РЕШЕНИЕ

№393 / 17.2.2020г.

гр. Перник, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на 13 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Антон Игнатов

и при участието на секретаря: Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00143 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,  са предявени обективно съединени искове против ответника С.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 781,92 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за ползвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.01.2016 г. и от 05.03.2016 г., неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с №+*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден  да заплати направените разноски по настоящето и по исковото производство.

Ответникът се представлява от особен представител- адв.Р.П., като същата в отговора по чл.131 ГПК , депозиран в срок и в съдебно заседание е изразила становище, че оспорва иска по основание и размер. Оспорено е съдържанието на представените фактури, като към същите не са приложени справки или детайлизирани сметки от страна на ищеца, от които да се направи категоричен извод, че представените фактури са по предоставени данни от разговорни  пакети за детайлно използвани от страна на ответника услуги.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, тъй като за същите суми е налице издадена заповед за изпълнение № 4565/11.09.2018 г. по ч.гр.д. №  06213/2018 г. на ПРС. Предвид призоваването на длъжника по реда на чл.47 ГПК и това, че същият не се е явил да получи в срок книжата, съдът е дал на заявителя двуседмичен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Искът е предявен в срок.

По основателността:

Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на подадено от ответника С.Л.С. заявление за пренасочване на номер от мрежата на „Мобилтел“ ЕАД в мрежата на „Теленор България“ ЕАД, като на същата дата е бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер №+*** за срок от 24 месеца по план Нон Стоп 29.99 лв. с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лв. Според ищеца ответникът не е изпълнил задължението си по договора в общ размер на 203.10 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.04.2016 г.- 24.07.2016 г. На същата дата, на която е сключен договорът- 07.01.2016 г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с ответника- лизингополучател, Договор за лицинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE с обща лизингова цена в размер на 234.77 лв., чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 4.99 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 100 лв. По договора за лизинг ответникът дължи обща сума в размер на 99.77 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.04.2016 г.- 24.09.2016 г., а именно: 3.69 лв. за периода 25.04.2016 г.- 24.05.2016 г., по фактура № **********/25.05.2016 г.;

3.69 лв. за периода 25.05.2016 г.- 24.06.2016 г., по фактура № *********/25.06.2016 г.;

3.69 лв. за периода 25.06.2016 г.- 24.07.2016 г., по фактура № **********/25.07.2016 г.;

3.69 лв. за периода 25.07.2016 г.- 24.08.2016 г., по фактура № **********/25.08.2016 г.;

66.42 лв.- сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно т.12 от Общите условия към Договора за лизинг и една лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за отчетен период 25.08.2016 г.- 24.09.2016 г., начислени във фактура № **********/25.09.2016 г.

Така дължимите суми са както следва:

114.09 лв.- абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

4.99 лв.- лизингова вноска за предпочетен номер +***;

16.09 лв.- лизингова вноска за предпочетен номер +***;

19.99 лв.- абонаментна такса за предпочетен номер +*** и

3.69 лв.- лизингова вноска за предпочетен номер +***.

По фактура № **********/25.06.2016 г. за отчетен период 25.04.2016 г.- 24.05.2016 г.- срок за плащане 09.06.2016 г., издадена за сумата от 158.85 лв., общото задължение е 103.79 лв.

По фактура № **********/25.07.2016 г., за отчетен период 25.06.2016 г.- 24.07.2016 г., срок за погасяване- 09.08.2016 г.- 74.75лв.

По фактура № **********/25.08.2016 г. за отчетен период 25.07.2016 г.- 24.08.2016 г., срок за погасяване- 09.09.2016 г.- 8.65 лв.

По фактура № **********/25.09.2016 г., за отчетен период 25.08.2016 г.- 24.09.2016 г., срок за плащане- 10.10.2016 г.1171 лв., от които се претендира сумата от 435.88 лв., представляваща начислени накуп погасителни вноски за предпочетени номера +*** и +***.

От ответната страна не са ангажирани доказателства да са постъпили плащания по претендираните суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника- адв.Р.П., с който е оспорила исковите претенции по основание и размер. Обръща се внимание на обстоятелството, че претенцията в исковата молба е за период от 24 месеца, а според издадените фактури сумата е от 203.10 лв. за отчетен абонаментен период от 3 месеца- април- юли 2016 г.Оспорена е изцяло и съдържанието на издадените фактури, които имат качеството на свидетелстващ документ.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- икономическа експертиза, като вещото лице Б.П. е дала заключение по поставените от ищеца  въпроси. Според същото, счетоводството на „Теленор България“ ЕАД по отношение на процесните фактури е водено редовно съгласно Закона за счетоводството. За периода 25.04.2016 г.- 25.09.2016 г. по процесните фактури не са постъпили плащания от ответника С.Л.С. за задължения за абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по посочените фактури.Общият размер на дължимите суми за мобилни услуги за ползваните номера по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+***, както и №+*** за платени лизингови вноски от абонат С.Л.С., за процесния период са в размер на 781.92 лв.

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между ищеца, като доставчик на мобилни услуги и ответника, като абонат.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „Теленор България“ ЕАД и ответника, въз основа на сключения договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** и Договор за мобилни услуги с предпочетен №+***, както и Договор за лизинг. Същите са обективирани в писмена форма и съдържат надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката. От ответната страна не се оспорва действителността на самите договори, а само на издадените фактури, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността на „Теленор България“ ЕАД досежно задължението му за предоставяне на мобилни услуги и предоставяне на мобилен апарат за лизинг на ответника не се оспорва от неговата представителка, а се установява и от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза.

С оглед акцесорния характер на претенцията за лихва съдът намира, че предвид изхода на делото по главния иск, основателен се явява и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 10.09.2018 г,, до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 385 лв.- направени разноски по заповедното производство /360 лв.- адвокатско възнаграждение и 25 лв.- държавна такса/ и сумата от 575 лв. /25 лв.- държавна такса, 300 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв.- възнаграждение на особен представител и 100 лв.- депозит за вещо лице/- направени разноски по исковото производство.

Водим от горното, съдът

 

 

Р        Е        Ш        И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 781,92 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за ползвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.01.2016 г. и от 05.03.2016 г., неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 10.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/- направени разноски по заповедното производство и сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/- направени разноски по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: