№ 14268
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110168869 по описа за 2023 година
Предявени са от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* срещу
ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД,ЕИК : ********* осъдителни искове, с правно
основание чл. 411 КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 7086.91 лева
,представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“
за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2023 г. по вина на водача на л.а.
„Фиат Добло“, с per. № В 5146 ВХ , чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 18.12.2023 год., както и сумата от
258.25 лв. , мораторна лихва върху главницата, за периода от 07.09.2023г. до 15.12.2023г .
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2023г., около 9:30 часа, на ул. „Девня“
в гр. Варна, срещу хипермаркет „Аветисян“, било реализирано ПТП - верижна катастрофа
между четири МПС. При движение по ул. „Девня“ водачът на л.а. „Фиат Добло“, с per. № В
5146 ВХ, Е. И. Н. не успял да спре навреме и ударил спрелия пред него л.а. с per. № 1863
ВН, който от удара се изместил и ударил спрелия пред него л.а. „Форд Фиеста“, с per. № СВ
7465 MX , който пък от своя страна ударил спрелия пред него л.а. с per. № В 4359 СА.
Сочи,че от Протокол за ПТП № 1841293 се установявало ,че водачът на л.а. „Форд
Фиеста“ е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
За л.а. „Форд Фиеста“, с per. № СВ 7465 MX, собственост на „МОТО ПФОЕ
ЛИЗИНГ“ ЕООД към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско
на МПС“, с покритие „Пълно каско“ ,сключена с полица № 0320229907022088 , със срок на
действие от 19.10.2022г. до 18.10.2023г.
Съответно гражданската отговорност на автомобилистите за л.а. „Фиат Добло“, с
per. № В 5146 ВХ била застрахована при ответника.
Сочи ,че по подадено искане за оценка на причинените вреди била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********. Ремонтът на увредения автомобил бил
възложен на официален сервиз „МОТО - ПФОЕ“ ЕООД, като за него била издадена
Калкулация и фактура № ********** от 13.07.2023г. Тази сума била изплатена от
1
„Дженерали Застраховане“ АД с преводно нареждане № 963FTR023198ANTS до „Уникредит
Булбанк“ АД на 17.07.2023г., в полза на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД.
С писмо , изх. № ********* от 04.08.2023г., ответникът бил поканен да възстанови
сумата от 7086.91 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 7071.91
лв. и 15.00 лв. начислени разноски, получено от ответното дружество на 07.08.2023г.С
писмо , вх. N2 310В019951, ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД отказал да
заплати сумата , на основание, че вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. с per. № В
1863 ВН.
Претендира и мораторна лихва за забава за периода 07.09.2023г. - 15.12.2023г.,
установяваща се в размер на 258.25лв.,на основание изтеклия 30- дневен срок за доброволно
плащане.Претендира и деловодни разноски.
Ответникът ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД,ЕИК : *********, оспорва исковата
молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва механизма на ПТП,наличието на
причинно-следствена връзка със същото и настъпилите вреди,сочени от ищеца, вината на
застрахования при него водач на автомобил, както и размера на претендираното
обезщетение за вреди.Направено е и възражение за съпричиняване от страна на водача на
автомобила ,застрахован при ищеца. Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение на паричното задължение.Предвид посоченото моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК, съдът е приел за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата ,че на 16.05.2023г., в гр.Варна, на ул. „Девня“
е настъпило ПТП - верижна катастрофа между четири МПС,с участието на л.а. „Фиат
Добло“, с per. № В 5146 ВХ, л.а. с per. № 1863 ВН, л.а. „Форд Фиеста“, с per. № СВ 7465
MX и л.а. с per. № В 4359 СА,за което е съставен и Протокол за ПТП №1841293 от
16.05.2023 г., от св. Мартин П. полицейски служител,посетил произшествието.
Не е спорно ,че л.а. „Форд Фиеста“, с per. № СВ 7465 MX, собственост на „МОТО
ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“
при ищеца , с покритие „Пълно Каско“ ,сключена с полица № 0320229907022088 , със срок
на действие от 19.10.2022г. до 18.10.2023г. , а гражданската отговорност на автомобилистите
за л.а. „Фиат Добло“, с per. № В 5146 ВХ била застрахована при ответника.
Съгласно Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
16.05.2023год. към ищеца е предявена претенция за плащане на застрахователно
обезщетение,което да се определи в официалния сервиз на Мото Пфое ЕООД.По
образуваната щета №********* е извършен Протокол за оглед на МПС на 17.05.2023год. ,в
който са отразени констатирани неизправности и изготвен снимков материал,както и опис на
претенция.
С възлагателно писмо от 05.07.2023год. е възложено на „Мото Пфое“ ЕООД ,Варна
извършването на ремонт на л.а. „Форд Фиеста“, с per. № СВ 7465 MX.
Съставен е Протокол за приемане и предаване на автомобил ,като на 12.07.2023год.
същия е предаден на собственик от ремонт,който е подписал същия без възражения за
последния,като е издадена и фактура №********** от 13.07.20203год. на стойност
8 486,29лв.
Съгласно Ликвидационен акт от 13.07.2023год. е определено обезщетение за
изплащане в размер на 7071,91 лв.
Не е спорно ,че на 17.07.2023год. от „Дженерали Застраховане“ АД е било
извършено плащане в размер на 7071,91лв.
2
С писмо , изх. № ********* от 04.08.2023г., от „Дженерали Застраховане“ АД е
изготвена регресна покана към ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД да възстанови сумата от
7086.91 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 7071.91 лв. и
15.00 лв. начислени разноски, получено от ответното дружество на 07.08.2023г.
С писмо от 05.09.2023год. последното е отказало плащане.
Съгласно заключението на вещото лице Й.Й.,което съда приема като неоспорено по
делото, е приет следния механизъм на настъпване на ПТП : На 16.05.2023 г., около 09:30
часа, товарен автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ В5146ВХ, се движи по ул. „Девня“, с посока
от ул. „Атанас Москов“ към бул. „Република“, и в района срещу хипермаркет „Аветисян“,
поради движение с несъобразена скорост, водачът реализира ПТП със спрялото пред него
МПС с рег.№ В1863ВН. Вследствие на удара МПС с рег.№ В1863ВН се измества напред и
реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ СВ7465МХ,
който от своя страна се измества напред и реализира ПТП със спрялото пред него МПС с рег.
№ В4359СА.
От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
„Дженерали застраховане” АД и отразените в протокола за ПТП виД. увреждания, се налага
извода, че щетите по лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.Ш СВ7465МХ, се намират в пряка
и причинно - следствена връзка с настъпилото на 16.05.2023 г. произшествие в гр. Варна.
Вещото лице е приело ,че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ СВ7465МХ, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 7409,59 лв.,а обичайните разноски за определяне на застрахователно
обезщетение и за приключване на щета са 15лв.
По въпросите на ответната страна,поставени в писмения отговор,вещото лице е
приело ,че стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил,по средни
пазарни цени на алтернативни части и труд от доверени сервизи ,различни от официалния
за марката Форд сервиз ,към датата на ПТП възлиза на 6845,71лв.
Също така вещото лице е приело ,че в светлата част на деня и ясно време, ако няма
предмети ограничаващи видимостта, поставен светлоотразителен триъгълник може да бъде
забелязан от около 60 метра, а включени аварийни светлини от около 100 метра.
От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№
СВ7465МХ, не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй
като се е намирал пред товарен автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ В5146ВХ, и между тях е
имало и друг автомобил.
Приетото от съда заключение по САТЕ напълно кореспондира с писмените
доказателства по делото ,а и с гласните такива.
Св.Д. Б. ,водач на л.а.“Форд Фиеста“ сочи ,че е била спряла в лявата лента , за да
направи обратен завой,пред нея имало друг автомобил като изчаквали насрещно движещите
се автомобили.Сочи ,че зад нея в същата лента имало и друг автомобил,като четвърта кола
идвайки ударила автомобила зад нея,той се ударил в нея ,а тя се ударила в колата пред нея.В
следствие на удара по управлявания от нея автомобил настъпили увреждания - по ляв
калник, ляв стоп, спукана предна лява гума
Произшествието било посетено от полицаи ,които констатирали уврежданията.Сочи
и че не била задействала аварийни светлини,защото сблъсък бил неочакван.
3
Св. Мартин П. ,който е съставил процесния протокол за ПТП ,сочи че е посетил
произшествието ,констатирал че е настъпило с четири автомобила един зад друг. Сочи ,че
първия спира ,а след това последния се блъска и се отклоняват всички в редицата ,като е
приел ,че вината за настъпването му е именно на този последен водач.
В показанията си св.Е. И. Н., управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“, с рег.№
В5146ВХ сочи ,че се движел със скорост от около 60км.ч. ,трафика бил средно натоварен
като имал добра видимост.Сочи ,че установил ,че предното МПС спира на около 10 метра
,като в момента на удара то все още се движело.Удара настъпил в предна броня за него и
задна на предния автомобил.Сочи че в ПТП участвали общо четири автомобила,като той бил
последен.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели ,които са логични
,последователни и взаимодопълващи се,поради което не будят съмнение.
При така приетата фактическа обстановка ,от правна страна съдът съобрази
следното :
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл.411 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от настъпилото на 16.05.2023год. в
гр.Варна е водачът на товарен автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ В5146ВХ,чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника.Същият е нарушил правилата на чл.20,ал.2 от
ЗДвП ,тъй като се е движел с несъобразена скорост с пътната обстановка,с конкретните
условия ,с местоположението и на другите участници в движението ,а вслучая с движение
над разрешената за населено място скорост от 50км.ч. ,поради което е настъпил удар в
намиращия се пред него автомобил,който от своя страна се е изместил напред и е
последвал удар в л.а. „Форд Фиеста“,застрахован при ищеца ,който пък от своя страна също
се е изместил и е последвал удар в намиращия се пред него л.а.
До този извод съда стигна ,след като прецени представения по делото Протокол за
ПТП ,съставен от полицейски служител,посетил мястото на произшествието. Протоколът за
ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на
автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и
констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална
удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е
присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и
възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия
автомобил.Същевременно събраните данни са непосредствено след произшествието и в
рамките на своеобразно разследване при непосредствено участие на всички водачи, предвид
и ангажимента на съставителя на протокола служебно да изследва причините за настъпилото
произшествие,което придава меродавност именно на споделената и проверена информация в
рамките на тази процедура.
4
Така описания механизъм на ПТП напълно се подкрепя и от показанията на
разпитаните свидетели ,вкл. от тези на св.Н. ,чиято е вината за настъпването му,а от там е
приет и от вещото лице в САТЕ.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен
механизъм, както и доказателства, оборващи вината за настъпване на водача на
застрахования при ответника автомобил /арг. чл.45,ал.2 от ЗЗД/.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за изключителна вина или съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на другия водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената
тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да
установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не представи доказателства за
наличието на изключителна вина на водача на т.а.“Дачия Дъстер“ ,тъй като към момента на
настъпване на удара същия не е бил в движение.
Също така за водачът на л.а. „Форд Фиеста“, от техническа гледна точка ударът е
бил непредотвратим ,т.е. не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, тъй като се е намирал пред товарен автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ В5146ВХ, и
между тях е имало и друг автомобил.
Същия към момента на настъпване на ПТП е бил в покой, заедно с предностоящото
МПС са били в изчакване на насрещнодвижещите се автомобили ,поради което за водача не
е било налице основание да задейства аварийни светлини,габаритни светлини или да
поставя светлоотразителен триъгълник.
Или не се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства,
извън поведението на застрахования при ответника водач, включително от действия или
бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице
основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно,
че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
5
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност .
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата
автотехническа експертиза, съдът приема, че размера на претърпените от увредения лек
автомобил ,застрахован при ищеца е 7409,59лв., изчислен на база на средни пазарни цени
към датата на ПТП .
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – на последното ,предвид че
застрахователя е заплатил обезщетение в размер на 7071,91лв.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при
ПТП. Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайни
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 7086,91лв.,поради което иска
на ищеца е напълно основателен и доказан и следва да се уважи.
Сумата се дължи ,ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение от датата на исковата молба,а именно от 18.12.2023год. до окончателното й
заплащане .
По иска за заплащане на мораторна лихва.
Както беше посочено, от приетото по делото писмено доказателство – регресна
покана се установява, че (както е посочено в исковата молба) ищецът е предявил
регресната си претенция пред ответника на 07.08.2023г., от който момент е започнал да тече
и тридесетдневния срок за произнасяне по претенцията съгласно нормата на чл. 412, ал. 3
КЗ. Срокът е изтекъл на 06.09.2023г., поради което ответникът е изпаднал в забава считано
от 07.09.2023г. За периода от 07.09.2023год. до 15.12.2023год. върху сумата от 7086,91лв.
мораторната лихва възлиза на сумата от 258,25лв.,поради което и тази претенция като
основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло.
По разноските :
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите от него разноски.Същия претендира с исковата молба д.т. в
размер на 333,48лв. ,300лв. – депозит за вещо лице,80лв. – депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Последното следва да бъде определено от съда в минимален размер от
100лв.,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК ,предвид действителната фактическа и правна сложност
6
на делото.
Или на ищеца се дължат разноски в общ размер от 813,48лв.,които следва да бъдат
възложени на ответната страна.
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Г.М.Д.тров“ № 1 да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 , на основание чл. 411,ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
сумата в размер на 7086.91 лева ,представляваща регресно вземане за платено от ищеца
обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на
16.05.2023 г. по вина на водача на л.а. „Фиат Добло“, с per. № В 5146 ВХ , чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от
18.12.2023 год., както и сумата от 258.25 лв. , мораторна лихва върху главницата, за
периода от 07.09.2023г. до 15.12.2023г .,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 813,48лв.,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7