№ 595
гр. Благоевград, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200500696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано е по
въззивна жалба с вх.№3456/10.04.2023 г. е подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *, представлявано
от изпълнителния директор С. А., чрез пълномощника си адв. С. У., против
Решение №85/20.03.2022 г., постановено по гр.д. №1482/2022 г. по описа на
РС – Петрич.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение и за допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила при постановяването му. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се осъди “АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД да заплати в полза на ищеца сума в размер на 139,21 лева.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна чрез
процесуалния представител, в който са наведени доводи, че ВЖ е
неоснователна. Поддържа се искане за потвърждаване на обжалваното
решение .
В проведеното открито заседание представители на страните не се явяват,
1
като в нарочни писмени молби се потвърждават изложените аргументи във
въззивната жалба, съответно в отговора към нея.
По допустимостта на въззивната жалба съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна при
наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция ,определени в чл.269
ГПК,Благоевградският Окръжен съд при служебната проверка намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, а по повдигнатите в жалбата
доводи за неправилност по съществото на спора, приема следното:
С така атакуваното решение РС е прогласил нищожността на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит
№ 419614 от 28.05.2021 г. сключен със „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, съгласно
която е начислена неустойка в размер на 140,21 лева, като противоречаща на
добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП, като на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, РС е осъдил
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК: *********, да заплати на Б. А. В., сумата от
140,21 /сто и четиридесет лева и двадесет и една стотинки/ лева,
представляваща недължимо платена като неустойка по Договор за
потребителски кредит № 419614 от 28.05.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното
плащане.
Тоест, при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове – за нищожност на клауза за неустойка – пр.основание чл.26, ал.1 ЗЗД
и осъдителен иск – за връщане на даденото по нищожната клауза, като дадено
без основание – чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Решението, в частта, с която искът с
правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е уважен и е прогласена за
нищожна клаузата за неустойка от процесния договор за потребителски
кредит, сключен между страните – е влязъл в сила. Предмета на въззивното
обжалване е частичен и само досежно осъдителния иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за сумата над 139,51 лв., т.е. обжалва се иска не по
основание, а само частично – по отношение на уважения размер. По силата на
сключения между страните договор за потребителски кредит от 28.05.2021г. е
уговорено предаване в заем на въззиваемата страна на паричен кредит в
размер на 500 лв.,при уговорен срок на договора – 27.06.2021г., уговорена
2
дължима месечна договорна лихва в размер на 16,66 лв., както и дължима
неустойка в размер на 144,50 лв.
Не се оспорва от страните фактът, че на 26.06.2021г. въззиваемата страна е
заплатила на вззивника сумата от 655,61 лв. Не се оспорва, че това плащане е
за погасяване на вземане именно по спорното правоотношение. С плащането
на сумата въззивамия е погасил, съгласно чл.76 ЗЗД – договорната лихва,
която в случая е дължима в размер на 15,55 лв., както и изцяло главницата от
500 лв. Остатъкът от 134,53 лв. е недължимо платена, получена от въззивника
без основание и поради това се дължи връщането й на въззиваемата страна. В
случая договорната лихва се дължи само за периода от 28.05.2021г. – датата
на сключване на договора и реалното предаване на уговорената сума от
кредитора на кредитополучателя – до 26.06.2021г. – датата на погасяване на
задължението. Уговорения размер лихва е в общ размер от 16,66 лв. за
ползване на кредита за целия период на договора / от 28.05.2021г. до
27.06.2021г./. Погасяването на вземането е станало предсрочно на
26.06.2021г., поради което договорната лихва не се дължи изцяло за целия
период, а само за периода до погасяването и в по-малък размер. При
прогласена за нищожна на клаузата за договорната неустойка от договора, то
сумата в размер на 139,51 лв. е получена от жалбоподателя без основание и
следва да се върне, поради липса на правно основание, което да оправдава
това имуществено разместване. При уважаване от съда на осъдителния иск за
сумата над горния размер до сумата от 140,21 лв. решението следва да се
отмени и над сумата от 139,51 лв. искът да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: От въззивника е поискано присъждане на разноски. С оглед на
конкретния случай и основателността на оспорването само по отношение на
размера на уважение осъдителен иск , но не и на основанието, то
претендирането на разноски от въззивника в поискания общ размер от 1105
лв. е несъразмерно на правната сложност на делото и обжалвания материален
интерес. Претендирането на тези разноски, по вид, размер и основание
съотнесен и с оспорвания материален интерес , липсата на фактическа и
правна сложност, неизвършването на каквито и да било нови процесуални
действия и липсата на събиране и проверка на нови доказателства,
неупражняване на каквито и да било нови материални и процесуални
институти сочи на злоупотреба с права по см. на чл.3 от ГПК. Разпоредбата е
императивна и като такава следва да се прилага от съда служебно, като се
3
съдейства на страните да упражняват правата си добросъвестно и в
съответствие с добрите нрави. Не е спорно, че в случая се касае до
потребителски спор. Ето защо в случая, когато частично е отхвърлен искът за
възстановяване на недължимо платените суми по потребителски спор,
отговорността за разноски се разпределя само въз основа на недължимо
платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК, т.е само върху уважената част, а не и спрямо неуважената такава.
Т.е разноските по настоящото производство следва да се разпределят само
върху уважената част от иска и в тази връзка не следва да се присъждат
разноски на въззивника върху неуважената, респ.отхвърлената част.
Постъпила е и частна жалба с вх. №5129/30.05.2023 г. , подадена от „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез пълномощника си адв.
С. У., против Определение №426/11.05.2022 г., постановено по гр.д.
№1482/2022 г. по описа на РС – Петрич. В срока за обжалване на
първоинстанционното решение е постъпила и молба за изменение на същото
в частта му за разноските от страна на “АЙ ТИ ЕФ 5 ГРУП” АД, с искане за
намаляване на присъдените със съдебния акт разноски на процесуалния
представител на ищеца (800 лева) до установения минимум в размер на 400
лева. С атакуваното определение РС е отказал да уважи така подаденото по
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на
Европейските общности, които по арг. на чл.633 ГПК са задължителни за
съдилищата в страната. От друга страна, чл. 36, ал.2 от ЗАдв. прокламира, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и
обосновано. И независимо, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения се гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те
са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се
определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи
следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената
работа. В конкретния случай следва да се държи сметка и за това, че става
дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на
проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае
4
до такова по реда на чл.38 от ЗАДв., което предполага заплащане на
възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ
на страната, по изключителната преценка на съда. В този случай размерът на
дължимото възнаграждение се определя от съда, който не може да определя
размер под минималните, уредени в Наредба № 1/09.07.2004г. / така
Определение № 28/21.01.2022г., постановено по ч.т.д.№ 2347/2021г. на ТО на
ВКС/, но при отчитане на критериите за определяне на такова – брой и
естеството на предявените искове, свършената по всеки един от тях работа и
съответно материалния им интерес. Освен това, при оказана безплатна правна
помощ на страните, присъденото възнаграждение не съставлява присъждане
на разноски по см. на чл.78 ГПК, доколкото в случая до определянето им от
съда реално все още не е извършено имуществено разместване между клиент
и адвокат, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на
принципа за неговата възмездност, което обезщетение следва да се определи
съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и
правна сложност на делото, която в случая не е налице. Именно предвид
естеството на безплатна правна помощ, която не представлява отговорност за
разноски 10 по чл.78 ГПК, следва да се държи сметка и да не се допуска
злоупотреба с това право на адвоката /чл.3 ГПК/, осъществил безплатна
защита. С оглед на изложеното съдът счита, че в случая обжалваното
определение по чл.248 ГПК следва да се отмени и вместо това постановеното
решение в частта за разноските се измени като се намали присъдения размер
адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 85/20.03.2023г., постановено по гр.д. № 1482/2022 г. по
описа на РС - Петрич, в частта, с която на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е осъдено
„Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК: *********, да заплати на Б. А. В., с ЕГН
**********, с постоянен адрес ** сумата над 139,51лв., представляваща
недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № 419614
от 28.05.2021г и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Б. А. В., с ЕГН
**********, с постоянен адрес ** иск за осъждане на „Ай Ти Еф Груп“АД,
5
ЕИК: ********* да заплати на основание недължимо платена неустойка по
Договор за потребителски кредит № 419614 от 28.05.2021г. сумата над 139,51
лева до поискания размер от 140,21 лв.
ОТМЕНЯ Определение № 426/11.05.2023г., постановено по гр.д.№
1482/2022г. по описа на РС Петрич, с което е оставено без уважение молбата
на „Ай Ти Еф Груп“АД за изменение на решението в частта за разноските и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 85/20.03.2023г., постановено по гр.д. № 1482/2022 г. по
описа на РС - Петрич, в частта за разноските като намалява присъдения на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Д. М. размер на адвокатското възнаграждение
от 800 лв. на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6