РЕШЕНИЕ
№ 1927
гр. Бургас, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120102337 по описа за 2025 година
Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба (уточнена и изменена) на А. Т. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Б, ул. Ц. К № , ет. , против „РТФ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Б ул. „С“ № за: 1) ОТМЯНА
на заповед за уволнение с изх. № 25/29.01.2025 г. на управителя на „РТФ“
ЕООД, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника или служителя
за ефективно изпълнение на работата; 2) за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „салонен управител“; 3) за
ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 605
лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
01.02.2025 г. до 23.06.2025г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.01.2025 г. на ищеца
била връчена заповед за уволнение от ответника, като в същото време той
ползвал отпуск поради влошено здравословно състояние, за което бил
уведомил работодателя си своевременно. Началото на болничния било от
07.01.2025г., като последвало продължение до 04.02.2025г. включително. През
целия този период ищецът получавал телефонни обаждания със заплашителен
тон от работодателя му, че трябва спешно да отиде и да получи заповедта за
уволнение, без значение, че е с влошено здравословно състояние. В едно от
съобщенията дори му било написано, че „болничният е анулиран от доктора“,
1
което не отговаряло на истината. Под психически натиск ищецът се явил пред
работодателя си на 29.01.2025 г., за да му бъде връчена заповедта за
уволнение. Ищецът възразява срещу основанието, посочено в заповедта за
уволнение, като твърди, че е изпълнявал съвестно и стриктно възложената му
работа и по никакъв начин не е нарушил работния процес или трудовата
дисциплина. Твърди се, че след уволнението ищецът е останал без работа.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се
оспорва твърдението, че ищецът е заемал при ответника по силата на трудово
правоотношение длъжността „салонен управител“ в Бистро Флора, Сентрал
парк Бургас, считано от 01.10.2024 г. по силата на Допълнително
споразумение № 1 към трудов договор № 346/29.03.2024 г., с което бил
изменен трудовият договор между страните, като ищецът бил преназначен от
„барман“ на длъжност „салонен управител“. След започване на работа на
новата длъжност се оказало, че ищецът не разполага с качествата за
ефективното й изпълнение. Едно от основните задължения на салонния
управител било да организира посрещането и изпращането на гостите и
клиентите на заведението за хранене. За целта било необходимо ищецът да
притежава качества като учтивост, вежливост, комуникативност, да има
представителен външен вид. Оказало се, че работникът не притежава тези
качества. Друго негово задължение съгласно длъжностна характеристиката
било да организира и контролира работата на служителите и да ги разпределя
по райони. За целта било необходимо да притежава качествата
комуникативност, инициативност, колегиалност, умение за работа в екип,
способност да се създаде добър микроклимат при работа. Ищецът не
притежавал тези качества и това било забелязано от прекия му ръководител
Ваня Данчева, която отправила устно предложение до управителя на
дружеството-работодател за прекратяване на трудовото правоотношение. На
10.12.2024 г. било подготвено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношние на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, което ищецът получил,
но отказал да подпише и връчването му било оформено с участието на трима
свидетели. На 29.01.2025 г. на ищеца била връчена Заповед № 25/29.01.2025 г.
на управителя на „РТФ“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата.
Оспорва се твърдението на ищеца, че Заповед № 25/29.01.2025 г. е
връчена по време на отпуск по за временна нетрудоспособност, за което има
надлежно издаден болничен лист. Поддържа се, че приложените към исковата
молба болничните листове от 22.01.2025 г. и 29.01.2025 г. са издадени в
нарушение на чл. 13 от Наредбата за медицинската експертиза. Сочи се, че
неоснователно ищецът се позовава на закрилата на чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ,
тъй като на 29.01.2025 г. не е съобщил на работодателя си за влошено
здравословно състояние, нито е представил приложения към исковата молба
болничен лист от 29.01.2025 г., а се е явил за получаване на заповедта за
2
уволнение. Оспорват се твърденията на ищеца, че някой го е принудил да се
яви на работа за получаване на заповедта. Отбелязва се, че след прекратяване
на ТПО ищецът е подал срещу „РТФ" ЕООД като работодател сигнал в ИТ гр.
Б, по повод на който е извършена проверка, започнала на 12.02.2025 г. № ПР
2506165, приключила с протокол и предписания, които са изпълнени, като не е
установено нарушение на трудовото законодателство.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за месеците, през
които ищецът бил останал без работа, се сочи, че не са налице предпоставките
за това, включително доказателства, че ищецът е останал незает по трудово
правоотношение за процесния период.
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата,
че ищецът е заемал при ответника по силата на трудово правоотношение
длъжността „салонен управител“ и че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено с обжалваната заповед.
По отношение на предмета на дължимата от съда проверка за
законосъобразност на уволнението следва да се отбележи следното.
Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни,
петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание
на иска. При иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основание на
претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за
уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е
самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който
индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от
компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия
и срокове. Ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават
уволнителното волеизявление, се преклудират. С оглед принципа за
диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал. 2 ГПК, в спорните съдебни
производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд не може да
се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени
от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба
ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за
прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва
3
да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и
съдът няма право да го разглежда. В горния смисъл е постановена трайната и
последователна практика на ВКС: Решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. №
1008/2012 г. на ІV г. о. на ВКС; Решение № 503/05.01.2012 г. по гр. д. №
77/2011 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 297 от 03.10.2014 г. по гр. д. №
7528/2013 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. №
242/2009 г. г.на ІV г. о. на ВКС, Решение № 459 от 27.01.2011 г.по гр. д. №
1532/2010 г. на ІV г., Решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010г. на
ІV г.о. на ВКС.
В настоящия случай в исковата си молба ищецът е навел като основания
за незаконност на уволнението две групи обстоятелства. На първо място,
ищецът твърди, че на 29.01.2025 г., когато му е била връчена заповедта за
уволнение, е ползвал болничен отпуск поради влошено здравословно
състояние, за което бил уведомил работодателя. На второ място, ищецът
възразява против основанието, посочено в заповедта за уволнение, като
твърди, че е изпълнявал съвестно и стриктно възложената му работа и по
никакъв начин не е нарушил работния процес или трудовата дисциплина. В
исковата молба липсват каквито и да било твърдения относно съдържанието
на предизвестието или на заповедта, поради което съдът не разполага с
правомощия да се произнесе по тези въпроси, включително относно
спазването на формалните изисквания към съдържанието на заповедта за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ съгласно
задължителните разяснения на т. 3 от Тълкувателно решение от 01.02.2021
год. по тълк. д. № 4 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС. Съдът не може да въвежда служебно такъв довод като
предмет на делото, щом ищецът не го е въвел по надлежния ред. След
изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ възможността ищецът да се
основе на този факт, за да поиска отмяна на уволнението като незаконно, е
преклудирана и този процесуален пропуск на ищеца не подлежи на
отстраняване от съда.
Относно ползването на болнични поради временна неработоспособност:
На основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. Съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случая по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може
да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на
разрешения му отпуск.
При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие
прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на
предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ). Няма значение дали работодателят е
издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото
4
съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при
изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен
характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това
е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от
волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно
към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са
предпоставките за законно извършване на уволнението. Следователно когато
трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, към
момента на връчване на предизвестието се преценява дали работникът се е
ползвал от предварителна зарила при уволнение и доколко работодателят е
спазил законовите предпоставки, при които тази закрила се счита преодоляна.
В този смисъл е постановено Решение № 402 от 21.10.2011 г. по гр. д. №
721/2011 г. на ІV г.о. на ВКС.
В процесния случай предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 10.12.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да
се счита за връчено на ищеца при условията на отказ, удостоверен с подписите
на трима свидетели. Към този момент ищецът не е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност, поради което не може да се позовава на
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
В допълнение следва да се отбележи следното. Закрилата по чл. 333 КТ
има обективен характер и цели да защити работника от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни причини. Фактическият
състав на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ изисква разрешен отпуск към датата на
уволнението, без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен,
отпуск за временна неработоспособност и др., и работникът или служителят
да е започнал ползването му към тази дата. Работодателят няма задължение да
вземе предварително разрешение за уволнението, ако работникът, респ.
служителят, въпреки че е бил в разрешен отпуск за временна
нетрудоспособност, се е явил на работното си място, където му е връчена
заповедта за уволнение и не е представил издадения болничен лист или не е
уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест.
В този случай самото поведение на работника сочи на изричен отказ от права,
на умишлено затаяване на информация или на умишлено въвеждане в
заблуждение на работодателя. В този смисъл е постановено Решение № 50045
от 01.03.2023 г. по гр. д. № 2738/2022 г. на ІV г.о. на ВКС.
Следователно в процесния случай дори и да се приеме за меродавна
датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – 29.01.2025 г., то не може
да приеме, че ищецът има право да се ползва от предварителната закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. От служебната изисканата от ТПНОИ – Бургас справка,
както и от представените по делото болнични листи, е видно, че на ищеца са
били издадени болнични листи, както следва: Е20243641854 от 06.01.2025 г.
за периода от 06.01.2025 г. до 06.01.2025 г. – анулиран; Е20243641855 от
06.01.2025 г. за периода от 07.01.2025 г. до 13.01.2025 г.; Е20243641890 от
5
13.01.2025 г. за периода от 14.01.2025 г. до 20.01.2025 г.; Е20243641927 от
22.01.2025 г. за периода от 22.01.2025 г. до 28.01.2025 г.; Е20243641949 от
29.01.2025 г. за периода от 29.01.2025 г. до 04.02.2025 г. Всички болнични
листи за издадени от един лекар – д-р Д. Г, и за една диагноза – увреждания на
междупрешленните дискове. В болничен лист Е20243641927 от 22.01.2025 г.
за периода от 22.01.2025 г. до 28.01.2025 г. е посочено, че пациентът следва да
се яви за преглед на 28.01.2025 г. Данните за последния болничен лист на
ищеца – Е20243641949 от 29.01.2025 г. за периода от 29.01.2025 г. до
04.02.2025 г., са постъпили в ЕРБЛРО на 29.01.2025 г. в 18:12:44 часа. По
делото е изискана и преписка от ДИТ – Бургас, от която е видно, че ищецът е
представил пред работодателя в надлежни преписи трите болнични листа
Е20243641855, Е20243641890, Е20243641927, а последният – Е20243641949, е
наличен в преписката като изображение, направено с телефон и изпратено по
електронен път на представител на работодателя, като върху него е извършено
ръкописно отбелязване – прекратен на 29.01.2025 г. Ищецът твърди, че се е
явил на работното си място на 29.01.2025 г. за получаване на заповедта, но по
делото не се твърди и не се установява при явяването си той да е уведомил
работодателя за това, че продължава да е във временна неработоспособност,
че възнамерява да продължи ползването на отпуск поради това, за което да
получи и представи болничен лист. Към 29.01.2025 г. срокът на отпуска, за
който е бил издаден болничен лист Е20243641927 от 22.01.2025 г. – от
22.01.2025 г. до 28.01.2025 г., е бил изтекъл, като ищецът не е изпълнил
даденото с него предписание да се яви за преглед на 28.01.2025 г. При тези
обстоятелства съдът приема, че болничен лист Е20243641949 от 29.01.2025 г.
е издаден след връчване на процесната заповед за уволнение на ищеца на
29.01.2025 г., като целта на издаването му е била да бъде използван за отмяна
на процесната заповед за уволнение.
Относно възражението на ищеца против основанието, посочено в
заповедта за уволнение, и твърденията му, че е изпълнявал съвестно и
стриктно възложената му работа и по никакъв начин не е нарушил работния
процес или трудовата дисциплина:
Налице е несъответствие между посоченото от ищеца в исковата молба,
че възразява против основанието, посочено в заповедта за уволнение, и
твърденията му, че е изпълнявал съвестно и стриктно възложената му работа
и по никакъв начин не е нарушил работния процес или трудовата дисциплина.
Посоченото в заповедта основание е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества
на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, докато с
твърденията си по същество ищецът отрича да е извършил виновно
нарушение на трудовата дисциплина, което би представлявало основание за
уволнение по чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Касае се за две различни основания за прекратяване
на трудовото правоотношение – с и без предизвестие, както и с различни
фактически състави. Възражението на ищеца против основанието, посочено в
заповедта за уволнение, е бланкетно – липсват конкретни твърдения на ищеца,
6
че той притежава качества (въобще или определени качества) за ефективно
изпълнение на работата, поради което съобразно дадените по-горе разяснения
от ВКС съдът не разполага с правомощие да изследва по същество въпросът
дали ищецът притежава качества за ефективно изпълнение на работата.
Същевременно с обжалваната заповед трудовото правоотношение с ищеца не
е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с дисциплинарно
уволнение, поради съдът не дължи произнасяне и въпросите относно
спазването на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
В допълнение следва да се отбележи, че възражението на ищеца против
основанието, посочено в заповедта за уволнение, е неоснователно и при
разглеждането му по същество.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.
В. С. – служител на ответното дружество на длъжност „салонен управител“.
Свидетелят обяснява, че салонният управител, каквато длъжност е заемал
ищецът при уволнението му, трябва да има отлични комуникативни
отношения с персонала и с клиентите, да е вежлив, да умее да излиза
правилно от ситуации, в които се създава напрежение с клиенти и със
сервитьори, да е отговорен, комуникативен и организиран. Свидетелят не е
карал смени успоредно с ищеца, тъй като са били на една длъжност и винаги в
различни смени, но има преки впечатления от работата на ищеца в качеството
си на клиент – тогава атмосферата в ресторанта не била приятна, нямало
музика, ищецът се въртял се шляел из ресторанта, без да наблюдава дали
сервитьорите си вършат работата, дали храната се изнася по правилния начин,
общо взето се чудел какво да прави. Имало много случаи, в които свидетелят е
получавал обаждания от служители, които работят в една смяна с ищеца –
барманът А.и сервитьорите С. П, С, М., А, Г. Д. Всички те му заявили, че
ищецът се отнася непрофесионално към работата си: искал част от
бакшишите; в определени ситуации не е знаел как да реагира, не е научил как
трябва да изглеждат ястията, как се казват и как трябва да се изкарват; изкарал
е погрешна чиния и когато му е казано, че това не е правилно и той е отвърнал
на опитните сервитьори да си гледат работата и че той знае какво прави;
когато е имало проблем с някой клиент и са го молили за помощ да излезе от
ситуацията, той е бягал от отговорност и им казвал да се оправят сами. Така
вместо да поддържа правилната атмосфера в ресторанта ищецът се
провокирал персонала, за който отговарял, и ги настройвал срещу него, така
че те да не могат и да не искат да работят в една смяна с него.
По делото се установява, че ищецът е подал против свидетелят тъжба за
обида, въз основа на която е било образувано НЧХД 2140/2025 г. по описа на
Районен съд – Бургас, прекратено с определение № 1748/23.07.2025 г.,
обжалвано от тъжителя с въззивна частна жалба от 11.08.2025. Съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК показанията на тези, които се намират с
насрещната страна в наказателен спор, и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
7
възможната тяхна заинтересованост. В процесния случай съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетеля Стоянов, тъй като са пълни,
ясни, логични, последователни и непротиворечиви, като не се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. От тях се установява
липсата на качества у ищеца за ефективно изпълнение на длъжността „салонен
управител“.
По изложените съображения и въз основа на наведените в исковата
молба твърдения съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е
неоснователен поради, което следва да бъде отхвърлен. Това обуславя и
неоснователността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които също
следва да бъде отхвърлени.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б, ул.
Ц.К № , ет. , против „РТФ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Б, ул. „С № , искове за: 1) ОТМЯНА на заповед за уволнение с
изх. № 25/29.01.2025 г. на управителя на „РТФ“ ЕООД, с която трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ –
поради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата; 2) за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност – „салонен управител“; 3) за ОСЪЖДАНЕ на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 605 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
01.02.2025 г. до 23.06.2025г.
ОСЪЖДА А. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б, ул. Ц. К № , ет. , да
заплати на „РТФ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2А, сумата от 600 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 15.08.2025 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8