Решение по адм. дело №189/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на О. Р. срещу Решение №269/11.12.2024г. на Ръководителя на Програмния оператор на Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени“ /ПООСКП/ във връзка с ДБФП № Д-30-24 от 28.04.2023 г. с ИСУН № [Наименование] – 0002 - [Наименование], В ЧАСТТА по точка 1, с която е отказано верифициране на средства в размер на 29 760,63 лв. след постановяване на отменително решение №7031/25.06.2025 г. по адм.дело № 5513/2025 г. на [Наименование]отд. на Върховен административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на административнопризводствените правила поради неизяснени факти и обстоятелства от органа. Сочи, че фактическите и правни основания са в резултат на неправилни изводи за превишаване на предвидения бюджет, а данните по пунктове от т.1 до т.13 вкл. в решението били резултат на несъответствия и технически грешки, които не били установени по надлежния ред от РПО на Програмата.

Пояснява, че в отделните части на подадените искания за плащане били допуснати технически грешки. Обстойно жалбоподателят в отделни пунктове конкретизира вида и размера на твърдяната техническа неточност при изготвяне на отчетната финансова документация, необходима за окончателното искане за плащане. Твърди обаче, че при извършената проверка във връзка със заявено окончателно искане за плащане РПО не установил несъответствия. Не била дадена възможност за отстраняване на технически грешки, поради което неправилно същите били квалифицирани от органа като „превишаване на бюджетния ред“.

Твърди, че решението в оспорената част е изготвено в нарушение на основните принципи по чл.6 и чл. 7 АПК за и съразмерност и истинност приложим в административните производства.

Счита още, че решението не съдържа мотиви, а единствено констатация за допуснати надвишения по определен бюджетен ред, без конкретни съображения за твърдените несъответствия в отчетните форми по проекта. Решението е в противоречие и с целите на проекта, а приложенията „санкционен подход“ лишава община Рудозем като бенефициент по ДБФП от възможността да възстанови разходите, реализирани по проекта ПООСКП.

Предвид изложените съображения моли съда да отмени решението в оспорената част.

В съдебно заседание оспорващата страна, редовно призована не се представлява.

Ответника – ръководителя на Програмния оператор на Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени“ чрез процесуални представители юриск. П. П. и Е. Н. представят молба със становище за неоснователност на жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение. Подробни доводи излагат в писмена защита със съображения за наличие на недопустим разход и безспорно установено превишение на предвидения бюджет, несъпоставимо с подписания ДБФП и общите условия. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства и мотивите на оспорения РА, Административен съд-[област] в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

В отменителното решение на касационната инстанция по адм.дело № 5513/2025 г. на ВАС се съдържат указания за приложение на относимия материалния закон извън приложното поле на ЗУСЕФСУ.

За да прецени основателността на жалбата и да изгради решаващите си изводи, съдът взе предвид следната фактическа обстановка, установената при първоначалното разглеждане на делото (адм.д.№ 7/2025г.), нови фактически основания не са ангажирани от страните по спора.

Установени по делото факти:

1. О. Р. е бенефициент по ДПБФП № Д-30-24 от 28.04.2023 г. /рег. №[Наименование]/ по програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ /ООСКП/ сключен с МОСВ, Програмен оператор по програма ООСКП 2014-2021 във връзка с проект „Общините [община], М. и Д. работят заедно за повишаване на общинския капацитет за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация към променящия се климат (л.12 и сл. от адм.дело № 7/25 г.) Предоставената безвъзмездна финансова помощ по проекта е в размер на 480 502,50 евро или 939 781,21 лева. Договорени са авансовите и междинни плащания /чл. 16 и 17/ и условията за окончателно плащане към бенефициента /л.18/ на база действително изпълнени и допустими дейности и резултати, чийто разходи са реално извършени.

ДБФП е изменян в частта „Бюджет“ с корекции на стойностите по отделни параграфи разходи с Допълнително споразумение № 1 №Д-30-24/21.12.2023 г. и № Д-30-34/08.04.2024 г.

2. Между общините - [община], /като бенефициент по проекта/ от една страна и [община], [община], Клуб “Икономика 2000”, Сдружение “Клуб за зелени политики” и [Наименование], [държава] (проектни партньори) от друга страна е сключено Партньорско споразумение от 15.02.2023 г. за общо изпълнение на проект: “Общините [община], М. и Д. работят заедно за повишаване на общинския капацитет за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация към променящия се климат” (вж. л.101 и сл.)

3. На 19.11.2024 г. от О. Р. е подадено Искане за окончателно плащане № 3, придружено с пакет отчетни документи (л.1108 и сл.) на обща стойност 578 482,09 лв., от които 553 110,37 лв. безвъзмездна финансова помощ (БФП) и 25 371,72 лв. собствен принос.

4. По това искане са дадени указания за представяне на допълнителни документи/ нанасяне на корекции и/или разяснения с краен срок за отговор 19.11.2024 г. и последиците от неизпълнение (вж. Разменена кореспонденция чрез ИСУН 2020, л. 1108). Според отговора/възражението на О. Р. от 19.11.2024г. (вж. л. 1109 на обратна страна) част от компонентите по указанията не са приложими (цитират се приложения [Наименование], [Наименование]за „Клуб Икономика 2000 и Клуб за зелени политики“) поради липса на разходи по тях; за компонент „финансов отчет“ сочат невъзможност от изпълнение поради функционалността на ИСУН. Останалите указания са изпълнени в срок.

5. По искането за окончателно плащане №3/19.11.2024 г. е постановено Решение №269/11.12.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма на ООСКП с което на основание чл.6, ал.1, чл. 7, чл.9, ал.1-3, чл. 17, чл. 18 и чл. 23 от специфичните условия на ДБФП и чл. 1, ал.1, чл. 11, чл. 13, чл. 14, ал.1, чл. 17, ал.2, т.2, чл. 20, ал.2 и ал.4, чл. 23 и , чл. 25, ал.1, т.2 и ал.11, чл. 28, ал.1 и ал.10, чл. 29 и чл. 53, т. 8 от Общите условия на ДБФП, с което в пункт I-ви /оспорената част/ се отказва верифициране на средства в общ размер от 29 760,63 лв. за сметка на БФП, за разходи на О. Р. по проект “Общините [община], М. и Д. работят заедно за повишаване на общинския капацитет за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация към променящия се климат”

6. Неверифицираните средства, са както следва:

т. 1 Разходи за персонал [община] - Експерт 2 енергийна ефективност – Д2, Д4, Д5, Д6, Д8 (фонд: ФМ на ЕИП, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) – превишени с 1 416,64 лв.;

т. 2 Разходи за персонал [община] - Експерт 3 в областта на стратегическото планиране - Д2, Д4, Д5, Д6, Д8 - превишени с 5 678,33 лв.;

т. 3 Разходи за персонал [община] - Експерт нормативна уредба и обществени поръчки – Д4, Д5, Д6, Д7 – 60,20 лв.;

т. 4 Разходи за персонал [община] – Експерт нормативна уредба –Д4, Д5, Д6, Д7 (фонд: ФМ на ЕИП, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) – превишени с 5,99 лв.;

т. 5 Разходи за командировки [община] - Разходи самолетни билети [област] – Осло – [област], дневни и [жк],67 лв.;

т. 6 Разходи за командировки [община] - Разходи самолетни билети [област] – Осло – [област], дневни и [жк],02 лв.;

т. 7 Разходи за командировки Клуб “Икономика 2000” - Разходи за командировка в страната, пътни, дневни и квартирни Клуб “Икономика 2000” – Д1 – превишени с 4 479,12 лв.;

т. 8 Разходи за командировки Клуб “Икономика 2000” - Командировки в страната, КИ2000 – Д5 – превишени с 5 436,00 лв.;

т. 9 Разходи за експерт Клуб “Икономика 2000” - Счетоводител на Клуб “Икономика 2000” – Д1 – превишени със 102,48 лв.;

т. 10 Разходи за експерт Клуб “Икономика 2000” - Експерт 2 енергийна ефективност – Д2, Д4, Д5, Д6 – превишаване в размер на 2 112,48 лв.;

т. 11 Разходи за командировки Клуб за зелени политики - Командировки в страната, КЗП – Д5 – 4 805,87 лв.;

т. 12 Разходи за експерт Клуб за зелени политики - Счетоводител на Клуб за зелени политики – Д1 – превишаване с 0,05 лв.;

т. 13 Разходи за експерт на Клуб за зелени политики - Експерт обучение и връзки с обществеността – Д2, Д3, Д6, Д8 – превишение от 2 700,00 лв.;

т. 14 – Разходи за персонал, общо в размер на 1 148,78 лв.са кумулирани от извършено преизчисляване на процентните ограничения свързани с разходи за персонал.

Отказаните разходи във всеки пункт от решението се обосновават/мотивират като превишени стойности на отчетените разходи /с отчетено натрупване от предходни отчети/ и заявените за сметка на БФП. В табличен вид към решението стойностите на неверифицираните разходи са повдигнати в цвят.

7. Верифицираните разходи по т. [Наименование]от процесното решение, неоспорена, са на стойност 549 870,24 лева.

Решението е получено от бенефициента на 11.12.2024 г. чрез съобщение в ИСУН 2020. (л.759), жалбата е подадена по елекронен път (вж. л.9) на 20.12.2024 г. и е в срок.

8. Оправомощителните заповеди на издателя на оспореното решение Заповед №РД-109 от 29.01.2021 г. изменена със Заповед №РД-674 от 29.06.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с която са възложени функциите на ръководител на Програмния оператор по ПООСКП са приложени на л. 234 и сл.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Подадената жалба е основателна и това е така по следните съображения:

Спорът по делото се свежда до основателността на отказани за верификация разходи в размер на 29 760.63 лв. за сметка на БФП, по ДПБФП с бенефициент О. Р. по Програма “Опазване на околната среда и климатичните промени” /ООСКП/, като част от Финансов механизъм на ЕИП 2014-2021. Страната ни е член на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ по силата на Споразумение за участието на [държава] и [държава] в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със закон, обн. ДВ, бр. 13 от 2008 г., което споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 19/2012 г., в сила за [държава] от 9.11.2011 г. В чл. 6 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и [държава], Княжество [държава] и Кралство [държава], [държава] е посочена като бенефициер наред с други страни - членки на ЕС. Между [държава], [държава], Княжество [държава] и Кралство [държава] е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. ратифициран със закон, обнародван в ДВ.

Публичните средства във вид безвъзмездна финансова помощ по Програмата ООСКП се предоставят чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмен период 2014-2021, съобразно правилата на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Затова правната логика на породения спор следва регулирания подход на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 г. – 2021, определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38в към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2014 -2021 г; Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 г. - 2021, одобрен от държавите-донори в съответствие с член 10. 5 от Протокол 38с; Програмните споразумения, които се сключват за всяка програма и Насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм, в съответствие с Регламента. Всъщност това са и основанията за сключването на разглеждания ДБФП от 28.04.2023 г., посочени в титулната част/преамбюла на договора. Всички те са достъпни на български език и на сайта на МОСВ [Наименование]://[Наименование]/bg/[Наименование]/[Наименование]/[Наименование]/[Наименование]/

Изложеното налага извод, че при разпределяне на получения публичен ресурс и предоставяне на БФП, договарящите страни са императивно обвързвани от сключените от държавата бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в частност правоотношенията се регулират по ДПБФ № Д-30-24/28.04.2023 г.

В конкретния случай решението в оспорената част т.I, се мотивира с „превишени бюджетен ред“ в различни стойности по всяка от т.1 до т.13 вкл. и се позовава на разпоредбите на чл.7, чл. 17 и чл. 23 от Специфичните условия на ДПБФП. В съдържанието на разпоредбата на чл. 23 от Специфичните условия се изброяват относимите нормативни актове на вътрешно и европейско право /Протокол 38б от Споразумението, Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2014 г. – 2021 и др. изброени вече по-горе/, които текстуално бенефициенът се задължава да спазва при изпълнение на ДПБФП. Т.е. разпоредбата нито указва конкретни хипотези, нито съдържа обективно ясни постулати, нарушението на които да аргументира отказа от верификация. В чл. 7 на специфичните условия е фиксирана рамката на разходите - в съответствие с одобрения бюджет, а чл. 17 е със сходно съдържание и урежда действията на Програмния оператор при междинни и окончателни плащания.

На следващо място като основания за отказ от верификация се изброяват разпоредбите на чл. 1 и чл.4, чл. 25, ал.3, чл. 48, т.2 и чл. 53, т. 8 от Общите условия на ДБФП. Първите посочени - чл. 1 и чл. 4 сочат общите задължения на бенефициента по ДПБФП, на следващо място според чл. 25, ал.3 бенефициента се задължава да спазва условията за допустимост на разходите съгласно глава 8 от Регламента. Разпоредбата на чл. 48, т.2 на общите условия изисква допустимите разходи да са пряко свързани с предмета на договора и изпълнението на Проекта, а конкретно по изброените т.1 - т.13 от решението, няма отбелязване за неотносимост на заявените за плащане разходи с изпълнението на проекта. Точно обратното е посочено във възражението на [община] (отговора от 19.11.2024г., л. 1109 на обратна страна) че компонентите, указани от ПО по приложения [Наименование], [Наименование]за „Клуб Икономика 2000“ и „Клуб за зелени политики“ са неприложими.

В чл. 53 на ОУ ДПБФП „недопустими разходи“, като такива са определените в т. 8 прекомерни или неоправдани разходи. Защо и кои разходи по отчета не отговарят на одобрения проект, за да са недопустими не става ясно, затова и по отношение на сочената норма решението е лишено от обосновка.

В случая не е достатъчно Ръководителя на ПО на Програмата ООСКП да се позове на разпоредбите на специфичните и общи условия на ДПБФП, като ги цитира последователно. Административният орган е задължен да изрази волята си по ясен и недвусмислен начин, за да се даде възможност на адресата на издадения акт да защити в пълнота правата и интересите си и на съда да извърши съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт, доколкото съда е ограничен от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания.

По тези съображения жалбата е основателна и следва да се уважи.

По въпроса за разноските - При новото разглеждане на делото не са заявявани от жалбоподателя.

На основанията на чл. 226, ал.3 АПК разноски се дължат за водене на делото във всички инстанции, а такива са поискани за юрисконсултско възнаграждение при предходното разглеждане на делото. Определен по реда на чл. 24, изречение второ от НЗПП размера на юрисконсултското възнаграждение е по 130 лева за двете инстанции и заплатената ДТ по адм.д. № 7/25г. или общо в размер на 310 лева, платими от ответника.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №269/11.12.2024 г. на Ръководител на Програмния оператор на Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени“ В ЧАСТТА по точка 1, с която е отказано верифициране на разходи в размер на 29 760,63 лева във връзка с ДБФП № Д-30-24 от 28.04.2023г. с ИСУН № [Наименование], с бенефициент [община].

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да плати на О. Р. с [ЕИК] с адрес [населено място], бул. „[държава] № 15 разноски в общ размер на 310 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.