РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. гр. Хасково, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20235640102557 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. Т. Д., чрез
пълномощника адв. П. П., против ********** и ********** с която са
предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 124 , ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с
чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от
Договор за потребителски кредит №**********, сключен на **********
между ищеца и **********; с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожност
на клаузата на чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от същата
дата – **********, сключен между ищеца и ********** както и с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата в
размер на 597,24 лв. като възнаграждение за поръчителство, поради
нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство,
сключен на ********** между ищеца и ********** към Договор № за
потребителски кредит **********, сключен на ********** между ищеца и
**********.
Ищецът твърди, че е страна по облигационно правоотношение с
ответника **********, възникнало на основание Договор за потребителски
кредит № **********, сключен на ********** между ищеца и **********
на основание, на който ответникът ********** е предоставил на ищеца заемна
сума в размер на 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент, доколкото си
1
спомня - от 36,00% и ГПР в размер на 42,58%, при срок на погасяване 12
месеца, с месечна погасителна вноска от 50,23 лв., а ищецът се е задължил да
върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди се, че с
клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят да се е
задължил да предостави едно от изброените в него обезпечения. На датата, на
която е сключил договора за кредит – **********, твърди да е бил сключен и
Договор за възлагане на поръчителство към Договор № ********** с
ответника ********** което дружество поело задължение да отговаря за
всички задължения на ищеца по посочения договор за потребителски кредит,
а съгласно чл. 2, ал. 1 ищецът да се е задължил да плати, доколкото си спомня,
възнаграждение за поръчителство в размер на 597,24 лв., платимо разсрочено
на вноски по банковата сметка на кредитодателя на падежните дати на
плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем.
Твърди, че е усвоил договорената заемна сума в размер на 500 лв. по договора
за потребителски кредит, но да не дължи плащане на възнаграждение за
поръчителство, поради нищожност на уреждащите го клаузи в процесните два
договора.
Ищецът развива съображения, че процесните клаузи, уреждащи
поръчителство и възнаграждение за такова, са нищожни, поради нарушение на
закона (императивни разпоредби на ЗПК), поради това, че са неравноправни и
не са индивидуално договорени, поради противоречието им с добрите нрави,
поради заобикаляне на разпоредбите на ЗПК за размера на ГПР. Сочи, че
клаузата за възнаграждение за поръчителство е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т.5 от ЗЗП и чл.143, т.19 ЗЗП, поради това, че сумата, която се дължала
била 119% от получената сума на отпуснатият кредит. Развива съображения,
че с клаузите, предвиждащи плащане на възнаграждение за поръчителство да
се осигурявала допълнителна печалба за кредитора към договорената
възнаградителна лихва и така се заобиколя законовото изискване по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че възнаграждението за поръчителство е
следвало да бъде включено като елемент на договорната лихва и тъй като
представлявало скрита лихва, кредиторът е нарушил изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че кредиторът е поставил към заемателя неизпълними
изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поставянето на
изисквания за осигуряването на лично, реално обезпечение противоречало и
на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че така се прехвърлял
риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до
допълнително увеличение на размера на задължението му. Сочи, че лихвеният
процент по заема и ГПР са посочени само като абсолютни стойности, без ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване на
включените в него компоненти и начин на формиране, без да е посочено как
годишния лихвен процент се съотнася към ГПР по договора. Твърди, че
непосочването в договора на реално прилагания размер на ГПР е
2
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т.1 ЗЗП
и води до неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на чл.
143 и сл. ЗЗП. Твърди също, че неравноправната клауза в договора, сочеща
неверен ГПР, е нищожна и защото противоречи и заобикаля клаузите на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 19, ал.4 ЗПК (чл. 21 от ЗПК).
Ищецът иска от съда да прогласи нищожност на клаузата на чл. 1 ал.2
от Договор за потребителски кредит № ********** от **********, сключен
с ответника ********** и на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на
поръчителство от същата дата – **********, сключен с ответника **********
както и да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 597,24
лв. като възнаграждение за поръчителство по чл.2 ал.1 от Договор за
възлагане на поръчителство от **********, сключен с **********.
Претендира разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът ********** не депозира такъв.
Депозира становище за съдебно заседание, с което оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът ********** оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Твърди, че между ищеца и дружеството
********** не е сключван сочения в исковата молба договор за
поръчителство, както и че не е искано плащане на сочената сума от 597,24
лева. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените писмени доказателства се установява, че между
ищецът, като кредитополучател и ответникът **********, като кредитодател,
е сключен Договор № ********** от ********** за потребителски кредит тип
кредитна линия - на момента. Посоченото се установява от приложения
подписан от страните и неоспорен от тях Договор № ********** за
потребителски кредит тип кредитна линия - на момента от **********
Доколкото същият се представя от ответника ********** под формата на
заверен препис по реда на чл. 190 ГПК в изпълнение на указание на съда да
депозира сключения между него и ищеца процесен договор, описан в исковата
молба като договор за потребителски кредит № ********** от **********,
не се оспорва от ищеца и като се вземе предвид обстоятелството, че съгласно
приложената справка от БНБ между ищеца и ответника ********** има
сключен само един договор от процесната дата – **********, то съдът
намира, че е налице тъждество между Договор № ********** от **********
за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента и сочения в
исковата молба като договор за потребителски кредит № **********.
Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. първо от договора за потребителски кредит №
3
********** от **********, ответникът ********** се е задължил да
предостави на ищеца описания в Договора потребителски кредит под формата
на кредит тип „********** - на момента, а кредитополучателят да го усвои
при предвидените в договора срок и условия, в съответствие с Общите
условия на ********** към договор за потребителски кредит тип
„**********, в актуалната им редакция към всеки момент от действието на
договора. Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ кредитополучателят има право да
усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до
размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за
усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.
Установява се, че в чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит
кредитодателят и кредитополучателят са се договорили, че кредитът се
предоставя при следните параметри: минимална сума, която може да бъде
усвоена по кредита - 100 лв., кредитен лимит - 2000 лв., лихвен процент по
кредита - 36,00%, обезпечение - поръчителство от две физически лица, наети
на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество; начин на усвояване - по банков път, в брой или
съгласно други налични способи; условия за издължаване - анюитетни вноски
съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; ГПР - размерът на
Годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата
за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1
представляващо неразделна част от договора; обща сума, дължима от
потребителя - съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Посочено е,
че Годишния процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение
№1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри
при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя
за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и, че
окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка
от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се
погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването
започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите,
когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в
рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и
погасявания на пълния размер на главницата, направени от
кредитополучателя настъпват в рамките на период една година; лихвата и
другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания
на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай,
че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат
различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвеният
процент и разходите, приложими за целия срок на договора, за тези с най-
високи стойности.
Установява се, че съгласно процесната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора
4
за потребителски кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодател дружество - поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от ********** банка съгласно
списък с одобрени от кредитодателя банки, достъп на уебстраницата
https://cashcredit.bg/
По делото не е спорно, че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя заемна сума в размер на 500 лв. Видно и от приложения по
делото погасителен план към кредит № ********** към договор за кредитна
линия №********** се установява, че страните са се договорили
предоставената главница да бъде върната на 12 вноски в общ размер на 500
лв., от което е изводимо, кредитодателят да е предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 500 лв. като главница на основание
процесния договор за потребителски кредит.
От погасителния план е видно, че е уговорено връщане на сумата на 12
месечни вноски с падежи от 21.07.2022г. до 21.06.2023г., при размер на
вноската от 50,23лв., включваща главница и договорна лихва. Съгласно
приложение № 1 от договора за кредитна линия, ГПР за заемна сума 500 лева
при 12 месечни вноски следва е в размер на 42,31 %
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че ищецът е направил погашения в общ размер 602,76 лева, от
които 500 лева – за главница и останалата сума – за лихва.
По делото не се представя сочения в исковата молба договор за
възлагане на поръчителство към договор за потребителски кредит №
**********, за който се твърди да е сключен на същата дата като договора за
потребителски кредит - ********** От приложената справка от БНБ се
установява наличие на сключен договор с втория ответник – ********** но с
дата 26.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата
на чл. 1, ал.2 от договора за потребителски кредит, сключен на **********
между ищеца и **********, съдът намира, че безспорно процесният договор
за потребителски кредит има характер на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Същият е с предмет предоставяне на заемна
сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова
5
институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Следователно в отношенията
между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният
договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за
валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени
в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Освен това, длъжникът има качеството
потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а кредитодателят - качеството
търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП. Следователно, в отношенията между
страните по договора се прилагат защитните разпоредби на ЗЗП спрямо
потребителите.
Съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този
смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация
в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на
техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение
от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Клауза, която
предвижда да се осигури обезпечение след одобряване искането за усвояване
на всяка сума, каквато е процесната клауза чл. 1, ал. 2 от договора за
потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. Тази
клауза, ведно с клаузата за възнаграждение за предоставено поръчителство, на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. С процесната клауза на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение след като искането за усвояване е удобрено. Целта е, ако
има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да предостави кредитът, която
практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
6
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като
той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
Ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая, това изискване не е спазено. От неизпълнението на
задължението за предварителна оценка, финансовата институция не може да
черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес от изискването за
поръчителство след одобряване на искането за усвояване.
Установяването на задължение в тежест на длъжника да осигури
поръчители, които да отговарят на определени изисквания или дружество-
поръчител, който да бъде одобрен от заемодателя или неотменима и
безусловна банкова гаранция от банка, одобрена от кредитодателя, при това
след одобрено искане за усвояване на сума по кредита, е в разрез с добрите
нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Освен това, клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора за потребителски кредит е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143,
ал. 1 ЗЗП). Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена е за
ответника, който не е навел възражения по твърденията на ищеца. При липса
на доказателства за противното, съдът приеме, че клаузата не е индивидуално
уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й. Следователно, процесната клауза
е нищожна, защото е неравноправна и не е индивидуално уговорена (арг. чл.
146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП). Следователно, искът за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор № ********** за
потребителски кредит тип „********** - на момента, сключен на **********
между ищеца и ********** е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от **********, сключен
на ********** между ищеца и ********** и по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата в размер на 597,24
лв. като възнаграждение за поръчителство, поради нищожност на клаузата на
чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство, сключен на **********
между ищеца и **********:
Както се посочи по-горе по делото не се представя договор за възлагане на
поръчителство, сключен с ********** на **********, съответно няма
доказателства за съдържанието на процесната клауза на чл. 2, ал.1 от
договор за поръчителство и размера на твърдяното възнаграждение за
7
поръчителство. Тежестта за доказване на наличието на такава клауза, респ.
съдържанието й, е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване, като съдът изрично е указал на ищеца с доклада си, че не сочи
доказателства за сключване на процесните договори с ответниците и тяхното
съдържане, в това число за съществуването на оспорените клаузи от тях и
тяхното съдържание, вземанията по тях и размера им. Следва да се посочи, че
както договорът за кредит, така и договорът за поръчителство по своя вид са
двустрастранни договори, поради което с екземпляр от същите следва да
разполага всяка една от страните. Предвид това, тези искове се явяват
недоказани, неоснователни и като такива ще следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, но такива не
са сторени от ищцата, която е освободена от плащането на такси и разноски по
производството.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, а съответните
суми се присъждат в полза на съда. В случая е уважен един иск спрямо
ответника **********, съответно са отхвърлени 2 иска спрямо ответника
**********. По уважения иск се дължи минимална държавна такса от по 50
лв., поради което ********** следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
РС-Хасково държавнта такса в размер на 50 лв.
Съдът е платил от бюджетните средства сумата от 600 лв. за възнаграждение
за СИЕ, а поради уважаване на исковете на потребителя следва тези разноски
да се поемат от загубилите страни съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, тоест по 200 лв.
от **********.
Ответникът ********** има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК, но такива не са поискани и не са сторени, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. П. П.,
за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на
ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 400 лева. Това
възнаграждение е в размер на минималното по Наредбата.
От представения договор за правна защита и съдействие, се
установява, че между ищеца и процесуалния му представител e постигната
уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал.1,
т. 2 ЗАдв. за оказване помощ на материално затруднено лице. Предвид това
съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на същото и
8
намаляването му до размера н минималния такъв, тъй като претендира се
възнаграждение в размер на минималното такова. С разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК определянето на адвокатско възнаграждение от съда и намаляването
му при прекомерност на уговореното възнаграждение е ограничено до
минималния размер съобразно чл. 36 ЗА, който е размерът, определен
съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. Въведеното правило, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет
размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични
случаи (например, при представителство от адвокат по Закона за правната
помощ, възнагражданията в които случаи са предвидени в Наредбата за
заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет, и са значително
в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа), без
възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата
на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения
не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на
правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Делото не се отличава с
фактическа сложност, произнасянето на съда е на база представени писмени
доказателства и приети за безспорни обстоятелства, а в съдебно заседание
страните и техните процесуални представители не са се явили. По въпросите
за неравноправни клаузи в потребителските договори /включително и такива,
по които страни са същите ответници/ има постановени влезли в сила
съдебни решения, които са непротиворечиви. В конкретния случай,
материалният интерес не е определящ за преценка на адвокатското
възнаграждение, защото доводите на ищеца биха били същите и при различен
размер на заемната сума.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор
№ ********** за потребителски кредит тип „********** - на момента,
9
сключен на ********** между В. Т. Д., ЕГН ********** и **********, ЕИК
**********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Т. Д., ЕГН
********** срещу ********** ЕИК ********** иск за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на
поръчителство, сключен на ********** между В. Т. Д., ЕГН ********** и
********** ЕИК **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Т. Д., ЕГН
********** срещу ********** ЕИК ********** иск за признаване за
установено, че В. Т. Д., ЕГН ********** не дължи сумата в размер на
597,24 лв. като възнаграждение за поръчителство по Договор за възлагане на
поръчителство, сключен на **********, поради нищожност на клаузата на
чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство, сключен на **********
между В. Т. Д., ЕГН ********** и **********.
ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, с адрес на управление
*************, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково, разноските по делото в размер на 50 лв. за държавна
такса и в размер на 200 лв. за платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА **********, с ЕИК **********, да плати на адв. П. И. П.,
вписан в Адвокатска колегия Хасково, с личен номер ******************,
сумата от 400 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ по делото на
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
10