Решение по дело №206/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			20.03.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	ГО-V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	05.03.		2019

 

на                                                                                                           Година

 

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Деа Маркова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		206		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е образувано след като с решение № 263/10.12.2018г., постановено по в.гр.д.№ 331/2018г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 337/05.07.2018г., постановено по гр.д.№ 2641/2017г. на РС-Дупница и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството пред първоначалния състав на РС-Дупница е образувано по предявен от Й.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Г.В. Лазева, ЕГН: **********, К.Г.Л., с ЕГН: ********** и Л.Г.Л., с ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: ливада, представляваща имот № 013105, с площ от 1,809 дка, шеста категория, находяща се в местността „Бистрена“ в землището на село Овчарци, общ. Сапарева баня, при граници и съседи: имот № 013105-ливада на наследници на Петко Васев Йовичин, имот № 013104-полска култура на наследници на Георги Тонев Джаджаров, имот № 013051-дере на община Сапарева баня, имот № 013109-ливада на наследници на Костадин Г. Лазов и имот № 013108-полска култура на Й. Стоилов Саправлийски (наричан по долу за краткост „процесния имот“).

            Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот по силата изтекла в негова полза придобивна давност, след като владението върху същия му било прехвърлено с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариално заверена декларация № 91 от 18.04.2002г., подписана от наследниците на Васил Г. Лазев, бивш жител ***, а именно: съпругата му Латина Костадинова Лазева, ЕГН: **********,  сина му Георги В. Лазев, ЕГН: ********** и дъщеря му Г.В. Лазева, ЕГН: **********. На същата дата, ищецът заплатил договорената продажна цена в размер на 120.00 лв. на посочените наследници, които от своя страна удостоверили продажбата в нотариално заверена от Кмета на с. Овчарци декларация № 91 от 18.04.2002г., предоставили му скица на имота и му предали владението върху същия. Твърди, че при подписване на декларацията, продавачите поели задължение да му прехвърлят собствеността върху ливадата по нотариален ред, но това не станало. През 2008г. починал Георги Лазев, а през 2010г. и Латина Лазева. Ищецът продължил да ползва ливадата като своя, без да има документ за собственост и до сега. Междувременно, от 2010г. до сега, няколко пъти провеждал разговори с Г. Лазева, като единствена наследница на Васил Лазев, за да оформят сделката пред нотариус, но тя под различни предлози отлагала. В същото време, Г. Лазева по никакъв начин не е оспорвала станалата неформална продажба на ливадата и владението на ищеца върху същата. През лятото на 2017г., ищецът разбрал от свои съселяни, че Латина и Г. Лазеви са дарили наследствените земеделски земи, включително и процесната ливада, на своите низходящи Л. и К. Лазарови, и че това е действителната причина да не се оформи сделката пред нотариус. Същевременно, нито Г. Лазева, нито Л. и К. Лазарови са му оспорили по какъвто и да било начин владението на имота, което продължава повече от 15 години.

В срока по чл.131 са постъпили отговори от ответниците, чрез упълномощения адв. М.О., които изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Ответниците твърдят, че процесният имот е  собственост на Костантин Г.Л. и Л.Г.Л., съгласно нотариален акт № 31, том III, peг. № 4629, дело 397 от 20.11.2008г. на нотариус Деница Гърнева, с район на действие PC-Дупница. Оспорват твърдението на ищеца, че е владял процесния имот в продължение на 15 години, понеже най-малкото съставянето на нотариалния акт е прекъснал владението. Считат, че въобще не може да се говори за владение от страна на ищеца, през какъвто и да е период от време; дори през 2016 година имотът е ползван от бенефициент по програмите за подпомагане - Георги Боянов Сакаджийски, което е възможно само със съгласието на собствениците на имота, а не на който и да било владелец.

На следващо място, оспорват декларацията, представена от ищеца. Твърдят, че Г. Лазева никога не е подписвала такава декларация, а нито тя, нито майка й или брат й са говорили с ищеца за такава сделка. По времето, когато е датиран този документ, Г. Лазева е била в отпуск по болест след тежка операция и не е била в състояние да ходи в кметството в с. Овчарци за да договаря продажба на имот. През последните 30 години Лазева живее в гр. Дупница, и едва в последните 2-3 години се завръща в с. Овчарци. Твърдят, че майката на ответницата Г. Лазева-Латина Лазева е била неграмотна и е нямало как да постави подпис под декларацията. Освен това самата декларация не обективира договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма за действителност; тя няма качеството и на предварителен договор за продажба на имот. Считат за занижена и описаната в декларацията продажна цена. Оспорват ответницата Г. Лазева да е получавала пари от ищеца.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

Не е спорно между страните, а се установява и от приетото като доказателство по делото Решение № 08/19.12.1994г. на Поземлена комисия-гр. Сапарева баня, че със същото е възстановено правото на собственост на наследниците на Васил Г. Лазев върху процесния недвижим имот в стари реални граници.

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 05/22.01.2018г., издадено от с. Овчарци, общ. Сапарева баня, Васил Г. Лазев, ЕГН: **********, е починал на 02.10.1978г., за което е съставен Акт за смърт № 0331/03.10.1978г. в гр. Дупница, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Латина Костадинова Лазева, ЕГН: ********** (съпруга), починала на 10.08.2010г.; Г.В. Лазева, ЕГН: ********** (дъщеря) и Георги В. Лазев, ЕГН: ********** (син), починал на 20.01.2008г. неженен и без деца.

По делото е приета като доказателство Декларация, заверена на 18.04.2002г. от Иван Ранков-кмет на с. Овчарци, общ. Сапарева баня, с която Латина Костадинова Лазева, ЕГН: **********, Георги В. Лазев, ЕГН: ********** и Г.В. Лазева, ЕГН: **********, декларират, че продават ливада в местността „Бистрена“ в землището на с. Овчарци, в размер на 1.809 дка, при съседи: Петко Васев Йовичин, Георги Тонев Джаджаров, Костадин Г. Лазев и Й. Стоилов Саправлийски, възстановена им с решение на ОПК гр. Сапарева баня, за сумата от 120.00 лв. на Й.С.К., ЕГН: **********.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том ІІІ, рег. № 4629, дело № 397/20.11.2008г., по описа на нотариус Деница Гърнева, Латина Костадинова Лазева и Г.В. Лазева са дарили на К.Г.Л., с ЕГН: ********** и Л.Г.Л., с ЕГН: ********** (деца на Г. Лазева и съответно внуци на Латина Лазева), недвижими имоти, сред които и процесната ливада в местността „Бистрена“ в землището на с. Овчарци.

По делото са събрани гласни доказателствени следства, чрез разпита на свидетелите Георги Стаменков Грошков и Замфирка Свиленова Л.-братовчедка на Г.Л..

Свидетелят Георги Грошков дава показания, че през 2002г. дал в заем 100 лв. на Й.К., който му казал, че купува ливада от Латина Лазева и преди това е дал задатък 20 лв. От тогава Й.К. ползвал ливадата, като събирал от нея сено за храна на овцете си, ползва я и понастоящем. След като се пенсионирал през 2005г., свидетелят започнал да коси ливадата, за което К. му плащал. Твърди, че никога досега не е имало случай някой да му пречи да коси ливадата и да събира сеното.

Свидетелката Замфирка Л. дава показания, че има имот, съседен на процесния, като с Латина Л., до смъртта й през 2010г. обработвали имотите си заедно. Твърди, че никога не е виждала Й.К. в процесния имот и не знае Латина Л. да му го е продавала. Преди двадесет години, когато са обработвали имота, той е бил нива, в която са садени картофи и тютюн. Не е ходила в имота от десетина години и не може да каже кой го обработва понастоящем.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание–изтекла в негова полза придобивна давност. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.

По делото се установява безспорно, че с Решение № 08/19.12.1994г. на ПК-гр. Сапарева баня, собствеността върху процесния имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Васил Г. Лазев: Латина Костадинова Лазева, Г.В. Лазева и Георги В. Лазев.

В случая, ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, като твърди, че владее процесния имот като собствен, считано от 18.04.2002г., когато е закупил същия от Латина Костадинова Лазева, Г.В. Лазева и Георги В. Лазев с подписана от тях Декларация.  

Институтът на придобивната давност е приложим само в областта на вещното право и произтича от активното упражняване на господство над една вещ от нейния владелец с намерение да я свои и да я придобие в собственост. Придобивната давност съдържа два съществени елемента: период от време с определена от закона продължителност и владение-упражняване на фактическо господство върху имота, с намерението да се свои. Липсата или отпадането на един от двата елемента води до липса на придобивна давност или ако е започнала тя представа да тече. Същината на придобивната давност е упражняване на владение, установено върху определена вещ, с намерението на владелеца да я свои и като правна последица да придобие правото на собственост. По силата на изтекъл период от време - придобивна давност, през който период се упражнява фактическо господство върху определена вещ, владението като обществено отношение на фактическо господство се превръща в право на владение като елемент от правото на собственост. Правото на собственост веднъж възникнало не се погасява, а може да бъде изгубено само ако друг го придобие по производен или оригинерен начин. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване на владелеца, за да настъпи ефекта на давността, което може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу предявен такъв или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение.

С придобивната давност, която е институт на вещното право, може да се придобие само правото на собственост или ограниченото вещно право. По отношение на придобиването на собственост върху недвижим имот законът урежда два вида срок-общия десет годишен срок при обикновено владение и краткия петгодишен срок при добросъвестно владение. Краткият петгодишен срок се прилага само ако е налице владение, основано на юридическо основание и субективна добросъвестност към момента на възникване на това основание.

Съгласно изясненото в т. 10 от Постановление № 6/27.12.1974г. на Пленума на ВС, владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.

В настоящия случай, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено, че ищецът е установил владение върху процесния недвижим имот на 18.04.2002г., на основание подписаната от Латина Костадинова Лазева, Г.В. Лазева и Георги В. Лазев Декларация, с която същите заявяват, че му продават имота за сумата от 120 лв. Съгласно чл. 18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени във формата на нотариален акт, иначе са нищожни, съгласно чл. 26, ал. 2, предложение трето от същия закон. В случая, подписаната от Латина Костадинова Лазева, Г.В. Лазева и Георги В. Лазев Декларация № 91/18.04.2002г. е нищожна, поради липса на форма и не прехвърля върху ищеца собствеността върху процесната ливада. Същата обаче е дала основание на ищеца да започне да държи имота като свой. В този смисъл са и показанията на свидетеля Георги Грошков, които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел се установява, също така, че владението на ищеца върху имота е продължило повече от 10 години, като същият го е използвал за добив на сено за храна на овцете, които отглеждал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Замфирка Л., тъй като същите са противоречиви-същата твърди, че с Латина Л., до смъртта й през 2010г., обработвали имотите си заедно, а същевременно твърди, че преди двадесет години, когато са обработвали процесния имот, той е бил нива, в която са садени картофи и тютюн, тоест свидетелката си противоречи относно обстоятелството до кога имота е обработван от Латина Л.. Освен това, видно от решението, с което е възстановена собствеността върху имота, същият представлява и се използва за ливада, а свидетелката говори за нива, в която се садят картофи и тютюн.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че ищецът е владял процесния имот, в продължение на повече от десет години, поради което го е придобил по давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота съдът намира, че е осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение на последня признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие, не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. За да се приеме, че владението е смутено чрез извършване на определени действия, последните следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия собственик по отношение на владения имот, каквито доказателства не се събраха по делото, а и липсват такива твърдения в отговора на исковата молба.

Неоснователно е възражението на ответниците, че договорът за дарение на процесния имот, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том ІІІ, рег. № 4629, дело № 397/20.11.2008г., по описа на нотариус Деница Гърнева, е прекъснало придобивната давност. С Тълкувателно решение
№ 10/05.12.2012 г., постановено по тълк. дело № 10/2012г., ОСГК на ВКС е изяснено, че основанията за прекъсване на давността, изчерпателно уредени в чл. 116 ЗЗД, са приложими по отношение на придобивната давност по силата на чл. 83 ЗС, който изрично препраща към тях. Съгласно чл. 116 ЗЗД, към която препраща чл. 84 от ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани, фактически смущения на владението, извършени от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност.

За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иск, както посочва чл.116, б.”б” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на пидобивна давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Според постаоянната съдебна практика, намерила израз и в решение № 631 от 26.09.2009 год. по гр.дело № 1525/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота, това води до прекъсване  на придобивната давност. Още повече, че не се събраха каквито и да било доказателства, а и липсват твърдения в отговора на исковата молба, че договорът за дарение е достигнал до знанието на ищеца.
            С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски в производството в размер общо на 400.30 лв., за които е представен списък по чл.80 ГПК и надлежни доказателства.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В. Лазева, ЕГН: **********, К.Г.Л., с ЕГН: ********** и Л.Г.Л., с ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, че Й.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик следния недвижим имот: ливада, представляваща имот № 013105, с площ от 1,809 дка, шеста категория, находяща се в местността „Бистрена“ в землището на село Овчарци, общ. Сапарева баня, при граници и съседи: имот № 013105-ливада на наследници на Петко Васев Йовичин, имот № 013104-полска култура на наследници на Георги Тонев Джаджаров, имот № 013051-дере на община Сапарева баня, имот № 013109-ливада на наследници на Костадин Г. Лазов и имот № 013108-полска култура на Й. Стоилов Саправлийски.

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, Г.В. Лазева, ЕГН: **********, К.Г.Л., с ЕГН: ********** и Л.Г.Л., с ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на Й.С.К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 430.00 лв. (четиристотин и тридесет лева), представляваща сторени разноски в производството.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: