Р Е Ш
Е Н И Е
№ 315 15.06.2018
г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети
състав
На шести юни 2018 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 19 по
описа за 2018 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът А.М.А. твърди в исковата си молба, че сключил на
12.12.1980г. с П.Г.А.от гр. Велик Преслав
договор за покупко-продажба на недвижим имот , с който купил дворно
място от 3000 кв.м., находящо се в с.
Драгановец, общ. Търговище, ведно със
стара къща и навес. Започнал владението на имота от подписване на
договора – 12.12.1980г. и от тогава и до сега го владее явно, спокойно, непрекъснато. Този ПИ е с
идентификатор 23087.31.156 по КК на с. Драгановец м. „Без местност“, с площ 4091
кв.м.. Скоро установил, че въпросният ПИ е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Процесният ПИ по отменения план на селото е бил в границите на селото, а по
новия план е изключен от регулация и е със статут на земеделска земя. Този имот по време на кооперирането е бил
селищен, а не земеделска земя, не е бил одържавяван и не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Имотът е владян явно и спокойно от
12.12.1980г. и след отпадане на
забраната за придобиване на имоти по давност по чл.29 от ЗСГ /отм./ след
13.03.1990 г. е придобил собствеността на имота въз основа на давностно
владение след изтичане на 10-годишната продобивна давност през 2000г. Ищецът счита, че правото му на собственост е
застрашено и има правен интерес да предяви установителен иск. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че той-ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор
23087.31.156 по КК на с.
Драгановец м. „Без местност“, с площ 4091 кв.м.. при посочените граници, въз
основа на давностно владение, както и да му бъдат заплатени разноските по
делото. Редовно призован ищецът не се яви лично и в открито заседание се
представлява от упълномощен процесуален представител – а.. А.М., който поддържа
иска така, както е предявен.
Ответникът –
Община Търговище, редовно уведомен, представи писмен отговор в срока и по реда
на чл.131 от ГПК, съгласно който счита иска за допустим, като становище по
основателността ще бъде дадено в открито
заседание с оглед твърденията за придобиване право на собственост въз основа на
давностно владение и след изслушване на свидетелските показания и заключението
на експертизата. В писмения отговор се
сочи, че претендираният от ищеца имот-
ПИ с идентификатор 23087.31.156 по КК на
с. Драгановец съответства на поземлен имот № 3, за който е отреден УПИ
І-3 в кв.30 по отменения план на селото.
Имотът е изключен от регулацията на с. Драгановец през 1958г. По разписен лист към отменения РП на
с. Драгановец този поземлен имот № 3 е
записан на името на ДимоТанев. В
действащия регулационен план ПИ 23087.31.156 попада извън регулационните
граници и в отдел „ТСУ“ на Община Търговище няма други данни за него. За процесния имот не е издаван акт за общинска собственост и не са подавани
документи за придобиване на
собствеността по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от ст. юрк. Д.К., който изрази становище, че след събиране на всички
писмени и гласни доказателства и изслушване на вещото лице, ответникът признава
иска – по основание и размер, но счита искането за присъждане на ищеца на
разноските по делото за неоснователно.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното от ищеца удостоверение за идентичност
на лице с различни имена изх.№ 667/16.01.2018г.., изд. от Община Търговище се установи, че А.М.А., ЕГН ********** и имената: 1. А.М.А.,
2. А.М.А.и 3. А. М.А.са имената на едно и също лице. Видно от представения договор за
покупко-продажба на недвижим имот от
12.12.1980г., сключен между П.Г.А.от гр. Преслав, като продавач и от друга
страна – А. М.А.от с. Драгановец, като купувач, страните се договорили за
следното: П.Г.А.продава на А. М.А.собствения
си недвижим имот, а именно: дворна място от 3000 кв.м., заедно със старата къща
и навес празно място, при граници: от
двете страни - път и от другата страна – българските гробища, за сумата от 2500
лв., които са заплатени напълно от продавача и последния е получил
владението от тази дата /12.12.1980г./.
Съпругата на продавача – Е.Г.А.декларирала писмено съгласие за продажба на
имота с този договор. Свидетели на сключването на договора са : 1. Е.А.и
2. М.П.М., които са се подписали. Всички подписи са заверени от кмета на с.
Драгановец, окр. Търговищки по него
време. Към договора е приложена разписка от продавача, че е получил сумата от
2500 лв. Ищецът е представил и
удостоверение № 623/08.07.1986г., изд. от АПК-Търговище, в уверение на това, че
същият обработва дворно място от около 3000 кв.м. закупено от Д.Т.от с.
Драгановец, видно на скица под № 1224 от 04.12.1984г., намиращо се в с. Драгановец,
което не влиза в границите на блока на АПК-Търговище.
За претендирания имот ищецът е представил скица на ПИ
№ 15-47962/25.01.2018г. с идентификатор
23087.31.156, с адрес на ПИ – с. Драгановец, местност „Без местност“,
площ 4091 кв.м., начин на трайно предназначение на територията : Земеделска;
начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя; категория на земята при
неполиввни условия: 9; номер по предходен план: 000156; съседи: 23087.31.46;
23087.31.53; 23087.31.42. По
удостоверение за данъчна оценка ,изд. на
29.01.2018г. въпросният имот се води собственост – на Община Търговище
с данъчна оценка 98.80 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът
разпита двама свидетели, по искане на ищеца: А.И.Х.– 63г. и М.А.Ю.– 52 г., и
двамата без родство и дела със страните.
Първата свидетелка от преди 42
години е снаха в с. Драгановец, работила е в кметството, в пощата и познава
ищеца и претендирания от него имот. От показанията на св. Х. се
установи, че А. има един имот в южната
част на с. Драгановец,купил го и го владеел го обработва като свой собствен от
80-те години на миналия век. А. го купил от Х.Г.А., който се преселил по-късно в гр.
Велики Преслав, брат му на Петко бил фурнаджия в селото. От показанията на свидетелката се установи,
че цялото място е около 3-4 декара, заградено е с оградна мрежа с бетонови стълбове, като от
двете страни има път, от трета страна са българските гробища , а зад имота е
има празно място, за което чувала, че е
на един С.. В имота на А. има навес и
кладенец. А. работел имота като свой собствен- там сеел зеле, чубрица,
люцерна. Св. Х. каза, че никога не е чувала някой да има
претенции към имота на А. ***, че имота е негов. Не е чувала и имота да е внасян
в ТКЗС. Същата свидетелка разказа, че
преди време тези места са били отредени към селото, за да се построят
къща и някои са построили къща, други вече са съборени. Сега свидетелката чула, че тези места били отчуждени и станали общинска
собственост. Св. Ю. каза също, че А. има един имот около 3-4
декара в края на селото, който граничи с българските гробища А. го купил през
80-те години на ХХ век от бай Петко,
който живеел там, а брат му бил хлебар в селото. Мястото е оградено с телена мрежа, като от
страната на гробищата са храсталаци. В имота имало нещо като навес и кладенец,
от който е виждал, че А. полива зелето. В
мястото освен зеле, ищецът гледал чубрица, а наскоро /разхождайки кучето
си/ свидетелят видял и люцерна. Вторият свидетел
също не е чувал някой да оспорва имота на
А., той си го владеел непрекъснато и всички в селото знаят , че е негов. Преди време това място и съседните там се водили дворни
места с къща и сега те са извън плана на селото, според св. Ю., защото са
оттатък стадиона , има едно мостче и от
там-нататък земите са ниви или ясаци.
От писменото заключение по съдебна техническа
експертиза /л. 46-49/, изготвено след проверка в Община Търговище, отдел “ТСУ“
и Общинска служба “Земеделие”-Търговище и след непосредствен оглед на
имота и замерване на място, потвърдено от вещото лице инж. Д.Д. и възприето както от съда, така и от страните в
откритото заседание на 06.06.2018г., се
установи безспорно следното: 1.
Описаният в исковата молба имот , представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 23087.31.156 по КК на с. Драгановец, общ.
Търговище съществува в реални граници в землището на с. Драгановец, общ.
Търговище. По начина на трайно ползване
е друг вид земеделска земя, 9 категория при неполивни условия.; Първия план на с. Драгановец е одобрен със
заповед № 668/14.05.1935г. и е действал до 1991г., когато със заповед №
19/10.01.1991г. е приет втория план за селото, действащ и към настоящия
момент. По стария план имотът, предмет
на настоящото дело е поземлен имот № 3,
за който е отреден УПИ І-3 в кв.30. В разписния лист към плана е записан като
двор на Д.Т.с площ 3720 кв.м.. Той е бил отреден за жилищно строителство и в
него са построени жилищна сграда и
навес. През 1958 г. е бил изключен от регулация. Границите на имота по стария
план са:от запад –УПИ ІІ-16 на С. Георгиев; от югозапад – български гробища; от
север и изток – улици.; 3. По новия
регулационен план процесния имот е извън регулация и не е заснет.; 4. Поземлен
имот № 3, за който е отреден УПИ І-3 в
кв.30 по отменения план на с. селото е идентичен с ПИ с идентификатор
23087.31.156 по КК на с. Драгановец. В регистъра към кадастралната карта е
записан като „Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“.; 5. Изготвена е комбинирана скица на
имота чрез съвместяване на стария план и кадастралната карта на с. Драгановец.
Съдът, при така установената фактическа обстановка
прави следните правни изводи:
Ищецът е
предявил иск против ответника с правно
основание чл.124 ал.1 предлож.2-ро ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или
за да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това. Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими
по отношение на дворно място, изключено от
регулационния план на селото, за което липсват данни да е включено в
ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика.
Искът по чл.124 ал.1 от ГПК е надлежно правно средство за защита на
собствеността, а давността –допустим способ за придобиване правото на
собственик.
Безспорно се установи при преценката на писмените и
гласните доказателства и писменото заключение на вещото лице, в тяхната
съвкупност, че процесния имот – ПИ с идентификатор 23087.31.156 по КК с площ 4091
кв.м. , е бил по РП на с. Драгановец, действал от 1935 г.
до 1991г. имот № 3, за който е
отреден УПИ І-3 в кв.30 с площ 3720
кв.м. - записан по разписен лист като двор на Д.Т., , който имот от 1958г. е изключен от
регулацията и до сега е извън регулацията на селото, не е заснет и не отразен
по новия РП на селото , действащ от 1991г.
След изключването на имота извън регулацията на селото през 80-те години
на миналия век ищецът е установил чрез приемане от П.Г.А.владение върху имот, като са сключили неформален договор за
покупко-продажба и ищецът е заплатил
цената. Сключеният договор няма вещно-прехвърлително действие, доколкото не е
спазена формата за действителност по чл.18 от ЗЗД – нотариален акт. Процесният имот около 38 години, считано от 12.12.1980г., се
обработва, засява, стопанисва и владее от ищеца
като свой собствен. От гласните доказателства се установи, че никой не е
оспорвал владението и собствеността на имота на ищеца. Съдът дава вяра на разпитаните свидетели, имайки предвид, възрастта им и обстоятелството, че са живели
и в с. Драгановец, познават лично ищеца и процесния имот и имат свои
непосредствени впечатления за местонахождението и ограждането на имота,
за обработването му. Показанията им
кореспондират с другите доказателства по
делото, със заключението на вещото лице и са непротиворечиви и помежду им. По делото няма данни въпросния имот да е бил отчуждаван. Същият е бил частна собственост. По КК на с. Драгановец , общ. Търговище обаче
описаният в исковата молба имот
се води - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ
т.е. предоставен за стопанисване и управление на Община Търговище. Несъмнено ищецът има правен интерес
да установи съществуването на своето право на собственост по отношение на ответника, тъй като правото на собственост върху въпросния имот е смущавано,
застрашено, а именно: Община Търговище е записана в КК, че тя стопанисва и
управлява имота и във всички други документи – скица от СГКК, удостоверения за
данъчна оценка се сочи, или че са земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, или че собственик е
община Търговище и съответно ищецът не би могъл да се разпорежда
с имота си. Същевременно становището на ответника в настоящото исково съдебно
производство е, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Неразделна част
от решението е приложената на лист 49 по делото скица, изготвена към съдебната
техническа експертиза.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че
предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр. с
чл.79 от ЗС е допустим и основателен, поради което и следва да бъдат уважен
изцяло. Тъй като ищецът е пропуснал, след
уточняване на цената на иска и представяне на удостоверение за данъчна
оценка, да представи документ за внесена държавна такса по предявения иск,
следва на осн. чл. 77 ГПК съдът да осъди ищеца да внесе д.т. 50 лв.
С оглед изхода на спора и представените писмени
доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв.-д.т. за 2 бр. съдебни
удостоверение /л. 14/; 150 лв. – депозит за съдебна техническа експертиза /л.45/
и 350 лв. – адвокатско възнаграждение /л.53/., на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Искането
на ответника за възлагане върху ищците
на разноските за съдебното производство, на осн. чл.78 ал.2 от ГПК, съдът счита
за неоснователно. Съгласно визираната разпоредба: 1. ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и 2. ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки следва кумулативно да са
налице т.е. не е достатъчно само признание от ответната страна. В конкретния
случай, не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като същият е отразен за собственик на имота и по КК и е декларирал
имота, видно от удостоверението за данъчна оценка.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А. М. А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез
пълномощник – а.. А.М. ***, пл. “Свобода”, представлявана от кмет на общината
Д-р Д.И.Д., че, А. М. А.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, Е
СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 23087.31.156 по КК на
с. Драгановец, общ. Търговище, с площ
4091 кв.м., , при граници: ПИ с идентификатор
23087.31.53-СС, горски ведомствен път на Община Търговище; ПИ с идентификатор 23087.31.42-земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ и ПИ с идентификатор 23087.31.46-Гробищен парк, общинска публична
собственост, на осн.
чл. 124 ал.1 предлож.2-ро ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗС.
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решение е приложената скица на лист
49 по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, гр. Търговище, пл. “Свобода”, представлявана
от кмет на общината Д-р Д.И.Д.ДА ЗАПЛАТИ
на А. М. А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез
пълномощник – а.. А.М. *** сумата в размер на 510 лв., представляващи направени
по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЖЪДА А. М. А.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощник – а.. А.М. *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата в размер на 50 лв.-държавна такса по
предявения иск, на осн. чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: