Р
Е Ш Е Н И Е №260841
гр.
Пловдив, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 54 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.30, ал.1 от ЗН.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Т.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Я.Я.
със съдебен адрес ***, срещу А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, с която е
предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството на С. Т. Х.,
починал на *****г.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че ищецът е законен наследник на С. Х., починал на *****г. Твърди, че
ответницата е преживяла съпруга на починалия, както и че неговият наследодател
е оставил две деца и преживяла съпруга.
Твърди, че на ****г. по партидата на С. Х.
е вписано саморъчно завещание № ***, т.* от ****г. по описа на СВ- *****, по
силата на което наследодателят му се е разпоредил в полза само на един от
наследниците с право на запазена част – ответницата, като с така извършеното
универсално завещание е накърнена запазената част от наследството на ищеца.
Въз основа на изложените твърдения е
формулирано искане да бъде поставено решение, с което да бъде възстановена на
ищеца запазената част в размер на 1/4 идеални части от наследството на С. Т. Х., починал на ****г.,
накърнена със саморъчно завещание № ***,
т.* от ****г. по описа на СВ- ****, извършено от наследодателя в полза на
ответницата. Предентира разноски.
Ответницата
А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адв. Е.К.- К., със съдебен адрес ***, в срока по чл.131 ГПК е
подала отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответницата
заявява, че претенцията на ищеца за възстановяване на запазена част от
наследството на неговия наследодател е основателна в размер на ¼ от
притежаваната от неговия наследодател ½ идеална част от посоченото в
исковата молба недвижимо имущество, движимо имущество – инсталация за
производство на алкохол и МПС, и налични средства по банковата сметка на
наследодателя, както и в размер на ¼ от притежаваните от наследодателя
дружествени дялове от капитала на „ВЕРЕН-45-АВС“ ООД.
Твърди, че освен посочените от ищеца
недвижими имоти, в наследствената маса се включват и други недвижими имоти,
индивидуализирани от ответницата с отговора на исковата молба, по отношение на
които следва да се възстанови ¼ идеална част от притежаваните от
наследодателя на ищеца ½ идеална част.
С отговора на исковата молба ответницата
заявява, че намалението на завещателното разпореждане следва да се извърши по
отношение на наличното към момента на смъртта движимо имущество, представляващо
инсталация за производство на алкохол, която да се възстанови изцяло на ищеца,
както и с посочени от ответницата конкретно три недвижими имоти /подробно
описани в исковата молба/. По отношение на МПС, което е отчуждено преди
завеждане на иска, ответницата заявява, че следва да извърши намаление до
размера на запазената част от 1/8 ид. част, чиято левова равностойност да се
възстанови на ищеца.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим, поради което следва да се
разгледа по същество.
По
основателността на иска.
Страните не спорят, че са наследници по закон на С. Т.
Х., починал на ****г., което обстоятелство се установява от приетото по делото
като писмено доказателство Удостоверение за наследници, изх. № ***/****г.,
издадено от община ***** /л.7/. От същото се установява, че след смъртта си С. Х.
е оставил следните наследници по закон: преживяла съпруга – ответницата, и две
деца, едно от които е ищецът.
Страните не спорят, че техният наследодател на ***г. със
саморъчно завещание се е разпоредил с цялото си имущество в полза на
ответницата, което обстоятелство се установява от приетите по делото като
писмени доказателства копие от саморъчно завещание и протокол за
обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в архива на нотариус Г.
П. /л.8- л.11/. Съгласно текста на завещанието наследодателят на страните С. Х.
е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента
на смъртта си, на съпругата си А.Х..
Не се твърди от ответницата и не се установява от
ангажираните по делото доказателства приживе завещателят С. Х. да е извършвал
разпоредителни дарствени или други безвъзмездни актове в полза на ищеца, с
което да е попълнена запазената му част.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 28, ал.1 от
Закона за наследството, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на
запазена част. В настоящия случай ищецът е материално легитимиран да води този
процес, като същият се легитимира като наследник по закон на наследодателя си с
всички следващи от това права и задължения, в това число правото на запазена
част от наследството му.
Запазената част от наследството на ищеца
следва да се определи по правилата на чл.28, ал.2 и чл.29, ал.3 от ЗН. Когато
наследодателят е оставил две деца и съпруг, разполагаемата част е ¼
/една четвърт/ от имуществото. Доколкото разполагаемата част е частта от
наследството вън от запазената част, то в случая запазената част на всички
наследници общо е ¾ /три четвърти/ идеални части от наследството.
Запазената част на всеки от наследниците, в т.ч. на ищеца е ¼ /една четвърт/
от наследството.
Със съставянето на саморъчно завещание
наследодателят С. Х. се е разпоредил само в полза на един от наследниците с
право на запазена част- ответницата, с цялото си движимо и недвижимо имущество,
поради което съдът приема, че е извършено универсално завещание по смисъла на
чл.16, ал.1 от ЗН. Съгласно трайната практика на ВКС (така Решение № 25/
12.02.2016г., гр. д. № 4119/ 2015г., І г.о., Решение № 150/ 25.11.2016г., гр.д.
№ 1818/ 2016г., ІІ г.о., решение № 82/ 16.03.2011г., гр. д. № 221/ 2010, ІІ
г.о., Решение № 155/ 06.02.2019г., гр.д. № 1230/ 2018г., ІІ г.о.) при
накърняване на запазената част с универсално завещание или дарение, което
изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на
наследствена маса по чл.31 ЗН, а намаляването, съответно възстановяването на
запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. Не се установи
по настоящото делото приживе завещателят да е извършвал разпоредителни
дарствени или други безвъзмездни актове в полза на ищеца, с което да е
попълнена запазената част от наследството му.
Като е извършил универсално завещателно
разпореждане, с което е завещал цялото си имущество – движимо и недвижими,
което е притежавал към датата на смъртта си, наследодателят е накърнил запазената
част на ищеца от наследството. Поради това завещанието следва да се намали с
дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, без да се
образува наследствена маса.
От изложеното следва, че искът е
основателен и следва да се уважи, като се намали универсалното завещателно
разпореждане, извършено от наследодателя С. Т. Х. със саморъчно завещание от ***г., с което е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество в полза на ответницата и се възстанови запазената част на ищеца в
размер на ¼ /една четвърт/ от наследството на С.
Т. Х..
С оглед изхода от спора – основателност на иска,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените
доказателства за това, в тежест на ответницата следва да бъдат присъдени
разноски.
Ответницата е направила възражение, че доколкото е
признала иска до претендирания размер и с поведението си не е дала повод за завеждане
на делото, разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани. Съдът намира, че
макар и формално ответницата да е признала иска, хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК
не може да бъде приложена в настоящото производство поради следните
съображения:
Искът по чл. 30 ЗН
е конститутивен. Чрез него се упражнява потестативно право, т. е. чрез
едностранно волеизявление се предизвиква промяна в чужда правна сфера. Правото
да се иска възстановяване на запазена част от наследство като самостоятелно
субективно право може да бъде упражнено чрез предявяването му пред съд или чрез
доброволно уреждане на отношенията между наследниците и лицето, в чиято полза е
завещано имущество от наследодателя. В този смисъл с оглед естеството на
претенцията ищецът не разполага в конкретната ситуация с друга възможност,
освен да предяви претенцията си по чл. 30 ЗН.
Ответницата не би дала повод за завеждане на иска по чл. 30 ЗН
само, ако между страните беше сключено споразумение, с което да се уредят
отношенията по възстановяване на запазената част. Липсата на доброволно
уреждане на отношенията между страните изключва приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки направеното от ответницата признание на иска (така
Определение № 59/ 07.05.2021г., ч.гр.д. № 1279/ 2021г., ІІ г.о. на ВКС).
Ответницата е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като съдът намира същото за неоснователно по
следните съображения:
Искът по чл. 30 ЗН
е оценяем съгласно установената съдебна практика (така Определение № 336/
25.06.2019г., гр.д. № 3511/ 2018г., ІІ г.о. на ВКС), с оглед на което минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно
материалния интерес. По правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящия
случай минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1443,62 лв.
Ищецът е представил доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв. В тази ситуация, при съобразяване и на
действителната фактическа и правна сложност на спора, се налага изводът, че
действително заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. не е
прекомерно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА завещателно разпореждане на С. Т. Х., ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на ****г., извършено със саморъчно завещание от ****г., обявено с протокол от ****г. по нотариално дело
№ **/***г. по описа на нотариус Г. П., с район на действие Районен съд- *****,
рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с което завещава цялото си
движимо и недвижимо имущество в полза на съпругата си А.Н.Х., ЕГН **********,
до размера на общо ¼ ид. ч. (една четвърт идеални части), като ВЪЗСТАНОВЯВА на Т.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, запазена част в размер на ¼ ид. ч. (една
четвърт идеални части) от наследството на С. Т. Х., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на *****г.
ОСЪЖДА А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2530,01 лв. /две хиляди петстотин и тридесет лева и едва стотинка/,
представляваща разноски за производството по гр. дело № 54/ 2021г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: