Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 7789 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 46448
от 20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 41300/2018 г. по описа на СРС, 168 състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 51475/26.02.2019 г., на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на М.П.Л. сумата 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 06.06.2017 г.
ПТП по вина на застрахован по риска "гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответника водач, за които е образувана преписка №
43072951700136, ведно със законната лихва от 17.10.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за разликата
над уважения размер до предявения такъв от 1250,00 лева, част от претенция в
общ размер от 25 500 лева.
Съобразно изхода
от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността
за разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, с която същото се обжалва в частта, с която искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 500 лв. до
пълния предявен размер от 1250 лв. Жалбоподателят навежда доводи, че решението
в посочената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон. Изводите на съда относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страната на увреденото лице
били неправилни. Обръща внимание, че макар сравнително леки, са налице множество
увреждания, като сума в размер на 1000 лв. общо /без отчитане на приноса на
пострадалия/ е крайно занижена и не удовлетворява критериите за справедливост.
Сочи, че причината за настъпване на ПТП не е обстоятелството, че ищецът
управлявал автомобилът със скорост над разрешената, а единствено поведението на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач,
който рязко навлязъл в съседната пътна лента. Искането до въззивния съд е да
отмени решението в обжалваната част и да уважи иска за сумата от още 750 лв.,
ведно със законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното плащане.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от страна на ответника в първоинстанционното
производство „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва. Излагат се
съображения за правилност и законосъобразност на решението, като при
постановяването му СРС взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно
преценил същите. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника, че единствена
причина за настъпване на произшествието е поведението на виновния водач,
доколкото в хода на първоинстанционното производство било установено, че ищецът
се движил със скорост 90 км/час при максимално разрешена за този участък 50
км/час. Моли се за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част и
за присъждане на разноски за въззивното производство.
Решението в частта, с която е уважен предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от процесното
произшествие, ведно със законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. Същото е
допустимо в обжалваната от ищеца част. Във връзка с доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира
следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна
връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите
от събитието телесни увреждания.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и лицето, сочено като делинквент.
С
решението си по предявения иск СРС е приел за установено по делото, че в срока
на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП,
установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е участвал в същото
като водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***** Установено е, че в
резултат от процесното събитие на ищеца са причинени охлузни рани и натъртвания
/контузии с ограничени по площ кръвонасядания, отоци в
областта на предна повърхност на ляво рамо и в долна дясна трета на гръдния
кош. Ищецът напълно се е възстановил от травмите за период не по-дълъг от 2-3
седмици. За основателно е прието и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като съдът е стигнал до извод,
че с поведението си по управление на автомобила с превишена скорост, ищецът е
нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което поведение е причината да не може
да спре и да предотврати настъпването на произшествието. Приносът на
пострадалия за настъпване на произшествието, съответно и на уврежданията, е определен от първия съд на 50 %,
с колкото е намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди - от 1000 лв. на 500 лв.
Предвид
доводите на въззивника и възраженията на въззиваемия, правният спор между
страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се
концентрира върху въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, намиращи се в
причинна връзка с противоправното деяние на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС и има ли принос пострадалият
за настъпване на произшествието, който да бъде отчетен при определяне на
крайния размер на застрахователното обезщетение за претърпените в резултат от
инцидента неимуществени вреди.
Във
връзка с изясняване на обстоятелствата около механизма на процесното ПТП в хода
на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието заключението
на САТЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че в процесния ден /06.06.2017
г./ в гр. Враца на бул. „Втори юни“ в близост до магазин „Технополис“ в лявата
лента за движение в посока гр. Мездра със скорост около 36 км/час се движел лек
автомобил „Волво“, рег. № ********. В същото време в дясната лента за движение
в посока гр. Мездра със скорост 89,60 км/час се движел управлявания от
пострадалия лек автомобил „Ауди“, рег. №********. Водачът на лек автомобил
„Волво“ предприел маневра преминаване от лява в дясна лента за движение, в
която се е движел ищецът с управлявания от него автомобил. Последвал е
приплъзващ удар между автомобилите, настъпили материални щети и телесни
увреждания за ищеца. Като причини за настъпилото произшествие експертът сочи
действията на водача на л.а. „Волво“, който предприел маневра по навлизане в
съседна пътна лента, без да пропусне попътнодвижещия се л.а. „Ауди“, както и
управлението на последния от страна на ищеца със скорост над допустимата в
населено място /50 км/час/. Не са установени следи от спирачен път. Вещото лице
е констатирало, че при установената скорост за движение на л.а. „Ауди“ ударът е
бил непредотвратим за неговия водач. Техническа възможност да се избегне удара
чрез аварийно спиране от страна на този водач би била налице, ако автомобилът е
управляван със скорост по-малка или равна на 52,28 км/час.
От
показанията на св. В., водач на лек автомобил „Волво“, се установява, че
пътувал по маршрута Враца – Мездра – Враца всеки ден в продължение на около 20
години. В деня на инцидента управлявал автомобила в лявата лента, намалил
скоростта и след подаден десен мигач предприел маневра преминаване в съседната
дясна пътна лента, когато усетил удар от дясната страна на автомобила.
Пояснява, че ударът настъпил в самото начало на маневрата и преди табелата за
край на населеното място. Другият автомобил се движел с много голяма скорост,
като след удара станал неуправляем и изхвърчал във въздуха.
Съдът
приема за достоверни показанията на разпитания свидетел, като при преценката на
същите по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са правдиви, последователни и
логични, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от
времето преди инцидента, като свидетелят не се явява заинтересован от изхода на
спора, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.
Като
писмено доказателство по делото е приет констативен протокол №
967000-10142/23.06.2017 г., съгласно който ищецът, като водач на лека автомобил
„Ауди“, е пострадал от настъпилото ПТП, като по същия са констатирани охлузни
рани и натъртвания, прегледан е ЦСМП в гр. Враца и е освободен без опасност за
живота.
В
хода на първоинстанционното производство е приобщена медицинска документация, съставена
за констатиране на здравословния статус на ищеца М.Л. във връзка с процесния
инцидент – съдебномедицинско удостоверение № 116/2017 г. и лист за преглед на
пациент от 06.06.2017 г., копия от проведени образни изследвания.
В
хода на първоинстанционното производство пред СРС е прието заключението на
съдебномедицинска експертиза, която настоящият състав на въззивния съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо
необходимите специални знания в тази област на науката. При анализа на приобщената
по делото медицинска документация вещото лице е установило, че в резултат от
процесното ПТП ищецът е получил мекотъканни увреждания – контузии с
ограничени по площ кръвонасядания, отоци в областта на предна повърхност на
ляво рамо и в долна дясна трета на гръдния кош. Вещото лице е приело, че е налице
причинно-следствена връзка между констатираните в деня на инцидента увреждания
и настъпилото ПТП, в което Л. е бил участник. Описаните увреждания са причинили
болки и страдания, които са отшумели за не повече от 2-3 седмици, а след
инцидента ищецът е възстановен напълно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП Л., който по това
време е бил на 33 години, е претърпял повърхностни телесни увреждания,
причинили му болки и страдания. Възстановителният период е продължил между две
и три седмици, като ищецът се е възстановил напълно след изтичането му. Не се
установява пострадалият да е хоспитализиран, да е приемал медикаменти или
оздравителният процес да е протекъл с усложнения. По делото не е установено
също така болките и страданията, които телесните увреждания са причинили на
ищеца, да надхърлят обичайните за този вид, както и да са довели до затруднения
в ежедневието му чрез промяна в обичайния му начин на живот, социалната или
трудовата му дейност.
Настоящият
състав на съда намира за неснователен доводът на въззивника, съдържащ се в
жалбата, че неправилно с първоинстанционното решение е определен размерът на
обезщетението за неимуществени вреди. Определеното с обжалвания съдебен акт обезщетение
въззивният съд намира за съобразено с всички обстоятелства по делото. При
извършване на собствена преценка на обстоятелствата по делото и при отчитане на
начина на причиняване на травмата и качеството на пострадалия на водач на МПС
при реализиране на произшествието, въззивният съд намира, че внезапността и
неочакваното настъпване на вредоносното събитие са допринесли за негативните
преживявания у ищеца във връзка с процесния инцидент, като същите обаче не се
отличават от типичните за подобни случаи. Въззивният съд съобразява също така и
конкретните социално-икономически условия към датата на процесния инцидент /06.06.2017
г./, чийто ориентир се явят нормативно определените лимити на отговорността на
застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите"
като критерий наред със всички останали за определяне размера на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О.
ВКС/.
Съдът
отчита наред с горното вида и броя увреждания, които несъмнено са установени в
хода на съдебното дирене и се намират в пряка причнинна връзка с процесното
събитие – мекотъканни увреждания – контузии с ограничени по площ
кръвонасядания, отоци в областта на предна повърхност на ляво рамо и в долна
дясна трета на гръдния кош, като приема, че справедливият размер на заместващото
обезщетение за причинените на ищеца от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 1000 лв. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал в
сравнително млада възраст, но при бързо и пълно възстановяване от получените
травматични увреди, е в размер на сумата от 1000 лв.
Обезщетение
в по-висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет
и неоснователно разместване на блага.
Въззивният
състав на съда намери за неоснователни доводите на въззивника, че съдът
неправилно преценил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и неправилно определил размера на същото. В тази връзка
следва да се отбележи, че пострадалият е управлявал автомобила със скорост
почти двойна на разрешената такава в населено място. Съгласно заключението на
САТЕ, ако като водач Л. беше управлявал автомобила със скорост около 52 км/час,
то процесният инцидент би бил предотвратим за него при предприемане на аварийно
спиране. С оглед последното, при отчитане на обстоятелството, че следи от
спирачен път не са установени, настоящият състав на съда споделя извода на
първоинстанционния съд, че причините за настъпване на произшествието са
действията на двамата водачи. От събраните в хода на производството доказателства
е установено, че всеки от тях е имал поведение в разрез със съответното правило
за движение по пътищата, адресат на което се явява.
Водачът
В., управлявал лекия автомобил „Волво“, е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП, като при предприемане на маневра навлизане от една пътна лента в
друга, не е пропуснал движещия се в дясната пътна лента л.а. „Ауди“, управляван
от ищеца, с което е станал причина за настъпване на инцидента.
От
друга страна ищецът, като водач на лекия автомобил „Ауди“ при процесния
инцидент, не е съобразил поведението си със забраната чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която на водача на МПС е забранено да превишава 50 км/час в населено
място. По делото безспорно е установено, че произшествието е настъпило в
границите на населено място, в участък, в който максималната допустима скорост
на движение е била 50 км/час. Нещо повече, съгласно заключението на САТЕ
процесното ПТП не би настъпило, ако ищецът беше съобразил поведението си с
посоченото правило. Ето защо Л., като водач на МПС, с действията си е
допринесъл за настъпване на произшествието, доколкото е установено наличието на
причинна връзка между начина, по който е управлявал лекия автомобил „Ауди“, и
реализирането на инцидента. Следователно ищецът е допринесъл за собственото си
увреждане, като този принос следва да бъде съобразен при определяне на крайния
размер на обезщетението за претърпените от Л. неимуществени вреди, за да
удовлетвори същия критериите за справедливост. Колкото повече едно лице е
допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в нейното обезщетяване, както е изтъкнато в решение № 79 от 27.02.2012
г. по гр. д. № 673/2011 г. на IV г. о. на ВКС. Настоящият
съдебен състав намира, че съпричиняването от страна на пострадалия за
получените от същия травматични увреждания следва да намери процентното си
изражение в размер на 50 пункта, както е приел с решението си и СРС.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив с настоящото
решение, следва да бъде редуциран с частта, съответстваща на определения принос
на пострадалия за настъпване на увреждането, а именно с 50 % или с 500 лв. Ето
защо искът се явява основателен за сумата от 500 лв., както е приел и първият
съд. Следователно, решението в частта, с която искът с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение в размер 500 лв.
до предявения от ищеца размер от 1250 лв. /или за разликата от 750 лв./, като
част от претенция с общ размер 25 500 лв., следва да бъде потвърдено по
изложените по-горе съображения.
По разноските:
С
оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските. За въззивното производство разноски се следват само на
въззиваемото дружество на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение, които въззивният съд определи в
размер на 50 лв., като взе предвид ниската фактическата и правна сложност на
делото, подадения отговор на въззивната жалба и депозирането на становище за
публичното съдебно заседание от страна на дружеството, чрез процесуален
представител. Сума в посочения размер следва да бъде възложена в тежест на
въззивника.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46448 от
20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 41300/2018 г. по описа на СРС, 168
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 51475/26.02.2019 г., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от М.П.Л., ЕГН **********,
срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над присъдения с решението размер от 500
лева до предявения размер от 1250 лева, част от претенция в общ размер от 25 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 06.06.2017 г.
ПТП по вина на застрахован по риска "гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответника водач, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА М.П.Л., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********,
сумата от 50 лева – разноски за производството пред СГС.
Първоинстанционното
решението в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 500 лева, ведно със законната лихва от 17.10.2017 г.
до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, е влязло в сила поради
необжалването му.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.