Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14 491 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв.
В исковата молба на Т.Ц.А. се твърди,
че на 08.10.2015 г., около 12, 30 часа, на автомагистрала „Хемус”, в тунел
„Витиня” била реализирана верижна катастрофа. Твърди се, че при избиране на
скоростта си водачът на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ********– Д.Д.С.
не съобразил атмосферните условия, състоянието на пътя и необходимата дистанция
и не могъл да спре своевременно, преди намиращата се на пътя верижна катастрофа
като реализирал ПТП с катастрофиралите на пътя автомобили. Твърди се, че при
ПТП-то пострадала ищцата като пътник в лекия автомобил „Опел Вектра”. Същата
била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД с охлузване в областта на корена на
носа вдясно, увеличаващо се в дълбочина и преминаващо в малка рана около 0,5 см
с линейна форма- След извършените прегледи била поставена диагноза – фрактура
осиум нази. Твърди се, че ищцата отказала оперативна интервенция и била
освободена от клиниката за домашно амбулаторно лечение. Твърди се, че била в
състояние на постоянна интензивна болка в областта на носа като болките
смущавали дишането, съня и ежедневието й. Предписан й бил щадящ режим, което я
поставило в положение да не може самостоятелно да посреща ежедневните си битови
нужди. Преживяла стрес и душевни страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Вектра”, да й заплати сумата 26 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия
възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищцата е депозирала допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор от ответното дружество не е постъпвал.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк.Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 190
на ОДП - София, от който се установява, че на 25.11.2015 г., около 12.30 часа в
тунел „Витиня” на автомагистрала „Хемус” е осъществено ПТП от водача на лек
автомобил „Опел Вектра” с рег. № ********– Д.Д.С. като от същото пострадала
пътничката в лекия автомобил – Т.Ц.А..
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че няма данни
за технически причини, довели до настъпване на ПТП-то, а същите са от
действията на водачите с органите на управление при наличие на гориво и
смазочни материали в района на пътното платно. Вещото лице е посочило в
заключението си, че лек автомобил „Опел Вектра” е фабрично оборудван с
триточкови предпазни колани от инерционен тип за водача и пътниците на предна
дясна и задни седалки.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
Т.Ц.А. е получила разкъсно-контузна рана на носа и счупване на костите на носа.
Вещото лице е посочило, че претърпените телесни увреждания от ищцата са в
причинна връзка с процесното ПТП. Посочено в заключението е, че през периода на
лечение ищцата е търпяла болки и страдания за срок до 30 дни като първите 15
дни, болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е обосновало извод, че
ищцата не би получила травма в областта на носа ако е била с правилно поставен
предпазен колан.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.Д.
и М.М.Х., съпруг на ищцата, в съдебно
заседание от 08.10.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед съвкупна преценка на
протокола за ПТП и изводите на САТЕ, изслушана по делото.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и констатациите в протокола
за ПТП е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на лекия автомобил «Опел Вектра», изразяващи се в предприетите от него
действия по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение, а
именно несъобразяване на скоростта с атмосферните условия и пътната обстановка.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които съдът цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищеца, респ. изводите на СМЕ.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, настъпилата временна промяна
в стереотипа й на живот и създаден дискомфорт представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата /34 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед
понесените от същия травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени
/ до 30 дни , съгласно изводите на вещото лице по СМЕ/ справедливо би било да се присъди сума от 6 000
лв., а за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан. С оглед изводите на вещото лице по СМЕ, което е
посочило в заключението си, че при поставен предпазен колан ищцата не би
получила фрактурата на носа, настоящият съдебен състав намира възражението за
основателно и доказано. Разпитаните свидетели по делото – деликвента респ.
съпругът на ищцата дават показания, че същата е пътувала с поставен колан.
Настоящият съдебен състав не кредитира тези показания в тази им част, доколкото
същите противоречат, както на изводите на СМЕ, така и на снетата от самата ищца
анамнеза в болничното заведение, обективирани в представената по делото
епикриза, че е ударила главата си в предната седалка. Вещото лице по САТЕ е
посочил, че функцията на колана се изразява в това, че издържат човешката маса
при моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати нараняване на
глава, лице, гръден кош, таз. Естеството на получения удар, довел до фрактура
на носа при ищцата е с оглед съприкосновение с предната седалка, поради липса
на предпазен колан, който да задържи тялото й при удар. С оглед на тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Като размерът на
съпричиняването е 30% т.е. определеното
обезщетение следва да се редуцира с така възприетия процент и същото възлиза на
сумата от 4 200 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г.
о. на ВКС/.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в
който е заявено искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 от ГПК. Искането е заявено в преклузивния срок по ГПК, същото
основание е посочено и в представения по делото договор за правна защита и съдействие
/стр. 51 гръб, в делото/. С оглед заявения размер на иска, фактическата и
правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия настоящият
съдебен състав намира, че същото следва да се определи в размер на 1310 лв., а
припадащата се част от него с оглед уважената част от иска възлиза на сумата от
211, 62 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от иска, която част възлиза на сума в размер на 335, 38 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 248, 87 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Т.Ц.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от 4
200 /четири хиляди и двеста/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 08.10.2015 г.
на АМ „Хемус”, тунел „Витиня”, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.10.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Г.Д. сумата от 211, 62 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Ц.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 335, 38 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 248, 87 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: