изваден периодът на наборната военна служба от 2 год., 01 мес. и 16 дни, за да се получи 12 год., 11 мес. и 01 ден „действителен стаж” и че при липсата на някоя
от установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено
и в случая.
По тези съображения директорът на ТП на НОИ – Кърджали
е приел, че Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и на база наличните писмени доказателства, а жалбата срещу
него да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото писмени доказателства
и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното
пред него Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата
против Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена
в ТП на НОИ - Кърджали на 14.02.2022 год., а обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ - Кърджали е издадено на 11.03.2022 година. Същото, освен това, е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение №**
от *** год., издадено от ***, поделение *** – ***/л.30/,
в периода от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год., т.е. за период от 2 години, 1
месец и 16 дни, жалбоподателят М.С.М.
е отбивал редовна наборна военна служба, според вписаното в същото удостоверение.
Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали времето за отбиване на тази редовна
наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по
действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос, по
разбиране на настоящия съдебен състав, е категорично положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да се посочи, че съгласно
чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от
15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за трудов
стаж от ІІІ категория изслужената наборна
военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие,
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство. Срокът на наборната
военна служба
за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове
войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1(Изм., ДВ, бр.102 от 29.12.2005 г., в сила
от 01.01.2006 г.) от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена редовна
наборна военна
служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни да отбият военната си служба
в състава на въоръжените сили. Редовната наборна
военна служба не е създавала трудово
правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на цитирания Закон
за всеобщата военна служба, като е пределно
ясно, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата, дали
да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство, а
точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си
правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към
момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 год.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014
г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална
дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от
КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата
на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което определение, „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка.”. Безспорно е, както бе отбелязано и по-горе, че редовната наборна военна служба
не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички
лица, подлежащи на наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборната военна служба
не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание.
Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че
за времето от
15.09.1973 год. до 01.11.1975 год./2
години, 01 месец и 16 дни/, жалбоподателят
М.С.М. е отбивал задължителната наборна военна
служба. В разпоредбата на чл.9,
ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила
от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й
предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според
чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна уредба към
момента на подаването на заявлението от жалбоподателя М.С.М. за отпускане на лична
пенсия за ОСВ – 29.11.2021 год., която нормативна уредба е пределно ясна и
специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на отбиване на наборната военна
служба/която нормативна уредба, обаче, явно
не е ясна на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и на горестоящия му административен орган и се тълкува превратно
от тях/, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО и тълкуването във връзка с последната, такова, каквото то е направено
в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали,
като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12
от §1 на ал.1 от ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015
год., не отпада правото на зачитане на наборната
военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния
административен съд/в т.см. - Решение
№6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. дело №4442/2021
г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС
по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/, с
която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбоподателя М.С.М., за времето от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год./2 години, 01 месец и 16 дни/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и съответно, и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно закона.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от М.С.М. от ***, с инвокираните
в нея оплаквания, се явява основателна и
доказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на оспореното решение е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това
основание, Решение №2153-08-127 от 11.03.2022 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022 год., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, в частта му, с която на
жалбоподателя М.С.М. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от М.С.М., при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният
орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен осигурителен
стаж на жалбоподателя М.С.М., целия период, през който същият е отбивал
редовната наборна военна служба/от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год. - 2 години,
01 месец и 16 дни/, след което да направи
нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68,
ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателя М.С.М., изразена в депозираното преди съдебното заседание
писмено становище от процесуалния му представител, за присъждане на направените
по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие
от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2022 год./л.37-л.38/,
и представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, във вр.
с чл.144 от АПК/л.39/. Съдът обаче намира за основателно и своевременно
направеното възражение, на основание чл.75 от ГПК, за прекомерност това
адвокатско възнаграждение, в депозираното преди съдебното заседание писмено
становище от процесуалния представител на ответника по жалбата. Настоящият
съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и
петдесет/ лева. Предвид това, а и предвид реално осъществените по настоящото
дело правна защита и съдействие, които се изразяват в изготвянето и подаването
на жалбата и в изготвянето и подаването на едно писмено становище от няколко
изречения, от ангажирания адвокат от АК – ***, без същият да се е явил в
проведеното едно съдебно заседание по делото, а и предвид обстоятелството, че
по делото действително не съществува някаква фактическа или правна сложност,
която да обуславя значително по-висок размер на възнаграждението от минимално
предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, то съдът в настоящия състав намира,
че размерът на дължимото от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуциран от 500.00 /петстотин/ лева, на 350.00/триста и
петдесет/ лева, т.е. в регламентирания минимален размер на адвокатското
възнаграждение за административни дела от тази категория. Съдът намира, че в
конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно
справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно дело
правна защита и съдействие. За дължимите на жалбоподателя село Люляково,
ул.„Огоста” №9, община Кърджали, област Кърджали, деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна
структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към
която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№2153-08-127 от 11.03.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М.С.М., с адрес ***, с ЕГН
**********, против Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
М.С.М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст И
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1926#6 от 01.02.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – Кърджали.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ
- град Кърджали, за ново произнасяне по заявление с Вх.№2113-08-1926/29.11.2021 год.
на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от М.С.М.,
с адрес ***, с ЕГН **********, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., с адрес ***, с ЕГН **********, направени от него деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д И Я: