Решение по дело №10018/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 43

 

гр. Велико Търново, 25.02.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи феврури  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                                                         ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                            

 

При участието на секретаря Д.С.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10018/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Касаторът Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез Даниела Бонева – гл. юрисконсулт в ТД на НАП – Велико Търново обжалва Решение № 96/07.11.2019 г. по НАХД № 167/2019 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 358139-0205158 /12.09.2018 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, при ЦУ на НАП, с което на „Дени 003“ ЕООД, ЕИК 20307501, представлявано от Б.Б.Р.на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради постановяване му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както и необоснованост. Намира за неправилен извода на съда, че било несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетата цифрова квалификация. От събраните по делото доказателства било безспорно, че е извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и правилно санкцията била наложена на основание чл. 185, ал. 1 от ЗЗДС. Счита за неправилен извода на съда, че санкцията следвало да бъде определена по чл. 185, ал.2 от ЗДДС. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - „Дени 003“ ЕООД, ЕИК 20307501 депозира писмено становище чрез ***Ц.А. от ВТАК. Счита жалбата за неоснователна. Излага съображения. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски в размер на 160,00 лева за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Не споделя напълно аргументите на съда, но намира като краен резултат решението за правилно. Намира, че правилната правна квалификация на нарушението би следвало да е по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, поради което НП е незаконосъобразно на това основание. Предлага решението следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.

 В хода на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа страна е установено следното: На 25.07.2018 г., около 12, 50 ч. св. Д.Д.- служител на ТД на НАП, заедно със свой колега св. Ил.Д., извършили проверка в търговски обект - павилион за закуски в гр.Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 18, стопанисван от „Дени 003“ ЕООД. При проверката се установило, че фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект е 158,65лв., като за тази сума бил изготвен опис на паричните средства. От ФУ модел ELTRADE A3 №ФУ ED273454 бил изведен междинен финансов отчет, от който се установило, че до момента на проверката, оборотът бил 119,50 лв. В този смисъл била констатирана разлика между фактическата наличност в касата и тази, отразена от фискалното устройство, в размер на 39,15 лв. в повече. За констатациите при проверката бил съставен протокол № 0239704/25.07.2018 г. От представения по делото опис на рапични средства е видно, че сумите са оставени като оборотни средства, отделно от касата. За извършеното нарушение св. Др.Д.съставил АУАН № 0205158/01.08.2018 г. в присъствието на св. Ил.Д.. Актът бил връчен на Б.А. - упълномощено лице на нарушителя на 08.08.2018 г., който в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН не направил възражения. На 10.02.2017 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП издал оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд е формирал извод за незаконосъобразност на НП. Съдът е приел, че с обжалваното НП е установено извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и в този случай е приложима е санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда административно наказание за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В случая административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и е налице несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетата цифрова квалификация. По този начин не става ясно за какво точно нарушение е наложено административно наказание, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Липсва установяване, респективно отразяване на основен, подлежащ на доказване факт, определящ наказуемостта на твърдяното за извършено деяние съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, а именно, че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което следва да се наложи санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила в АУАН се е пренесло и в обжалваното наказателно постановление, в което отново не е отразена в пълнота фактическата обстановка по нарушението, определяща наказауемост на извършеното деяние съобразно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Това от своя страна обективира извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Отделно липсва конкретизация коя от коментираните хипотези на чл. 118 органът приема за осъществена, което допълнително ограничаваща правото на защита на соченото за нарушител лице. Съдът е счел, че изброените пороци са съществени и обуславящи незаконосъобразност на проведената административнонаказателна процедура, последните представляват достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление.

Предмет на настоящото производство е Решение № 96/07.11.2019 г. по НАХД № 167/2019 г. по описа на РС – Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 358139-0205158 /12.09.2018 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, при ЦУ на НАП, с което на „Дени 003“ ЕООД, ЕИК 20307501, представлявано от Б.Б.Р.на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Така постановеното решение  е правилно като краен резултат, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

На първо място, касационната инстанция не споделя изводите на РС – Свищов за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в наличие на несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетата цифрова квалификация, поради това, че в словесното описание на нарушението не било посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи.

Въпреки горното, съдът намира, че правилно въззивният съд е приел, че предвид установеното извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, административното нарушение е следвало да се квалифицира като нарушение по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и по конкретно чл. 185, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Словесното описание на релевантната фактическа обстановка и посочената като нарушена законна разпоредба сочат за извършване не на нарушение по чл. 118, а на нормативен акт по неговото прилагане – Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В този смисъл е правилен изводът за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в явно несъответствие на описанието на нарушението и нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение, съдържащ и санкцията за извършването му. Констатираните нарушения не могат да бъдат санирани и са съществени, тъй като правят неясна волята на административнонаказващия орган и ограничават правото за защита на касатора, който е лишен от възможността да реализира в пълен обем защитата си по административнонаказателното обвинение. При липса на надлежно формулирано административнонаказателно обвинение въззивният съд правилно е приложил закона и е отменил наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на ответник по касация с налагането на имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

 Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визирания в касационната жалба порок, представляващ касационно основание за отмяната му. Що се отнася до твърдяната необоснованост, последната не е касационно основание по чл. 348 от НПК. Решението е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3, във вр. с ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 160,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 27.01.2020 г.

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/07.11.2019 г. по НАХД № 167/2019 г. по описа на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Дени 003“ ЕООД, ЕИК 20307501, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Димитър Хадживасиев“ № 14, представлявано от Б.Б.Р., разноски по делото в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.