№ 11827
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Д.Г.Д.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 2023***0108379
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Й.Б. ЕАД против И. Б. К. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 551,05 лева,
представляваща лизингови вноски за предоставени устройства и договорни
неустойки, обективирани във съответните фактури за периода 15.06.2020 г.-
14.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че между него и ответника
били сключени посочените договори за мобилни услуги. По силата на договор
за лизинг от 03.12.2018 г. на ответника било предадено устройство:
SAMSUNG Galaxy S9 Plus Purple. По силата на договор за лизинг от
30.01.2019 г. на ответника било предадено устройство: TABLET SAMSUNG
GALAXY Tab A 10.1. По силата на договор за лизинг от 09.03.2021 г. на
ответника било предадено устройство: TABLET HUAWEI MediaPad M5 10.
Ответникът не заплатил претендираните от ищеца лизингови вноски. Поради
неизпълнението на договорите, същият дължал неустойка за прекратяването
им, както и разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по всеки договор за лизинг. Ищецът
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи процесните
суми, както и да бъде осъден да заплати претендираните лизингови вноски.
Претендира разноските. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като недоказани.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните и реалното
предоставяне на мобилните услуги. Излага становище за нищожност на
уговорената неустойка.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват.
Ищецът не изпраща представител, взема становище чрез писмена молба, за
1
ответникът се явява особен представител, който поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 177-ми състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ..
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в
обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно
между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2)
ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно
уговореното в договора; 3) страните да са уговорили валидна клауза за
неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора,
поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да
бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на
потребителя.
По отношение на иска за месечни абонаментни такси и
потребление: по делото са представени Договори за мобилни услуги,
сключени между Теленор Б ЕАД от една страна в качеството на оператор и
ответника от друга страна в качеството на абонат. По силата на договорите
операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги,
съобразно уговореното в договора и общите условия към него, а абонатът е
поел задължение да заплаща последните, съобразно уговореното.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност,
последният обвързва страните с обективирани в него изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Представени са следните писмени доказателствени средства във връзка
с договора за мобилни услуги: фактури на л. 5-л. 8 от делото, както и приета и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. От последната се
установява, че за процесния период на потребление на ответника са
предоставяни мобилни услуги, като само за част от тях е налице реализирано
потребление.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор
по силата на който за мобилният оператор се пораждат следните
облигационни задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна
услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на
сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса,
осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в
количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец
(арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на
насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. А за
насрещната страна по договора се поражда задължението да заплати
ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна
телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.
Настоящият съдебен състав счита, че от изслушаната експертиза се
доказва, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени. Реалното
2
потребление в случая не е релевантно за предмета на делото, тъй като
задължението на оператора е единствено да предостави възможността за
ползване на тези услуги. Реалното им потребление е въпрос на преценка на
потребителя, но липсата на такова, не го освобождава от задължението по
договора за заплащане на съответните месечни такси. В тази връзка, съдът
намира, че първият иск е основателен и следва да бъде уважен.
Претенцията за заплащане на неустойката е обусловена от доказването,
че между страните е имало валидно възникнало облигационно отношение на
основание твърдения договор, което ищецът да е развалил, поради което
съобразно клаузите на договора да се дължи неустойка за разваляне –
неправилно именувана от ищеца неустойка за прекратяване, тъй като
твърдяното неизпълнение на договора обуславя неговото разваляне, а не
прекратяването му. В случая липсват доказателства, че договорът е развален
по реда на чл. 87 ЗЗД, респ. въз основа на договорна комисорна клауза. Във
връзка с обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства относно
прекратяването на договора по вина на ответника, съответно упражняването
на правото му да развали сключения договор и да начисли неустойка, следва
че в негова полза е възникнало единствено правото на претенция за неустойка
за забава, съгласно чл. 27 от Общите условия на „Теленор Б“ ЕАД. В тази
връзка съдът намира предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неоснователен.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 50 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, 400 лева –
възнаграждение за особен представител, както и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 180 лева. Пълният размер на интереса
на ищеца възлиза на 551,05 лева, а общата стойност на уважената част от него
– на сумата от 56,18 лева. Т. е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска е 64,23 лева. Ответникът не е сторил
разноски в производството, доколкото беше представляван от особен
представител. На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 360 лева – депозит за експертиза.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Б. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. София, бул. Б № ***, ет. 5, офис 14 дължи на Й.Б. ЕАД,
ЕИК: ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. Б № ***, вх. В, ет. 8, ап. 22 на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във чл. 229 ЗЕС,
във чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД, във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 56,18 лева, представляващи цената на незаплатени мобилни услуги
по Договори за мобилни услуги за периода от 15.06.2020 г. до 14.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу И. Б. К.,
ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от
494,87 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина
3
на абоната, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като недоказан.
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН: **********, да заплати на Й.Б. ЕАД, ЕИК:
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64,23 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Б. ЕАД, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 300 лева – депозит за
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4